2000 години и отвъд – това е ключът за оцеляване. Дълбоко в сърцето на много мъже и жени по света възникват въпроси. Въпроси като този: „Мога ли да намеря мир за ума си? Как да намеря цел в живота си? Има ли нещо отвъд гроба? Състои ли се смисълът на живота просто в това да бъдеш роден, да преминеш през детските си години, след това през юношеството, през двадесетте, после напред към средната възраст и след това към смъртта? Състои ли се смисълът на живота в това да ставаш рано сутрин, да работиш осем часа на ден и после да очакваш уикендите? Състои ли се смисъла на живота просто в преминаване през етапите на живота към тези белокоси години, в инвалидна количка с ревматизъм и артрит и с поглед насочен към гроба? Няма ли нещо повече, се пита сърцето на мъже и жени по света?“ Има една жажда, копнеж и желание за нещо друго, по-различно. Ще прекараш ли живота си тук на тази земя скърцайки със зъби в борбата за оцеляване и после да свършиш в гроба?
Не отдавна видях една фланелка, на която пишеше нещо подобно на това: „Животът е труден, но в крайна сметка има смърт, която да очакваш“. Не е много насърчително, нали? Денят, в който ще сложат цветя на гроба ти – това ли е нещото, което трябва да очакваш – тъмната и студена земя? Някои хора се опитват да избягат от действителността или срещата със смъртта като строят дворци. Ако се върнете в Средновековието, ще видите, че царете, кралете и благородниците са били велики строители на дворци. Вземете, например Версайския дворец – той е един от най-красивите в целия свят. Той е бил символ на това, че царя и приятелите му се опитвали да увековечат удоволствието. Или вземете дворецът на Хърст, големият магнат Хърст, известен с издателство на вестници. Това отново е опит да се увековечи удоволствието. Мъже и жени строят своите дворци или игрални домове. Някои хора, които не са достатъчно заможни, за да построят дворец, влизат в казиното, за да хвърлят зарове, за да преживеят няколко мига удоволствие – нощния живот, бляскавите светлини, баровете, танците. Те се предават на удоволствие в опита си да избягат от действителността.
Един друг начин за бягство от реалността е чрез слава – както при популярните звезди. Ние строим своите дворци. Мерилин Монро и други звезди са прекратили живота си, като са взели свръхдоза хапчета. Таблетка след таблетка, ден след ден и животът става отегчителен, животът става мрачен, той губи своя смисъл и цел. Една таблетка възвръщаща към живот хиляди американци, за да продължат своето сиво съществуване, което наричаме живот. Но как мога да намеря цел, как мога аз да намеря смисъл? Как да открия истинския живот, който е нещо повече отколкото един искрящ диамант или перла? Как мога да живея вечно?
Има много култури по света, които търсят отговор на този въпрос по различни начини. Вземете някои от тези в Средния Изток. Те се опитват чрез осакатяване на своите тела да удовлетворят един Бог, Когото мислят, че са наранили и по такъв начин да достигнат до вътрешен мир. Този човек, на когото чорапите били целите в кръв, когато бил попитан, какво прави отговорил: „Нося обувки, които имат шипове отвътре. Нараних Бога и сега нямам мир, затова трябва да нараня себе си, защото това е единственият начин да си възвърна мира с Бога.“ Този човек взел рибарски кукички, забивал по гърдите си, вървял по въглени, като по този начин се опитвал да усмири бога, когото бил засегнал. Много мъже и жени приемат, че единствения начин да имаш мир, цел в живота и щастие, е да имаш уверението, че можеш да живееш и след смъртта. Те чувстват, че трябва да правят нещо повече, отколкото да строят дворци. А наши дворци могат да бъдат колите. Наши дворци могат да бъдат скъпи видеосистеми, концерти, музика, пиене, алкохол, спорт, разпуснат живот. Наши дворци могат да бъдат много неща. В 20-ти век ние също можем да строим дворци. Но много мъже и жени осъзнават, че причината, поради която имаме това чувство на самота и безпомощност е, че нашето сърце е твърде отдалечено от Бога. И единствения начин да имам мир, е да имам чувството, че сърцето ми е едно с Бога. Когато погледна отвъд гроба да чувствам, че когато умра, наистина има вечен живот.
Нека да се обърнем към Библията тази вечер и да открием в Божието Слово, какво то ни учи за Божия план. Всъщност Библията казва, че Божия план за света е постигане на здраве, щастие и вечен живот. Това е Божия план – ти и аз да живеем истински.
Нека да се върнем в книгата Битие – в Райската градина. Когато Бог сътворил света, той излязъл нов от ръцете на Твореца. Това било едно място изпълнено с радост, щастие и смисъл. Нашите първи родители Адам и Ева слушали веселите птичи песни, гледали бълбукащите поточета. Земята била покрита с жива зеленина и Адам и Ева се наслаждавали напълно на живота. Божието желание е било те да бъдат здрави и щастливи на тази планета и да живеят вечно. Но Бог дал на Адам и Ева силата на избора и способност да оценяват и избират. Бог не е искал същества-роботи, които да вдигат ръка, когато дръпне въженце или при издърпване на друго въженце да си движат крака. Бог не е искал роботи, които да бъдат програмирани на някой компютър IBM в небето и които да имат два винта на главата си, така че когато някой ги навие и постави в тях един компютърен чип, Бог да може да ги контролира от някой космически компютърен център. Бихте ли харесали едно компютърно дете? Едно дете, което се събужда всяка сутрин и казва: „До-бро ут-ро, ма-мо!“ Което казва: „Да, ма-мо, ще си оп-ра-вя ста-ята.“ Бихте ли желали такова дете? Едно дете-робот, което идва с железните си устни, железните си пръсти и ви прегръща с железните си ръце. След това ви дава желязна целувка. Бихте ли желали такова дете-робот? Сигурно бихте желали да прекарате деня с дете, което става, тича и вика и се хвърля на врата ви с думите: „Мамо, мамо, благодаря ти за ябълковия сладкиш и за нектара! Толкова много те обичам!“ Има една спонтанна любов у децата. Бог не е искал да създаде същества-роботи. И ако бъде отнета възможността да избираш, в действителност се отнема способността да обичаш. Защото любовта не може да се наложи със сила, тя се причинява от свободата на избора. Ако ти се отнеме възможността да обичаш, отнема ти се възможността да бъдеш напълно щастлив. И така, Бог създал в Едемската градина същества с възможност да избират, защото без възможност за избор няма любов, а без любов няма щастие.
И така, Бог им дал силата на избора. И един разбунтувал се ангел; един, който в небето престанал да се подчинява на Бога, защото имал тази сила на избора, дошъл на планетата наречена Земя; една планета, която Бог желаел да бъде изпълнена с радост, щастие и смисъл. Бог сътворил една съвършена планета. Грехът се появил, когато този разбунтуван ангел доброволно избрал да съгреши спрямо Бога. Но да се отнеме тази сила на избора означавало да бъдат създадени същества-роботи, които никога не могат да бъдат щастливи, защото ти можеш да бъдеш напълно щастлив, ако можеш напълно да избираш и обичаш. И така този разбунтуван ангел дошъл на земята, за да изкушава Адам и Ева. Той им казал, че ще бъдат щастливи, ако последват пътя на Сатана вместо пътя на Бога. Той им казал, че ще бъдат по-щастливи, ако бъдат непокорни, отколкото, ако са послушни. И когато Ева посегнала и откъснала този плод, тя открито и определено се противопоставила на Бога. Тя съзнателно избрала пътя на бунта, защото мислела, че пътят на бунта е пътя на щастието, че пътя на непокорството е пътя на радост. Хиляди хора днес са приели лъжата на Сатана. Те вярват, че пътят на неподчинението е път на радост и щастие. Когато Адам и Ева съгрешили, цялата човешка раса била въвлечена в бунт срещу Бога. Земята е планета в бунт. Грехът ни отделя от Бога. Когато Адам и Ева съгрешили, мрачната сянка на бунта паднала върху земята. Защото, ако грехът ни отделя от Бога, а Бог е Източника на живота, то разделянето от Бога води до смърт. И ако грехът ни разделя от Бога, а Бог е Източникът на любовта, то разделянето от Бога ни води към омраза и завист. Ако грехът ни разделя от Бога, а Бог е Източникът на здравето, то отделянето ни от Бога ни води до болести. И така, тази земя била изпълнена с грях, страдание, болести, завист, защото сме отделени от Бога, Който ни е създал и Който е извор на любов, живот и радост.
Библията казва… Нека да прочетем заедно всички от север и юг, от изток и от запад, от Америка и Канада.Чуйте: „Но вашите беззакония са ви отделили от Вашия Бог“.
А какво е беззаконието? Грях (1 Йоан 4:3). И така, грехът ни отделя от Бога. Той ни отделя от Бога не просто за известно време, но за цяла вечност, защото, когато съгрешим, ние се отделяме от Източника на живота. А вие знаете, приятели, че вечността е много дълго време.
Когато бях в пети клас, веднъж вдигнах ръка и попитах един от своите учители: „Учителю, колко е дълга вечността?“ Бях пренесен на брега на Атлантическия океан в щата Кънектикът, тичах по брега и вятърът духаше в косите ми. И учителят каза: „Марк, представи си Атлантическия океан. Аз си го представих. „Представи си сега една чайка, която идва и взема по една капка вода от океана.“ И аз си я представих. „Сега си представи, че тази чайка отлита и се връща обратно след 1000 години – това била една много странна чайка. На всеки 1000 години идвала обратно и вземала една капка от океана. И учителят заключи: „Тогава, когато океанът бъде пресушен, това ще бъде първата секунда от вечността.“ Разбирате ли смисъла? Първата секунда – както мигане с око или щракване с пръсти. И аз дойдох до заключението, че вечността е дълго време.
Приятелю, вечността наистина е дълго време. Къде ще прекараш вечността? Човешката раса била разделена от Бог, когато извършила грях. Но Библията е твърде ясна. Тя казва, че Бог е ЛЮБОВ (1 Йоан 4:16). И Бог желае ти и аз да живеем вечно. Той протяга Своята ръка и казва: „Заплатата на греха е смърт“. Ние заслужаваме да умрем. Ние заслужаваме да отидем в гроба и никога да не излезем от там. Когато Адам и Ева съгрешили, Бог е могъл да отведе човешката раса някъде далеч в космическото пространство и да я унищожи. Но Библията ни казва в 2 Петрово 3:9: „Господ е дълготърпелив към нас.“ Той не желае никой да загине, но всички да дойдат до покаяние. Библията казва, че Бог е дълготърпелив. Когато Адам и Ева съгрешавате и да не се бунтувате. „Но сега, когато направихте това, Аз ще поставя под карантина планетата Земя и ще я изолирам в Космоса. Вие ще живеете егоистичен и бунтовнически живот, ще се убивате един друг и ще умирате. Животът ще бъде прекратен и Аз ще сътворя нова планета и всичко ще започне отначало.“ Но Бог не направил това, защото Божията любов протегнала ръката си и в отдалечените краища на Космоса отвъд Божия престол се състояла Божествена среща в небето. Отец, Сина и Светия Дух казват: „Ние трябва да започнем плана. Любовта няма да позволи човешката раса да загине. Любовта няма да позволи човешката раса да потъне в забрава.”
Бог дошъл веднага в Едемската градина при Адам и Ева. И Бог дал обещание. Обещание за един бъдещ Месия (Бит. 3:15). „И ще поставя вражда….“ Какво означава вражда? Означава да поставиш разделение. Разделение между теб, т.е. Сатана и жената. Бог говорил на Сатана, Бог дошъл в райската градина, намесил се между Адам и Ева, които съгрешили и Сатана и казал: „Ще поставя вражда между теб, Сатана и Ева, и между твоето потомство и нейното. Той – Исус – ще ти смаже главата, а ти – Сатана – ще му нараниш петата.“ И така, тук в Битие 3:15 има едно обещание. Бог щеше да постави разделение между Сатана и жената, която беше съгрешила. Когато Адам и Ева съгрешили, те били отделени от Бог. Сега Бог щеше да започне изпълнението на план, чрез който да ги отдели от греха. Те заслужаваха смърт, но Бог щеше да им подари живот. Какво щеше да се случи в процеса, в който Бог им подаряваше живот? Исус щеше да смаже главата на змията. Но в този процес Сатана щеше да нарани Исус. Когато Адам и Ева съгрешил, Бог обещал, че ще дойде Месия. Библията предсказва 4000 години по-рано идването на Месия. Земята нямаше да бъде изхвърлена от Космоса, тази планета в бунт нямаше да бъде унищожена. Бог ни обича твърде много, за да започне всичко от начало. И затова Бог започнал изпълнението на един план, когато човешката раса съгрешила. Ето това е любов. Бог казал, че Той ще осигури откуп. В целия Стар завет Бог по различни начини се е опитвал да покаже, че има осигурена жертва, която щеше да бъде умилостивение и щеше да им донесе спасение от греха.
В дните на Авраам Бог дойде при него и му каза: „Вземи сина си – единствения си възлюбен син. Вземи го със себе си в планината и го принеси в жертва.“ Този негов син беше най-скъпоценното нещо, което Авраам имаше. Авраам взе Исаак в планината и вдигна ножа. Но Бог каза: „Почакай!” И един ангел спря ръката на Авраам. И Бог осигури един овен, за да бъде пожертван. Исаак не умря, защото беше осигурена жертва. И в целия Стар завет Бог казва: „Ти няма нужда да умираш. Ще бъде осигурена жертва.“
Спомняте ли си, какво учи Библията за древното светилище в Израил? Да предположим, че някой в старозаветни времена съгреши, че един израилтянин удря плесница на своя съсед, бие го, насинява му очите, разкървява му носа и след това казва: „О, аз наистина се ядосах. Извърших грях.“ А Библията учи, че заплатата на греха е смърт. Така че, когато съгрешим, ние заслужаваме да умрем. Заслужаваме да отидем в гроба и никога повече да не излезем от там. Вечността е дълго, дълго време. Този израилтянин какво можеше да направи? Бог беше казал: „Когато извършиш грях, вземи едно агне от стадото си, агне без недостатък, мъжко и го занеси пред Светилището. Сложи ръцете си върху главата на агнето и изповядай греховете си. След това вземи нож и го заколи и нека кръвта му да тече върху краката ти. Свещеникът ще вземе от тази кръв и ще я внесе в Светилището. Това е жестоко, ще кажеш ти! Ако обичаш животните ще си помислиш: „Не е ли ужасно, че животното трябва да умре?“
Грехът наистина е ужасно нещо. Невинни животни умират. Но невинни хора умират също поради греха в този живот. Падат бомби и хората загиват. Хиляди невинни хора умират от болести. Грехът донася смърт. Изцапаният с кръв пясък в светилището разкрива, че той е кървав, че е отвратителен и донася смърт. И така, израилтянинът трябваше да изповяда греха си – за това, че се е ядосал или че е откраднал нещо. Грехът се прехвърляше върху животното и то носеше вината. Човекът убиваше животното и напущаше светилището с чувството, че греховете вече ги няма, че са простени. Защо са били всички тези агнета? Какво представят те?
Исус дойде и Библията казва: “Ето Божия Агнец” (Йоан 1:29). “Ето Божият Агнец, Който носи греховете на света.” Едно умиращо агне не може да отнема грехове. Но Библията казва, че Исус е този Агнец, без Който ти и аз трябваше да умрем. Исус посрещна всяко едно от сатанинските изкушения. Той живя в човешка плът. Исус разбира, какво значи да бъдеш изкушаван. Той разбира, какво значи да бъдеш самотен. Той разбира, какво значи другите да те отхвърлят. Разбира, какво е да бъдеш изкушаван в областта на плътта и апетита. Той пости 40 дни, така че каквито и физически желания да имате – алкохол, цигари или страст на плътта, Той е имал по-големи физически желания, от колкото можем да си представим. Но Той посрещаше Сатана и беше Победител. Исус извоюва победата, която ти трябваше да извоюваш. Той живя съвършения живот, който ние трябваше да живеем. И преживя смъртта, която ние трябваше да преживеем. Бог бе приготвил откуп. И всяко агне в Стария завет трябваше да сочи напред към едно събитие. Кървавите агнета трябваше да сочат към окървавения Христос. Умиращите агнета трябваше да сочат към умиращия Христос. Когато този свят беше загубен обърнал гръб на Бога, когато нашата планета беше в бунт, Бог каза: “Аз имам план. Исус ще дойде – Божият Син ще напусне небето. Той ще обитава в човешка плът. Той ще живее животът, който Марк Финли трябваше да живее. Той ще живее животът, който Джейн или Поля или Мери трябваше да живеят. Той ще живее този съвършен живот и ще отиде на кръст, за да преживее смърт, която те трябваше да преживеят.” Няма нищо като това в никоя религия в света. Нито в Будизма, нито в Хиндуизма, нито в Исляма има нещо подобно на това. Религиите в света казват: “Хората трябва да се издигнат до Бога.” Християнството казва: “Бог слиза там, където сме ние.” Християнството казва: “Христос живя в човешка плът. Той живя съвършения живот, който ти трябваше да живееш. Той преживя смъртта, която ти трябваше да преживееш. Божиите ръце са отворени. Нашето осъждане е приковано на кръста. Нашия грях е прикован на кръста. Вината ни е прикована на кръста.”
Приятелю, ти можеш да дойдеш до този кръст! И там, при този кръст, ти можеш да намериш вътрешен мир, прощение на греховете, освобождение от вината. Там, при този кръст, можеш да намериш спасение и вечен живот (Ефесяни 2:8,9). „Защото по благодат сте спасени чрез вяра и това не от сами вас, това е дар от Бога, не чрез дела, за да не се похвали никой“.
Сега си представете, че взема часовника си и кажа: “Това е подарък за хората от първите редици.” Дали ще се върне при мен, не знам?! Ще си го взема обратно. Така е, когато на първите редици има тийнейджъри.
Бог не е като мен – подарявам часовника си и след това си го вземам обратно. Приятели, спасението е дар. И Бог ти казва: „Искам да ти дам един дар. Ти не можеш да го спечелиш. Ако от тук нататък живееш съвършен живот докато умреш, не можеш да спечелиш спасението, понеже преди това си грешил. Ако живееш съвършен живот от сега до деня, в който ще отидеш в гроба, ако никога не си се разгневявал, никога не си измамвал, никога не си открадвал, кой може да каже, че никога не е имал лоши мисли. Кой може да каже, че не е имал зли желания или че е 100% честен. Кой може да каже, че никога не е нетърпелив. Всички съгрешихме, а заплатата на греха е смърт. Ако един грях ни води до смърт, то спасението е дар. Исус казва на мен и на теб: „Ти заслужаваш да умреш. Ти заслужаваш да отидеш в гроба и никога да не излезеш от там. Но смъртта, която Аз преживях на Голгота беше заради теб. Веригите на вината могат да бъдат премахнати. Осъждението може да бъде премахнато.“ Ти никога не можеш да бъдеш достатъчно добър, за да заслужиш небето. Исус ти казва: „Положи всичката своя доброта и всичкото свое зло в подножието на кръста!“ Исус ти казва: „Моята кръв бе пролята за теб. Смъртта, Която преживях беше за теб.“ „Как мога да го получа“ – казваш ти!? Аз наистина заслужавам смърт, заслужавам да отида в гроба и никога повече да не изляза от там, а Исус е напуснал небето и е умрял увисвайки на кръста, за да заеме моето място. Ако Създателят на Вселената е заел моето място, как мога аз да получа този дар на вечния живот, който Той ми предлага. Библията ни казва в Деяния 16:31: „Повярвайте в Господ Исус Христос и ще бъдете спасени“. Искате ли да бъдете спасени? Искате ли да бъдете спасени? Библията ни казва, какво да направим. Повярвай! Какво означава „повярвай“? Това е един съзнателен акт на доверяване. Това означава да кажеш: “Господи, аз лично избирам да те приема, като свой Спасител.” Това е да кажеш: “Господи, с вяра аз приемам, че Ти наистина Си умрял за мен.” Библията продължава. Деяния 3 глава казва: „Покайте се и се обърнете, за да бъдат заличени греховете ви.“ Аз идвам при Исус такъв, какъвто съм.
Някои казват: “Почакай малко! Аз трябва да очистя живота си, за да дойда. Трябва да оправя това. Трябва да оправя онова.“ Не, вие идвате при Исус такива, каквито сте. Това е просто акт на проявяване на вяра. Какво е покаяние? Това е да кажеш: “Господи, съжалявам! Съжалявам за нещата, които съм извършил, които са съкрушили Твоето сърце. Съжалявам, Господи, за нещата, които съм направил и които Те заведоха на този кръст. Съжалявам, Господи, че аз също бях в тълпата, не физически, но в смисъл, че бях там и забивах гвоздеите, защото болката и агонията, които Ти преживя като мой Господ бяха за мен! И аз идвам, Господи с тъга, угризение и покаяние. Идвам със своята изповед!” Библията казва в 1 Йоаново 1:9: „Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда“. Там се казва: “Ако ние изповядваме, Той ще прости.”