Има ли нещо общо книгата „Откровение“ със стреса, напрежението и безпокойството? Може ли книгата „Откровение“ да бъде подходяща за едно общество, обхванато от това нервно безпокойство и напрежение, в което хората вземат лекарства всяка вечер и всяка сутрини? Живеем в едно общество страдащо от главоболие, мускулни спазми и нервно напрежение. Казва ли нещо тази последна книга на Библията на едно общество, в което всеки четвърти умира от сърдечна атака преди достигането на 60-годишна възраст? Какво всъщност казва на нашето общество тази последна книга на Библията?
Д-р Джордж Вандеман, който работи в екипа на предаването „Писано е“, веднъж разказа една история за един великолепен манастир, до който можеш да достигнеш единствено като влезеш в плетен кош, а монах отвън на скалите намотава въжето на коша и когато се изкачваш, пред теб се открива невероятна гледка – пред погледа ти се открива океанът. Монахът намотава въжето, кошът се клатушка напред-назад и най-накрая ти се озоваваш на върха на скалата в този великолепен манастир.
Един ден в коша се качил турист и когато монахът намотавал въжето и кошът се клатушкал напред-назад, туристът погледнал към него и го попитал: „Това въже късало ли се е някога?“ „О, да, миналата година се скъса и туристът, който беше в коша, падна долу.“ Това накарало туристът да стане още по-нервен. Той попитал отново: „През колко време подменяте въжето?“ „О, не се безпокойте, господине. Всеки път, когато се скъса, ние го подменяме.“
Много хора живеят точно по този начин. Те вървят през този живот на стрес, безпокойство и психическо напрежение и очакват въжето се скъса. Днес стресът е водещата причина за коронарната сърдечна болест не само в Америка.
Къде можем да намерим разрешение на проблема за стреса и напрежението в нашето време? Може би, ако се върнем обратно – там, в корените на цивилизацията. Назад към Божия отговор за стреса, който се намира в древната книга, наречена Библия. Ела с мен тази вечер. Ела с мен на едно пътешествие, което започва в книгата „Откровение“. Едно пътуване, което ще ни преведе от книгата „Откровение“ до книгата „Битие“, която ни говори за началото на всичко.
Там, в книгата Откровение, Бог е записал Своето последно послание към планетата Земя. За тази вест се казва, че се носи от ангели посред небето. Ние изучавахме тази вест тук всяка вечер и забелязахме, че тя засяга нашия личен живот. Тази вест казва:
„И видях друг ангел, че летеше посред небето.“ Забележете, че ангелът лети. Тук има една важна вест, която се носи бързо. Продължаваме нататък. „Който имаше вечното благовестие да прогласявана обитаващите на земята и на всеки народ, люде, език и племе.“ Забележете, че тук има една вест, която прескача всички географски граници, която стига до всички етнически групи – важна вест, която достига до края на времето. Продължаваме нататък, Библията казва – Откровение 14:6,7: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди.“
Ние вече говорихме за това, че е настанал часа на съда, когато се решава съдбата на мъже и жени, живеещи точно в края на времето, когато Бог ни призовава към морална отговорност. Но чуйте, там се казва: „Поклонете се на Този, Който е направил небето, земята, морето и водните извори.“ Поклонете се на Твореца. Книгата „Откровение“ прави съпоставка между поклонението пред Твореца и поклонението на звяра. Така, че в книгата Откровение има един призив. Това не е призив към определена етническа група, не е призив към дадена езикова група, нито към една нация, но това е призив, който достига до всички континенти, до всички култури. Това е един призив, който достига до всеки народ, люде, език и племе. Призив за поклонение пред Твореца.
Възможно ли е в поклонението пред Твореца да се съдържа Божето разрешение на проблема със стреса, напрежението и безпокойството? Защо въобще трябва да се покланяме на Бога? Има ли някакъв смисъл в това?
Откровение 4:11 заявява: „Достоен си, Господи наш и Боже наш да приемеш хвала, почит и сила, защото Ти си създал всичко.“
Защо Господ е достоен за нашата почит. Защото Той е създал всичко. Ние не сме еволюирали, нито сме се появили случайно. Аз Му отдавам своето дълбоко уважение и слава, защото Той ме е сътворил и оформил.
Къде беше ти преди 200 години? Къде беше преди 500, 1000 или преди 1 милион години? Ти ли пожела да съществуваш? Когато гените и хромозомите се съединили, за да образуват уникалната биологична структура на нашата личност, ние сме се появили и това е станало, защото Бог е пожелал. Ние сме родени в Божието сърце и ум. Ето, затова аз отдавам своята върховна почит, уважение и се прекланям пред Твореца.
Но почакай. Откровение 14 глава призовава всички мъже и жени да дойдат в едно място, в едно светилище, в едно място на сигурност до сърцето на Бога и да се поклонят на своя Творец. Вестта, от която се нуждаят егоистичните мъже и жени на 20-ти век, е вестта, че ти не си плод на еволюцията, че ти не си се създал сам и че този свят не е тук случайно, а е създаден от ръцете на Твореца.
Книгата „Откровение“ ни призовава да се поклоним. Но как да извършим поклонение пред Твореца?
Библията казва, че Бог е сътворил всичко чрез Исус Христос. Бог е Архитектът, Исус е Изпълнителят по време на Сътворението. Така, че когато книгата „Откровение“ ни призовава да се поклоним пред Твореца, това е един специален призив да се поклоним на Исус в последните дни на човешката история.
Книгата „Откровение“ ни призовава да отдадем своята почит и преданост на Исус. Има ли у Исус някакъв белег или символ за творческа власт? Но как в действителност да извършим поклонение пред Твореца? Къде да намерим спокойствие от напрежението и стреса?
Нека да погледнем в сърцето на Божия закон – там, в центъра на тези десет Божии заповеди, написани от самия Божий пръст върху каменни плочи. Те не са написани върху пясък и не могат да бъдат заличени лесно. Не са написани върху хартия и не могат да бъдат изгорени. Написани са от пръста на самия Бог и са гравирани върху каменни плочи. Бог казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш.“ Помни го, приятелю. Но повечето хора в света са го забравили. „Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа, ни ти, ни синът ти, ни дъщеря ти, ни слугата, ни слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е отвътре вратите ти. Защото в шест дни Господ направи небето, земята, морето и всичко, що има в тях…“ Спомнете си, че в Откровение 14:7 се казва: „Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди и поклонете се на Този, Който е направил небето, земята, морето и водните извори.“
„Защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, що има в тях, а на седмия ден си почина. Затова Господ благослови съботния ден и го освети.“
Как да се поклоним пред Твореца? Мога ли да потвърдя убеждението си, че не съм плод на еволюция? Как да Му отдам своята най-дълбока преданост? Като помня съботния ден, защото съботният ден е един оазис в пустинята на този свят. Съботата ни призовава да се поклоним пред вечния Бог. Тя ни призовава към общение с Вечния. Съботата свидетелства, че Той е нашият Създател и нашият Бог. Тук можем да намерим облекчение от напрежението, утеха от безпокойството. Тук можем да открием отговора на проблема за стреса в този свят – като се свържем с живия Бог и каквото и да става в нашия живот да помним, че нашият Създател ни е направил и ни е оформил. Така, че съботата е един значим символ. Бог казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш.“ Това е събота на Господа, твоя Бог.
Някой ще каже: „Почакай малко. Точно тук се обърквам. Аз си мислех, че съботата е за евреите.“ Но спри за момент. Тази заповед, която казва да не крадеш, само за евреите ли е? Тъй като си християнин, ти можеш да крадеш, така ли? Какво да кажем за заповедта „Почитай баща си и майка си“? Вие, родители, ще кажете ли на децата си, че заповедта „Почитай баща си и майка си“ се отнася само за евреите? Бихте ли вдигнали ръка, вие, които мислите така? Всъщност децата вдигат ръце. Не, приятелю, ти добре знаеш, че това не е вярно.
А по отношение на заповедта „Не прелюбодействай“? Вие, съпруги, казвате ли на своите съпрузи, че тази заповед е за евреите? Само за евреите ли се отнасят всички тези заповеди?
Исус каза: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела, а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог…“ Заповедите са написани на каменни плочи от пръста на самия Бог. Ако това е центърът на Десетте Божии заповеди и ако Библията казва, че това е събота на Господа… Но чуйте и какво казва тя в Марко 2:27: „Съботата е направена за човека.“ За евреите ли е направена съботата? Съботата е направена за човека. В Откровение 14:6 се казва, че вестта ще се разпространява до всеки народ, люде, език и племе. Така, че целият свят е призован да се върне и да се свърже с Бога като спазва съботния ден и се подчинява на Божиите заповеди.
Според Исус съботата е направена за цялото човечество. Но кога е бил даден съботният ден? Ако съботният ден се отнася за всички хора, той трябва да е бил даден, когато Бог е сътворил човека. Четем за това в книгата Битие. Какъв чудесен Творец! Той е отделил светлината от тъмнината. Той е разделил сушата от водата. Направил е небесния простор. Поставил е граница за приливите, отделил е океаните от сухата земя. Украсил е земята с пъстри цветя. Колко прекрасен Творец е Бог! Той е създал многообразие от птички, за да огласяват земята със своите весели песни. Бог е прекрасен Създател. Той е създал в този свят чист въздух, бистра вода и кротки животни. Този Бог трябва да има невероятно въображение. Вижте само окраската на тази риба. Бог би могъл да направи всичко едноцветно. Но не е направил така. Защо? Той е направил всичко да радва окото. Създал е на тази земя плодоносни дървета, които възбуждат апетита. Той е чуден Бог и Той желае ти да имаш добро здраве и да бъдеш щастлив. Той иска ти да се радваш на живота. Покрил е земята с нежна зеленина. Библията казва: „Лъвът ще почива с агнето.“ Представете си, как децата яздят лъвове, как си играят с тях. Наоколо цари радост, щастие и любов.
А когато настана шестият ден от творческата седмица, Библията казва в Битие 2:1: „Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство.“ Бог създал Адам и Ева – короната на Своето творение. Той поставил в тях мозък, надарил ги с разум, за да се покланят на Бога.
Но на седмия ден Бог направил нещо особено. На седмия ден Бог построил един дворец. Не дворец в пространството, но дворец във времето. Библията казва в Битие 2:2: „И на седмия ден, като свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден Бог си почина от всички дела, които беше създал.“ Спомнете си, че в Изход 20 глава, се казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела…“ Но седмият ден е събота. В Десетте заповеди не се казва: „Първият ден, третият ден или петият ден е събота.“ Но там се казва: „Седмият ден е събота.“
Съботната заповед би трябвало да е много важна. Бог я написал със собствения Си пръст. Би трябвало тя да е много важна за Него, понеже Той я дал на първите сътворени човешки същества в райската градина. И там се казва, че на седмия ден Бог свършил делото на сътворението и на този ден си починал – не на първия, третия или петия.
По-нататък Библията ни казва, че Бог благословил седмия ден. Кой ден е благословил Бог? Кажете ми! Първия ли? Или третия? Сега нека да предположим, че аз съм благословил моята Библия като съм поставил вътре чек на стойност 1000 $. И ако ти вземеш тази Библия, за да я прочетеш, в нея ще има 1000 $. Можеш да вземеш, която и да е Библия и да получиш благословения. Можеш да отидеш в който и да е ден на църква и да получиш благословения. Но ако ти искаш да получиш едно специално благословение, ти ще трябва да вземеш моята Библия, в която има чек на стойност 1000 $. Човек може да получи благословения от поклонението пред Бога и в друг ден. Но ако ти искаш специалното съботно благословение, можеш да го получиш само в този ден. Библията ясно казва, че Бог е благословил седмия ден.
Ако желаеш да получиш благословение от поклонението пред Твореца, да намериш прибежище от стреса и безпокойството и да се почувстваш едно с Бога, Който те е създал, ти можеш да получиш това, като се върнеш в началото. Всяка събота, всеки седми ден ти напомня за началото на света – затова, че Бог е сътворил света. Празнуването в деня преди рождения ми ден не го прави да ми е рожден ден. Рожденият ми ден е на 23 юли, нито празнуването на 22 юли, нито празнуването на 24 юли прави някой от тези дни мой рожден ден.
Съботата е рожденият ден на света. Библията казва, че Бог е благословил и осветил седмия ден, защото в него Той си е починал от всички дела, които е направил. Бог Си е починал на седмия ден. Бог е благословил седмия ден. Бог е осветил седмия ден. И Библията е ясна, когато казва, че денят, в който Бог Си е починал, който е благословил и е осветил, не е нито първият, нито третият, нито петият ден. За някои хора може и да няма разлика, но Бог казва: „Помни съботния ден. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела.“ Седмият ден е събота. Заповедта ни казва, че наистина има разлика, въпреки, че някои казват: „Та каква разлика има, в кой ден ще се покланяш?“ Такива бяха и думите на Сатана в Едемската градина. Той каза: „Няма никаква разлика. Всички дървета са едни и същи. Ти можеш да вземеш от всяко едно.“ Адам и Ева чуха цялата тази лъжа и те бяха въвлечени в неподчинение и смърт.
Някой ще каже: „Почакай, аз мисля, че съботата е само за евреите.“ Но Адам и Ева евреи ли са били? Евреите не са съществували преди дните на Авраам. Дванадесетте израйлеви племена водят началото си от синовете на Яков. Следвайте ме внимателно. Евреите са се появили 2300 години след Сътворението. Така че 11 500 съботи са били спазвани от човечеството преди въобще да е имало евреи.
Библията ни казва: „Бог си почина в седмия ден, благослови съботата и я освети.“ Какво означава думата „освети“? Тя означава „да отделиш настрана“. Библията също употребява тази дума във връзка с женитбата. Жената е отделена като годеница за своя съпруг. Тя е отделена от всички останали жени. Нека да предположим, че Джон се жени за Сю и затова тя се освещава за него. Но нека Сю да има шест сестри и нека Джон и Сю се канят да заминат на меден месец. Сватбата е приключила и Джон вече е друг. Той седи развълнуван в колата. Няма търпение да заминат на сватбеното си пътешествие. Но нека сега да предположим, че една от сестрите на Сю идва при Джон, скача в колата и казва: „Да потегляме, Джон!“ Но той казва: „Почакай малко. Аз не се ожених за теб. Аз се ожених за сестра ти.“
Една от седемте, но колко е голяма разликата. И, Вие, господине, представете си, че влизате в стаята, в която се намира жена Ви и казвате: „Ще си избера една от седемте и ще си я взема у дома.“ Има ли това значение за Вашата съпруга? Чуй, приятелю, Бог е осветил само една жена за всеки мъж, Той е осветил един ден за себе си. Така казва Библията: „Той си почина в седмия ден, освети го и го отдели от всички останали дни.“ Един древен автор е казал следното: „Когато целият свят бил завършен в шест дни и доведен до пълна хармония, Отец в небето предал съвършенство на седмия ден като го нарекъл ‘свят'“. Седем е съвършено число и то символизира пълнота. Бог създал света за шест дни и си починал в седмия. Един професор казва: „Хората, които пазят истинската събота, не могат да забравят Бога.“ Как би могъл да забравиш Бога, ако на всеки седми ден ти намираш покой от напрежението, от безпокойството и стреса? Ти идваш отруден, идваш със своето безпокойство и го хвърляш в нозете на Христос. И в този ден ти извършваш едно поклонение, което те освежава и обновява физически, умствено и духовно.
Този изпълнен с напрежение свят се нуждае от съботния ден. Някой казва, че това е законническо изискване. Но, приятелю, Бог е постановил това, за да бъдеш здрав физически, умствено и духовно. Бог е заповядал това, за да бъдеш радостен, да бъде щастливо твоето семейство. Когато мъже, жени и деца идват, да се поклонят на Бог всяка събота, техните тела, техният ум и дух се обновяват. Техните семейства са радостни и щастливи, защото следват принципите на Божието слово.
Библията ни учи, че преди Десетте заповеди да са били написани на каменни плочи, хората са знаели за тях. В действителност, когато Мойсей извежда евреите от египетско робство, те пътували в пустинята в продължение на 40 години. И там Бог им дал манната и ги хранил с нея. Тя не можела да престои до другия ден, защото се разваляла. Но на шестия ден Бог им давал двойно количество, а на седмия ден не падала манна. Това е било преди даването на Десетте заповеди и сочи към този вечен принцип, който идва от райската градина. В Изход 16:26 се казва: „Шест дена ще го събирате. Но седмият ден е събота. В нея няма да се намира. Някой ще каже: „Почакай, Десетте заповеди се появяват в Изход 20 глава.“ Това наистина е така, защото хората са спазвали съботния ден още от Сътворението. Израилтяните са знаели за съботата преди Бог да напише заповедите на каменни плочи, защото тези заповеди са били написани на плочите на сърцето. Библията казва в Изход 16:28: „Докога ще отказвате да пазите заповедите Ми и законите Ми?“ Така, че преди законът да е бил написан на каменни плочи, той е бил даден на Адам и се е предавал устно от поколение на поколение. Хората нарушавали съботния ден, но Бог ги призовал обратно към послушание. Съботата била знак между Бог и Неговия народ. Въпреки че Бог заповядал на Мойсей да напише заповедите върху каменни плочи след излизането на Израил от Египет, съботата била знак през всички старозаветни времена. Забележете, какво се казва в Изход 20:10: „А седмият ден е събота на еврейския народ“ – това ли пише? Седмият ден е събота на кого? Вие от изток и запад, север и юг, от Америка и Канада, на кого е този ден? Библията казва, че това е събота на Господа, твоя Бог. Но вижте какво казва Библията в Езекиил 20:12: „Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз, Господ, ги освещавам.“ Така, че съботният ден е знак. Английската дума „събота“ произлиза от еврейската дума „шабат“. Аз се занимавам с етимология. Това е наука за произхода на думите. Искате ли да научите една еврейска дума? Кажете всички заедно: „шабат“. „Ша“ произлиза от древна дума, която означава „вечен“. „Аб“ означава „баща“, а „бет“, както в думата „бетсейда“ (или на български „витсаида“) означава „дом на риба“. „Витсаида“ било риболовно село. Ако вземем „Бетлеем“ (или на български „Витлеем“), означава „знак“ или „дом на хляба“. Всъщност Исус, „Хлябът на живота“, бе роден във Витлеем, „домът на пекаря“. Виждате ли „ша“ идва от думата, която означава „вечен“, „аб“ означава „баща“, а „бет“ означава „знак“. И така, ако преведем буквално думата „шабат“, тя означава „знак на вечния Отец“ за всяко поколение. Ето това е съботният ден. Той е Неговият знак за всяко поколение.