23. НАМЕРЕНИЕ ДА НАПУСНЕ БОЖИЕТО ДЕЛО ПОРАДИ ФИНАНСОВИ ПРИЧИНИ– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

23. СЪВЕТ КЪМ ЧОВЕК, КОЙТО ИМА НАМЕРЕНИЕ ДА НАПУСНЕ БОЖИЕТО ДЕЛО ПОРАДИ ФИНАНСОВИ ПРИЧИНИ

[На 3 ноември 1892 г. управител на издателство писал на госпожа Е. Г. Уайт, за да я информира, че е решил да напусне института заради служба извън Божието дело поради лични финансови затруднения. Не успявал да живее в границите на дохода, който получавал. Бил задлъжнял към института с 1244 долара за осем години. По същия начин натрупал дълг и към санаториума. И двата института любезно го помолили да си уреди сметките. Чувствал, че при тези обстоятелства е оправдано да напусне работата в делото заради външна служба, в която щял да получава по-висока заплата с надеждата да изплати дълговете си, но без перспективата да се завърне някога на работа в Божието дело. Следното писмо е отговорът на госпожа Уайт.
Съставителите]

Братко мой, в писмото си казваш, че ще напуснеш редакцията на “Ривю”. Съжалявам, че желаеш да се отделиш от делото поради причините, за които споменаваш. Те разкриват, че ти трябва да спечелиш много по-дълбока опитност, отколкото имаш понастоящем. Вярата ти е много слаба. Други семейства, много по-големи от твоето, се издържат без една дума на оплакване със заплатите, които получават. Ние проверихме всичко на място и аз зная какво говоря. Очевидно е, че независимо дали ще останеш на служба в “Ривю” или ще го напуснеш, ти имаш да научаваш уроци, които ще бъдат от най-голяма полза за теб. Не се чувствам свободна да те насърчавам да останеш; защото, ако не пиеш по-дълбоко от Източника на живата вода, твоето служене не ще бъде прието от Бога.
Не зная кой ще заеме поста, който ще бъде овакантен, ако ти напуснеш. Но ако делото, което Бог е определил и копнее да бъде извършено, бъде наистина извършено за църквата в Батъл Крийк, аз съм сигурна, че Той ще им помага във всяка криза. Той не иска принудителна служба. Ако думите Му не намерят свободен достъп до душата и не покорят целия човек на Христос, когато човекът бъде изкушен и опитан, ще избере да следва по-скоро собствената си склонност, отколкото пътищата Господни. Надявах се, че истината, огряла с такава ясна и впечатляваща светлина още при събранието в Минеаполис, ще облее душата ти. Но от писмата, които пишеш, разбирам, че не живееш според светлината… Какъвто и да е постът, който един човек може да заеме във връзка с издателската служба, не трябва да му се плаща прекомерно голяма сума, защото Бог не действа по този начин. Липсва ти духовният “колурий” и се нуждаеш от небесно помазване, за да видиш, че Божието дело е основавано с жертви и може да процъфтява единствено чрез жертвоготовност…
В издателската къща има хора, които не знаят и не желаят да знаят от опит какво е струвало на техните предшественици изграждането на това дело. Когато тези по-късно дошли работници приеха да участват в него, не станаха сътрудници на Бога. А “Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот”. Нито един човек, който не е участник в тази саможертвена любов, не е готов да работи за Бога. Мнозина грубо грешат, здраво хванали се за бремето на своето себелюбие, като че ли е скъпоценно съкровище, и продължават упорито да вървят по собствените си пътища. Когато почукат на небесната порта и кажат: “Господи, Господи, отвори ни”, мнозина ще чуят думите: “Никой не може да влезе тук, освен приелите небесното благословение: “Браво, добри и верни слуго! Над малкото си бил верен, над многото ще те поставя. Влез в радостта на Господаря си”. Но ти си служил вярно на самия себе си, работил си единствено за собствените си себелюбиви интереси, бил си добър само за себе си. Не си си събирал съкровище в небето.
Не сме в безопасност и за един-единствен момент, докато сме безразлични или небрежни към спасението на собствената си душа. Мнозина ще трябва да се пробудят и да променят своя начин на действие, ако искат да бъдат спасени. Опасностите на последните дни са непосредствено пред нас. Да се поставим под Божието влияние чрез силна, жива, действена вяра ­ единствено това може да ни направи съработници на Бога. Онези, които избягват аспекта на себеотрицанието и саможертвата в своето християнство, никога не ще станат съучастници с Христос в Неговата слава. Необходими са молитва и решителни усилия от страна на всички, които желаят да спечелят “венеца на живота”.
Нека никой не смята, че може да разчита на заслуги поради някакви предимства, свързани с раждане, положение или образование. Как са получили такива хора споменатите предимства? Само чрез Христос. Бог призовава всички, които желаят да имат вечен живот, да подражават на Образеца. Истина и праведност ­ това са основните принципи на евангелието ­ единствените, които Христос ще признае у човека. Трябва да сме предали своята воля на Бога; необходимо е да се откажем от всичките си въображаеми заслуги и да погледнем към Голготският кръст. Това посвещение на Бога включва усилия за сътрудничество с Него от страна на човека. Пръчката трябва да бъде свързана, да пребъдва в Лозата…
Много, о, колко много са вярващите, които едва успяват да си осигурят насъщния хляб, но въпреки своята голяма бедност внасят десятъците и приносите си в Господнята съкровищница! Мнозина, които знаят какво значи да се поддържа Божието дело при трудни и изпитващи обстоятелства, са вложили средства в издателството. С готовност са претърпели трудности и лишения и са бдели и са се молили за успеха на книгоиздаването. Техните дарби и приноси изразяват пламенната благодарност и хвала в сърцето им към Този, “Който ги е призовал от мрака в Своята чудна светлина”. Няма по-благоуханно влияние, което може да се издигне към Небето. Техните молитви и милостини се помнят пред Бога. Но Божието дело в целия му широк обхват е едно и би трябвало да го ръководят едни и същи принципи, да доминира един и същи дух във всичките му клонове. Трябва да носи отпечатъка на мисионския дух. Всеки негов клон е свързан с всички части на евангелското поле и духът, който го ръководи, ще се почувства навсякъде. Ако една част от Божиите работници получават толкова високи заплати, има други, в различни клонове на работата, които ще пожелаят още по-високи и духът на себепожертвувателността ще угасне в голямото сърце на Божието дело. И други институти ще бъдат завладени от същия дух и това ще стане причина да загубят благословението на Господа, защото Той никога не може да одобри себелюбието. Така напредъкът на делото ще спре. То може да напредва само чрез постоянни жертви. От всички части на света достигат призиви за хора и средства, които да съдействат за напредъка на благовестието. Ще бъдем ли принудени да кажем: “Трябва да почакате, нямаме пари!”
Брат Х. познава по-ранната история на делото в издателството. Знае свидетелствата, които Бог е изпращал на него и на другите по отношение на себеотрицанието и жертвоготовността. Известни са му многото нови полета, където се разтварят врати и където знамето на истината трябва да бъде издигнато.
Дезертьори от армията на Господа
Прекъсвайки връзката си с Божието дело в служенето, брат Х. направи точно това, от което се страхувах. Ако беше проявил себеотрицание и бе останал на поста си, покорявайки се на Божията воля, и (понеже се касае за Божието дело!), влагайки цялото си сърце в работата и в отговорностите си както други преди него, дори и да не можеше да печели финансово толкова, колкото от собствен бизнес ­ ако бе извършил всичко това, той би доказал, че не е приспособленец. Но колко ли голям е интересът му към службата за Бога, щом е способен да я напусне, когато пожелае, заради личните си интереси? Трябва ли войниците, воюващи за каузата на Христос, да действат по този начин? Ако войник в който и да било народ извърши подобно нещо, би бил третиран като дезертьор. А как гледа небесната вселена на такива войници от Христовата армия? Никой човек, ангажиран в Божието дело със съзнанието и убеждението за неговата святост, не би трябвало да го изостави заради каквито и да било земни предимства.
Брат Є., Бог е бил милостив към теб и към брат Х. Той милостиво е пощадил живота ви, който е бил толкова несигурен и за двама ви. Дни, месеци и години са ви били подарени, донасяйки ви възможности да развиете характера си. Бог ви е поставил във връзка със Своето дело, за да се пропиете от Христовия Дух. Всеки ден, всеки час идва до вас като изкупена с кръв привилегия, за да можете не само да работите за собственото си спасение, но да бъдете и средство за довеждане души до Христос, за установяването на Неговото царство и да принасяте слава на Бога. Бог призовава за сърце и за посвещение в работата. Онези, които наистина са съработници на Бога, ще носят товара на делото и като апостола, когото Бог изпрати, ще изпитват същото: “Горко ми, ако не остана верен на своя доверен пост”.
Братко мой, ако не изпитваш повече сърдечен интерес към делото, както говори фактът, че можеш да го напуснеш с лека ръка, нямам какво да ти кажа. Не мога да те помоля да останеш на службата, нито брат Х. да се върне в нея. И двамата разкривате, че не сте хора, на които може да се разчита. А и да ви предложат допълнителни облаги, за да останете, това би било пример, неугоден на Бога.
Нито за момент не бих предложила на тебе, нито на когото и да било подкуп, та с долари и центове да ви задържа в делото, каквито и трудности да понесе то за известно време поради вашето напускане. Христос държи кормилото. Ако Неговият Дух не ви вдъхне желание да бъдете или да вършите нещо заради истината, тогава можете да научите този урок само като преминете през изпитания. Бог ще изпита вярата на всяка душа. Христос ни е изкупил на безкрайна цена. Макар да бе богат, Той стана беден заради нас, та чрез Неговата бедност да станем притежатели на вечни богатства. Всичко ­ и вашите възможности и интелект ­ са само нещо, което Господ ви е поверил в заем, за да ги използвате за Него. Наша привилегия е да съучастваме с Христос в Неговата жертва, стига да желаем.
Благочестивите и опитни братя, които ръководеха това дело, които се отричаха от своето “его” и не се колебаеха да жертват всичко за неговия успех, сега спят в гроба. Те бяха определените от Бога канали, чрез които на църквата бяха предадени принципите на духовния живот. Те имаха една от най-ценните духовни опитности. Не можеха да бъдат купени, нито се продаваха. Тяхната чистота, посвещение и себеотрицание, живата им връзка с Бога бяха благословено средство за просперитета на делото. В нашите институти цареше дух на жертвоготовност. Но в някои отношения делото се изроди. Макар да се разрасна външно, в помощни средства и в удобства, загуби откъм благочестие. В дните, когато се борехме с бедността, хората, които виждаха колко чудно Бог действа за изграждането на делото, считаха, че няма по-голяма почест за тях от това да бъдат свързани с интересите на Божията кауза чрез свещената връзка с Всевишния. Биха ли оставили бремето си такива вярващи и биха ли се пазарили с Бога за пари? Не, не! Дори всеки приспособленец да би зарязал своя пост и дълг, те никога не биха го направили. Биха казали: “Щом Господ ме е поставил тук, Той иска да му бъда верен слуга! Иска да се уча от Него ден след ден как да изпълнявам работата си така, че да бъде приета. Ще остана на поста си, докато Господ не ме освободи. Ще зная какво означава човек да бъде християнин, който практикува вярата си от цяло сърце. Очаквам скоро небесната награда.”
Вярващите, които в ранната история на делото бяха готови да жертват всичко за Божията кауза, бяха пропити от същия дух. Те чувстваха, че Бог изисква от всички свързани с Неговото дело безрезервно посвещение на душа, тяло и дух, поставяне в действие всички способности и сили за осигуряване на успеха. Бяха им дадени свидетелства, изискващи да посветят на Бога всичките си сили, да сътрудничат на Божиите средства и да увеличават способностите и уменията си чрез използването на всяка дарба и талант.
Пагубните последици от себелюбието и алчността
Хора, готови да скъсат връзката си с Божието дело поради някакви светски поводи, може да смятат, че все пак притежават интерес към Божието дело. Но себелюбието и алчността, криещи се в човешкото сърце, са най-мощните страсти и не е много лесно да се предвиди изходът от ситуацията. Ако душата не се храни ежедневно “с Христовата плът и не пие Неговата кръв”, Божественият елемент в нея ще бъде победен от сатанинския. Себелюбието и алчността ще удържат победата. Самоувереният и независим дух никога не ще влезе в Божието царство. Само хора, които са съучастници в Христовото себеотрицание и саможертва, ще участват заедно с Него и в славата Му.
Всеки, който осъзнава, макар и в ограничена степен, какво означава изкуплението за самия него и за съчовеците му, ще живее чрез вяра и ще разбира поне до известна степен огромните нужди на човечеството. Сърцето му не ще бъде равнодушно пред вида на ширещата се мизерия по земята ­ множества, страдащи без храна и облекло, морална разруха на хиляди по хиляди, намиращи се в сянката на страховита участ, в сравнение с която физическите страдания са нищо. Религията на Исус Христос е удържала удивителни победи над човешкото себелюбие. Себеотрицанието и саможертвата на Христос са винаги в съзнанието на Неговите истински съработници и човешката им воля е подчинена на Неговата…
Бог е определил всички Негови съработници да имат богат духовен опит в любовта Му и в силата Му да спасява. Никой никога не бива да казва: “Нямам опит!” Защото този Бог, Който даде духовен опит на ап. Павел, ще се разкрие и на всяка сериозно търсеща го душа. Какво казва сърцеведецът Бог на Авраам? “Защото съм го избрал да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, за да вършат правда и правосъдие” (Битие 18:19). Авраам практикуваше религията си в своя дом и страхопочитанието му към Господа правеше живота му честен и непорочен. Този, Който благославя дома на праведния, казва: “Зная, че ще заповяда…” Няма никакво предателство спрямо свещените истини, никакво колебание между правото и неправото. Святият Бог е дал правила за ръководство на всички ­ еталона на характера Си, от който никой не може да се отклони и да остане невинен. Божията воля трябва да бъде изследвана прилежно и последователно. Тя трябва да заема върховно място при всички дейности на живота. Законите, на които трябва да се покорява всяко човешко същество, произтичат от сърцето на безпределната Любов.
Същият свят и бдящ Бог, Който казва: “Зная Авраама”, познаваше и Корнилий. Той му изпрати ангела Си като на човек, който ще приеме и ще приложи на практика цялата открита му от Бога светлина. Ангелът каза: “Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен. И сега, изпрати човеци в Йопия да извикат едного Симона, чието име е Петър.” След това бяха дадени специалните наставления: “Той гостува у един кожар на име Симон, чиято къща е край морето. Той ще ти каже онова, което трябва да правиш” (Деяния 10:4-6). Така Господният ангел съдейства, за да свърже Корнилий с човешки инструмент, чрез който той да получи по-голяма светлина. Внимателно разучете цялата глава и забележете простотата, с която стана всичко. После размислете върху това, че Господ познава всеки от нас по име, точно местожителство, какъв дух притежаваме, както и всяка постъпка в живота ни. Обслужващите ангели присъстват и в църквите, отбелязвайки нашата вярност или невярност при изпълнение на дълга ни в индивидуален план.
Обърнете внимание на случая с Ананий и Сапфира. Преструвайки се, че са посветили целия си имот на Бога, те излъгаха Светия Дух и в резултат изгубиха не само настоящия си живот, но и бъдещия. Жалко е за всеки, който се занимава със святи неща, да допуска в служенето му да се намесват собствените му особени черти на характера, правейки Бога съучастник в своите грехове. Бог желае хората, които заемат доверени постове, да притежават и прилагат на практика Христовия ум и дух. Когато лошите черти на характера им се втъкат в тяхната работа, свещеното Божие дело бива опетнено със себелюбие. Господ знае дали носещите бремето на отговорността са верни настойници, дали поддържат строга честност във всеки детайл от работата и дали полагат тази характеристика във всяка фаза на своята работа.
Сърцето ти е тъжно, но недей повече да мамиш себе си, нито да очакваш, че човек може да оцени светлината, която Бог му дава, докато не отвори сърцето си за Исус. “Облегни се на Мен ­ е казал Той, ­ довери Ми се! Никога не ще те разочаровам! Ще ти бъда навременна помощ в нужда”.
Показано ми е, че всички, които сега заемат важни постове в “Ривю”, ще бъдат изпитани. Ако направят Христос свой Еталон, Той ще им даде мъдрост, познание и разбиране. Ще растат в благодат и в способности по Христовия път. Характерите им ще бъдат оформени по Негово подобие. Ако не постоянстват в пътя на Господа, друг дух ще завладее ума и способността им да преценяват. Те ще съставят планове без Господа и ще поемат по собствени пътеки, ще напускат постовете, които са заемали. Била им е дадена светлина. Ако се отклонят от нея и ако тръгнат по собствения си път, нека никой не им предлага подкуп, за да ги накара да останат. Те ще бъдат пречка и примка. Дошло е време, когато всичко, което трябва да бъде отсято, ще бъде отсято и ще останат само онези, които не могат да бъдат пресети (Писмо 20а, 1893 г.).