18. АПЕЛ КЪМ Д. М. КАНРАЙД* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Батъл Крийк
15 октомври 1880 г.
Старейшината Д. М. Канрайд**
Драги братко,
Много се натъжих, когато чух за решението ти, но имах основание да го очаквам. Живеем във време, когато Бог изпитва и изпробва Своя народ. Всичко, което може да бъде отсято, ще бъде отсято. Ще останат само онези души, които са се вкоренили във вечната Скала. Който се осланя на собственото си разбиране, който не пребъдва постоянно в Христос, ще бъде засегнат от промени като тази. Ако твоята вяра е била основана на човек, тогава могат да се очакват точно такива резултати.
Ако си решил да скъсаш всяка връзка с нас като народ, аз трябва да отправя към теб една молба ­ заради тебе самия, както и заради Христос. Стой далече от нашите хора, не ги посещавай и не говори с тях за своите съмнения не разпространявай твоя мрак сред тях. Сатана е изпълнен с ликуваща радост от това, че си отстъпил от знамето на Исус Христос и си застанал под неговото знаме. Той вижда в твое лице ценен инструмент за подпомагане на царството си. Ти приемаш точно това поведение, което аз очаквах, в случай, че се поддадеш на изкушението.
Винаги си имал желание за власт, за популярност и това е една от причините за твоето сегашно състояние. Но те моля да запазиш за себе си своите съмнения, своите въпроси, своя скептицизъм. Хората ти приписваха по-голяма сила на намеренията и повече стабилност на характера, отколкото ти притежаваше. Мислеха, че си силен човек. Когато “дишаш” тези тъмни мисли и чувства, Сатана стои, готов да ги направи толкова силни в техния измамен характер, че още много човешки души да бъдат заблудени и изгубени чрез влиянието на един, който избира мрака вместо светлината и самонадеяно се поставя на страната на неприятеля, влизайки в редиците му.
Искал си да бъдеш нещо твърде голямо и да правиш показ и шум в света. Но в резултат слънцето ти със сигурност ще залезе в мрак. Ученикът, който бяга от училище, мисли, че мами родителите и учителя си. Но кой претърпява най-голямата загуба? Не е ли той самият? Не мами ли и не лъже ли самия себе си, ограбвайки се сам от познанието, което би могъл да получи? Бог би искал все по-точно да се съобразяваме с примера на Христос в праведен живот. А ти “бягаш от час”, подхранваш чувства, които ще “ужилят” и отровят душата ти до смърт. Играеш си с важните и вечни неща, бягаш от тях, ограбвайки душата си от богатствата на познаването на Христос. Амбицията ти се е разраснала твърде много ­ дотолкова, че не приема нищо по-малко от възвеличаването на собственото “аз”. Не познаваш себе си. Това, от което винаги си се нуждаел, е смирено и покаяно сърце.
Христос, Човекът Образец
Какъв бе животът на Христос? Той точно толкова сигурно изпълняваше Своята мисия като Човек Образец, когато се трудеше като дърводелец и криеше великата тайна на Своята Божественост от света, колкото и когато вървеше по разпенените бели вълни на Галилейското море, или когато връщаше мъртвите към живот, или когато умираше саможертвено на кръста, за да възкреси цялата човешка раса за нов и съвършен живот. Исус живя дълго в Назарет, непознат и лишен от почести, та урокът от Неговия пример да научи мъже и жени как да живеят съвсем близо до Бога дори в обикновените неща на ежедневния живот. Колко унижаващо, колко грубо и смиряващо бе това слизане на Величието на небето, за да стане “като един от нас”. Той печелеше любовта на всички сърца, като проявяваше любов към всички. Когато изразяваха своите съмнения, хората от Назарет питаха: “Не е ли този дърводелецът…” (Марк 3:6), синът на Йосиф и Мария?
Небето и земята и днес не са по-далече едно от друго, както когато обикновени хора срещаха ангели посред бял ден или когато във витлеемските равнини овчари слушаха песента на небесното множество, докато бдяха над стадата си през нощта. Не твоят стремеж да се изкачваш все по-високо ще те направи велик в Божиите очи, но скромният живот в благочестие и вярност. Това ще те направи обект на специалната закрила на ангелите. Човекът Образец, Който не считаше, че “трябва твърдо да държи на равенството Си с Бога”, взе на Себе Си нашето естество и живя над тридесет години в неизвестен галилейски град, сгушен сред хълмовете. Всички ангелски множества бяха под Негово ръководство и все пак Той не парадираше с това, че е велик или превъзвишен. Не прикрепяше титлата “Учител” към името Си, за да задоволява самолюбието Си. Беше дърводелец, трудеше се за надницата си ­ слуга на онези, за които работеше. Показваше че Небето може да бъде много близо до хората и в обикновените занимания на живота и че ангели от небесните дворове ще бдят над стъпките на всички, които живеят по Божията воля.
О, да можеше Духът на Христос да почива над всички изповядващи се за Негови последователи! Трябва да желаем да работим и да се трудим, защото това е урокът, който Христос ни е дал чрез Своя живот. Ако беше живял за Бога в обикновените неща, вършейки работата си честно и вярно даже и когато няма кой да ти казва “браво”, нямаше да стигнеш до сегашното си положение. Можеше да направиш живота си верен чрез добри и мъдро изговорени думи, чрез добри дела, извършени с разум, чрез ежедневна кротост, чистота и любов. Предвид на всичката светлина, която си имал, боя се, че си направил невъзвратима крачка. Отдал си на Сатана всяко предимство.
Прибързани решения
В един момент могат да се вземат решения, които ще определят завинаги съдбата на човека. Сатана е дошъл при теб, както дойде и при Христос, представяйки светската почест и слава, стига само да признаеш неговото върховенство. Сега ти вършиш точно това. Но преди да предприемеш само още една стъпка, умолявам те, размисли!
Какъв доклад изготвят ангелите за теб? Как ще се срещнеш с този доклад? Какво извинение ще представиш пред Бога за своето отстъпничество? У теб има желание за вършене на по-велико дело. Ако беше се задоволил да вършиш собственото си малко дело с разум и вярност, това би ти донесло одобрението на Учителя. Но помни ­ изисква се цял живот труд, за да се възстанови човек от един момент на поддаване на изкушението и безразсъдството.
Ние пътуваме като странници и пилигрими* към една по-добра страна, но за теб и за мен би било по-добре да сме товарни животни, влачещи плуга по нивата, отколкото да бъдем в небето без сърце, изпълнено с любов към неговите обитатели. Чрез един моментен акт на волята ти можеш да се поставиш под властта на Сатана, но ще се изисква много повече от моментен акт на волята, за да скъсаш неговите окови и да се върнеш към възвишен и свят живот. Намерението може да се оформи, делото ­ да започне, но неговото изпълнение ще изисква труд, време и постоянство, търпение и жертва. Когато човекът, който съзнателно се е отдалечил от Бога в пълният блясък на светлината, пожелае да се върне, ще открие, че тръни и бодили са поникнали по пътя му и не трябва да се изненадва или обезкуражава, ако е принуден да пътува дълго с разранени и кървящи нозе. Най-страшното и най-ужасното доказателство, че някой е изпаднал от добро в по-лошо състояние е фактът, че му струва твърде много да се върне обратно. Пътят на завръщането може да бъде спечелен само чрез упорита борба, сантиметър по сантиметър, всеки час…
Пътеката, водеща към небето, е твърде тясна за високи рангове и богатства, за да се “язди” с тях по нея, твърде тясна за игра с амбициите, твърде стръмна и назъбена, за да бъде изкачена с колесницата на удобствата. Труд, търпение, себеотрицание, укор, бедност, усилена работа, понасяне на противопоставянето на грешниците ­ такъв беше делът на Христос, такъв трябва да бъде и делът на човека, ако иска да влезе някога в Божия рай.
Ако сегашната ти вяра отстъпва твърде лесно, то е, защото никога не си пускал корени в една твърда вяра. Тя ти е коствала твърде малко. Ако не те подкрепя в изпитание и не те утешава в огорчението, то е защото не е станала твърда чрез усилия и не е пречистена чрез жертви. Онези, които приемат да страдат за Христос, ще преживеят много по-голяма радост в страданието, отколкото във факта, че Христос е пострадал за тях, показвайки им по този начин, че ги обича. Спечелилите небето ще полагат най-благородните си усилия и ще работят с цялото си дълготърпение, за да могат да пожънат плода от труда си.
Една Ръка ще отвори широко портите на Рая пред хората, устояли на пробата на изкушението и запазили добра съвест, отказвайки се от света, от неговите почести и одобрение заради любовта на Христос. По този начин те са Го изповядвали пред човеците и са Го очаквали с цялото си търпение, за да Го изповядат и пред Неговия Отец и пред святите ангели.
Влиянието на съмнението
Не искам обяснения за поведението ти. Брат [К. У.] Стоун пожела да ми прочете писмото ти. Отказах да го чуя. Духът на съмнение, на оплакване и неверие е заразителен. Ако позволя на този мръсен поток да протече в ума ми, мътната и оскверняваща вода, чийто извор е Сатана, може да всади в мен внушения, които, оставайки там, ще ме опетнят. Ако неговите внушения са имали такава сила върху теб, че да те накарат да “продадеш първородството си за паница леща” ­ за приятелството на Господните неприятели ­ аз не искам да слушам нищо от твоите съмнения и се надявам, че ще се пазиш да не би да заразиш и други; защото самата атмосфера около човек, който дръзва да прави такива изявления, е отровна.
Моля те да стоиш изцяло настрана от тези, които вярват в истината. Ако ти си избрал света и светските приятели, върви с онези, които си избрал! Но не отравяй и умовете на други и не прави себе си специален сатанински агент за погубване на души. Ако още не си заел напълно своята нова позиция, побързай да се съпротивиш на дявола, преди да е станало завинаги твърде късно. Не предприемай никаква друга стъпка към мрака, но заеми позиция като Божи човек.
Ако искаш да си осигуриш великата цел на живота, без да сгрешиш в избора си или без страх от неуспех, трябва да направиш Бога първото, последното и най-доброто във всеки план, дело и мисъл. Ако искаш да вървиш в път, който води директно в мрака, трябва само да хвърлиш зад гърба си Божията светлина и да живееш без Бога. Когато Той ти посочва пътя и казва: “Този е твоят път на спасение и мир”, дори само да отправиш лицето си в обратната посока, нозете ти сами ще те отведат към гибел. Гласът на Божия Агнец се чува: “Следвайте Ме и няма да вървите в мрак”.
Поръчение от Царя на царете
Бог те е избрал за велико и сериозно дело. Той се е стремил да те дисциплинира, да те изпита, провери, пречисти и облагороди, за да може това свещено дело да бъде вършено с око, отправено единствено към Божията слава. Каква промисъл! Бог избира човек и го поставя в тясна връзка със самия Себе Си. Поверява му мисия, възлага му да работи за Него. Слабият човек е направен силен и смел; нерешителният става човек на твърди и бързи решения. Наистина! Възможно ли е човек да е от такова значение, че да му бъдат възлагащи дела от Царя на царете! Ще може ли светската амбиция да го отклони от свещеното доверие и от святото поръчение?
Величието на небето дойде на този свят, за да даде на човека пример за чист и неопетнен живот и да пожертва Себе Си за спасението на погиналите. Който следва Христос, е Негов съработник и споделя с Него Божията грижа за спасението на души. Ако мислиш, че си освободен от това, понеже виждаш някаква перспектива в свързването си със света, което би ти донесло по-голяма известност, то е, защото забравяш колко велико и благородно е да работиш за Бога, колко възвишено е да си сътрудник за Исус Христос, светлоносец за света, разпръскващ светлина и любов по пътя на хората.
Наградата за верността
Ще имаш голям конфликт със силата на злото в собственото си сърце. Чувствал си, че трябва да вършиш някакво по-висше дело? Но, о, ако би поел само работата, лежаща точно на пътя ти, и би я вършил с вярност, без да изтъкваш себе си, мирът и радостта ще дойдат в душата ти и ще ти донесат неизмеримо по-чисто, по-богато и по-голямо удовлетворение, отколкото всички завоевания в земните битки. Да живееш и да работиш за Бога, да използваш по най-добрия начин цялото си време и способности ­ това значи да растеш в Божията благодат и в познание. Можем да извършим това, защото то е НАШАТА работа. Трябва да премахнеш своите въпроси и съмнения и да имаш пълна вяра в реалността на Божественото поръчение за тебе, за да бъде работата ти наистина успешна.
Радостта, успехът и славата на твоето служене са в пряка връзка с постоянството и готовността ти да чуваш и да отговаряш на Божия апел: “Ето ме, изпрати мене” (Исая 6:8). Ето ме, Господи, с най-добрите и най-святите мои сърдечни чувства! Ето, вземи ума ми с неговите най-чисти и най-благородни мисли, вземи ме и ме подготви да Ти служа!
Апелирам към теб да се върнеш обратно колкото е възможно по-бързо. Поеми дадената ти от Бога мисия и потърси чистотата и светостта, за да бъде тя осветена. Не отлагай! Не се колебай между две мнения. “Ако Господ е Бог, служи Му. Но ако е Ваал ­ служи нему.” Имаш да научиш отново стария урок на доверие в Бога в суровото училище на страданието. Нека Д. М. Канрайд бъде скрит в Исус…
Нашите имена могат да бъдат извикани след съвсем кратко време и няма да има кой да отговори. Нека този ни живот бъде скрит в Бога и нека името ни бъде записано на небето и направено безсмъртно. Следвай Христос по какъвто и път да те води. И нека следите, които оставяш след себе си по пясъците на времето, бъдат такива, че и други да могат благополучно да вървят по пътя на светостта.
По целия път, който води към смърт, има болки и наказания, има скърби и разочарования, има предупреждения от Божиите вестители да не се продължава по-нататък. Бог ще го направи труден за безгрижните и упоритите, които погубват себе си. По целия стръмен път нагоре, който води към вечния живот, има извори на радост за освежаване на уморените. Истинската силна радост на душата започва, когато Христос, Надеждата на славата, бъде изобразен вътре в човека. Ако сега избереш добрия път и вървиш напред, воден от гласа на дълга, трудностите, които Сатана преувеличава пред теб, ще изчезнат.
Никой път не е сигурен с изключение на Божия. Колкото по-дълго човек върви по него, толкова по-ясен и по-стабилен става. Кракът може да се подхлъзне и по най-сигурния и безопасен път. За да ходиш без страх, трябва да си уверен, че Христос здраво държи ръката ти. Не трябва нито за момент да мислиш, че няма опасност за теб. И най-мъдрият прави грешки. И най-силният понякога изпада в слабост. Глупавите, самоуверените, упоритите и високоумните, които упорито вървят по забранени пътища, ласкаят себе си, че могат да променят посоката си, когато пожелаят. Но те ходят по път, изпълнен с примки. Дори и някои да успеят да се възстановят след падане, след направената грешка, колко много са хората, за които и една погрешна стъпка би се оказала фатална.
Ако си играеш на политика на неангажираност, за да постигнеш цели, които иначе биха ти убягнали; ако се стремиш да спечелиш с хитрост и ум неща, които би трябвало да постигнеш с постоянство, труд и борба, ще се оплетеш в собствените си мрежи и ще бъдеш погубен не само за този свят, но и за бъдещия.
Бог да не допусне да претърпиш крах във вярата си! Погледни ап. Павел! Чуй думите му, звучащи през вековете чак до нашето време: “Аз се подвизавах в доброто войнстване. Попрището свърших, вярата опазих. Отсега нататък се пази за мене венецът, който Господ, праведният Съдия, ще ми въздаде в онзи ден ­ и не само на мене, но на всички, които са обикнали Неговото явление” (2Тимотей 4:7, 8). Това е победният вик на Христовия апостол. Какъв ще бъде твоят?
Сега, старейшина Канрайд, в името на душата ти, хвани се отново здраво за ръката на Бога! Умолявам те! Твърде съм уморена, за да пиша повече. Бог да те избави от примката на Сатана ­ това е моята молитва! (Писмо 1, 1888 г.).
Издигане на Христос
Всяка душа, която наистина приема Христос чрез вяра, ще живее със смирено сърце. Няма да възвишава собственото “аз”, но Христос ще бъде въздиган като Такъв, от Когото зависи надеждата за вечен живот. “По благодат сте спасени, чрез вяра” (Ефесяни 2:8), заявява ап. Павел. Благодатта на Христос в нас е това, което ни прави Негови свидетели. Можем да бъдем победители само чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелство. С правилно устроен живот и благочестиво поведение ставаме светлина в църквата и в света. “Духовните неща трябва да се схващат духовно.” Хората, които пият от по-дълбоките води на спасението, ще разкриват и по-пълно смирението и скромността на Христос.
Заръчано ми е да кажа на всички, които са призовани да проповядват Божието слово: Никога не насърчавайте някого да търси мъдрост от вас. Когато хората дойдат при вас за съвет, посочвайте им Онзи, Който чете подбудите на всяко сърце. В нашата проповедническа работа трябва да влезе съвсем различен дух. Никой не бива да действа като изповедник. Никой не бива да бъде възвишаван като нещо върховно. Нашето дело е да смиряваме себе си и да възвишаваме Христос пред човеците. След възкресението Си Спасителят обеща силата Му да бъде с всички, които вървят напред в Неговото име. Нека бъдат възвеличавани тази сила и това име. Трябва постоянно да съхраняваме в съзнанието си молитвата на Христос ­ човешкото”аз” да бъде осветено чрез истината и правдата.
Силата на вечния Отец и жертвата на Сина трябва да бъдат изучавани много повече, отколкото сега. Съвършеното дело на Христос завърши със смъртта Му на кръста. В Неговата жертва и в посредническата Му служба “отдясно на Отца” е нашата единствена надежда за спасение. Радостта ни трябва да се състои във въздигане характера на Бога пред човеците и в превръщането на Неговото име в обект на хваление тук на земята.