54. БОЛЕСТТА И НЕЙНИТЕ ПРИЧИНИ, глава 6 – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Глава 6

Сестри мои, трябва да коригирате своя начин на обличане. Много грешки се допускат в съвременния стил на женската мода. Това вреди на здравето и следователно е грях. Жените носят тесни корсети и банели или стягат кръста си. Това обременява сърцето, черния дроб и белите дробове. Здравето на целия организъм зависи от пълноценното функциониране на дихателните органи. Хиляди жени са разрушили организма си и са си навлекли най-различни болести в усилието си да направят естествените си и здравословни форми нездравословни и неестествени. Те не са доволни от природната си даденост и в усилията си да я коригират и да є наложат собствените си идеи за красота, правят от тялото си развалина.
Много жени свличат надолу червата и коремните си органи, като ги натоварват с тежки поли, висящи на тях. Тези части на тялото не са пригодени да поддържат тежести. Преди всичко никога не трябва да бъдат носени тежки поли. Те са ненужни, а са и голямо зло. Женската дреха трябва да виси на раменете…
След като бяха изведени от Египет, на израилтяните бе заповядано да поставят семпла синя лента по ръба на дрехите си, за да се отличават от народите около тях и да бъде демонстрирано, че са специален Божи народ. От съвременния Божи народ не се изисква да има специален белег на дрехите си. Но в Новия завет древният Израил често се споменава като пример. Щом Бог е дал толкова определени наставления на Своя народ в древността по отношение на облеклото, дали е престанал да се интересува от същото днес? Не трябва ли дрехите на Неговите чеда да се отличават от тези на света? Не трябва ли Божият народ, който е Негово особено съкровище, да се стреми и с облеклото си да прославя своя Бог? Не трябва ли с примера си в облеклото и чрез семплия му стил да укорява гордостта, суетата и екстравагантността на света, на обичащите удоволствията, а изповядващи се за християни? Бог изисква това от своя народ. Неговите думи порицават гордостта.
Има обаче една друга категория хора, които постоянно мърморят срещу “гордостта в облеклото”, но са немарливи към собствените си дрехи. Те смятат, че е добродетел да ходиш мръсен и да се обличаш небрежно и безвкусно… Дрехите им са нечисти, а в същото време винаги проповядват срещу гордостта. Такива личности бъркат благоприличието и спретнатостта с гордостта. Ако бяха сред множеството, събрало се в древността около планината, за да чуе закона, изговорен от Синай, биха били изгонени от обществото на Израил, защото не са изпълнили Божията заповед “Нека изперат дрехите си” като подготовка за да чуят Неговия закон, произнесен със страшно величие…
Как може този свещен закон да е записан в сърцата на личности, с нечисто тяло, облекло или жилище? Това е невъзможно! Тяхното изповедание може да е високо до небето и въпреки това да не струва и стотинка. Влиянието им отвращава невярващите. По-добре би било да си останат вън от редиците на верния Божи народ. Божият дом се безчести от такива изповядващи се за християни. Всички, които се срещат в събота, за да се поклонят на Бога, трябва, доколкото им е възможно, да бъдат със спретнато, подходящо, прилично облекло в дома за богослужение. На съботата, на Бога и на Неговия храм се нанася безчестие от хора, които изповядват, че “съботата е свята на Господа и почитаема”, а на съботното богослужение носят същите дрехи, които обличат и в делниците, докато работят във фермите си (естествено при условие, че могат да имат други!). Ако има достойни хора, които с цялото си сърце искат да почитат Господаря на съботата и богослужението, но не могат да си позволят още един комплект облекло за смяна, нека братята им, притежаващи повече възможности, да им подарят такъв, за да могат да се явяват в Божия дом с чисто и подходящо облекло. Едно по-голямо еднообразие в облеклото би било по-угодно на Бога. Християни, които харчат средства за скъпи дрехи и за допълнителни украшения, би трябвало чрез малко себеотрицание да дадат пример на чиста религия посредством простота в облеклото си, а след това да употребят средствата, обикновено харчени без нужда, за подпомагането на някой беден брат или сестра, които Бог също обича, за да могат и те да имат чисто и спретнато облекло.
Някои са възприели идеята, че за да бъдат отделени от света (което Божието слово наистина изисква), трябва да бъдат небрежни към облеклото си. Има сестри, които мислят, че спазват принципа за несъобразяването със света, като обличат ежедневните си дрехи, за да се явят в събранието на светиите и да участват в поклонението пред Бога. И някои мъже, които изповядват, че са християни, се отнасят към облеклото си по същия начин. Събират се с Божия народ в събота с мръсните си дрехи, изцапани и дори скъсани, а демонстрират много тържествен вид. Ако трябва да се срещнат с уважаван приятел в света и желаят да имат особеното му благоразположение, нямаше ли да се явят пред него с най-хубавото си облекло. Та нали този приятел би се почувствал оскърбен, ако дойдат при него с невчесани коси, с нечисто и немарливо облекло. И въпреки това такива хора си мислят, че няма значение с какви дрехи или колко чисти се явяват в събота на поклонение пред великия Бог. Те се събират в Неговия дом, който е приемната зала на Всевишния. Там присъстват и небесни ангели. Но тези хора нямат особен респект от това, нито почит, за което всъщност говорят и личността, и облеклото им. Целият им външен вид свидетелства за техния характер.
Любима тема на тази категория хора е “гордостта в облеклото”. Благоприличие, вкус, ред ­ те считат това за гордост. Но каквото е облеклото на тези объркани души, такива са и техните разговори, и постъпки, и отношения. Те са лекомислени, а понякога и низки в разговорите си у дома, всред братята и пред света. Облеклото и начинът, по който една личност го носи, обикновено е верен показалец. Които са небрежни и нечисти в облеклото си, рядко са възвишени в разговорите си и не притежават фини чувства. Понякога те считат странността и грубостта за смирение.
Христовите последователи са представени от самия Него като “солта на земята” и “светлината на света”. Без спасяващото влияние на християните светът би затънал в собствената си поквара. Но вижте тази категория християни по изповедание, които са немарливи към облеклото си, както и към собствената си личност, небрежни в бизнессделките си ­ точно каквито са и дрехите им, с груби маниери, невнимателни, нелюбезни, вулгарни ­ в същото време те считат тези свои окаяни характерни черти за белези на истинско смирение в християнския живот. Помислете, ако Спасителят бе на земята, би ли посочил точно тях като “солта на земята” и “светлината на света”? Не, никога! Християните са възвишени в своите разговори. И макар да вярват, че е грях да изпадат в глупаво ласкателство, те са учтиви, любезни и благоразположени. Думите им са искрени и честни. Почтени са и в отношенията с братята си и със света. В облеклото си избягват всичко излишно и показно. Дрехите им са безукорно чисти, не екстравагантни и претрупани, а прилични, скромни и изработени с вкус. Те особено внимават и с облеклото си да изразят своята почит към святата събота и към Бога. Демаркационната линия между тази категория хора и света е твърде ясна, за да остане незабелязана. Влиянието на вярващите би било десетократно по-силно, ако всички прегърнали истината, които преди са били немарливи и разпуснати в навиците си, станат дотолкова възвишени и осветени чрез истината, че да съблюдават навици на чистота, ред и добър вкус и в облеклото си. Нашият Бог е Бог на реда и в ни най-малка степен не одобрява безредието, нечистотата и греха.
Християните не трябва да се стараят да бъдат забелязани чрез облекло, тенденциозно различаващо се от това на света. Но ако в съгласие с вярата им и с дълга им тяхното скромно и здравословно облекло ги прави старомодни, не бива да го променят, за да се приравняват със света, а да проявяват благородна независимост и морален кураж, за да вършат правото дори всички да се различават от тях. Ако светът въведе скромна, удобна и здравословна мода, която е в съгласие с Библията, няма да изменим на нашата вярност към Бога, нито отношението ни към света ще се промени, ако възприемем такъв стил на обличане. Християните трябва да следват Христос и да съобразяват облеклото си с препоръките на Божието слово. Трябва да избягват крайностите, да следват правия път, независимо от аплодисментите или укорите, и да се придържат към правото дори че само поради това, че е право.
Жените трябва да покриват крайниците си, като държат сметка за здравето и за удобството си. Необходимо е ръцете и нозете им да са така добре защитени от студа, както и на мъжете. Възразявам срещу дългите модни женски дрехи поради няколко съображения:
1. Екстравагантно и ненужно е облеклото да бъде толкова дълго, че да “мете” тротоарите и улиците.
2. Толкова дълго облекло обира росата по тревата и калта от улиците и това го замърсява.
3. Така измокрено, то влиза в допир с чувствителните глезени, които не са достатъчно защитени, бързо ги изстудява и е една от големите причини за катари, отоци и поставя в опасност здравето и живота.
4. Ненужната дължина е допълнителна тежест върху ханша и корема.
5. Пречи на ходенето и често пъти се заплита в краката на минувачите.
Съществува и друг стил на обличане при жените, възприет от така наречените “реформатори в облеклото”. Те подражават на другия пол колкото е възможно повече. Носят каскет, панталони, сако, наметало и ботуши… Които възприемат и защитават този стил на обличане, довеждат тъй наречената “реформа” в облеклото до съвсем неприемливи крайности. Резултатът ще бъде объркване и смущение. Някои от поддръжниците є дори и да са прави по принцип във възгледите си по отношение на здравния въпрос, биха извършили на по-голямо добро, ако не довеждаха нещата до такива крайности.
При този начин на обличане се извращава Божията заповед и нейните специални наставления не се зачитат. Във Второзаконие 22 глава 5 стих четем: “Жена да не носи мъжко облекло, нито мъж да се облича с женски дрехи; понеже всички, които правят така, са мерзост пред очите на Господа, твоя Бог” Бог не желае Неговият народ да възприема такъв стил на обличане. Това не е скромно облекло и изобщо не подхожда на скромни и смирени жени, които изповядват, че са последователки на Христос. Всички, които защитават премахването на разликата в облеклото между мъже и жени, гледат леко на Божията забрана. Крайните позиции, заемани по този въпрос, компрометират тяхното влияние.
Бог е определил да има ясно разграничение между мъжкото и женското облекло и е счел въпроса за достатъчно важен, за да даде изрични наставления по него. Едно и също облекло, носено от двата пола, би причинило смущение, объркване и голямо увеличаване на престъпността. Ап. Павел би изговорил укор, ако беше жив, при вида на жени, които изповядват благочестие, а се обличат с подобни дрехи. “Искам също жените да бъдат облечени прилично, с целомъдрие и скромност, да не се кичат с плитки, нито със злато, нито с бисери, нито със скъпи дрехи, но да се украсяват с добри дела (както подобава на жени, изповядващи благочестието)”. Мнозинството от изповядващите се за християни изобщо не зачитат ученията на апостолите и носят злато, перли и скъпо струващи украшения.
Верният Божи народ е “светлината на света” и “солта на земята”. Съставляващите този народ трябва винаги да помнят, че тяхното влияние е от особено голяма стойност. Ако сменят крайно дългите с крайно къси дрехи много ще компрометират своето влияние. Невярващите, на които са длъжни да направят добро и да се стремят да ги доведат при Бога, ще бъдат отвратени. Много подобрения могат да бъдат направени в облеклото на жената в интерес на здравето є, без да се налагат такива кардинални промени, които отвращават хората.
Женското тяло не трябва да бъде стягано ни най-малко от корсети или банели. Облеклото трябва да бъде съвършено свободно и удобно, за да могат дробовете и сърцето да работят нормално. Роклята може да достига до височината на обувките, но все пак да е достатъчно къса, за да остане чиста от нечистотиите на тротоара и улицата, без да бъде вдигана с ръка. По-къса дреха от тази би била подходяща, удобна и здравословна за жени, когато извършват домакинската си работа, и особено за работещите повече или по-малко навън. При този стил на обличане една лека пола или най-много две* са всичкото, което е необходимо. Те трябва да се закопчават на кръста или да висят на презрамки. Ханшът не е пригоден да носи тежести. Тежките поли свличат надолу коремните органи и са причина за различни заболявания, които не се лекуват лесно. А страдащите сякаш са невежи по отношение на причината и продължават да нарушават законите на своя организъм, докато се поболеят за цял живот. Мнозина веднага ще възкликнат: “Такъв стил на обличане е старомоден!” И какво като е старомоден? Би било добре в много отношения да бъдем старомодни. Ако можехме да имаме “старомодната” сила, която характеризираше “старомодните” жени от древните поколения, това би било много желателно. Не говоря неразумно, като казвам, че начинът, по който жените се обличат, заедно с угаждането на апетита са най-големите причини за състоянието им на болнавост и слабост. Има само една жена на хиляда, която облича крайниците си както трябва. Каквато и да бъде дължината на роклята, жените трябва да обличат крайниците си така добре, както мъжете. Това може да стане, като носят прави панталони, събрани около глезена или пък отгоре широки, надолу тесни и достатъчно дълги, за да влизат в обувките. Така облечените крайници и глезени са защитени срещу студа. Ако крайниците и ходилата са обути удобно и топло, кръвообращението ще е правилно и равномерно и кръвта ще остава здрава и чиста, защото не се изстудява, нито се пречи на нейния естествен ход през организма (“Как да живеем”, N6, стр. 57-64).