31. МОЛИТВА И ПУБЛИЧНО БОГОСЛУЖЕНИЕ – Общение с Бога – Елена Вайт – (Елън Уайт)

31. МОЛИТВА И ПУБЛИЧНО БОГОСЛУЖЕНИЕ
БИБЛЕЙСКИ БИСЕР:
„Зарадвах се, когато ми казаха: ‘Хайде да отидем в Господния дом'“ (Псалм 122:1).
„О, Ти, Който слушаш молитва, пред Теб ще дохожда всяка твар“ (Псалм 65:2).

ВЪПРОС:
Тъй като молитвата е много важна част от публичното богослужение, кои са някои от принципите, които трябва да следвам за да направя молитвите си приемливи пред Бога?

ОТГОВОР:
Да чувстваме Божието присъствие: „Трябва да има интелигентно знание за това как трябва да се явим пред Бога с почтителност и страх Божий с предана любов“ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 315).
„Истинското почитание към Бога се поражда от едно чувство за Неговото безгранично величие и едно съзнание за Неговото присъствие. Всяко сърце трябва да бъде дълбоко впечатлено от това чувство за Невидимия. Часът и мястото за молитва са свети, защото Бог е там“ („Пророци и Царе“, стр. 48,49).
Да коленичим, когато е възможно: „Както в публичното, така и в частното богослужение, наш дълг е да паднем на коленете си пред Бога, когато му предлагаме нашите молби. Този акт показва зависимостта ни от Бога“ („Избрани вести“, кн. 2, стр. 312).
Да произнасяме името на Бога с почтителност: „Някои считат, че е белег на смирение да се молят на Бога по един обикновен начин, като че ли разговарят с човешко същество. Те оскверняват Неговото име със ненужно и непочтително смесване с молитвите си думите: ‘Всемогъщи Боже’ – страшни, свети думи, които не трябва да се произнасят освен в тон на съкрушение и с чувство на благоговение“ („Евангелски служители“, стр. 176).
Да си служим с опростен език: „Високият стил е неподходящ за молитва, където и да се отправя молбата – от амвона, в домашния кръг или насаме. Особено онзи, който отправя публична молитва трябва да си служи с опростен език, за да могат другите да разбират какво се говори и да се приобщят към молбата.
Сърдечната молитва с вяра е тази, която бива чута в небето и отговорена на земята….
Ние трябва да заявяваме нуждите си На Господа с простота и да изискваме Неговото обещание с такава вяра, че присъстващите в събранието да познаят, че сме се научили да побеждаваме пред Бога в молитва“ (също там, стр. 177).
Да отдаваме на Бога дължимото обожание: „В събранията ни на посвещение, гласовете ни трябва да се издигат в хвалебни молитви, изразяващи нашето преклонение и обожание към небесния ни Баща, за да могат всички да знаят, че ние се покланяме на Бога в простота и истина и в красотата на святостта“ („Съвети за родители, учители и ученици“, стр. 245).
„Не трябва да идваме в Божия дом и да се молим за семействата си, освен ако ни води дълбоко чувство, докато Божият Дух ги убеждава. Изобщо, подходящото място да се молим за нашите семейства е пред семейния олтар… Когато сме в Божия дом, трябва да се молим за настоящо благословение и трябва да очакваме Бог да чуе и отговори молитвите ни“ („Свидетелства“, том 1, стр. 145,146).
Трайност: „Отправяните публично молитви трябва да бъдат кратки и по въпроса…
Няколко минути са напълно достатъчни за всяка обикновена публична молитва“ („Евангелски служители“, стр. 175).

ОБОБЩЕНИЕ И МОЛИТВЕНА МИСЪЛ
Почтителност в Божието светилище е едно почти забравено изкуство в някои от нашите църкви. Разговори на разни теми, поздрави на висок глас по време на проповедта, смущават онези, които биха искали да се молят, размишляват или слушат.
Светилището е свято място. Поканили сме Триединството Божие да дойде и то е там. Бог е обещал, че там където двама или трима са събрани в Негово име и Той е там сред тях.
В тихата, спокойна и почтителна атмосфера на Божието светилище, добиваме чувство за Божието присъствие. В тази духовна атмосфера,нека отправяме усърдни, сърдечни, кратки и към целта публични молитви. Да умоляваме нашия слушащ молитви, отговарящ на молитви и вършещ чудеса Бог.
Татко наш, помогни ни да живеем така близо до Теб, че нашите почтителни молитви в тайно или публично, да бъдат приети от Теб.