54. БОЛЕСТТА И НЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ, глава 5– Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Глава 5

В този век на израждане хората се раждат със слаб организъм. Родителите се учудват на голямата смъртност сред децата и младежите и казват: “Преди не беше така”. Децата някога са били по-здрави и по-жизнени, нуждаели са се от по-малко грижи, отколкото днес. Въпреки всички грижи обаче немалко от тях остават слаби, линеят и умират. В резултат от погрешните навици на родителите на децата са били предавани болести и слабоумие. След раждането си те се влошават още повече поради безотговорното невнимание към законите на техния организъм. Правилното им третиране до голяма степен би подобрило физическото им здраве. Но родителите рядко възприемат правилен начин на действие към своите малки деца, като се има предвид окаяната наследственост, която вече са им предали. Погрешното им поведение има за резултат отслабване на тяхната жизненост и ги подготвя за преждевременна смърт. На тези родители не липсва любов към децата им, но тя е неправилно приложена. Голяма заблуда от страна на майките е да лишават детето си от чист въздух, който му е необходим. Практика при много майки е да покриват главата на бебето, докато спи. А понякога това става в топла стая, рядко проветрявана както трябва. Дори само това е достатъчно да отслаби до голяма степен сърцето и белите дробове, увреждайки по този начин и целия организъм. Макар да са нужни много грижи, за да може детето да бъде защитено от течение или от внезапни и резки температурни промени, особени старания трябва да се полагат то да диша чист, животворен въздух. Никаква неприятна миризма не трябва да се оставя в стаята или около него. Такива неща са много по-опасни за слабото дете, отколкото за възрастните.
Майките възприемат навика да обличат децата си по-скоро държейки на модата, отколкото на здравето им. Като приготвят гардероба за децата си, те са загрижени повече за хубавия вид, отколкото за удобството. Много време се губи за бродерии и ненужни украси, за да се направят дрешките на малкото необичайно красиви. Майката често върши тази работа за сметка на собственото си здраве и това на своето дете. Точно когато би трябвало да се радва на приятна разходка, тя е наведена над работа, която претоварва и изморява очите и нервите є. И колко често е трудно тази майка да бъде събудена за тържествения си дълг да се грижи за здравето си ­ както за собствено добро, така и за доброто на своето дете.
Показ и мода са демонският олтар, върху който много американски майки са пожертвали децата си. Те обличат върху малкото модните дрехи, за които са прахосали седмици в усилен труд и които са абсолютно неподходящи за ползване от гледна точка на здравето. Дрешките се правят екстравагантно дълги и за да ги държат върху детето, стягат тялото му с връзки и колани, които пречат на свободното действие на сърцето и дробовете. Децата биват принудени да носят и ненужна тежест поради дължината на дрехите. Така облечени, те не могат да използват свободно своите мускули и крайници.
Майките считат, че е необходимо да стягат телцата на своите малки рожби, за да ги поддържат “във форма”, като че ли се боят, да не би без тези тесни, стягащи бандажи, те да се разпаднат на парчета или да се обезформят. Деформират ли се малките на животните, понеже природата е оставена да действа сама? Те са деликатно и красиво оформени. Човешките деца са най-съвършените, макар и най-безпомощните, от всички шедьоври на Твореца и затова техните майки трябва да бъдат наставлявани да съблюдават физическите закони, за да бъдат способни да ги отгледат физически, умствено и нравствено здрави. Майки, природата е дала на вашите деца форми, които не се нуждаят от стягане или от превръзки, за да бъдат усъвършенствани. Господ ги е снабдил с кости и мускули, достатъчни, за да ги поддържат и да пазят финия организъм отвътре още преди да бъдат поверени на вашата грижа.
Облеклото на детето трябва да бъде приготвено така, че тялото му да не бъде ни най-малко стягано, след като е било добре нахранено. Да се обличат децата по моден начин и да бъдат представяни на компанията на посетителите, за да им се възхищават, това е вредно за тях. Облеклото им бива най-изобретателно приготвено, за да се чувстват зле и неудобно. А често пъти неудобството се увеличава и от това, че детето преминава от ръце на ръце, милвано от всички. Има и едно зло, още по-голямо от споменатото. То се въвежда в замърсения от дишането на много хора въздух, изключително вреден дори и за силните дробове на възрастните. Белите дробове на детето страдат и се поболяват от престоя му в стая, отровена от дъха на пушачи. Много деца биват ощетени непоправимо чрез спане в едно легло заедно с техните бащи пушачи. Те вдишват отровните тютюневи изпарения, излъчващи се от дробовете и порите на кожата им, и организмът им се изпълва с отрова. Макар да действа като бавна отрова, тя засяга мозъка, сърцето, черния и белия дроб… При други оказва по-пряко влияние и причинява спазми, припадъци, парализа и внезапна смърт. Опечалените родители оплакват загубата на обичното си дете и се чудат на тайнственото Божие Провидение, което така жестоко ги е поразило, докато всъщност Бог не е имал намерение тези деца да умират. Те са загинали като мъченици на злата тютюнева страст. Макар родителите не винаги да съзнават това, не по-малко сигурно е, че децата им са буквално убити от тази отвратителна отрова. Всяко издишване от дробовете на робите на тютюна отравя въздуха около тях. Децата трябва да бъдат държани настрана от всяко нещо, което влияе зле на нервната система, независимо дали са будни или спят. И през деня, и през нощта те трябва да дишат чист, свеж, без всякакви вредни примеси въздух.
Друга причина за голяма смъртност при децата и младите е обичаят да се оставят ръцете и раменете им голи. Нямам думи, с които по-тежко да порицая тази мода ­ тя е струвала живота на хиляди. Въздухът, който обтича ръцете и крайниците и минава около подмишниците изстудява тези чувствителни части на тялото, толкова близки до жизнено важни органи и спъва здравословната циркулация на кръвта, причинява болести главно на белите дробове и мозъка. Онези, които считат здравето на своите деца за по-ценно от глупавото ласкателство на гостите или от възхищението на минувачите, винаги ще обличат раменете и ръцете им. Вниманието на майката често е било привличано към мораво-червените ръце и китки на детето и тя е била предупреждавана по отношение на този разрушаващ живота обичай. Но отговорът є често е бил: “Аз винаги по този начин обличам децата си. Те са свикнали. Не мога да гледам ръцете му покрити. Изглежда толкова старомодно.” Тези майки обличат деликатните телца на децата си така, както не биха дръзнали да облекат себе си. Знаят, че ако собствените им ръце са изложени по същия начин на студа, без да са покрити, биха потръпнали от студ. Могат ли деца на такава нежна възраст да издържат на подобно “закаляване”, без да получат увреждания. Някои деца с по-силен организъм по рождение може и да го понесат, без това да им коства живота. Но хиляди са били пожертвани, а десетки хиляди са положили основата за кратък живот на инвалидност поради обичая тялото да се стяга и да се натоварва с твърде много дрехи, докато ръцете ­ които са на толкова малко разстояние от центъра на живота и по тази причина много повече се нуждаят от облекло, отколкото гърдите и дробовете ­ биват оставени голи. Могат ли майките да очакват спокойни и здрави деца, след като ги третират така?
Когато крайниците са охладени, кръвта се оттегля от тези части на тялото към дробовете и към главата. Кръвообращението се нарушава и балансът му в деликатния организъм на детето се разстройва. Тялото протестира поради злоупотребата, която е принудено да понася и детето плаче. Майката го нахранва, мислейки че плаче, понеже е гладно. Но храната само увеличава проблема. Стегнатото повиване и претовареният стомах не се съгласуват. Детето няма място да диша. Може да пищи, да се бори и да се задъхва, за да диша, но майката не разбира какъв е случаят. Тя би могла да облекчи страданието му веднага, най-малко, като развърже връзките, ако би разбрала истинската причина. Накрая започва да се безпокои и, мислейки, че детето є е наистина болно, вика лекар. А той го поглежда важно за няколко секунди, предписва отровни лекарства или нещо, което нарича “успокоително” или “тонизиращо”. И майката, вярна на наставленията, го излива в гърлото на бедното дете. Ако наистина не е било болно преди, след тези “оздравителни” мерки със сигурност се разболява. Сега страда от заболяване, причинено от споменатото “лекарство” ­ най-упоритата и неизлечима от всички болести. Ако се възстанови, то ще носи повече или по-малко в организма си последиците от тази отрова и ще е предразположено към спазми, сърдечни болести, оток на мозъка или туберкулоза. Някои деца не са достатъчно силни, за да понесат дори и най-малката доза отровен медикамент и, докато организмът се опитва да изхвърли натрапника, жизнените сили на нежното дете са вече твърде тежко претоварени и изходът е летален.
Не е рядка гледка в този свят да се види майка, стояща до люлката на своето страдащо или умиращо дете със сърце, агонизиращо от болка, когато чува отслабващите му стонове и гледа последната му борба за живот. Изглежда є непонятно как може Бог така да порази нейното невинно детенце. А не съзнава, че собственото є погрешно поведение е довело до този тъжен резултат. Тя така сигурно е убила живота на своето дете, все едно че му е дала отрова. Болестта никога не идва без причина. Първо се подготвя пътят и тя бива поканена чрез пренебрегване на здравните закони. Бог не е безразличен към страданието и смъртта на малките деца. Той ги поверява на родителите, за да ги отгледат и възпитат физически, умствено и морално и да ги подготвят да бъдат полезни тук, а в края и за небето.
Ако майката доброволно остава в невежество по отношение физическите нужди на своето дете и в резултат то заболее, тя не трябва да очаква, че Бог ще извърши чудо, за да противодейства на делата є, чрез които го е разболяла. Така хиляди деца са отишли в гроба, а биха могли да живеят. Те са мъченици на невежеството на родителите си по отношение на връзката, която съществува между храненето, облеклото и въздуха, който децата дишат, със състоянието на здравето и живота им. В миналите векове майките са били лекари на собствените си деца. Времето, което майката днес посвещава за допълнително разкрасяване на гардероба на своето дете, е трябвало да се употреби за по-благородни цели ­ необходимо е било тя да се просвети по отношение на собственото си здраве и физически нужди и за тези на своето дете. Трябвало е да складира в ума си полезни знания за възможно най-добрия начин да отглежда децата си здрави, като има предвид и факта, че поколения навред ще бъдат ощетени или облагодетелствани от нейния труд.
Майките, които имат трудни, немирни и капризни деца, трябва да потърсят причината за тяхното неспокойство. Така те нерядко ще откриват, че нещо не е наред именно в техния подход… Трябва да се научат да проследяват причините и да правят връзка с резултатите, до които те водят. Ако детето е простудено, най-често това се дължи на някакво погрешно действие на майката. Ако тя покрива главата му, както и тялото му, докато то спи, след малко детето ще се изпоти поради затрудненото дишане и поради липсата на чист, животворен въздух. А когато го отвие, почти сигурно е, че то ще се простуди. Голите ръце излагат детето на постоянен студ и натрупване на кръв в дробовете и мозъка. Това подготвя пътя за болести и хилавост.
Родителите до голяма степен са отговорни за физическото здраве на своето дете. Онези деца, които оцелеят въпреки неправилното отглеждане в кърмаческа възраст, не са вън от опасност и по-късно. Родителите им имат все същия погрешен начин на действие спрямо тях. Краката, както и ръцете, продължават да бъдат оставяни почти голи. Те се охлаждат и върху сърцето се хвърля двойна работа, за да изтласква кръвта в тези студени крайници. А когато кръвта измине пълния си кръг и се върне в сърцето, тя вече не е същият животворен топъл поток, който го е напуснал преди това. Била е охладена, преминавайки през студените крайници. Сърцето, изтощено от твърде голямата работа и от лошото кръвообращение, бива принудено да прави още по-големи усилия, за да придвижи кръвта отново към крайниците, които никога не са достатъчно и здравословно топли, както другите части на тялото. Не успява в усилията си и крайниците стават обичайно студени; а кръвта, охладена от тях, се връща обратно в дробовете и мозъка и резултатът е възпаления и натрупване на кръв в дробовете или в главата.
Бог държи майките отговорни за болестите, от които техните деца са принудени да страдат. Родителите се прекланят пред идола на модата и жертват здравето и живота на децата си. Много от тях са невежи по отношение обличането на собствените си деца. Но чудното е, че не търсят да се информират, въпреки че невежеството им коства толкова много. Дали то е достатъчно извинение за теб, която притежаваш силата на разсъдъка и разума? Ако желаеш, можеш да научиш необходимото и да обличаш децата си здравословно…
Частите на тялото, най-близко разположени до изворите на живота, се нуждаят от най-малко покриване в сравнение с крайниците, които са отдалечени от вътрешните органи. Ако те можеха да имат това допълнително покритие, което обикновено се поставя върху раменете, дробовете и сърцето, и ако кръвообращението в тях беше правилно, вътрешните органи биха вършили своята част от работата добре и здравословно, задоволявайки се само с толкова облекло, колкото им е необходимо.
Апелирам към вас, майки! Не се ли чувствате разтревожени и не ви ли боли сърцето, като гледате децата си бледи и хилави, страдащи от хреми, кашлици, ангини, грип, круп, скрофулозни подутини, явяващи се по лицето и врата, възпаления и застой на кръв в белите дробове и мозъка? Потърсили ли сте причината? Осигурили ли сте им проста и питателна храна, свободна от животински мазнини и подправки? Все още ли ще се ръководите от диктата на модата, когато обличате децата си? Голите им крайници са причината за множеството болести или преждевременна смърт. Няма основание крайниците на вашите момичета да не бъдат във всяко отношение също толкова топло облечени, колкото и на момчетата. Момчетата, свикнали с игра на открито, стават по-закалени по отношение на студа и са по-малко податливи на простуди, макар и по-тънко облечени от момичетата, защото чистият въздух е тяхната естествена среда. Деликатните момичета са свикнали да живеят в затоплената стая и въпреки това излизат от навън с крайници, рядко защитени от студа по-добре, отколкото у дома. Въздухът скоро ги охлажда и подготвя пътя за болестта.
Вашите момичета трябва да носят дрехи, съвършено свободни около талията и да имат стил на обличане, който е удобен, подходящ и скромен. В студено време те трябва да носят топли фланелени или памучни долни гащи, които да могат да бъдат поставени в дългите чорапи. Над тях трябва да има топли ленени панталонки, които могат да падат свободно, събрани с връзка и спретнато закопчани около глезена или пък като клин накрая и да се напъхват в обувката. Роклите им трябва да бъдат под коляното. При този начин на обличане една лека пола или най-много две ­ това е всичко, което е необходимо. Обувките трябва да бъдат с дебели подметки и съвършено удобни. Така за вашите момичета няма да има по-голяма опасност, когато са на открито, отколкото за момчетата. А и здравето им ще бъде по-добро, ако прекарват повече време навън ­ даже и през зимата, ­ отколкото в задушния въздух на затоплената стая.
В очите на Небето родителите вършат грях, обличайки децата си по начина, по който правят това сега. Единственото “извинение”, което могат да представят, е модата. Не могат да се позоват на скромността, нито на това, че е по-здравословно или наистина привлекателно. Фактът, че други продължават да следват тази унищожаваща здравето и живота практика, не е извинение за хората, които наричат себе си “здравни реформатори”. Това, че всички около вас следват мода, която уврежда здравето, не прави вашия грях ни най-малко по-извиним, нито здравето и живота на вашите деца ­ по-гарантирани (“Как да живеем” №5, стр. 66-74).