Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
54. БОЛЕСТТА И НЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ, глава 1 – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)
Глава 1
Още от грехопадението в рая човешката раса постоянно се е израждала. Физическа и умствена уродливост, слабоумие, болести и страдания все повече и повече обременяват всяко следващо поколение. Въпреки това мнозинството от хората не си дават сметка за истинските причини. Не считат, че те самите са виновни до голяма степен за това плачевно състояние. Обикновено обвиняват за страданията си Провидението и считат Бога за Автор на своите нещастия. Но именно невъздържанието в по-голяма или по-малка степен лежи в основата на повечето страдания.
Ева прояви невъздържание, когато протегна ръка към плода на забраненото дърво. Угаждането на всички страсти царува почти напълно в сърцата на хората от грехопадението насам. Особено угаждането на апетита. Човеците са били управлявани от него вместо от разума. За да задоволи апетита си Ева престъпи Божията заповед. Бог є бе дал всичко, от което имаше нужда. Въпреки това тя не беше удовлетворена. Оттогава нейните синове и дъщери във вековете са следвали пожеланията на своите очи и апетит. И те като своята прамайка не са зачитали Божиите забрани и са възприемали поведение на непокорство, ласкаейки се като нея, че последиците няма да бъдат така чудовищни, както Бог е предупредил.
Човекът не е зачитал законите на своя организъм и затова болестите постоянно са се умножавали. Причината е довела до своите резултати. Човек не се е задоволявал с храната, която е най-здравословна за него, но е глезел апетита си за сметка на здравето.
Бог е създал законите на нашия организъм. Ако нарушаваме тези закони, рано или късно ще трябва да понесем последствията. Законите на човешкото естество не могат да бъдат по-успешно нарушавани от това, да тъпчем стомаха си с нездравословна храна, гонени от пожеланието на разюздан и покварен апетит. Преяждането дори с проста храна в края на краищата ще разруши органите на храносмилателната система. Добавете към това консумирането на твърде голямо количество храна и то нездравословна и злото избуява още повече. Организмът със сигурност ще бъде съсипан.
Човешкият род се е отдавал все повече и повече на себеугаждане, здравето му все по-безогледно е било жертвано на олтара на разюздания апетит.
Жителите на стария свят бяха невъздържани в ядене и пиене. Искаха месо, макар Бог да не им бе позволил да ядат животинска храна. Ядяха и пиеха без мярка извратеният им апетит нямаше граници. Отдаваха се на гнусно идолопоклонство. Бяха необуздани, жестоки и толкова покварени, че Бог повече не трябваше да ги търпи. Чашата на нечестието им преля и земята бе очистена от моралната поквара чрез потоп. Когато след потопа хората отново се умножиха по земята, пак забравиха Бога и развратиха живота си пред Него. Невъздържанието във всичките му форми взе огромни размери.
Господ изведе народа Си от Египет победоносно. Води Своите люде из пустинята, “за да ги опита и изпробва”. Постоянно проявяваше чудотворната Си сила, за да ги избавя от техните неприятели. Обеща им, че ще бъдат за Него като особено съкровище, ако Му се покоряват и се съобразяват със заповедите Му. Бог не им забрани да ядат месо, но до голяма степен ограничи употребата му при тях. Осигури им най-здравословната храна. “Одъжди и хляб от небето” и им даваше най-чиста вода от скалите. Направи завет с тях, че ако са Му послушни във всичко, ще ги пази и от болести.
Но евреите не останаха доволни. Презряха храната, дадена им от небето, и пожелаха да се върнат в Египет, където можеха да стоят край котлите с месо. Предпочетоха робството и дори смъртта, отколкото да бъдат лишени от месо. В гнева Си Бог им даде месо, за да задоволят невъздържания си апетит и голям брой от тях измряха още докато го ядяха…
Надав и Авиуд бяха убити от огъня на Божия гняв за своето невъздържание при употребата на алкохолно вино. Бог искаше Неговият народ да разбира, че ще бъде наказван или помилван според послушанието или непокорството си. Престъпленията и болестите нарастваха с всяко следващо поколение. Невъздържание в ядене, пиене и задоволяване на низките страсти притъпиха по-благородните човешки способности. Апетитът започна да управлява разума в обезпокоителни мащаби.
Човешкото семейство е изпитвало все по-нарастващо желание за богата храна, докато е станало мода в стомаха да се тъпчат всевъзможни лакомства. Особено по време на събирания на похотта на апетита се угажда почти без задръжки. Разкошни обеди и вечери предлагат силно подправени с пикантни сосове меса, луксозни кейкове, пасти, сладоледи и пр.
Изповядващите се за християни са общо взето начело на тези модни партита. Жертват се големи суми пари пред “божествата” на модата и апетита за пиршества от разрушаващи здравето “вкусотии”, които изкушават апетита. А колко от тези средства биха могли да се спестят за работата на Бога. По този начин и проповедници, и изповядващи се за християни са изиграли порочна роля и са упражнили влиянието си чрез поведение и поучение за насърчаване на невъздържанието в ядене и пиене, водили са хората към разрушаваща здравето лакомия. Вместо да апелират към разума на човека, към неговите благородни чувства, към човечността му, към по-възвишените му способности, с най-голям успех са апелирали към апетита.
Угаждането на апетита кара хората да дават пари, които иначе не биха харчили по никаква причина. Каква тъжна констатация за християните! С такава жертва ли ще се угоди на Бога? Колко повече би приел Той лептата на вдовицата. Одобрението Му ще получат тези, които от сърце следват нейния пример. Благословението на Небето да придружава човешкия дар това придава и на най-простото приношение висша стойност.
Хората, изповядващи се за Христови последователи, често са и роби на модата, и на апетита, равняващ се на лакомия. Приготовленията за тези модерни събирания, времето и силите, които би трябвало да бъдат посветени на по-висши и по-благородни цели, се пилеят за готвене на какви ли не нездравословни ястия. Понеже е модно, мнозина бедни, чието съществуване зависи от ежедневния им труд, харчат за богати кейкове, сладка от плодове, торти и всякакви модни ястия за гостите си. А такива храни само вредят на консумиращите ги. В същото време домакините се нуждаят от тези похарчени пари, за да осигурят дрехи за себе си и за децата си. Какво да кажем за времето, посветено за готвенето на храни, угаждащи на вкуса за сметка за здравето? Би трябвало да го посветят на моралното и религиозното възпитание на децата си.
Модните гостувания се превръщат в случаи за удовлетворяване на лакомията. Вредни храни и напитки се приемат в такива количества, че силно претоварват органите на храносмилателната система. Това причинява ненужно изразходване на жизнени сили, което от своя страна води до изтощение. Кръвообращението също бива силно увредено. В резултат целият организъм чувства липсата на жизнена енергия. Благословенията, които биха могли да се получат от социалните срещи, често са пропилявани затова, че вместо да се възползва от общуването с вас, домакинята се труди до изнемощяване около печката, приготвяйки най-разнообразния ястия, за да пирувате. Християните никога не трябва да позволяват влиянието им да насърчава подобно поведение и традиции. Нека домакините разберат, че целта ви да ги посетите не е за угаждане на апетита, но защото вашето общуване с тях и споделянето на мисли и чувства би било за взаимно благословение. Разговорите ви би трябвало да са от такъв стойностен и облагородяващ характер, че след това да се помнят с чувство на най-истинско удоволствие.
Които посрещат гости, трябва да поднасят пълноценна и здравословна храна, състояща се от плодове, зърнени или житни храни и зеленчуци, приготвени просто и вкусно. Такова готвене ще изисква съвсем малко допълнителен труд или средства, а приетата в умерени количества храна не ще навреди на никого. Ако светските хора предпочитат да жертват време, пари и здраве, за да угаждат на прищевките на апетита си, ще го правят, но ще плащат последиците от нарушаването на здравните закони. Християните обаче трябва да заемат твърда позиция по тези въпроси и да упражнят цялото си влияние в правилна насока. Те могат да направят много за реформирането на неразумните модни традиции, които ощетяват здравето и душата.
Мнозина се предават пред гибелния навик да ядат точно преди часовете за сън. Може вече да са имали три редовни хранения през деня; но понеже чувстват някаква прималялост, подобна на глад, изяждат още една вечеря четвърто ядене. Поддаването на тази погрешна практика води до привикване и те добиват усещането, че не могат да заспят, без да вечерят точно преди лягане. В много случаи причината за това лъжливо чувство за глад е, че храносмилателните им органи вече са били твърде претоварени през деня, за да смелят нездравословната храна, налагана на стомаха на твърде чести интервали, и то в прекомерни количества. Обременените храносмилателни органи се претоварват и се нуждаят от време за пълна почивка, за да възстановят изразходваната енергия. Никога не трябва да се приема друга храна, докато не е дадено достатъчно време на стомаха да си почине от смилането на предишната. Ако изобщо трябва да се яде трето ядене дневно, то трябва да бъде леко и да се приема няколко часа преди лягане.
Но при много хора горкият уморен стомах напразно се “оплаква” от умората си. Той бива насилван да приема още храна, която задейства храносмилателната система и я заставя да работи, само че в часовете за почивка. Сънят на такива хора обикновено е смущаван от неприятни сънища и на сутринта те се събуждат неотпочинали, с чувството на отпадналост и липса на апетит. Целият организъм страда от липса на енергия. Храносмилателните органи се изтощават бързо, защото нямат време да си починат. Такива хора страдат от диспепсия и се чудят, и се питат защо ли им се е случило. Причината е довела до своя естествен резултат. Ако този навик се практикува дълго време, здравето сериозно се уврежда. Кръвта става нечиста, лицето бледо и често се появяват обриви. Нерядко ще чуете такива хора да се оплакват от болки и подуване в областта на стомаха. Докато работят, стомахът им причинява такава умора, че са принудени да спрат работа и да си почиват. Те сякаш не могат да си обяснят това състояние на нещата, защото, като изключим споменатото, външно са здрави.
Които преминат от три хранения дневно на две, отначало ще бъдат смущавани повече или по-малко от известно чувство за слабост, особено около времето на предишното си трето хранене. Но ако постоянстват, за кратко време тази слабост ще изчезне.
Когато си лягаме, стомахът трябва да е приключил с работата си, за да може също да почива, както и цялото тяло. Храносмилането не трябва да продължава през който и да било период от часовете за сън. След като е свършил своята работа, претовареният стомах се чувства изтощен, което причинява слабост лъжливо усещане за глад. Тук мнозина се мамят и смятат, че нуждата от храна е предизвикала това чувство. И без да дадат на стомаха си време за почивка, поемат още храна, което за известно време премахва слабостта. Но колкото повече се глези лъжеапетитът, толкова по-големи са неговите изисквания. Тази слабост често се дължи и на консумирането на месо, и то твърде често и твърде много. Стомахът се изтощава от непрекъснатата работа и от нездравословната храна… Лекарството срещу това е да се яде по-рядко, в по-малко количество и да се задоволяваме със семпла храна, приемана два или най-много три пъти дневно. Стомахът трябва да има своите редовни периоди за труд и почивка. Ето защо нередовното хранене или яденето между отделните хранения е крайно опасно нарушение на здравните закони. С регулирани навици и с подходяща храна стомахът постепенно ще се възстанови.
Понеже е модерно да се угажда на извратения апетит, стомахът се тъпче с луксозни кейкове, торти, пудинги и какви ли не вредни храни. Масата се отрупва с изобилие от ястия иначе поквареният апетит не ще бъде задоволен. На сутринта тези роби на стомаха често имат лош дъх и обложен език. Не се радват на добро здраве и се чудят откъде са всичките им болки, главоболия и неразположения. А причините просто са довели до сигурния си резултат.
За да се запази здравето, във всичко е нужна умереност. Умереност в труд, умереност в ядене и в пиене.
Мнозина дотолкова са се отпуснали в невъздържание, че не желаят да променят поведението си и се отдават на лакомия, независимо от всякакви съображения. Те по-скоро биха пожертвали здравето си и биха умрели преждевременно, отколкото да обуздаят невъздържания си апетит. Но има и мнозина невежи по отношение на връзката между храненето, пиенето и здравето. Ако биха били просветени, много повече хора биха имали моралния кураж да сложат юзда апетита си и да ядат по умерено и само здравословни храни, спестявайки си по този начин много страдания.
Трябва да се полагат усилия да се запази грижливо онова, което е останало от жизнените сили, като се отхвърли всеки ненужен обременяващ ги товар. Стомахът може никога да не е в състояние да се възстанови напълно, но правилната диета ще спести по-нататъшна слабост и мнозина биха се възстановили повече или по-малко, освен ако вече не са стигнали твърде далеч в самоубийствената си лакомия.
Които си позволяват да станат роби на разглезения си апетит, често отиват и по-далече: израждат се напълно, отпускат юздите на своите покварени страсти, възбудени чрез невъздържание в ядене и пиене. Здравето и умствените им способности страдат и биват ощетени неимоверно. Силата на разсъдъка до голяма степен се притъпява от лошите навици.
Учудена съм, че светът не е унищожен като хората от Содом и Гомор. Виждам достатъчно причини за днешното състояние на изроденост, неморалност и нравствено падение. Слепи страсти контролират разума и при мнозина всяко по-висше съображение се жертва в името на страстта.
Първото голямо зло е невъздържанието в ядене и пиене. Мъже и жени са направили от себе си роби на апетита.
Свинското месо, макар да е един от най-консумираните продукти, е всъщност един от най-вредните. Бог не забрани на евреите да ядат свинско месо само за да демонстрира Своя авторитет, но защото то не е подходяща храна за човека. То изпълва организма със скрофулоза и особено в по-топлия климат довежда до проказа и болести от най-различен вид. Неговото влияние върху организма в по-топлия климат е много по-вредно, отколкото в по-студения. Бог никога не е имал намерение свинята да бъде ползвана за храна при каквито и да било обстоятелства. Езичниците правеха това, а ето че и американският народ използва месото є в изобилие като важна част от храната си. Свинското месо не би било приятно за вкуса в своето естествено състояние и се прави по-приемливо чрез многото подправки, а от това лошото става още по-лошо. Свинското повече от всички други меса влошава кръвта. Които го консумират изобилно, могат само да се поболеят. Хората, които работят или прекарват повече време на открито, не усещат бързо опасните последици от употребата на свинско за разлика от живеещите предимно на закрито и водещите заседнал живот, чиято дейност е умствена.
Но от яденето на свинско месо се уврежда не само физическото здраве. Засяга се и умът и фината му чувствителност се притъпява. Невъзможно е месото на някое живо създание да бъде здравословно, когато мръсотията е неговата естествена среда и когато се храни с най-гнусни неща. Месото на свинята се състои от онова, което тя яде. Ако човешките същества ядат нейната плът и кръв, то и тяхната собствена плът ще бъде замърсена от нечистотиите, предадени им чрез свинята.
Яденето на свинско месо е било причина за скруфолоза, проказа и посканцерози (предразположение към ракови заболявания). То все още е основната причина за крайно интензивното страдание на човешкия род. Извратеният апетит жадува за неща, най-опасни за здравето. Проклятието, което лежи толкова тежко над земята и се носи от целия човешки род, се вижда и при животните. Те са се изродили по големина, продължителност на живота и здраве. Лошите навици на човека увеличават страданията им в голяма степен.
Малко са животните, пощадени от болести. Много от тях страдат до голяма степен, защото са ги лишили от светлина, от чист въздух и пълноценна храна. При угояването те често пъти биват затваряни в тесни обори и са лишени от движение. Не им се позволява да се радват на чист въздух. Много нещастни животни са оставени да дишат отровата на нечистотиите в плевни и обори. В такъв случай дробовете им не могат да останат дълго време здрави в такъв случай. Болестите се предават на черния дроб и целият организъм на животното се поболява. Те биват заколвани и приготвяни за пазара и хората ядат без ограничения тази отровна животинска храна. По този начин се причиняват много болести. Но хората не могат да бъдат накарани да повярват, че именно месото, което ядат, е отровило кръвта им и е причинило страданията им. Мнозина умират от болести, причинени изцяло от консумирането на месо, а светът видимо не става по-мъдър.
Понеже консумиращите животинска храна не усещат незабавно последиците, това не означава, че няма доказателства за вредата от нея. Отровите вършат своята сигурна работа в целия организъм, но хората за известно време могат да не съзнават нищо.
Животните биват натъпквани в затворени вагони, почти напълно лишени от въздух и светлина, от храна и вода. По този начин ги превозват на хиляди мили; карат ги да дишат разваления въздух от натрупаните нечистотии. А когато пристигнат на местоназначението и биват свалени от вагоните, много са вече полузадушени и полумъртви от глад, а други агонизират и ако биха били оставени на себе си, биха умрели. Но касапинът ги довършва и приготвя месото за пазара.
Животните често пъти биват убивани, след като са докарвани от далечни разстояния за клане. Кръвообращението им е в застой. Те са охранени, тлъсти и са били лишени от движение. Транспортирани от далечни разстояния, те пристигат изтощени и в това състояние биват убивани за пазара. Кръвта им е станала силно токсична и които ядат месото им, ядат отрова. Някои хора не усещат това веднага, докато други биват атакувани от остри болки и умират от треска, холера или от неизяснено заболяване. За много от животните на градските пазари, продаващите ги знаят, че са болни. А и онези, които ги купуват, за да ги препродават, не винаги са невежи по този въпрос. Особено в големите градове това до голяма степен е практика. Но консумиращите месото изобщо не предполагат, че е от болни животни.
Някои животни, доведени в кланицата, изглежда инстинктивно усещат какво става, разяряват се и буквално полудяват от страх. Те биват убити, докато са в това състояние, и месото им се приготвя за пазара. Такова месо е токсично и предизвиква у консумиращите го спазми, гърчове, конвулсии, инсулт и внезапна смърт. И въпреки това причината за всички тези страдания не се отдава на месото. Някои животни са крайно нечовешки третирани, докато биват карани към кланицата. Те са буквално изтезавани. И след като са претърпели много часове на жестоки мъчения, биват заклани. Свине са били приготвяни за пазара даже и когато е имало мор по тях. И тяхната болна плът е била причина за разпространяването на заразни болести с голяма смъртност (“Как да живеем”, №1, стр. 51-60).