2. ФАНАТИЗМЪТ ОТ ПЪРВИТЕ ГОДИНИ ЩЕ СЕ ПОВТОРИ– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Преместване на граничните камъни
Нашият народ се нуждае да разбере основанията за своята вяра и на миналия ни духовен опит. Колко е тъжно, че толкова много хора от Божия народ явно отдават безкритично доверие на личности, представящи теории, предназначени да изкоренят духовния ни опит и да премахнат старите крайъгълни камъни! Хора, които така лесно могат да бъдат подведени от лъжлив дух, показват, че са следвали големия лъжеучител дълго време ­ и то толкова дълго, та вече не могат да усетят, че са се отдалечили от истинската вяра и не градят на истинската основа. Трябва да насърчаваме всички да поставят “духовните си очила” и да позволят очите им да бъдат духовно помазани, за да могат ясно да виждат и да разграничават истинските стълбове на вярата. Тогава ще разберат, че “твърдата основа, положена от Бога, стои, имайки този печат: Господ познава Своите Си” (2Тимотей 2:19). Трябва да възкресим старите доказателства на “вярата, предадена веднъж завинаги на светиите”.
Какви ли не фантастични и измамни учения ще бъдат представяни от хора, считащи, че притежават истината. И днес има такива, които учат, че на новата земя щели да се раждат деца. Това истината за последното време ли е? Кой вдъхновява тези хора? Господ ли е дал на някого подобни възгледи? Не! Откритите неща са за нас и за нашите деца. Но по въпроси, които не са разкрити от Бога и които нямат нищо общо с нашето спасение, мълчанието е красноречие. Тези странни идеи не трябва дори да се споменават, а колко по-малко ­ да бъдат проповядвани като важни истини.
Стигнали сме до време, когато нещата трябва да бъдат назовавани с истинските им имена. Както правехме и в първите дни, трябва да станем и с Божия Дух да порицаем делото на измамата. Някои от представяните сега чувства са само началото на най-фантастични идеи. Учения, подобни на онези, с които се сблъскахме скоро след 1844 г., се проповядват сега от личности, заемащи важни постове в Божието дело.
В Ню Хемпшър, във Върмонт и на други места трябваше да се противопоставяме на подмолен, измамен фанатизъм. Бяха извършвани арогантни грехове, а някои хора се отдаваха свободно на несвяти страсти под мантията на освещението. Защитаваше се учението на “свободната” и “духовната” любов. Видяхме изпълнението на Писанието, че “в последните дни някои ще отстъпят от вярата и ще слушат измамни духове и бесовски учения” (1Тимотей 4:1)” (“Саудърн уочмън”, 5 април 1904 г.).
Не са необходими демонстрации
Истинската религия не изисква телесни демонстрации… Те не са доказателство за присъствието на Божия Дух. През 1843 и 1844 г. бяхме призовани да се срещнем с именно такъв вид фанатизъм. Хора казваха: “Имам Светия Божи Дух”. Идваха на събранията и се въртяха в кръг. А на другите, които не приемаха споменатите приумици за доказателство от Божия Дух, започваха да гледат като на нечестиви хора. Господ ме изпрати точно сред този фанатизъм. Някои идваха при мен и ме питаха защо не се присъединявам към тях. Казвах: “Моят Водач е друг, не такъв! Той е смирен и скромен по сърце, и никога не е правил демонстрации каквито вие тук, нито се е хвалил така. Тези демонстрации не са от Христос, но от дявола (Ръкопис 97, 1909 г.).
Претенция, че са “запечатани” и “святи”
През 1850 г. заедно със съпруга ми посетихме Върмонт, Канада, Ню Хемпшър и Мейн. Събранията се провеждаха в частни домове. Тогава бе почти невъзможно да получим някакъв достъп до невярващи. Разочарованието от 1844 г. бе объркало и смутило умовете на мнозина и те не искаха и да чуят за каквото да било обяснение по този въпрос. Бяха нетърпеливи и недоверчиви. Мнозина сякаш се бяха разбунтували по най-решителен начин срещу своята някогашна адвентна опитност. Други не смееха да стигнат толкова далеч, та да отрекат пътя, по който Господ ги е водил. Бяха щастливи да чуят аргументи от Божието слово, които биха доказали, че съществува съгласие между нашата позиция и пророческата история. Когато слушаха обяснение за разочарованието, оказало се така горчиво за тях, виждаха, че Бог наистина ги беше водил и се радваха на истината. Това пробуждаше горчива съпротива от страна на личностите, които отричаха нашия духовен опит и преживяване.
Но ние все още имахме да се борим с най-тежкия проблем в лицето на хора, които твърдяха, че са осветени и не могат да съгрешават, че са запечатани и святи и всичките им впечатления и представи са от Божия Дух. Съвестни души биваха измамвани от претенциите за набожност на тези фанатици. Сатана бе работил много майсторски, за да накара тези заблудени хора да приемат съботата и чрез влиянието им на изповядващи, че вярват в част от истината да въведе и натрупа особено големи заблуди. Успя да се възползва от тях, за да разочарова невярващите и да им внуши отвращение към истината. Те сочеха споменатите неразумни и несъстоятелни хора като представители на адвентистите от седмия ден. Тази категория фанатици налагаше на вярващите човешки критерии и изфабрикувани “кръстове”, които Христос никога и никому не бе давал да носи.
Те претендираха, че могат да лекуват болни и да вършат чудеса. Притежаваха сатанинска омайваща сила, а в същото време бяха надменни, диктаторски настроени и жестоко потискаха околните. Господ ни употреби като инструменти за порицаването им и за да отвори очите на Своите верни люде пред истинския характер на това фанатично дело. Мир и радост дойдоха в сърцата на хората, които отхвърлиха тази измама на Сатана и се освободиха от нея. Те прославиха Бога, виждайки Неговата непогрешима мъдрост, поставена в светлината на истината и носеща нейните скъпоценни плодове в противовес на сатанинските ереси и заблуди. Истината блесна в контраст с тези измами като чисто злато сред сметта на света (“Ривю енд Херълд”, 20 ноември 1883 г.).
Светостта на делото ще бъде опетнявана
Възложено ми е постоянно да представям на проповядващите евангелието, както и на всички, които претендират, че разгласяват светлината на истината по света, опасността от опетняване на святия характер на Божието дело. А именно, като се позволява на ума да се занимава с евтини мъдрувания за начина, по който Бог желае да бъде извършено Неговото дело. Дадени ми бяха специални наставления за опасността от вмъкване на човешки планове и тълкувания в работата, която има за цел да запознае света с истината за днешното време.
Много пъти през последните години ми е било заръчвано да издигна гласа си в протест срещу фантастични и погрешни идеи, представяни от един или друг. Моята вест винаги е била: “Проповядвайте Словото с простота и смирение! Представяйте на хората ясната и неподправена истина. Не отваряйте никаква врата за фанатични движения, защото влиянието им цели да внесе смущение в умовете и да обезкуражи и унищожи вярата на Божия народ…”
Когато съм била призовавана да реагирам срещу фанатизма в различните му форми, винаги съм получавала ясни, положителни и определени наставления да издигам глас срещу неговото влияние. При някои хора злото се изявяваше под формата на измислени от самите тях критерии, според които се “разбирала Божията воля”. Показано ми бе, че това е измама, чужда на Господнята воля, която се превръща в заслепение. Ако следваме такива пътища, ще се окаже, че подпомагаме плановете на неприятеля. В миналото някои християни много вярваха в поставянето на знаци, по които да разбират какъв точно е техният дълг. Имаха такова доверие в тези знаци, че стигаха дотам мъже да сменяват съпругите си, като по този начин внасяха прелюбодейство в църквата.
Беше ми показано, че измами като тези, с които бяхме призвани да се справяме при първите опитности на вестта, ще се повтарят и ще трябва да ги срещнем отново в заключителните дни на делото. В това време от нас се изисква да поставим всичките си сили под контрола на Бога и да използваме способностите си в съгласие със светлината, която Той ни е дал. Прочетете 4 и 5 глави от Евангелието на Матей. Изучавайте Матей 4:8-10, а също и 5:13. Размишлявайте върху свещеното дело, извършено от Христос. Именно по този начин принципите на Божието слово трябва да бъдат прилагани и в нашия живот (Писмо 36, 1911 г.).
Благоприлично поведение
След отминаване на очакваната дата през 1844 г. в редиците на адвентистите се промъкна фанатизмът. Бог даде вести на предупреждение, за да се спре настъпващото зло. Съществуваше и твърде голямо фамилиарничене между някои мъже и жени. Аз им представих святия образец на истината, който трябва да постигнем, и чистотата на държанието, което трябва да поддържаме, ако искаме да получим Божието одобрение и бъдем “без петно или бръчка, или недостатък, или нещо подобно”. Най-тържествени вести от Бога бяха дадени на мъже и жени, чиито мисли течаха в нечиста посока, докато в същото време твърдяха, че се ползват с особеното Божие благоволение. Но тези вести бяха презрени и отхвърлени…
Не сме вън от опасност дори и сега. Всяка душа, ангажирана да занесе вестта на предупреждение, ще бъде тежко изпитана и горчиво изкушена да следва начин на поведение в живота си, с който да отрече своята вяра.
Като Божии служители трябва да бъдем единни в порицаването и отхвърлянето на всичко, което има и най-малкия вид на зло при общуването ни един с друг. Нашата вяра е свята. Делото ни трябва да защитава честта на Божия закон, а не да принизява нивото му чрез мисъл или държание. Мнозина твърдят, че вярват и проповядват истината, но са в заблуда или имат някакви фантастични собствени идеи, примесени с истина. Само една е възвишената основа, на която трябва да застанем. Трябва да вярваме и да проповядваме истината такава, каквато е в Исус. Светостта на сърцето никога не води към нечисти действия. Ако някой твърди, че проповядва истината, а го влече много компанията на млади и дори на женени жени; когато фамилиарно полага ръка на тези личности или често разговаря с тях по интимен начин, бойте се от него! Чистите принципи на истината не са вкоренени в неговата душа. Такива хора не са сътрудници на Исус! Те не са в Христос и Той не пребъдва в тях. Те имат нужда от пълно обръщане към Бога, преди Той да може да приеме тяхната работа.
Истината, която е от небесен произход, никога не принизява човека, никога не го води и до най-малкия знак на неподходяща интимност. Напротив, освещава го, пречиства вкуса му, въздига го, облагородява го и го въвежда в по-тясна връзка с Исус. Кара го да зачита заповедта на апостол Павел да се пази поведението му да не дава никакъв повод дори да се помисли нещо лошо за него (“Ривю енд херълд”, 10 ноември 1885 г.)