16. ХРИСТОВОТО СЛУЖЕНЕ И НАШЕТО СЛУЖЕНЕ* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Четем за Един, Който е живял на земята с кротост и смирение, Който е обикалял, за да “прави благодеяния” (Деяния 10:38), Който е прекарал живота Си в служене от любов, утешавайки наскърбените, служейки на нуждаещите се, въздигайки повалените. В този свят Той нямал Свой дом. Разчитал само на онова, което добрината на Неговите приятели можела да Му предложи като на странник. И все пак в Неговото присъствие се чувствало Небето. Ден след ден срещал изкушения и изпитания, но не се поддал, нито се обезкуражил. Бил заобиколен от престъпления и все пак свято спазил заповедите на Отца Си. Бил винаги търпелив и окуражаващ и нещастните Го поздравявали като Пратеник на живота, на мира и здравето. Виждал нуждите на мъже и жени и към всички отправял поканата: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце, и ще намерите покой за душите си. Защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:28-30).
Какъв пример ни е оставил Христос с живота и делото Си! Кое от Неговите чеда живее днес така, както живя Той ­ за прослава на Бога? Исус Христос е Светлината на света и който иска да работи с успех за Него, трябва да запали факела си от огъня на Неговия Божествен живот.
На учениците Си Христос казва: “Вие сте солта на земята, но ако солта обезсолее… вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората” (Матей 5:13). В такъв случай колко внимателни трябва да бъдем, за да следваме примера на Христос във всекидневната си работа. Ако не правим това, ние сме безполезни за света ­ като сол, загубила своя вкус…
Бог използва в делото Си най-различни таланти. Провежда го и за църквата Си чрез различни хора. Който желае да бъде единственият учител в църквата, не работи за Христос. Никой човек, който казва: “Искам да доминира единствено моето влияние в ръководената от мен църква”, не оставя светлината си да свети за Бога. Нелюбезните към своите съработници ще трябва да дават сметка пред Бога. Чрез влиянието си те задържат от църквата светлината, която Бог желае Неговият народ да има. Проявяват дух, какъвто Бог не одобрява.
Христос ­ Образецът
Христос бе изпратен на този свят, за да защити интересите на Своя Отец. Той е нашият Образец във всичко. Разнообразието на Неговите наставления предлага уроци, който ни е необходимо да изучаваме.
Не всички Божии работници са еднакви в разбирането на нещата и по своя духовен опит, както и по начина на проповядване на Словото. Някои постоянно се хранят с Христовата “плът и кръв”. Те ядат от “листата на дървото на живота”. И са постоянни ученици в Божието училище. Всеки ден напредват в добро и печелят духовен опит, който ги прави годни да работят за своя Учител. Влиянието им е “ухание от живот за живот”. Толкова са духовни, че бързо разпознават и схващат духовните неща. Библията е обектът на тяхната мисъл и изучаване. Списания, вестници и книги, които не се занимават с нищо небесно или Божие, не са ни най-малко привлекателни за тях. Божието слово им е все по-скъпоценно. Бог се приближава и им говори на език, който не може да бъде зле разбран.
Има и други, които не са се научили да съсредоточават ума си върху Писанията така интензивно, че да черпят от тях всеки ден пресен запас от благодат.
Никакво добро не се прави на една църква, ако се осигурят двама или трима проповедника за обслужването є. Ако тези проповедници отидат да работят за другите, които са в мрак, тяхното дело би дало известни резултати. Нека опитните вземат младежи, които се подготвят за проповедничество, и да навлязат в нови територии, за да прогласяват предупредителната вест.
Вярващите в истината, ще получат богати благословения, когато споделят дадената им от Бога благодат и оставят светлината им да свети чрез добрите им дела. Със своята лична набожност, с разкриване на здравите принципи във всичките си постъпки и дела на живота те възвеличават принципите на Божия закон. Бог призовава Своите работници да завладяват за Него нови територии. С голяма ревност трябва да работим за онези, които са без надежда и без Бога в този свят. Има богати полета за труд, които само чакат верния работник.
Трудещите се в Божието дело трябва да се покланят пред Бога в смирена, сериозна и ревностна молитва, а след това да излизат напред с Библия в ръка, за да пробудят притъпените чувства на хората, според Словото “мъртви в престъпления и грехове”. Които работят така, ще бъдат богато благословени. Знаещите истината трябва да се подкрепят един други да казват на проповедниците: “Излезте в жетвеното поле в името на Господа и нашите молитви ще ви придружават като остри сърпове”. Така църквите ни ще дават решително свидетелство за Бога, като в същото време ще му принасят своите дарове и приношения, та онези, които излизат в полето, да имат необходимите средства в работата си за души.
Кой работи вярно за Господа в това време от световната история, когато покварата на земята може да се сравни с покварата на Содом и Гомор? Кой помага на хората около себе си да спечелят вечния живот? Очистени ли сме, осветени ли сме, годни ли сме да бъдем използвани от Господа като “съдове за почест”? Ще си припомни ли всеки църковен член, че от Бога не може да произлезе нищо уродливо? Бог трябва да бъде почитан в красотата на светостта, защото е “превъзходен във величие и сила”…
Бог желае Неговият народ да покаже чрез живота си предимството на християнството над световността. Трябва да живеем така, че Бог да може да ни употреби в Своето дело за обръщането на мъже и жени към Спасителя и за довеждането им до покаяние, за да “изперат дрехите” на характера си и да ги избелят “в кръвта на Агнето”. Намираме се в Божията работилница, “сътворени в Христа Исуса за добри дела” (Ефесяни 2:10). Чрез нас Бог желае да разкрие Своята многообразна мъдрост. Затова ни заръчва да оставим светлината ни да свети чрез добри дела (Ръкопис 73а, 1900 г.).
Сенките на Сатана*
Помнете, че никога няма да дойде време, когато сянката на Сатана да не се простира на пътя ни, да не пречи на вярата ни и да не засенчва светлината, идеща от Слънцето на правдата. Вярата ни не трябва да бъде колеблива, но да пробива тази сянка. Имаме духовен опит, който не трябва да бъде погребван под сянката на съмнението. Вярата ни не се състои в чувстване, но в истината. Никой от нас не трябва да се самозаблуждава, че докато светът пропада все по-дълбоко в нечестие, ще ни бъдат спестени всякакви трудности.
Точно тези трудности трябва да ни заведат до “стаята за аудиенции” на Всевишния, за да търсим съвет от Безкрайния по мъдрост. Той обича да Го търсим; обича да Му се доверяваме и да вярваме на Неговото слово. Ако нямахме никакви смущения, никакви изпитания, щяхме да станем себе уповаващи се и самодоволни и щяхме да въздигаме сами себе си Истинските светии ще бъдат очистени, избелени и изпитани (Писмо 58, 1909 г.).