38. ВЪПРОСЪТ ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

38. ВЪПРОСЪТ ЗА ВОЕННАТА СЛУЖБА

Войната в старозаветните времена
Господ заповяда на Мойсей да предизвика мадиамците и да ги порази, защото те бяха предизвикали Израил със своите хитрости и го бяха подлъгали да престъпи Божиите заповеди.
Господ заповяда на Мойсей да осъществи Божието възмездие над мадиамците и след това да се прибере при своя народ. Мойсей заповяда на воините да се подготвят за битката. Те се биха срещу мадиамската войска и Господ ги ръководеше. Избиха всички от мъжки пол, а жените и децата взеха в плен. Валаам беше убит заедно с мадиамците. “Тогава Мойсей, свещеник Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана. Но Мойсей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход; и Мойсей им рече: Оставихте ли живи всички жени? Ето те по съвета на Валаам накараха израилтяните да беззаконстват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господнето общество” (Числа 31:13-16).
Мойсей заповяда на воините да унищожат и жените, и децата. Валаам бе продал израилевите чада и затова също загина заедно с народа, чието благоволение беше спечелил с цената на живота на 24 000 израилтяни.
Мнозина са считали Бога за жесток поради това, че е изисквал Неговият народ да воюва в кръвопролитни войни с други народи. Те казват, че това било несъвместимо с Неговия любвеобилен характер. Но Този, Който е създал света и човека на земята, притежава неограничена власт над всички творения на Своята ръка. Негово право е да върши каквото прецени за правилно с произведенията на Своите ръце. Човек няма право да казва на Създателя си: “Защо правиш така?” Няма и следа от несправедливост в Неговия характер. Той е Владетелят на Всемира. Част от Неговите поданици са се разбунтували срещу авторитета Му и са потъпкали с нозе законите Му. Той обаче е надарил хората с богати благословения и ги е обкръжил с всичко необходимо. Въпреки всичко те са се покланяли на образи от дърво и камък, сребро и злато, направени от собствените им ръце. Научили са децата си, че тези “божества” са им дали живот и здраве и са направили земята плодоносна, че те са им дали богатства и почест. Те са презирали израилевия Бог, презирали са Неговия народ поради праведните му дела. “Безумният рече в сърцето си: “Няма Бог”. Поквариха се, сториха развратени дела” (Псалм 14:1). Бог ги е благославял и търпял, докато са препълнили чашата на своето нечестие и тогава е докарал над тях бързо унищожение. Преценил е за необходимо народът Му да бъде инструментът на Неговата справедливост, за да накаже нечестивите нации, предизвиквали и съблазнявали ги към идолопоклонство.
Представено ми беше едно семейство. Част от децата изглеждаха загрижени да научат изискванията на бащата и да се съобразяват с тях. Другите погазваха авторитета му и сякаш ликуваха и демонстрираха презрение към неговото управление на семейството. Те споделяха благата на бащиния си дом и постоянно се ползваха от изобилието на щедростта му. Бяха напълно зависими от него за всичко, което получаваха, и все пак не се чувстваха благодарни. Държаха се горделиво, като че всички родителски блага бяха доставени от самите тях. Бащата забелязваше всички непочтителни действия на своите непослушни и неблагодарни деца, но ги понасяше.
Накрая тези бунтовни чеда отидоха още по-далеч и се постараха да повлияят и да подведат към бунт и онези членове на бащиното си семейство, които този момент му бяха останали верни. Тогава в действие бе поставено цялото достойнство и авторитет на бащата и той изпъди от дома разбунтувалите се, които не само бяха злоупотребили с неговата любов и грижа, но се опитваха да подведат и останалите неколцина, подчиняващи се на мъдрите и справедливи закони в дома на своя баща.
Заради тези малцина останали верни, чието щастие бе изложено на изкусителното влияние на разбунтувалите се членове на семейството, той отдели от своя дом непокорните, като в същото време се трудеше да доведе още по близо до себе си останалите верни и лоялни към него. Всички биха почели мъдростта и справедливостта на такъв родител за решението му да накаже бунтовните си и непокорни деца.
По този начин се отнася и Бог със Своите деца. Но човек в своето заслепение не доглежда мерзостите на нечестивите и отминава незабелязано постоянната неблагодарност и бунт, както и дръзките предизвикващи Небето грехове на онези, които тъпчат под нозе Божия закон и отричат неговия авторитет. Те не спират дотук, но ликуват от пропадането на Божия народ и чеда чрез техните примки, които ги карат да престъпват Божията воля и да показват открито презрение към мъдрите изисквания на Йехова.
Има хора, които виждат само унищожението на Божиите врагове, което им изглежда немилостиво и сурово. Но не виждат другата страна на нещата. Нека винаги бъде отдавана благодарност, че не импулсивния и променлив човек със своята горделива и самохвална милост контролира събитията. “Изнежената” милост на нечестивите е жестокост” (Притчи 12:10) (“Духовни дарби”, т. 4, стр. 49-52).
Светлина относно военната повинност
Питаш какво поведение трябва да се възприеме, за да се осигурят правата на нашите хора да служат според съвестта си. Това е бреме за душата ми от известно време. Дали такива действия не биха били отричане на нашата вяра и доказателство, че доверието ни в Бога не е пълно. Но си спомням много неща, които Бог ми е показвал в миналото във връзка с неща от подобен характер, като военната повинност и др. Мога да кажа със страх пред Бога, че е право да използваме всичко, което е в наша власт, за да отклоним натиска, оказван на нашите хора (Писмо 55, 1886 г.)
Изисквани военни упражнения
Току-що се сбогувахме с трима наши отговорни служители в издателството, които бяха призовани от правителството на триседмично военно обучение. Намираме се на много важен етап от работата на издателството, но правителството не се съобразява с нашите нужди. Изисква се младите хора, приети като войници, да не пренебрегват упражненията и военното обучение, важни за военната служба. Бяхме радостни, че в своите части тези млади мъже получиха знаци на отличие за вярност в работата. Те са надеждни хора.
Те не отидоха на военно обучение, понеже сами искаха това, но тъй като законите на страната им го изискваха. Ние ги насърчихме да се покажат верни войници на Христовия кръст. Нашите молитви ще следват тези млади мъже ­ ангели Божии да вървят с тях и да ги пазят от всяко изкушение (Ръкопис 33, 1886; Базел, Швейцария, 2 септември 1886 г.).
39
СЪВЕТИ ОТНОСНО ГЛАСУВАНЕТО
Нашата работа е да бдим, да чакаме и да се молим. Изследвайте Писанията. Христос ни е дал предупреждение да не се сливаме със света. Трябва да излезем от света, да се отделим и да не се “допираме до нечисто” и тогава Бог казва: “Аз ще ви приема и ще ви бъда Отец и вие ще ми бъдете синове и дъщери” (2Коринтяни 6:17, 18). Каквито и мнения да поддържате по отношение на гласуването по политически въпроси, не трябва да го прогласявате писмено или гласно. Нашият народ трябва да мълчи по въпроси, които не са свързани с третата ангелска вест. Ако е имало някога народ, който се нуждае да бъде близо до Бога, това са адвентистите от седмия ден. Налице са странни намерения и планове. Горещо желание е обхванало мъже или жени да прогласяват и да се обвързват с неща, които не познават. Но мълчанието, запазено от Христос по много въпроси, бе много красноречиво…
Братя мои, няма ли да си спомните, че на никой от вас Господ не е заповядвал да публикува своите политически предпочитания в нашите вестници или да говори за тях в църквата, когато хората са се събрали да слушат словото Господне…
Като народ ние не трябва да се замесваме в политически въпроси. Всички биха направили добре да обръщат внимание на Божието слово и да “не се съвпрягат несходно с невярващите” в политически борби, нито да се свързват с тях във вярност към някаква идея или партия. Няма безопасна основа, на която могат да застанат и да работят съвместно. Верните и неверните нямат никаква обща база, на която да се срещнат.
Всеки, който нарушава едно правило от Божиите заповеди, е престъпник и на целия закон. Запазете в тайна своето гласуване. Не считайте за свой дълг да карате всеки да върши онова, което вършите вие (Писмо 4, 1898 г.)
Нашите пионери са стигнали до важно решение*
Снощи посетих събранието. Интересно събрание, всеки се чувстваше свободен. След като дойде времето за закриване, бе обсъден въпросът за гласуването. Джеймс говори пръв, след това ­ брат [Дж. Н.] Андрюс. Те считаха, че е най-добре влиянието ни да бъде поставено в полза на правото и срещу несправедливостта. Те смятат, че е право да се гласува в полза на представителите въздържатели, които да бъдат избрани да ръководят нашия град, вместо чрез мълчанието си да рискуваме тази служба да бъде заета от противници на въздържанието. Брат [Дейвид] Хюит разказа своята опитност от последните няколко дни и смята че е право да даде своя глас. Брат [Йосия] Харт изложи разумно становище. Брат [Хенри] Лайян. Никой друг не възразява срещу гласуването, но брат [Дж. П.] Келог започва да смята, че то е правилно. Има приятни чувства между всички. О, да можеха всички да действат в страх Божи!
Противниците на въздържанието са били днес в службата и са изразили по ласкателен начин своето одобрение към адвентистите затова, че не гласуват. Изразили са и надежда, че ще се придържаме към това становище и в бъдеще и че като квакерите няма да даваме гласа си. Сатана и неговите ангели днес са в активна дейност на земята. Дано обаче да бъдат разочаровани е моята молитва (Дневник на Е. Уайт за неделя 6 март 1859 г.).