6. КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ ИЗМАМИТЕ – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Само искреността не е достатъчна, за да осигури спасение
“Вярата в лъжи няма освещаващо влияние върху живота и характера. Никоя заблуда не е истина, нито може да стане истина чрез повтаряне или чрез вяра в нея. Искреността никога няма да спаси една душа от последиците на вярването в заблуда. Без искреност няма истинска религия, но пък искреното вярване във фалшива религия никога не ще спаси човека. Мога да бъда съвършено искрена в ходенето си по погрешен път, но това няма да направи пътя прав, нито ще ме изведе до мястото, където съм искала да стигна. Бог не желае да сме сляпо лековерни и да наричаме това “вярата, която освещава”. Истината е принцип, който освещава, и затова Той иска да разбираме що е истина. Трябва да сравняваме духовните неща с духовни. Трябва да изпитваме всичко, но да държим само доброто ­ онова, което носи печата на Божието одобрение, което излага пред нас истинските Божии мотиви и принципи… (Писмо 12, 1890 г.).
Външно преобразяване на характера
“Докато отделни личности се задоволяват с теорията на истината, в същото време им липсва ежедневното влияние на Божия Дух в сърцето. Това се проявява чрез външно преобразяване на характера. Такива хора се лишават от възможността да станат годни и с по-голяма ефективност да работят за делото на Господа. Лишените от Светия Дух не могат да бъдат верни стражи на Сионските стени, защото са слепи за делото, което трябва да се извърши. Поради това тръбите им не издават сигурен звук.
Кръщението със Светия Дух както в деня на Петдесетницата ще доведе до духовно съживление, до истинска религия и до извършването на много удивителни чудеса. Небесни същества ще дойдат сред нас и хора ще говорят като движени от Светия Божи Дух. Но ако Господ би подействал върху хората така, както по време и след деня на Петдесетницата, мнозина, които сега твърдят, че вярват в истината, биха разбрали твърде малко от действието на Светия Дух и биха извикали: “Пазете се от фанатизъм”. Те биха казали за изпълнените с Духа: “Тези човеци са пили ново вино”.
Не е далече времето, когато хора ще търсят много по-тясна връзка с Христос и много по-тясно общуване с Неговия Свят Дух, отколкото дотогава, стига само да се откажат от човешката си воля и от своите пътища и да се подчинят на Божията воля и на Божия път. Големият грях на онези, които изповядват, че са християни е, че не отварят сърцата си, за да приемат Светия Дух. Когато души копнеят за Христос и се стремят да станат едно с Него, тогава тези, които се задоволяват с формално благочестие, възкликват: “Внимавайте, не отивайте в крайности”. Когато небесните ангели дойдат сред нас и действат чрез човешки посредници, ще има големи и истински покаяния по подобие на онези на Петдесетница. Сега, братя, внимавайте и не възприемайте, нито се опитвайте да създавате човешка възбуда. Но въпреки че трябва да внимаваме да не навлизаме в човешки екзалтации, не трябва да бъдем и от онези, които подхранват съмнения и оспорват делото на Божия Дух. Ще има такива, които ще повдигат спорове и ще критикуват, когато Божият Дух завладее мъже и жени, понеже собствените им сърца не са откликнали, а са останали студени и неподатливи” (Писмо 27, 1894 г.).
Нужда от разбиране на учението
Бунт и отстъпничество витаят в самия въздух, който дишаме. Ние ще бъдем повлияни от него, ако чрез вяра не предадем безпомощните си души на Христос. Щом хората толкова леко се оставят да бъдат подведени, как ще устоят, когато сам Сатана се представи за Христос и започне да върши чудеса? Кой ще остане непоклатим пред неговите фалшификации, когато на пръв поглед ще върши делата на Христос? Кое ще възпре Божия народ да не отдава вярност на фалшиви месии? “Да не отидете подир тях!” (Лука 21:8).
Ученията трябва да бъдат добре разбирани. Хората, приели да проповядват истината, трябва да бъдат добре закотвени в Библията. Само тогава ще могат да устоят на бурите и ураганите, защото котвата ще ги държи твърди и непоклатими. Измамите ще се увеличават все повече (Писмо 1, 1897 г.).
Сатана сега е още по-сериозно ангажиран в “играта на живота”, за да погубва души, отколкото в предишните времена. И ако не сме постоянно нащрек, той ще всади в сърцата ни гордост, любов към “аз”-а, любов към света и още много други злини. Ще употреби всяко коварство и хитрост, за да разклати вярата ни в Бога и в истините на Неговото слово. Ако не сме преживели дълбоко Божиите неща, ако нямаме цялостно познание върху Божието слово, ще бъдем измамени и завлечени в гибел чрез заблудите и софизмите на неприятеля. Фалшиви учения ще подкопаят основите на мнозина, защото не са се научили да различават истината от заблудата. Нашата единствена закрила срещу примките на Сатана е прилежното изучаване на Писанията, за да придобием интелигентно разбиране на основанията на нашата вяра и точно да изпълняваме всеки познат дълг. Отстъпването пред дори един съзнателен грях ще ни донесе слабост и мрак и ще ни подложи на страшно изкушение” (“Ривю енд херълд”, 19 ноември 1908 г.).
Гледайте непрекъснато към Исус
Когато потоците на късния дъжд започнат да се изливат, човешките изобретения и помощни средства ще бъдат пометени, ограниченията, поставени от човешки авторитети, ще бъдат прекършени като тръстика и Светият Дух ще говори чрез живи човешки посредници с убеждаваща мощ. Тогава никой няма да се взира, за да види дали изреченията са добре оформени, дали граматиката не куца. “Живата вода” ще изтича от избрани от самия Бог човеци.
Нека сега се въздържаме от въздигане на хора, на техни изказвания или постъпки. Нека и никой не счита, че е нещо голямо да се разказват сензационни опитности, защото това е благоприятна почва за изява на недостойни личности. Млади мъже и жени ще бъдат възвишавани и ще се считат за надарени с особено благоволение и призовани за велики дела. Ще има много покаяния, предизвикани по странен начин. Но те няма да носят Божия подпис. Ще навлязат неморалност, екстравагантност и на мнозина вярата ще претърпи крах.
Единственото ни спасение е в това да се държим здраво за Исус. Никога не трябва да Го губим от погледа си. Той казва: “Отделени от Мене, не можете да сторите нищо” (Йоан 15:5). Трябва да култивираме у себе си постоянно усещане за собствената си недостатъчност и безпомощност и да разчитаме изцяло на Господа. Това трябва да ни държи спокойни и твърди в думи и държание. Екзалтацията на говорителя не е сила, но слабост. При представянето на библейската истина и на евангелието, което е “сила Божия за спасение”, сериозността и правдивостта са важните…
Има “подвижни пясъци”, в които мнозина са в опасност да затънат. Винаги е безопасно да търсим Божия Дух, ако не го смесваме със сила и заблуди, нямащи нищо общо с Небето. Нужна е предпазливост във всички наши изявления, да не би някои бедни души с по-пламенен темперамент да започнат да действат с ревност не според Писанието, като че ли имат право те да употребяват Светия Дух, вместо да очакват Той да ги употреби и оформи според Божия образец. Съществува опасност “да се тича пред Христос”. Трябва да почитаме Светия Дух, като Го следваме там, където Той ни води. “Не се облягай на своя си разум” (Притчи 3:5). Това е една от опасностите, на които са изложени проповядващите истината. Да вървим там, където Христос ни води, това е безопасният път за нашите нозе. Неговото дело ще устои. Всичко, което Бог казва, е истина
Но проповедниците, които занасят последната вест на милост до падналото в грях човечество, не трябва да говорят наслуки, не трябва да отварят врати, през които Сатана може да намери достъп до човешките умове. Нямаме право да експериментираме, да предлагаме нови и поразителни неща, които ще предизвикват вълнение и екзалтация. Сатана непрестанно дебне за възможност да се възползва от всичко подобно, за да вмъкне своите измами. Действието на Светия Дух върху човека ще държи ума добре уравновесен. Не ще бъде предизвиквано излишно вълнение, което да бъде последвано от обратна реакция.
Сатана ще се възползва от всеки екстравагантен израз, за да навреди не само на говорителя, но и на онези, които ще бъдат заразени от същия дух и ще го предадат и на други за тяхна вреда. Трябва да бъдат култивирани спокойствие и тържествена сериозност. Тържествените истини, с които се занимаваме, ще ни доведат до проявата на по-голяма сериозност. И как бихме могли да се държим иначе, когато ни е възложено да занесем на загиващи души най-съдбоносната вест със съзнанието за близостта на Пришествието на Спасителя.
Ако постоянно гледаме към Исус и получаваме Неговия Дух, ще имаме по-ясно духовно виждане. Ще можем да забелязваме опасностите отвсякъде и ще внимаваме над всяка своя дума, да не би Сатана да намери начин да вплете и тук своите измами. Не искаме умовете на хората да бъдат тласкани към екзалтация. Не трябва да ги насърчаваме да очакват странни и удивителни неща. Учете ги да следват Исус стъпка по стъпка. Проповядвайте Исус Христос, в Когото е съсредоточена нашата надежда за вечен живот (Писмо 102, 1894 г.).