20. ЗАПЛАЩАНЕТО НА РАБОТНИЦИ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

20. ОБЩИ ПРИНЦИПИ, ОТ КОИТО ТРЯБВА ДА СЕ РЪКОВОДИМ ПРИ ЗАПЛАЩАНЕТО НА РАБОТНИЦИТЕ

Удовлетворение и благословение от себепожертвувателната работа
Тези, които носят Божието дело в сърцата си, трябва да съзнават, че не работят за себе си, нито за може би малката си заплата. И че Бог може да направи малкото, което получават, да даде много по-изобилен плод, отколкото те си представят. Когато продължават да вървят напред в себепожертвувателен труд, Той ще им даде удовлетворение и благословение. Ще благослови и всеки от нас, когато работим със смирението Христово. Когато виждам някои да настояват за по-голяма заплата, си казвам: “Те губят скъпоценни благословения”. Зная, че това е факт. Виждала съм го да става много и много пъти.
И сега, братя, нека се заемем и да вършим възможно най-доброто, без да настояваме за по-високи заплати, освен ако намираме, че е невъзможно да вършим дадената ни работа, без да получаваме повече. Но дори и тогава нека другите да забележат това и те да кажат няколко думи, които ще окажат много по-голямо влияние, отколкото ние сами да изговорим за себе си и хиляди думи. Те ще кажат неща, които ще ни представят в правилна светлина пред околните. Господ е нашият Помощник и Бог ­ наша предна и задна стража.
Когато влезем в правилни отношения спрямо Бога, ще имаме успех, където и да сме. А това, което искаме, е успех, не пари ­ жив успех! И Бог ще ни го даде, защото знае всичко за нашето себеотрицание. Знае всяка жертва, която правим. Може да си мислите, че вашето себеотрицание няма никакво значение за никого, че би трябвало да бъдете повече зачитани и т.н. Но за Господа то има голямо значение. Много пъти ми е било показвано, че когато отделни личности са започвали да се стремят към все по-високи заплати, нещо е идвало в техния живот и ги е поставяло на място, в което вече нямат предимство. Но когато те приемат заплатата (което доказва факта, че не са себични), Господ вижда тяхното себеотрицание и им дава успех и победа. Това ми е било представяно много и много пъти. “Господ, Който вижда в тайно, ще възнагради наяве” Своите изпитвани служители за всяка жертва, която са направили доброволно.
Да не се изисква предварително уговорена сума
Христос отправя към всеки поканата: ”Елате при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене, защото съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой на душите си, защото Моето иго е благо и Моето бреме е леко” (Матей 11:28-30).
Ако всички вземат хомота на Христос, ако всички научат в Неговото училище уроците, които Той е предавал, ще има достатъчно средства за създаването на медицинско-мисионско дело на много места.
Нека никой не казва: “Ще работя за това дело за предварително определена сума. Ако не получа тази сума, няма да работя”. Тези, които разсъждават така, показват, че не носят игото на Христос, не се учат от Него на смирение и на скромност…
Светското богатство не увеличава нашата стойност в Божиите очи. Смирението и разкаянието е онова, което Бог признава и почита. Прочетете 57 глава от книгата на пророк Исая. Изучавайте я внимателно, защото тя има голямо значение за Божия народ. Няма да правя никакви коментари върху нея (Писмо 145, 1904 г.).
Вършете работата си и приемете предложената ви заплата
От всеки човек се изисква да извърши работата, определена му от Бога. Трябва да бъдем готови и за малки, незначителни служби; да извършваме всичко така, както трябва; да се възползваме и от най-малките случаи и възможности. Ако това са единствените възможности, които ни се предлагат, трябва да работим и то вярно. Който прахосва часове, дни и седмици поради това, че не склонен да извърши работата, която му се предлага, колкото и скромна да е, ще бъде призован да дава сметка пред Бога за пропиляното време. Ако чувства, че може да си позволи да не върши нищо, тъй като не може да получи желаната заплата, нека се спре и размисли, че същият този ден принадлежи на Господа, а той самият е Божи служител. Не трябва да пропилява времето си. Нека си каже: ”Ще употребя това време, за да върша нещо и ще отдам всичко, което спечеля, за напредъка на Божието дело. Не бих желал да бъда безделник”.
Когато един човек обича Бога над всичко и ближния си ­ както себе си, няма да престане да се пита дали онова, което може да извърши, ще му донесе много или малко. Ще върши работата си и ще приема предложената заплата. Няма да дава лош пример, като отказва работа, защото не можел да получи за нея достатъчно голямата заплата, на която мисли, че има право.
Господ съди за характера на един човек по принципите, които ръководят постъпките му по отношение на неговите ближни. Ако в обикновените, деловите отношения принципите му са неправилни, същият дух ще бъде и в духовната му служба за Бога. Същите нишки ще са втъкани и в целия му религиозен живот. Ако мислите, че е под достойнството ви да работите за малка заплата, тогава работете за Господа. Дайте приходите в съкровищницата на Господа. Направете благодарствен принос на Бога, задето е запазил живота ви. На никаква цена обаче не оставайте безделни (Ръкопис 156, 1897 г.).
Заплащане според труда
Пътищата Господни са справедливи и праведни. Работещите в училището трябва да получават според часовете на честен и напрегнат труд. Никой работник не трябва да бъде третиран несправедливо. Ако някой посвещава цялото си време на училището, трябва да получава съответно на труда, който училището получава от него. Дали изразходва умствена или физическа сила, за да носи своите отговорности, той трябва да получава от училището равностойното на онова, което дава. Справедливостта и истината трябва да се поддържат не само заради настоящото и бъдещото име на училището, но и заради ползата, която лично ние можем да извлечем, като практикуваме правдата. Господ няма да бъде съучастник и в най-малката несправедливост (Ръкопис 69, 1869 г.).
Привилегията да работиш в сравнение с това ­ да мислип за заплата
Хора, които мислят повече за своите заплати, отколкото за привилегията да бъдат почетени като служители на Господа, и онези, които вършат работата си с дух на самодоволство, понеже получават заплата, не внасят в делата си себеотрицание и самопожертвувателност. Работниците от притчата, които били наети последни, повярвали на думите на стопанина: ”Каквото е право, ще ви дам” (Матей 20:7). Те знаели, че ще получат всичко, което заслужават, и били поставени на първо място, тъй като се трудили с вяра. Ако работилите през целия ден биха внесли дух на любов и доверие в работата си, щяха да запазят първото си място.
Господ Исус оценява извършената работа според духа, с който се работи. И в най-късния час Той ще приема покаяни грешници, които идват при Него със смирена вяра и в послушание на Неговата воля.
Христос предупреждава онези, които са на служба при Него, че не трябва да се пазарят за определена сума, сякаш техният Господар би се отнесъл несправедливо към тях. Той е дал тази притча, та роптаещите да не търсят съчувствие в случаите, когато се оплакват от мнима несправедливост спрямо себе си (Ръкопис 87, 1899 г.)
Истинското благополучие никога не идва при човек, който постоянно се стреми към по-голяма заплата и се поддава на изкушението да изостави работата, която Бог му е поверил. Никоя личност или семейство, фирма или институция не може да има успех, ако не ги управлява Божията мъдрост (Писмо 2, 1898 г., “До ръководителите на нашите църкви”, стр. 4).
Семейства с претенции за големи разходи
Някои ми писаха, че би трябвало да имат по-големи заплати, представяйки като аргумент големите разходи на семейството си. В същото време институтът, в който работеха, бе принуден да изчислява всяка стотинка, за да посрещне разходите. Защо някой трябва да изтъква претенцията за големите разходи на семейството си като основание за по-голяма заплата? Не е ли достатъчен урокът, който Христос е дал? Той казва:”Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си. Нека вдигне кръста си и така да Ме последва” (Матей 16:24).
Нашите институти са създадени, за да бъдат ефикасно средство за душеспасителната работа. Хората, свързани с тях, трябва да се научат как да помагат на тези институти, а не как да извлекат най-голямата полза от тях. Ако получават повече от дължимото, не спъват ли Божието дело. Нека всеки свързан с тези институти да си каже:” Аз няма да претендирам за висока заплата, защото това би ограбило средствата на институцията и би попречило за прогласяването на евангелската вест на Божията милост. Трябва да правя икономия. Онези, които са в мисионското поле, вършат също толкова важна работа, колкото и аз. Трябва да направя всичко според силите си, за да им помогна. Изразходвам Божии средства и ще направя това, което Христос би направил на мое място. Няма да харча парите си за луксозни вещи. Ще помня служителите на Господа в мисионските полета. Те имат много повече нужда от средства, отколкото аз. В работата си те влизат в контакт с много бедни и нещастни хора. Трябва да хранят гладните и да обличат голите. Аз ще намаля личните си разходи, за да участвам и в тяхното дело на любов” (Специални свидетелства, Серия Б, № 19, стр. 19, 20).
Апел за равенство
Нека има повече равенство сред нас. Мнозина ламтят за възнаграждение и оценяват самолюбиво своя труд. Нека никой не получава толкова голяма заплата само защото предполага, че притежава способност да я върши като поставя по този начин делото на Бога и Неговата кауза на меркантилна основа. “На когото много е дадено, от него много ще се изисква.” Нека онези, които претендират за голяма заплата поради способностите и специалните си дарби, се запитат: ”Чии са талантите, с които търгувам?! Използвам ли ги така, че да принеса най-голяма слава на Бога? Удвоил ли съм дадените ми назаем дарби?” Ако те биха се употребявали с посвещение, биха съдействали на Божието дело. Всички наши способности, принадлежат на Бога. И както капиталът, така и лихвата един ден ще трябва да му бъдат върнати.
Ако хората, свързани с Божието дело от много години, изследваха внимателно колко много вреда са нанесли на Божието лозе чрез немъдри постъпки, чрез отстъпване от правите принципи, чрез отклоняване на средства от Божието дело, като са упражнявали влиянието си, за да водят другите в криви пътеки, то вместо да се стпремят към по-високи заплати, би трябвало да се смирят пред Бога в дълбоко покаяние. Нека си зададат въпроса: ”Колко дължиш на Господаря ми?” (Лука 16:5). Каква сметка ще дам за неразумната употреба на таланта си, за това, че следвам собствените си неосветени представи? Какво мога да направя, за да залича злите резултати от своите немъдри постъпки, които са имали за резултат такова ощетяване на средствата за делото?” Ако всеки, който заемаше отговорен пост, се беше показал верен днес, нямаше да има такава такава оскъдица в Божията съкровищница.
Връзката ни с Божието дело не трябва да бъде поставена на меркантилна основа ­ според човешка оценка: “толкова работа, толкова заплащане”. Голяма грешка е човек да смята, че неговата служба е неоценима. Оставете Бог да бъде верен на Словото Си и ще настъпи голяма промяна в оценката на работата, извършвана за Него.
О, много неща има за коригиране при хората, готови да получават повече. Колко неуместни са егоистичните стремежи към награда! Алчността за високи заплати е прогонила Божията любов от много сърца. Гордостта от заемания пост е дълбоко вкоренено зло, довело хиляди до гибел. И въпреки това хиляди и хиляди, изпълнени с амбиции за знаменитост и показ, вървят към смъртта, тъй като са изгубили от погледа си принципа. Те са измервали себе си със себе си и са сравнявали себе си със себе си. Ненаситната им амбиция за почит и награди е причинила намаляването на духовността им. Това е урок, който всички трябва внимателно да научат, за да се предпазват от егоизъм и алчност и от онази, гордост, която унищожава любовта към Бога и разяжда душата.
Когато някой свързан с Божието дело отказва да работи за заплатата си, която представлява разумна сума, съответстваща на неговата служба, дори да получи онова, което желае, често ще бъде за сметка на загубата на Божията благодат от сърцето му, която всъщност е по-ценна и от злато, и от сребро, и от скъпоценни камъни (Ръкопис 164, 1899 г.).
Вредата от голямата заплата
Въплъщението на Христос е акт на саможертва. Животът Му е бил живот на постоянно себеотрицание. Божията любов към човека достига най-славната си точка в жертвата на Неговия Единороден Син, отпечатък на Неговата Личност. Това е великата тайна на благочестието. Привилегия и дълг на всеки, който изповядва, че е последовател на Христос, да има Неговия начин на мислене. Без себеотрицание и без носене на кръст не можем да бъдем Негови ученици.
Когато бе предложено и прието да се плащат високи заплати на работещите в “Ривю енд херълд”, врагът успя в плановете си да осуети Божиите намерения и да повлече души в забранени пътеки. Егоистичните и алчните по дух приеха големите заплати. Ако работниците практикуваха принципите, заложени в уроците на Христос, не биха приели съзнателно такива заплати. И какъв бе резултатът от това увеличаване? Разходите на семействата се увеличиха още повече. Дойде отстъпление от наставленията и примера на Христос. Пробуди се гордост и стремеж към себеугаждане. Изразходваха се средства за егоистични прищевки. Любовта към света завладя сърцето и неосветени амбиции управляваха храма на душата. Големите заплати се оказаха проклятие. Беше последван примерът на света, а не примерът на Христос.
Любовта към Христос не ще води към угаждане на себе си, нито до каквито да било излишни разходи за забавление, за задоволяване на собственото “аз” или за подхранване на гордост в човешкото сърце. Любовта на Исус в сърцето винаги води душата до смирение и до пълно съобразяване с Божията воля (Писмо 26, 1894 г.).
Когато грехът поразява вътрешното естество, напада най-благородната част на човешката личност. Създава неописуем смут и хаос в използването на способностите и силите, които са по подобие на Бога. Докато физическата болест изтощава тялото, болестта на егоизма и алчността попарва душата (Писмо 26, 1897 г.).
По-високи заплати на по-високопоставени хора
Сърцето ми е дълбоко смутено от сцените, които ми бяха представени през нощта. В нощното видение чух някои от предложенията, направени от мои братя, с които не мога да се съглася. Изявленията им показват, че са на грешен път, че нямат достатъчен опит, който да ги предпазва от измама. Бях огорчена, когато чух от устните им изрази, които не показват нито вяра в Бога, нито вярност към Неговата истина. Бяха дадени такива предложения, които ако биха били реализирани, биха ни отклонили от тесния и правия път.
Някои мислят, че ако на хората с по-големи таланти се определя по-голяма заплата, те биха останали сред нас и че така ще се извършва повече работа, при това по-добре, а делото на истината би се издигнало на по-високо ниво.
По отношение на този въпрос съм получила наставление от Този, Който никога не греши. Да предположим, че се възприеме споменатият план. Кой, питам аз, е компетентен да измери истинската полезност и влияние на своите съработници? Никой човек не е в състояние да съди за полезността на друг в службата му за Бога.
Постът или службата, която даден човек заема, не е единственият показател за неговата полезност в Божието дело. Развитието на христоподобен характер чрез освещение от Светия Дух ­ ето кое ще му окаже влияние за добро. Според Божията преценка степента на неговата вярност определя стойността на службата му.
Бог приема служенето само на тези, които са участници в Божественото естество. Без Христос човек не може да направи нищо. Единствено любовта към Бога и към ближния осигурява на човешките същества предимство пред Бога. Послушанието към Божията заповед ни прави сътрудници на Бога. Любовта е плодът, който расте върху дървото на християнството и е като листата от дървото на живота “за изцеление на народите” (Ръкопис 108, 1903 г.).
Нуждите и удобствата на живота
В Божията съкровищница трябва да има достатъчно средства за издръжката на хората, посветили времето и силите си на спасяването на души. Справедливите им заплати не трябва да им се дават с нежелание. Тези, които с готовност работят за Господа, не трябва да бъдат оставяни без необходимите за живота средства. Те трябва да бъдат в състояние да живеят удобно, а също и да имат достатъчно, за да могат да дават дарения за Божието дело, тъй като от тях се очаква да бъдат пример в даването на приношения за делото (Ръкопис 103, 1906 г.).
Незаети със светски предприятия и смущаващи задължения
Много неща трябва да бъдат поправени и наистина биха били поправени, ако се придържаме стриктно към принципа. Бяха ми дадени специални наставления за нашите проповедници. Не е Божията воля те да се стремят към забогатяване. Не трябва да се ангажират в светски предприятия, тъй като това ще ги дисквалифицира и ще им попречи да отдават най-добрите си сили на духовни неща. Те обаче трябва да получават заплати, достатъчни, за да издържат себе си и семействата си. Не трябва да им се възлагат толково много задължения, че да не могат да отделят достатъчно внимание на църквата у дома, която се състои от членовете на семейството им. Техен дълг е да поучават децата си както е правел Авраам, за да ги държи в пътя на Господа и “да върши правда и съдба”….
Нека проповедниците и учителите помнят, че Господ ги държи отговорни за това, да внасят в своето служене най-доброто от способностите и силите си. Те не трябва да поемат задължения, които са в противоречие с делото, поверено им от Бога. Когато проповедници и учители, постоянно притиснати под товара на финансови проблеми, се изправят на амвона или влязат в училищната стая уморени и изтощени, с пулсиращ мозък и възбудени нерви, какво би могло да се очаква, освен да бъде използван обикновен, а не свещен огън, запален от Бога? Мъчителните, непоследователните усилия пречат на говорителя и разочароват слушателите. Той не е имал време да потърси Господа, не е имал време да поиска с вяра помазването със Святия Дух. Няма ли да променим този начин на действие? (Ръкопис 101, 1902 г.).
Да се избягва култивирането на вкус към скъпо струващи неща
Божиите работници трябва да се събудят, за да започнат да виждат по-надалече. У мнозина себеотрицанието и жертвеготовността са мъртви. Те трябва да разберат, че големите заплати, които изискват, подкопават Господнята съкровищница, отклоняват Божиите пари в частни интереси. Чрез тези си действия те казват на света: ”Господарят ми се забави”(Матей 24:48). Няма ли да се промени това? Кой ще се съобрази с примера на Господаря Слуга? (Писмо 120, 1899 г.).
Не говорете за оскъдните си заплати. Не подхранвайте вкус към скъпи предмети, дрехи или мебели. Нека делото напредва, както е започнало ­ в обикновено себеотрицание и вяра. Нека настъпи по-различен начин на мислене (Писмо 94, 1899 г.).
И днес трябва да се проявява духът на себеотрицание от първите дни
Днес се изисква съвсем същият дух на себеотрицание, какъвто имаше в началото на делото. Когато бяхме само малка шепа хора, знаещи що е себеотрицание, когато знаехме какво означава саможертва, когато се опитвахме да издаваме малките вестничета и брошурки, за да можем да достигнем до живеещите в мрак. Днес в делото работят само малцина от онези, които служеха заедно с нас тогава. Много години ние не получавахме заплати, освен колкото за най-простата храна и облекло. Бяхме радостни, когато можехме да носим дрехи от втора употреба. А понякога нямахме и достатъчно храна, за да поддържаме силите си. Всичко друго беше поставено в служба на делото. Известно време мъжът ми получаваше 6 долара седмично и ние живеехме само с това. Аз работех заедно с него в делото. Другите служеха при същите условия…
Всички, които се ангажираха в делото, след като вече бе извоюван успех, трябва да се държат много скромно и да проявяват жертвоготовен дух. Бог иска институтите тук да бъдат ръководени от същия дух, както при полагането на основите (Бюлетин от Генералната конференция, 20 март, 1891, стр. 184).
Когато това дело се извършва правилно, когато работим с Божествена ревност и помагаме на хората да вярват в истината, светът ще види, че сила придружава вестта на истината. Единството на вярващите свидетелства за силата на истината, която може да доведе до съвършена хармония хора с различни склонности и характер, обединявайки интересите им в едно.
Молитвите и приношенията на вярващите трябва да са придружени със сериозни и себепожертвувателни усилия. Те наистина представляват витрина за света, за ангели и за човеци. Хора се връщат наново към вярата в Бога. Ръката, която някога се е стремяла да получава все по-висока заплата за труда си, е станала Божия услужлива ръка. Вярващи биват обединявани от един интерес ­ от желанието да създават центрове на истината, където Бог ще бъде прославян. Христос ги свързва със святи връзки на единство и любов, връзки с непреодолима сила.
Именно за това единство се молеше Исус Христос преди процеса, отстоящ само на крачка от кръста: ”Да бъдат всички едно ­ каза Той, ­ както Ти, Отче, си в Мене и Аз в Тебе, така и те да бъдат едно в Нас, та да повярва светът, че Ти си Ме изпратил” (Йоан 17:21) (Писмо 32, 1903).