47. ПОДГОТОВКА ЗА ПОСЛЕДНАТА КРИЗА* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

47. ПОДГОТОВКА ЗА ПОСЛЕДНАТА КРИЗА*

Братя и сестри, апелирам към адвентистите от седмия ден да бъдат това, което означава името им ­ адвентисти от седмия ден. Съществува опасност да се отдалечим от духа на вестта…
Божият народ не трябва да бъде воден от мненията и практиките на света. Чуйте какво каза Спасителят на Своите ученици: “Аз ще поискам от Отца Си и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва във вас довека ­ Духа на истината, Когото светът не може да приеме, защото не Го вижда, нито Го познава. Вие Го познавате, защото пребъдва във вас и във вас ще бъде” (Йоан 14:16,17). “Вижте каква любов е дал нам Отец ­ да се наречем Божии чада. А такива и сме. Затова светът не ни познава, защото и Него не позна” (1Йоаново 3:1).
Божието слово ясно заявява, че Божият закон ще бъде осмиван и “потъпкван под нозе”. Нечестието ще доминира в гигантски размери. Изповядващият се за протестантски свят ще направи съюз с “човека на греха”. Църквата и светът ще бъдат единодушни и единомислени в злото.
Ето, голямата криза надвисва над света. Писанията казват, че папството ще възстанови изгубеното си върховенство и че огньовете на преследването ще лумнат отново чрез компромиси с нечестието от страна на така наречения протестантски свят. В това време на опасност можем да устоим единствено когато имаме истината и силата на Бога. Хората могат да узнаят истината само когато те самите станат участници в Божието естество. Днес се нуждаем от нещо повече, от само човешка мъдрост в изучаване и следване на Писанията. Ако дойдем при Божието слово със смирени сърца, Господ ще издигне знаме за нас срещу беззаконието.
Не е лесно да запазим докрай увереността, която сме имали в началото. А трудностите ще нарастват. Съществуват скрити влияния, които постоянно действат, за да вмъкнат друг дух и чужд елемент на противодействие, стоящ на страната на Сатана. При отсъствието на преследване в нашите редици са се вмъкнали хора, които изглеждат стабилни и неоспорими християни. Но ако избухне преследване, ще си отидат от нас. Във времето на кризата те биха видели доказателствена сила в някои благовидни разсъждения, и те ще повлияят на умовете им. Сатана е подготвил различни примки за различните начини на човешко мислене. Когато Божият закон бъде счетен за невалиден и бъде елиминиран и обезсилен, църквата ще бъде пресята чрез свирепи изпитания и много по-голяма част от нея, отколкото сега очакваме, ще обърне внимание на изкусителните духове и доктрини на дявола. Вместо да станат по-твърди, когато бъдат притиснати от трудностите, мнозина ще докажат, че не са били живи клонки на Истинската лоза; че не принасят плод. И Земеделецът ще ги отсече.
Истински послушните не ще паднат
Когато светът счете за невалиден Божия закон, какъв ще бъде ефектът върху истински послушните и праведните? Ще бъдат ли повлечени от силното течение на злото? Поради факта, че толкова много хора ще се наредят под знамето на княза на мрака, ще се отклони ли и пазещият Божиите заповеди народ от своята вярност? Никога! Нито един, който пребъдва в Христос, не ще падне, нито ще бъде изгубен. Неговите последователи ще бъдат послушни на един авторитет по-висш от каквато да било земна власт. Докато презрението на Божиите заповеди ще накара мнозина да погазят истината и да покажат показват по-малка почтителност към нея, верните с голяма сериозност ще се придържат към отличаващите ни истини. Ние няма да бъдем изоставени на собственото си ръководство. Във всичките си пътища трябва да признаваме Бога и Той ще направлява стъпките ни. Трябва да се съветваме със Словото Божие със смирени сърца, да молим за Божия съвет и да се отричаме от своята воля, за да се подчиним на Неговата. Не можем да направим нищо без Бога.
Имаме най-висшето основание да ценим Божията събота и да стоим в нейна защита, защото тя е знак, който отличава Божия народ от света. Заповедта, която светът обезсилва и потъпква, е заповедта, на която по същата причина Божият народ отдава най-голяма почит. Когато невярващите хвърлят презрение върху Божието слово, точно тогава биват призовани верните, подобно на Халев. Точно тогава те застават твърдо на поста на дълга без парадиране и без да отстъпят поради укори. Невярващите съгледатели стояха, готови да унищожат Халев. Той виждаше камъните в ръцете на онези, които бяха донесли фалшивия доклад. Но това не го възпря. Той носеше своята вест и щеше да я изрече. Същият дух ще се прояви и днес от всички верни на Бога.
Псалмистът казва: “Време е да подейства Господ: защото нарушиха закона Ти. Понеже аз любя твоите заповеди” (Псалм 119:126,127). Когато хората живеят близо до Исус, когато Той пребъдва в сърцата им чрез вяра, любовта им към Божията воля става все по-силна, пропорционално на презрението, което светът хвърля върху Божия свят закон. Именно тогава истинската събота ще бъде представена на хората с перо или чрез слово. Когато четвъртата заповед и онези, които я съблюдават, са игнорирани и презирани, верните чувстват, че точно тогава е времето да не крият вярата си, но да издигнат закона на Йехова, като развеят знамето с вестта на третият ангел: “Божиите заповеди и вярата Исусова”.
Никакво отстъпване пред тайната на беззаконието
Нека притежаващите истината такава, каквато е в Исус, да не одобряват дори с мълчанието си делата на тайната на беззаконието. Нека никога не спират да надават алармиращия вик. Нека църковните членове да са така възпитавани и обучавани, че и децата, и младежите да разбират принципа: никакъв компромис с тази сила (с “човека на греха”). Макар да дойде време, когато ще можем да водим борбата само с риск да загубим собствеността и свободата си, все пак този конфликт трябва да бъде посрещнат в духа на Христовата кротост. Истината трябва да бъде поддържана и защитавана такава, каквато е в Исус. Богатство, почести, удобства, дом, както и всичко останало трябва да мине на заден план. Истината не трябва да бъде отричана, нито променяна, но да бъде напълно признавана и дръзновено прогласявана.
Господ има “верни стражи по стените на Сион”, които ще “викат силно и не ще се щадят, ще издигат глас като тръба и ще изявяват на Божия народ престъпленията му и на Якововия дом греховете му”. Господ е позволил неприятелят на истината да направи решително усилие срещу съботата от четвъртата Божия заповед. По този начин Той има намерение да събуди по-силен интерес към въпроса, коя е пробата за последното време. Това ще отвори пътя за третата ангелска вест, за да бъде прогласена със сила.
Нека никой, който вярва в истината, не мълчи сега. Днес никой не трябва да бъде безгрижен. Нека всички настоятелно представяме молбите си пред трона на благодатта, молейки за обещанието: “Каквото и да поискате в Мое име, ще го сторя” (Йоан 14:13). Опасни времена са днешните. Ако страната, която толкова парадира със свободата си, се готви да пожертва всеки принцип на своята Конституция, издавайки укази за потискане на религиозната свобода и за насърчаване на папските лъжи и измами, тогава Божият народ има голяма нужда да представя своите молби с вяра до Всевишния. В обещанията на Бога се съдържа всяко насърчение за онези, които Му се доверяват. Перспективата да бъдеш лично поставен в опасност и бедствие не трябва да предизвиква отчаяние, но да съживи силите и надеждите на Божия народ, защото времето на опасността за тях е време, в което Бог им дарява по-ясна изява на Своята сила.
Не трябва да седим спокойно и да очакваме насилието и изпитанието със скръстени ръце, без да правим нищо, за да отклоним злото. Нека нашият общ вик бъде изпратен към Небето. Молете се и работете! Работете и се молете! Но нека никой не действа прибързано. Научете се както никога преди да бъдете скромни и смирени по сърце. Не трябва да нанасяте обидни обвинения срещу никого, независимо дали това са личности или църкви. Научете се да се отнасяте с хората както Христос. Понякога е необходимо да се кажат и остри неща. Но трябва да се уверите, че Божият Свят Дух пребъдва в сърцата ви, преди да изречете ясната, режеща истина. И тогава нека тя си проправя път напред и да реже. Но ВИЕ не трябва да режете.
Не се съюзявайте със света
Не може да има никакъв компромис с онези, които обезсилват Божия закон. Не е безопасно да се разчита на тях за съвет. Нашето свидетелство не трябва да бъде по-малко решително сега, отколкото някога. Истинската ни позиция не трябва да бъде прикривана, за да угаждаме на великите хора на света. Те може да пожелаят да се съюзим с тях и да приемем техните планове. Могат да направят препоръки и по отношение нашия начин на действие, за да дадат предимство на неприятеля над нас. “Не наричайте съюз всичко, което тези люде наричат съюз” (Исая 8:12). Макар че не бива да търсим спорове и да се конфронтираме ненужно, трябва да представяме истината ясно и решително и да стоим твърдо в защита на всичко, което Господ ни казва чрез Словото Си. Не бива да се съобразяваме със света по отношение на онова, което трябва да пишем, да публикуваме или да говорим. Нека нашите думи и дела свидетелстват: “Не следвахме хитро измислени басни” (2Петрово 1:16). “Пророческото слово все повече се потвърждава за нас и вие добре правите, че внимавате на него като на светило, което свети в тъмно място” (2Петрово 1:19).
Апостол Павел ни казва: “Понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, Бог благоволи чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите” (1Коринтяни 1:21). Това бе, за да се проведе Божият план за убеждаването и обръщането на човеците, които са постоянно изкушени да възвишават собствената си сила. Господ пожела да изяви дали хората чрез собствената си ограничена мъдрост могат да постигнат истината, дали могат да познаят Бога, своя Творец. Когато Христос дойде в нашия свят, това бе напълно осъществено. Той доказа, че мъдростта, с която човеците се хвалят, не е друго освен глупост. Ограничената мъдрост е напълно безсилна да стигне до правилни заключения за Бога и затова човекът е изцяло некомпетентен да преценява и по отношение на Божия закон. Господ е позволил нещата в днешно време да стигнат до криза, когато заблудата ще се възвиши над истината, за да може Той, израилевият Бог, да подейства мощно за въздигането на Своята истина, пропорционално на възвишаването на заблудата.
С поглед, постоянно отправен към църквата, Господ отново и отново е позволявал нещата да стигнат до криза, та в своето крайно бедствено положение народът Му да погледне за помощ към Него. Техните молитви, тяхната вяра, заедно с твърдата им воля да останат верни са предизвиквали намесата на Бога и след това Той е изпълнявал Своето обещание: “Тогава ще зовеш ­ и Господ ще отговаря, ще извикаш ­ и Той ще рече: Ето Ме!” (Исая 58:9). Мощната Му ръка винаги е била протегната за освобождаването на Неговия народ. Бог забавя милостивата Си намеса в тяхна полза, докато дойде времето на крайната им нужда. Тогава Той прави избавлението им още по-забележително и победите им ­ по-славни. Когато цялата човешка мъдрост се провали, намесата на Господа ще бъде още по-ясно осъзната и Той ще приеме славата, която Му се полага. Даже противниците на вярата, гонителите, ще схванат, че Бог действа за Своя народ, избавяйки го от пленничество.
Молитва, вяра, уповаване в Бога
Това, от което се нуждаем в опасното ни време, е дълбока вяра и доверяване на Бога с пламенна молитва, когато Сатана хвърля сянката си над Божия народ. Нека всеки има предвид, че Бог желае и очаква молитвите на Своя народ. Доминиращото нечестие приканва към по-ревностни молитви, а Бог е обещал да поеме защитата на избраните Си, които викат към Него ден и нощ, макар дълго време да е търпял.
Хората са склонни да злоупотребяват с Божието дълготърпение и от това си вадят заключение, че ще останат безнаказани. Но има определено ниво на човешкото нечестие, когато е време Бог да се намеси. И тогава онова, което се случва, е страшно. “Господ е дълготърпелив и велик в сила, но никак няма да обезвини нечестивия” (Наум 1:3). Божието дълготърпение е удивително, защото Той се въздържа; но въпреки това наказанието е сигурно. Всеки век на поквара е трупал гняв за деня на гнева. И когато дойде времето и нечестието премине всякакви граници, тогава Бог ще извърши странното Си дело. Ще се види, че е страшно нещо да се изчерпва Божието дълготърпение. Божият гняв ще се излее така забележително и силно, че е представен като непримесен с милост. И самата земя ще бъде опустошена. Именно по времето на националното отстъпничество, когато, действайки според политиката на Сатана, управителите на страната ще застанат под водителството на “човека на греха”, точно тогава ще прелее мярката на вината. Националното отстъпничество ще е сигналът за националната гибел.
Бог е хвърлил народа Си в бездната, за да издигне ограда, да възстанови основите на много поколения. Небесните интелигентни същества, ангелите, които доминират по сила, чакат, послушни на Неговата заповед, за да се съединят с човешките инструменти. Бог ще се намеси, когато нещата стигнат дотам, че само Божията сила ще може да се противопостави на действащите сили на Сатана. Когато Неговият народ бъде в най-голяма опасност, очевидно неспособен да устои на мощта на Сатана, Господ ще подейства в негова полза. Крайното бедствие и невъзможност за човека е случай и възможност за Бога.
Благодарна съм, че в това време можем да отклоним умовете си от трудностите и обкръжаващата ни обстановка, а също и от гонението, което ще дойде над Божия народ, за да отправим погледа си към Небето на светлината и силата. Ако застанем на страната на Бога, на Христос, и на небесните интелигентни същества, сигурният щит на Всемогъщия ще ни покрие, мощният Бог ще бъде наша помощ и тогава няма от какво да се страхуваме. Който докосва Божия народ, докосва зеницата на окото Му…
Сега е времето, когато верните и искрените трябва “да станат и да светят”; защото славата Господня е изгряла над тях. Не е време да крием знамената си, нито да ставаме предатели, когато битката е най-разгорещена. Не е време да сваляме бойното си снаряжение. Стражите на сионските стени трябва да бъдат съвършено будни.
Братя, ще отнесете ли този дух със себе си, когато се върнете в своите домове и църкви? Ще се отречете ли от неверието и от критикарството? Приближаваме се до време, когато повече от когато да било се нуждаем от единство, от обединени усилия и работа в съгласие. В единството е силата. В несъгласието и разединението има само слабост. Бог никога не е имал намерението един човек или четири, или двадесет да поемат в ръцете си една важна работа и да я провеждат независимо от другите служители на делото. Бог иска Неговият народ да се съветва заедно, да бъдат една обединена църква, съвършено цяло в Христос. Единствената безопасност за нас е да навлезем в съветите на Небето, винаги да се стремим да вършим Божията воля и да бъдем Божии сътрудници. Никакви групировки не трябва да се съюзяват и да казват: “Ние ще предприемем това дело и ще го проведем по собствен начин; и ако не стане както ние искаме, ще приложим цялото си влияние да не стане изобщо”. Това е сатанинският глас, а не Божият. Не слушайте такива внушения!
Това, от което се нуждаем, е Духът на Исус. Когато го имаме, ще се обичаме един друг. Ето препоръчителното ни “писмо”: “По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:35).
Бъдете единни! Бъдете единни!
Да предположим, че всеки ден се опитваме да обединим сърцата си с връзките на християнската любов. “Имам нещо против тебе ­ казва верният Свидетел, ­ че си оставил първата си любов” (Откровение 2:4). “Ако не се покаеш”, “ще вдигна светилника ти от мястото му” (Откровение 2:5). Защо? Защото с нашето отделяне един от друг, сме се отделили и от Христос. Трябва да се съединим! О, колко много пъти, когато съм чувствала, че съм в присъствието на Бога и на светите ангели, съм чувала ангелския глас да казва: “Бъдете единни! Бъдете единни! Бъдете единни! Не позволявайте на Сатана да хвърля пъклената си сянка между братята. Бъдете единни ­ в единството е силата!
Повтарям ви тази вест. И когато си отидете у дома, бъдете решени да сте единни. Търсете Бога с цялото си сърце и ще Го намерите. И любовта Христова, която надвишава всяко познание, ще дойде в сърцата и в живота ви (“Ежедневен бюлетин на Генералната конференция”, 13 април 1891 г.).
Кризата, предизвикана от неделния закон
Миналата нощ ми се струваше, че изброявам в ума си доказателствата, които имаме, за потвърждаване на поддържаната от нас вяра. Виждаме, че съблазнителите действат все по-мощно и по-мощно. Виждаме светът да се подготвя за установяването чрез закон на фалшива събота и да я прави “пробен камък” за всеки земен жител. Този камък скоро ще застане пред нас. Божията събота ще бъде потъпквана под нозе и една фалшива “събота” ще бъде въздигана. Законът за неделята може да причини големи страдания на хората, които съблюдават библейския седми ден. Осъществяването на сатанинските планове ще донесе преследване на Божия народ. Но верните Божии чеда няма нужда да се страхуват за изхода на конфликта. Ако следват представения им в живота на Христос пример, ако желаят да останат верни на Божиите изисквания, тяхната награда ще бъде вечен живот ­ живот, който се измерва с живота на Бога.
В днешното време сред Божия народ трябва да се извърши решително дело за изграждане на характера. Трябва да развием и представим пред света характерните черти на Спасителя. Невъзможно е да угодим на Бога, без да упражняваме истинска освещаваща вяра. Ние отговаряме лично за вярата си. Истинската вяра не е тази, която ще се огъне в момент на изпитание и трудност. Тя е Божият дар за Неговия народ (“Ривю енд херълд”, 30 септември 1909 г.).
Ако някога е имало нужда у нас да се проявяват любовта и истинската учтивост, то е сега. Може да се наложи да пледираме най-сериозно пред съдебни инстанции за правото да се покланяме на Бога в съгласие със съвестта си. В Своето Провидение Бог е пожелал да бъдат защитени правата на Неговия народ чрез хора с най-висши постове и власт. Но когато застанем пред тях, не трябва да демонстрираме горчиви чувства. Постоянно трябва да се молим за Божията помощ. Само Бог е, Който може да задържи “четирите ветрове”, докато “на Неговите слуги бъде положен печат върху челата” (“Ривю енд херълд”, 11 февруари 1904 г.).