24. ДУМИ НА НАСЪРЧЕНИЕ КЪМ ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

24. ДУМИ НА НАСЪРЧЕНИЕ КЪМ ПО-ВЪЗРАСТНИТЕ

Следобедното слънце ­ зряло и продуктивно
Истинският Христов служител трябва да напредва постоянно. “Следобедното” слънце на неговия живот може да бъде по-зряло и по-продуктивно от сутрешното. То може да продължи да нараства по големина и излъчване, докато се спусне зад западните хълмове. Мои братя в служенето, по-добре, много по-добре е да се умре от усилена работа в някое мисионско поле в отечеството или в чужда страна, отколкото да се ръждясва от бездействие! Не се стряскайте от трудностите! Не се задоволявайте със заседяване, без да се учите и без да се усъвършенствате. Изучавайте Божието слово прилежно, търсете теми, необходими за наставление на невежите и храна за Божието стадо. Бъдете така изпълнени от темата, че да сте в състояние да черпите “стари и нови неща” от съкровищницата на Божието слово.
Не трябва да се задоволявате с духовния си опит отпреди 10, 20 или 30 години. Необходимо е да имате ежедневно, живо преживяване, която ще ви направи способни да давате “на всеки храната в подходящото време”. Гледайте напред, а не назад. Никога не се чувствайте задължени да измъчвате паметта си, за да извлечете нещо отдавна преживяно, което да разкажете. За какво би послужило това днес за вас или за другите? Като съхранявате всичко добро от предишния си духовен опит, в същото време имате нужда от по-светли и по-свежи духовни преживявания, колкото повече напредвате. Не се хвалете с направеното в миналото, но покажете какво можете да извършите сега. Нека делата, а не думите ви да ви хвалят. Докажете на практика Божието обещание, че които са “насадени в дома Господен, ще цъфтят в дворовете на нашия Бог; ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени, за да възвестяват, че е праведен Господ, моята Канара, у Когото няма неправда” (Псалм 92:13-15). Запазете сърцето и ума си млади чрез постоянното им упражняване (“Ривю енд херълд”, 6 април 1886 г.).
Никакво извинение за отпускане на самодисциплината
Чувала съм за хора, от дълги години във вярата, да казват, че са свикнали да понасят трудности и изпитания, но откак немощите на възрастта са ги притиснали, се чувствали много нещастни, когато са в трудности. Какво означава това? Дали, че Исус е престанал да бъде техен Спасител? Дали, че когато човек остарее и косите му побелеят, има привилегията да проявява несвяти чувства? Размислете върху това. Напрегнете се да използвате своите умствени сили по този въпрос толкова, колкото за временните неща. Трябва да се отричате от своето “его” и да правите служенето на Бога първостепенното нещо в живота си. Не бива да позволявате на нищо да смути вашия мир. Не е необходимо! Трябва да имате постоянен растеж, постоянен прогрес в християнския живот под ръководството на Бога.
Христос е стълбата, която Яков видя и чиято основа почиваше на земята, а върхът є достигаше най-висшите небеса. Трябва да изкачвате тази стълба стъпало по стъпало, докато достигнете вечното царство. Нямате извинение все повече да се уподобявате на Сатана и да се съобразявате с човешкото естество. Бог е представил пред нас висините на християнските привилегии и това е, за да “се утвърдите здраво чрез Неговия Дух във вътрешния човек, чрез вяра да се всели Христос във вашите сърца, така че, вкоренени и основани в любовта, да бъдете силни да разберете заедно с всичките светии що е широчината и дължината, височината и дълбочината, и да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните с цялата Божия пълнота” (Ефесяни 3:16-19) (“Ривю енд херълд”, 1 октомври 1889 г.).
Нека станат и ги наречете блажени
В 14.30 ч. говорех пред изпълнен с хора дом [в Адамс Сентър, Ню Йорк]… При този случай имахме възможност да се срещнем с възрастни Божии служители. Познаваме се още от началото на третата ангелска вест със старейшината [Фридрик] Уилър, който сега наближава 80-годишна възраст. Познаваме се и със старейшините [Х. Х.] Уилкокс и [Чес. О.] Тейлър през последните 40 години. Възрастта личи у тези знаменосци на Божието дело, както и при самата мен. Ако сме верни докрай, Господ ще ни даде нетленния венец на живота.
Възрастните знаменосци съвсем не са безполезни и за отстраняване. Те имат своя дял в делото подобно на ап. Йоан. Те могат да кажат: “Това, което беше отначало, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха за Словото на живота (защото животът се яви и ние видяхме и свидетелстваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), това което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение е с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. Известието, което чухме от Исус и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина и в Него няма тъмнина. Ако речем, че имаме общение с Него, а ходим в тъмнина, лъжем и не действаме според истината. Но ако ходим в светлината, както Той е в светлината, имаме общение един с друг и кръвта на Сина Му Исус Христос ни очиства от всеки грях” (1Йоаново 1:1-7).
Това бе духът и животът на вестта, предадена от ап. Йоан, когато беше почти на стогодишна възраст. Знаменосците държат здраво знамената си. Не пускат знамето на истината, докато оръжието не падне от ръцете им и те бъдат положени в гроба. Един след друг гласовете на старите войни замлъкват. Местата им остават празни. Не ги виждаме повече. Но макар и мъртви, те говорят, защото “делата им следват подир тях”. Нека се отнасяме много нежно към останалите малцина възрастни пилигрими, като ги ценим високо заради делата им. Когато силите им се износят и отслабнат, тогава от стойност е онова, което казват. Нека думите им бъдат съхранявани като скъпоценно свидетелство. Нека младите и новите работници да не презират и по никакъв начин да не проявяват равнодушие към хората с побелели коси. Нека станат и ги нарекат блажени. Нека младите помнят, че навлизат в труда на тези хора. Искаме да има много повече от Христовата любов в сърцата на нашите вярващи към пионерите, прогласили вестта (Ръкопис 33, 1890 г.).
Съвет към побелелите на служба
Предупреждение към старейшината С. Н. Хаскел
Макар да имаш голямото желание да свършиш всичко, което можеш, помни, старейшина Хаскел, че си бил запазен през тези много години само чрез великата милост и благодат от Бога, за да носиш своето свидетелство. Не поемай на себе си товари, които други, по-млади, могат да носят.
Твой дълг е да бъдеш внимателен в навиците си на живот. Трябва да бъдеш мъдър в употребата на физическите, умствените и духовните си сили. Ние, преживелите толкова много и такива разнообразни опитности, трябва да правим всичко възможно, за да съхраним силите си. Трябва да можем да работим за Господа, докато Той ни разреши да останем на своя пост, за да помагаме за напредъка на Неговото дело.
Божието дело се нуждае от помощта на опитни ръце, от стари работници, натрупали многогодишен опит. Те са видели много прояви на фанатизъм и увлечения по фалшиви теории. Съпротивлявали са се с всичките си сили на подобни неща. Дали са възможност на истинската светлина да свети в мрака и да демаскира предразсъдъците, смущавали преценката и разума и лишавали от сила вестта на правдата, която в тези последни дни трябва да бъде предадена от Божия народ в нейната чистота.
Много от уморените Божии служители са вече заспали в Исус. Ние високо ценим помощта на останалите живи до този ден. Ценим тяхното свидетелство. Четете първата глава от Първото послание на Йоан и след това хвалете Господа, че въпреки многобройните си недостатъци можете все още да свидетелствате за Него…
Старейшините Смит и Лъфбъроу
Лесно можем да изброим първите бременосци, които са все още живи [1902 г.]. Старейшината [Юрая] Смит беше свързан с нас в началото на издателската дейност. Той работеше заедно с моя съпруг. Надяваме се винаги да виждаме името му в “Ривю енд херълд” начело на списъка от редактори. И така би трябвало да бъде! Които са започнали делото, които са се борили храбро, когато битката е била най-яростна, не трябва да отпускат ръце и сега. Такива личности трябва да бъдат почитани от навлизащите в делото, след като най-трудните лишения са били вече понесени.
Изпитвам нежна симпатия към старейшината Смит… Той дойде при нас като младеж, притежаващ талант, който го правеше годен да се посвети на това поприще и да стане редактор. Колко се радвам, когато чета неговите статии в “Ривю” ­ така превъзходни, така пълни с духовна истина! Благодаря на Бога за тях! Изпитвам силна симпатия към старейшината Смит и вярвам, че неговото име винаги ще се появява в “Ривю” в длъжността на главен редактор. Така иска и Бог. Когато преди години името му бе поставено на второ място, се почувствах наскърбена. Когато отново бе поставено на първо, заплаках и казах: “Благодаря ти, Боже!” Дано то винаги да бъде там, каквото е Божието намерение, докато ръката на старейшината Смит може да държи перо! А когато силата му отслабне, нека синовете му пишат под негова диктовка.
Благодарна съм, че старейшината [Дж. Н.] Лъфбъроу може все още да използва способностите си и дарбите си в Божието дело. Той е стоял вярно сред бури и изпитания. Заедно със старейшината Смит, с моя съпруг, с брат Бътлър, който се присъедини към нас по-късно и заедно с теб [С. Н. Хаскел] той може да каже: “Това, което беше отначало,… това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос” (1Йоан 1:1-3).
Старейшината Бътлър, крайно ценен работник
С чувство на задоволство и благодарност към Бога виждаме старейшината [Г. Л.] Бътлър отново в активна служба. Побелелите му коси свидетелстват, че знае какво са изпитанията. Приветстваме го в нашите редици още веднъж и го считаме за един от най-ценните си работници.
Дано Господ помогне на братята, които носеха своето свидетелство в първите дни на вестта, да бъдат мъдри по отношение опазването на своите физически, умствени и духовни сили. Господ ме е наставил да кажа, че Той ви е надарил със силата на разума и желае да разбирате законите, които влияят на човешкото здраве и да решите да се съобразявате с тях. Тези закони са Божии. Той желае всеки Божи работник и пионер да застане на своя пост, за да извърши своята част за спасяването на души, завличани към гибел и към физическо, умствено и духовно израждане от мощния поток на злото. Братя мои, Той желае да държите в готовност своето всеоръжие до самия край на борбата. Не бъдете неблагоразумни, не се претоварвайте! Отделяйте си време за почивка.
Борещата се църква още не е триумфираща църква. Господ желае Неговите служители да бъдат жива проповед за въздържание. Развявайте знамето на въздържателната реформа. Учете хората да практикуват стриктно въздържание във всичко и да бъдат първи в послушанието на физическите закони. Стойте твърдо за Божията истина. Въздигайте пред хората знамето, носещо надписа “Тук е нужно търпението на светиите, тук са тези, които пазят Божиите заповеди и вярата Исусова” (Откровение 14:12)…
Да се уважават и почитат пионерите
Малцина от старите знаменосци са все още живи. Имам горещото желание нашите братя и сестри да уважават и почитат пионерите на вестта. Представяме ви ги като хора, които знаят какво значи изпитания. Наставена съм да кажа: “Нека всеки вярващ да почита хората, играли важна роля през първите дни на вестта, понасяли изпитания, трудности и много лишения. Тези хора са остарели на своя пост. Не след дълго те ще получат своята награда…”
Господ желае тези Негови верни служители да останат истинни и честни, давайки своето свидетелство в полза на правдата.
Изпитаните Божии служители не трябва да бъдат поставяни на най-трудните места. Те са служили на своя Господ, когато делото е било особено трудно, понасяли са бедност и са останали верни на любовта си към истината, когато броят на нашите вярващи е бил още съвсем малък. Те винаги трябва да бъдат почитани и уважавани. Нека присъединилите се към истината в по-късните години обърнат внимание на тези думи. Бог желае всички да ги приемат сериозно! (Писмо 47, 1902 г.).
Възрастните Божии служители трябва да бъдат учители и съветници
Бог призовава възрастните Си служители да действат като съветници, да наставляват младите във време на криза. Те трябва да носят подобно на Йоан живо свидетелство, основано на реален духовен опит. И когато тези верни работници заспят в смъртен сън и за тях се изпълнят думите “Блажени отсега нататък мъртвите, които умират в Господа” (Откровение 14:13), би трябвало в нашите училища да се намерят мъже и жени, които могат да поемат знамето и да го развеят на нови места.
Докато възрастните знаменосци са още в мисионското поле, нека онези, които са “влезли в техния труд”, да се грижат за тях и да ги почитат. Не ги претоварвайте! Ценете техния съвет и мнение! Отнасяйте се към тях като към бащи и майки, носили товара на делото.
Божиите служители, които в миналото са се справяли с нуждите на Божията работа, ще постъпят благородно, ако, вместо да носят цялото бреме сами, го поставят на раменете на по-млади мъже и жени и ги обучават, както Илия е обучавал Елисей.
Давид принася на Бога благодарност за Божествените наставления и ръководство, които бе получил. “О, Боже, Ти си ме научил още от младостта ми” (Псалм 71:17) ­ заявява той. Онези, които са носели товарите и пека на деня от самото начало на нашата история, трябва да помнят, че същият Господ, Който ги е учил в младостта им, приканвайки ги “Вземете Моето иго върху си и научете се от Мене” (Матей 11:29) и им е давал светлината на истината, по същия начин желае да учи и младите мъже и жени днес.
Освобождаване от тежки задължения
Служителите, носили нелеките задължения на делото, ще проявят мъдрост, ако се отдръпнат и си починат малко. Тези верни работници трябва да бъдат облекчени от всеки тежък товар. Трябва да се оценява работата, която могат да извършат като възпитатели. Сам Господ ще сътрудничи с тях в усилията им да поучават другите. Те трябва да предоставят борбата за по-младите. Работата в бъдеще трябва да се извършва от силни млади хора. Делото е под контрола на Автора и Завършителя на нашата вяра. Той може и ще подготви подходящите хора, когато е необходимо. Ще въздигне такива, които могат да се борят в Неговите битки. Той никога не оставя делото Си на случайността. То е велико и тържествено и трябва да върви напред.
Не е Божията воля бащите в Неговото дело да изразходват останалата си жизнена енергия за носенето на тежки товари. Нека по-младите подложат рамене, за да поемат всяка отговорност, която могат, и да воюват мъжествено в доброто войнстване на вярата. Господ знае по-добре кого да избере, за да върши Неговото дело, отколкото и най-мъдрите човеци, независимо колко заинтересовани може да са. Бог е, Който всажда Духа Си в сърцата на младите хора, водейки ги в битките на Своята кауза и при най-неблагоприятните обстоятелства. Той вдъхнови ап. Павел от Тарс, който се бореше с всичките дадени му способности в защита на разкритата небесна истина пред отстъпниците. Божиите служители ще трябва и днес да се срещат със същите трудности. Някои, сега развяващи знамето на истината, са имали тази опитност. Такива хора могат да устоят в защита на истината. Ако продължават да бъдат знаменосци в делото Му, Бог може да ги употреби, за да защитават Неговия закон.
Млади хора да се свързват с опитни Божии работници
Нека никой от възрастните служители на делото не мисли, че само той единствен трябва да носи всички отговорности и всички задължения. Пред нас постоянно се откриват нови полета за работа. Нека младите хора се съединят с опитни работници, вещи в Писанията, които от дълго време практикуват Словото и са внесли истината в ежедневния си живот, уповавайки се на Христос ден след ден, които търсят Господа подобно на Даниил. Три пъти на ден Даниил представяше молитвите си пред Бога. Знаеше, че Един, Който е “мощен в съвет”, е Източникът на мъдростта и на силата. Истината ­ такава, каквато е в Исус ­ двуострият меч на Духа ­ това бе Неговото оръжие.
Хората, които са направили Бога свое упование, трябва да дават на младите пример в слово, в дух и принципи. Тези верни Божии служители трябва да са свързани с младежите чрез връзките на любовта, защото те самите са привлечени от Христовата любов (“Ривю енд херълд”, 20 март 1900 г.)
Остарял, но продължаващ да свидетелства

Драги братко, [Г. И] Бътлър,
… Горещо желая възрастните войни на кръста, остарели на поста си в служба на Господа, да продължат да дават своето свидетелство в необходимия, решителния момент, за да могат по-младите във вярата да разберат, че вестите, които Господ ни е дал в миналото, са много важни на този етап от земната история. От силата на миналата ни духовна опитност не трябва да бъде загубена нито една чертица, нито една точка. Благодаря на Господа за всяка буква и за всяка дума от Свещеното слово! Не искам да се отрека и от най-трудните моменти на нашата опитност.
Не трябва да работиш свръх силите си. Предполагам, че в бъдеще нашият духовен опит ще бъде още по-разнообразен. Но мисля, че ти и аз, които остаряхме в службата на Христос, изпълнявайки Неговата воля, спечелваме опитност от най-висша стойност и от най-голям интерес.
Съдбите на Господа вече връхлитат земята. Трябва да работим с вярност, която обхваща цялото ни сърце, поставяйки в действие силата на цялото си същество, за да помагаме на хората да вървят напред и нагоре. Нека продължим битката и да притиснем неприятеля до самите порти на крепостта. Нека всеки бъде готов да говори насърчителни думи на колебаещите се и на уморените. Можем да напредваме със сигурност само когато живеем с Христос. Нека нищо не събаря нашия кураж. Помагай на всички, с които си в контакт, да вършат Божието дело с вярност.
Надявам се, че в бъдеще ще имам случай да те срещна на някои от нашите събирания. Ти и аз сме от най-възрастните, от много години опазили вярата. Ако не доживеем да видим явяването на Господа, все пак ще сме извършили определената ни работа и ще положим всеоръжието си със свято достойнство. Нека направим най-доброто с вяра и надежда. Сърцето ми е изпълнено с благодарност към Господа, задето е опазил живота ми толкова дълго време. Дясната ми ръка все още може да пише за библейската истина, без да трепери. Кажете на всички, че ръката на сестра Уайт все още може да пише думи на наставление за Божия народ. Довършвам друга книга върху старозаветната история*.
Дано Господ да те благослови и да подкрепя твоята надежда и кураж! (Писмо 130, 1910 г.).
По-малко постоянна и тежка работа
Скъпи братко [С. Н.] Хаскел,
Не ти препоръчвам да работиш свръх силите си. Трябва да ограничиш постоянно натоварващата те работа, за да можеш да си почиваш. Трябва всеки ден да поспиваш малко следобед. След това мисълта ти ще стане по-свободна, по-ясна и думите ти ­ по-убедителни. Старай се с цялото си същество да бъдеш във връзка с Бога. Приемай Светия Дух за духовно просвещение и под Неговото ръководство продължавай да опознаваш Господа. Върви, където Господ те изпраща, и върши онова, което ти заповядва. Чакай Господа и Той ще подновява силата ти!
Но от теб, както и от мен, не се изисква да бъдем в състояние на напрежение. Трябва постоянно да предаваме на Господа онова, което Той иска от нас, и Той ще се окаже верен на Своя завет. “Тайната на Господа е с онези, които му се боят” (Псалм 25:14). Ще проникваме още по-пълно в тайната на Бог Отец и на Исус Христос. Ще видим Царя в красотата Му и пред нас ще бъде открита почивката, която остава за Божия народ. Скоро ще влезем в града, чиито Строител и Архитект е сам Бог ­ в града, за който толкова дълго сме мечтали (Писмо 78, 1906 г.).
Довери се на Бога, облегни се на Него
Скъпа сестра [С. Н.] Хаскел,
… Сега, когато не можеш вече да бъдеш така активна и немощта те е притиснала, всичко, което Бог изисква от теб, е да Му се доверяваш. Повери душата си на Него като на верен Баща и Създател. Неговите милости са сигурни, заветът Му е вечен. Щастлив е човекът, чиято надежда е в Господа, неговия винаги верен Бог. Нека умът ти да размишлява за Неговите обещания и да се държи за тях. Ако не можеш да си спомняш бързо богатите уверения, съдържащи се в скъпоценните обещания, слушай ги от устните на друг. Каква пълнота, каква любов и увереност има в тези думи, излезли от устните на самия Бог и прогласяващи Неговата любов, милост, съчувствие и интерес към децата Му:
“Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, Който изобилства с милост и вярност, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях” (Изход 34:6,7).
Господ е пълен със съчувствие към Своите страдащи деца. Има ли толкова големи грехове, че Той да не може да ги прости? Той е милостив и като такъв е безкрайно по-готов и желае да прощава, отколкото да осъди. Той е благороден и не се взира в грешките ни, знае нашето естество, помни, че сме пръст. В безграничното Си съчувствие и милост Той лекува всичките ни отстъпления, обича ни изключително силно, докато сме още грешници, и не оттегля светлината Си, но ни огрява заради Христос.
Искаш ли, сестро моя, винаги да се доверяваш на Христос, Който е твоята правда? Божията любов е изляна в сърцето ти чрез Светия Дух, Който милостиво ти е даден. Ти си едно с Христос. Той ще ти даде благодат да бъдеш търпелива, да Му се доверяваш, да побеждаваш безпокойството, ще стопля сърцето ти със Собствения Си сладък Дух, ще приеме душата ти в нейната слабост. Само още малко време ще бъдем пилигрими и странници в този свят, търсейки по-добрата страна ­ небето. Нашият дом е на небето! Затова укрепи душата си чрез доверието си в Бога, възложи на Него всичките си грижи.
О, колко много пъти сърцето ти е било трогвано от красотата на Спасителя, очаровано от Неговия прекрасен характер и покорявано от мисълта за Неговото страдание. Как иска Той да възложиш цялата си болка на Него. Ще ти предложа един библейски пасаж, които да те утешава по всяко време. “В ония ден ти ще речеш: Господи, ще те славословя! Защото, ако и да си се разгневил на мене, гневът Ти се отвърна и Ти си ме утешил. Ето, Бог ми е спасение; ще се уповавам и не ще се боя; защото Господ е моя сила, и песен; и Той стана мое спасение. Затова с веселие ще начерпите вода от източниците на спасението” (Исая 12:1-3) (Писмо 14б, 1891 г.).