45. ПРИЗИВ ЗА ЖИВОТ В ПРОВИНЦИЯТА* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

45. ПРИЗИВ ЗА ЖИВОТ В ПРОВИНЦИЯТА*

Не можах да заспя след 2 ч. тази сутрин. През нощта се видях, че присъствам на съвет. Умолявах някои семейства да се възползват от определените от Бога средства и да се отдалечат от градовете, за да спасят децата си. Някои се бавеха и не правеха никакви решителни усилия.
Ангели на милосърдието принудиха Лот, съпругата и дъщерите му да бързат, като ги хванаха за ръце. Ако Лот беше побързал, както Бог желаеше, съпругата му не би станала стълб от сол. Лот беше твърде колеблив. Нека не бъдем като него. Същият глас, който предупреди Лот да напусне Содом, ни заръчва: “Излезте изсред тях и отделете се,… и не се допирайте до нечисто” (2Коринтяни 6:17). Които послушат това предупреждение, ще намерят убежище. Нека всеки човек се събуди за себе си и то добре да се събуди. Нека се опита да спаси семейството си. Нека “препаше кръста си” за работа. Бог ще му разкрива стъпка по стъпка какво трябва да направи по-нататък.
Чуйте Божия глас чрез апостол Павел: “Изработвайте спасението си със страх и трепет, защото Бог е, Който според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате” (Филипяни 2:12, 13). Лот тръгна през долината с нежелание и с тежки стъпки. Толкова здраво се беше свързал с тези, които вършеха зло, че не можеше да види в каква опасност се намира, докато жена му не стана завинаги стълб от сол (“Ривю енд херълд”, 11 декември 1900 г.).
Нека децата не бъдат излагани повече на изкушенията на градовете, които са узрели за унищожение. Господ ни е изпратил предупреждение и съвет да излезем от градовете. Тогава нека не влагаме повече инвестиции там. Бащи и майки, колко цените душите на своите деца? Подготвяте ли членовете на семейството си за преселване в небесните дворове? Подготвихте ли ги да станат членове на царското семейство? Да станат деца на небесния Цар? “Колко се ползва човек, ако спечели целия свят, а изгуби живота си?” (Марк 8:36). Какво представляват удобствата, комфортът, улесненията, сравнени с цената на душите на вашите деца? (Ръкопис 76, 1905 г.).
Убежище в провинцията
Родителите разбират, че обучението и възпитанието на техните деца е важно за спасяването на душите им. В провинцията, сред природата ще се открие възможност за полезни занятия. Те ще вършат неща, необходими за бита. Това ще укрепи физическото им здраве чрез развитието на нервната система и мускулите им. “Вън от градовете!” е моята вест за възпитанието на децата.
Бог даде на нашите прародители възможности за образование, като ги настави да обработват почвата и да се грижат за своя дом в градината. След навлизането на греха поради непослушанието им спрямо Божиите изисквания, работата, която трябваше да се извършва при обработването на земята, стана много по-тежка. Поради проклятието земята ражда плевели и тръни. Но самата работа не беше дадена поради греха. Великият Учител още в началото сам благослови обработването на земята.
Намерението на Сатана е да привлича мъже и жени в градовете. За да постигне тази своя цел, той изнамира всякакъв вид новости и забавления, вълнуващи удоволствия и развлечения. Земните градове днес стават такива, каквито бяха преди потопа…
Кой ще пожелае да приеме предупреждението? Отново казвам: “Вън от градовете”. Не считайте, че е голямо лишение да отидете по хълмовете и планините. Стремете се към това уединение, когато можете да бъдете сами с Бога, да научите Неговата воля и Неговите пътища…
Умолявам нашия народ да направи своя ежедневна и целодневна задача да търси духовността и да се стреми към нея. Христос е “близо при вратата”. Ето защо казвам: “Не считайте, че е въпрос на жертва, когато бъдете призовани да напуснете градовете и да се преместите в провинциални места. Богати благословения очакват онези, които пожелаят да се възползват от тях. Наблюдавайки природните картини и делата на Твореца, изучавайки Божиите творения, вие незабележимо ще се променяте по Неговия образ” (Ръкопис 85, 1908 г.).
Не чакайте чудо, за да коригирате допуснатите грешки
Гледам тези цветя и всеки път, когато ги видя, си мисля за рая. Те са израз на Божията любов към нас. Така Той ни дава в този свят едно малко предвкусване на рая. Бог иска да се наслаждаваме на красивите неща в Неговото творение и да виждаме в тях израз на онова, което Той желае да направи за нас.
Бог иска да живеем на простор. Неговият народ не трябва да стои в претъпканите градове. Иска чадата му да вземат семействата си и да излязат от града, за да могат по-добре да се подготвят за вечния живот. Не след дълго те ще трябва да напуснат градовете.
Тези градове са изпълнени с нечестие от всякакъв вид ­ престъпност, стачки, убийства и самоубийства. Сатана се е настанил там и ръководи хората в тяхното разрушително дело. Под негово влияние те убиват заради самото убиване и ще правят това все повече и повече…
Ако сами се поставяме под действието на такива съмнителни, недобри влияния, трябва ли да очакваме Бог да извърши чудо, за да коригира резултатите от нашето погрешно поведение? Наистина. Излезте от градовете колкото е възможно по-скоро и си купете малки парчета земя, където ще можете да имате градина, където децата ви ще могат да наблюдават как цветята растат и да научат от тях уроците на простота и чистота (“Бюлетин на Генералната конференция”, 30 март 1903 г.)
Селски местности за нашите институти
Продължава да бъде давано наставлението: “Преместете се от градовете. Установете вашите санаториуми, училища и административни сгради вън от населените центрове”. В момента много хора ще спорят в полза на градовете, но не след дълго ще настане време, когато всички, които желаят да избегнат злите гледки и звуци, ще трябва да се преместят в провинцията. Нечестието и покварата ще нараснат до такава степен, че самата атмосфера на градовете ще изглежда заразена от тях (Писмо 26, 1907 г.).
Бог е изпращал предупреждение след предупреждение, че нашите училища, издателства и санаториуми трябва да се установят вън от градовете на места, където младежите могат да бъдат поучавани най-ефективно на истината. Нека никой не използва свидетелствата, за да оправдае установяването на големи бизнес предприятия в градовете. Не обезсилвайте светлината, дадена ви по този въпрос.
Ще се повдигнат хора, които ще говорят извратени неща, за да попречат на действията, които Господ ще кара служителите Си да предприемат. Но е крайно време мъже и жени да започнат да правят връзка между причини и следствия. Твърде късно е, твърде късно е да се установяват големи бизнес фирми в градовете. Твърде късно е да се привличат мъже и жени от провинцията там. В градовете се създават условия, които ще направят оставането в тях много трудно за всички хора от нашата вяра. Затова би било голяма грешка да се влагат пари за създаването на компании в градовете (Ръкопис 76, 1905 г.).
Да се работи в градовете от “предните постове”
Доколкото е възможно, нашите институти трябва да бъдат разположени далече от градовете. В тези институти имаме работници и, ако те са построени в градовете, това означава, че семействата на нашите хора трябва да се установят близо до тях. Но Божията воля не е Неговият народ да живее в градовете, където постоянно царят напрежение и смут. На техните деца трябва да се спести това, защото организмът цялостно се ощетява от бързането, напрежението, шума и смущението. Господ желае Неговият народ да се премества в провинцията, където вярващите ще могат да имат земя и да отглеждат собствени плодове и зеленчуци и където децата им ще бъдат в пряк контакт с Божията природа. Вземете семействата си и ги отдалечете от градовете! Това е моята вест.
Истината трябва да бъде казана, независимо дали хората искат да я чуят и дали ще я възприемат. Градовете са препълнени с изкушения. Трябва да планираме работата си по такъв начин, че да държим нашите младежи колкото може по-настрана от тази зараза.
В градовете трябва да се работи от “предните постове”. Божията вестителка казва: “Не трябва ли да бъдат предупредени градовете? Да, трябва, но не чрез хора, които живеят в тях, а чрез такива, които ги посещават, за да ги предупредят” (Писмо 182, 1902 г.).
Църкви, но не и институти в градовете
Много пъти Господ ни е давал наставления, че трябва за работим в градовете от предните постове. В градовете трябва да имаме домове за богослужение ­ места, напомнящи и говорещи за Бога. Но институтите, предназначени за печатане на нашата литература, за лекуване на болните или за обучение на служители, трябва да бъдат вън от градовете. Особено е важно нашите младежи да бъдат защитени от изкушенията на градския живот.
В съгласие с това наставление във Вашингтон и Нешвил бяха закупени и осветени молитвени домове, докато издателствата и санаториумите в тези центрове бяха като “предни постове”, но вън от претъпканото сърце на градовете. Същият план е следван и за преместването на издателствата и санаториумите в провинцията. Същото бе направено и във Великобритания с лондонското издателство и с центъра за обучение там. Сега ни се дава възможност да напредваме, като Божието Провидение ни открива път. Помага се на братята в тези и в други важни центрове да установят делото върху здрави основи, за да се върви стабилно напред (“Специални свидетелства”, серия Б, №8, стр. 7, 8; 1907 г.).
Трябва да бъдем “мъдри като змиите и незлобиви като гълъбите” в усилията да си осигурим собственост в провинцията на ниска цена и от тях като от предни постове трябва да работим за градовете (там, №14, стр. 7; 1902 г.).
Подготовка за кризата, която ще бъде предизвикана от неделния закон
Не трябва да се поставяме там, където ще бъдем принудени да поддържаме тесни отношения с хора, не почитащи Бога… Скоро ще настъпи криза, свързана със съблюдаването на неделята…
Привържениците на неделята укрепяват своите позиции във фалшивите си претенции и това ще има за резултат натиск върху решилите да се съобразяват с Господнята събота. Трябва да се настаним там, където ще можем да спазваме съботната заповед в нейната цялост. “Шест дни да работиш ­ ни казва Господ ­ и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа” (Изход 20:9,10). Затова нека внимаваме да не установяваме местожителството си там, където ще бъде трудно за нас и за нашите деца да почитат съботата.
Ако чрез Божието Провидение можем да си осигурим места далеч от градовете, то Господ иска да сторим това. Пред нас стоят смутни времена (Ръкопис 99, 1908 г.).
Когато властта, предадена на държавен глава, е свързана с доброто, то е защото човекът, на когото е възложена отговорността, е под Божествено ръководство. Когато властта е свързана с нечестие, тя е под сатанински диктат и ще действа, за да унищожи хората, станали Господня собственост. Протестантският свят си е издигнал “събота” идол на мястото на Божията събота и крачи по стъпките на папството. По тази причина виждам необходимост Божият народ да се отдалечи от градовете и да отиде в усамотени [места] в провинцията, където ще може да обработва земя и да отглежда собствена продукция. Така вярващите ще могат да създадат у децата си семпли и здравословни навици. Виждам необходимост да се побърза, за да може всичко да е готово за кризата (Писмо 90, 1897 г.).