Някой ще каже: „Почакай малко. А в Новия завет? А Исус и апостолите? Наистина ли са спазвали съботния ден?“ Не дойде ли Исус да разруши закона? Нека прочетем заедно Матей 5:17: „Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците? Не съм дошъл да разруша, а да изпълня.“ Не дойде ли Исус да разруши закона? Да или не? Не, Исус дойде, за да ни научи, как да се подчиняваме и да спазваме този закон. Мислите ли, че е безопасно да се следват стъпките на Исус по отношение спазване на съботата. Мислите ли, че Исус е сигурна личност. Можем ли ние със сигурност да Му се доверим и да Го последваме? Ние наистина можем да направим това. Лука 4:16 казва: „И Исус дойде в Назарет, гдето беше отхранен и по обичая си влезе в синагогата в един съботен ден и стана да чете“. Дърводелската работилница в Назарет оставаше тиха в съботен ден. Исус оставяше работата си в нея, за да намери отдих и да се поклони на Бога, Който е направил този свят. Той се оттегляше, за да се поклони на Своя небесен Отец. Беше ли обичай за Исус да извършва поклонение в събота? И ако това е било добро за Исус, то е добро и за мен. „И по обичая си влезе в синагогата в съботен ден…“ Но някой ще каже: „Почакай, Марк, Исус е бил евреин.“ Но чуйте, какво казва Исус в Йоан 14:15: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ Аз не спазвам Неговите заповеди, за да си спечеля спасение. Аз ги спазвам, защото Неговите заповеди са най-щастливият начин за живот. Неговите заповеди разкриват, какво означава да живееш изобилен живот. И защото Го обичам и съм спасен чрез Неговата благодат, когато Той казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“, всичко, което мога да кажа, е: „Исусе, обичам Те достатъчно много, за да ги спазвам.“ А ти, братко и сестро?
А след кръста? Исус събира Своите ученици, отправя Своя пророчески поглед напред във времето и вижда, как идва римската армия и разрушава Ерусалим. Исус казва в Матей 24:20 стих: „При това молете се да не се случи бягането ви зиме или в съботен ден.“ Исус изговаря тези думи в тридесетте години – 32-ра или 33-та сл.Хр. Ерусалим е бил разрушен 36 или 37 години по-късно през 70-та година сл.Хр. от Тит. Исус говореше на своите най-близки ученици Петър, Яков, Йоан – говореше на водачите на християнската църква, на тези, които щяха да вземат решения в бъдещето. И Той им каза: „Молете се, когато Тит и римската армия дойдат, за да разрушат Ерусалим, това да не бъде в съботен ден.“ Защо? Защото християните ще бъдат на едно място и ще се покланят на Бога и така ще могат лесно да бъдат унищожени. Тук има един съществен въпрос. Ерусалим бил обсаден от римските войски и разрушен в 70-та година сл.Хр. Защо е трябвало Исус да насърчава апостолите да се молят, за да не стане бягството им в съботен ден? Ако би станало по това време, не са щели да спазят съботния ден. Ако съботната заповед се премахва на кръста, какъв смисъл има Исус да казва на Своите апостоли да се молят, за да не стане бягството им в този ден? Очевидно Исус е имал предвид, че Неговите апостоли трябва да спазват съботата.
Те пазели ли са я в действителност? В Деян. 13:14 Библията казва: „И в съботния ден влязоха в синагогата и седнаха.“ Някой ще каже: „Марк, единствената причина, поради която са отишли там, е, че са били евреи. И са отишли там, за да обърнат евреите към християнството.“ Деян. 13:42-44 – нека прочетем заедно: „Езичниците ги молеха да им се проповядват тия думи и следващата събота. На следващата събота се събра почти целият град да чуят Божието слово.“ Павел не казва на езичниците да дойдат на първия ден от седмицата, т.е. на следващия ден и да почетат възкресението. В Новия завет няма заповед за това, че християните трябва да извършват поклонение в неделя. Всъщност езичниците ги умолявали тези думи да им се проповядват на следващата събота и следващата събота се събрал почти целият град, за да слушат Божието слово. Това, разбира се, е било в Антиохия. Там са направени удивителни археологически открития. Открити са останки от християнска църква от II век и това е мястото, за което ап. Павел е казал в Деян. 13:44, че целият град е дошъл да слуша Божието слово. Няма съмнение, че това е била църква, която е спазвала съботния ден. Можеш да отидеш там и да видиш останките от тази ранна християнска църква.
Понякога ап.Павел е бил на места, където не е имало църква. Тогава какво е правел той? Можете да прочете в Деяния на апостолите 16 глава. Там се говори за град Филипи. В този град не е имало църква, където да се извършва поклонение и Библията казва, че ап. Павел е излязъл с някои езичници и те са изучавали Библията. Извършвали са поклонение в съботния ден и той е извършил кръщение, като е кръстил една жена, наречена Лидия. И така, когато апостол Павел се е намирал в някой голям град, в който е имало църква, той е извършвал поклонение в събота, както в Деяния 13 глава. А когато се е намирал в малък град, както във Филипи, както това е описано в Деяния 16 глава, той отново е извършвал поклонение в съботния ден.
Адам, първото човешко същество, е извършвал поклонение в събота. Авраам – също. Мойсей също е извършвал поклонение в събота. Яков, Йоан и Петър са правели същото, апостол Павел, Исус също са извършвали поклонение в събота. Затова в книгата „Откровение“ се казва, че този призив трябва да достигне на изток и запад, север и юг, трябва да достигне целия свят и в един век на еволюция да призове мъже и жени да се върнат обратно към едно 6000 – годишно лечение против напрежението. Да се върнат обратно там, където е нашето начало, там, откъдето ние произхождаме. Има ли Бог днес на земята свой народ – народ, който да следва Библията? Един народ, който вярва във важността на Божиите думи? В Откр. 14:12 се казва: „Тук е търпението на светиите…“ Думата „светии“ означава вярващи. Продължаваме – „на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса.“ Ще има ли Бог в последните дни народ, който ще обича Исус и който ще има вяра в Исус? И понеже имат вяра в Исус, те ще пазят Божиите заповеди.
Библията ни учи, че Бог отправя един призив днес, но можем ли наистина да сме сигурни, кой е седмият ден? Знае се, че заповедта казва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичката си работа, а седмият ден е събота на Господа.“ Откъде да разберем, кой е седмият ден? Може седмият ден да е вторник или четвъртък или пък неделя. Това можем да разберем от Библията. Можем да го разберем от историята и от биологията.
Нека се опитаме да разберем, кой е седмият ден. Когато Исус умираше на кръста, Библията казва, че този ден е бил подготвителен ден и съботата настъпвала. Как наричаме деня, в който Исус е умрял на кръста? Наричаме го петък. Повечето християни не поставят под съмнение деня, в който Исус е умрял. Това е било в петък. Библията казва в Лука 23:55: „И жените, които бяха дошли с Него от Галилея, вървяха изподире и видяха гроба и там беше положено тялото Му. Лука 23:56: „И като се върнаха, приготвиха аромати и миро и в съботата си почиваха според заповедта.“ Очевидно е, че съботната заповед не е била прикована на кръста, защото най-близките последователи на Исус спазвали съботния ден, дори след като Той умрял на кръста. Когато бил жив Исус спазвал съботата и извършвал поклонение в този ден. Пазил я и при смъртта си като си починал в гроба.
Обърнете внимание. Исус умира в петък. Следващият ден е събота и според както казва заповедта, е седмият ден от седмицата. Библията казва в Лука 24:1,2: „А в първия ден на седмицата сутринта рано жените дойдоха на гроба, носещи ароматите, които бяха приготвили. И намериха камъка отвален от гроба.“ Исус бе възкресен от мъртвите в първия ден. И така, Той умира в петък. На следващия ден жените си почиват според съботната заповед. Следващият ден, в който Исус възкръсва от мъртвите, е първият ден на седмицата. Приготвителният ден или денят, в който Исус умира, е петък. Следва събота, в който ден жените си починали според заповедта и после идва първият ден от седмицата, в който Исус възкръсва от мъртвите. Ние наричаме този ден неделя.
Но някой ще каже: „Почакай малко. Аз мисля, че трябва да извършваме поклонение в неделя, тъй като Исус е възкръснал в този ден.“ Появяват се два големи проблема. Първият от тях е, че няма такава заповед в Новия завет. Никой от апостолите не е мислел по този начин. В действителност, приятелю, наистина възкресението има смисъл. Библията казва „Всички ние, които се кръстихме в Христа…“ Ние влизаме във водния гроб на кръщението. Исус слезе в гроба и след това възкръсна. И Библията казва, че когато ние влезем във водния гроб и водата ни покрие, ние ставаме съучастници на Неговото възкресение. Ние не извършваме поклонение в петък, защото Исус умря в този ден, не празнуваме в неделя, защото в този ден Той възкръсна. И както Той е възкръснал веднъж, така и ние се кръщаваме веднъж. Но Писанието казва, че седмият ден е истинската библейска събота. Никъде в Библията не се поставя под въпрос, че седмият ден е събота, а що се отнася до езиковата и историческата страна на въпроса, нека да проверим, какво се казва за седмия ден в Уебстърския речник. Там се казва, че седмият ден е събота. Не се поставя под съмнение от езикова гледна точка. На 140 езика в света думата, която употребяваме за събота е „сабато“. Мои испански приятели. Библията казва: „Помни съботния ден!“ Вие поглеждате календара и виждате, че срещу седмия ден стои името „сабато.“ На 140 език в света думата означаваща този ден е все една и съща. Тя е „сабат“. Дори на арабски е „асабат“. Да, Бог е запазил това име в езиците и в културата в целия свят. А що се отнася до астрономията? Бил ли е променен някога календарът? Имаме ли наистина уверение, че никой никога не го е променял? Разбира се, нашите приятели евреи пазят заповеди от древни времена за седмичния цикъл на времето. За да установим това, ние писахме до Военната обсерватория във Вашингтон. В писмото си ние ги питахме, дали някога е имало промяна на седмичния цикъл. И те ни писаха, че няма никаква промяна в последователността на седмичния цикъл. След това писахме до Гринуич, Англия. Получихме същият отговор – няма промяна в седмичния цикъл.
Не, приятелю. Никаква промяна в календара не е предизвикала промяна в седмичния цикъл. Можем да сме сигурни, че седмият ден е денят, който наричаме събота. Вижте календарът. Неделя е първият ден, събота е седмият ден. Затова Бог ни призовава от напрежението към почивка. Той ни призовава да дойдем от безпокойството и да намерим заслон и прибежище при Него. Да, приятелю, Бог ни призовава към истинското поклонение в събота. Исус бе възкресен в първия ден и ние почитаме това възкресение като участваме в ритуала кръщение, както и Сам Той участва в него.
Преди известно време една дама изследвала своята Библия. Тя усърдно търсела истината. Сърцето й копнеело за истината и тя си казала: „Ще изучавам своята Библия и ще правя това, което тя ми казва. Аз ще търся истината. Може би моите съседи не правят това, другите може да не ме разбират, но аз желая да изпълня това, което Исус ми казва, защото Го обичам.“ Когато започнала да изследва, тя достигнала до въпроса за Божия ден. „Наистина ли Бог има Свой ден?“ И тя започнала да изучава Откровение първа глава, десети стих. „В Господния ден бях в Духа.“ Йоан казва: „Аз бях в изстъпление чрез Духа в Господния ден.“ Наистина ли Бог има ден? Но казва ли този текст, кой всъщност е Господният ден? Не, не казва нито вторник, нито сряда, нито събота. Но нека да попитаме Исус. Матей 12:8 стих. Моля, прочетете с мен. „Защото Човешкият Син е Господар на съботата.“
Тази дама продължила по-нататък и прочела в Марко 2:28: „Така щото Човешкият Син е Господар на съботата.“ Прочела и Лука 6:5: „Човешкият Син е Господар на съботата.“ Защо Господ е поставил тези думи в Матей, повторил ги е в Марко и след това ги е повторил в Лука? Защо ги е записал три пъти? За да може, ако ги пропуснете в Матей, да ги намерите в Марко, ако ги пропуснете в Марко, да ги намерите в Лука. Според Библията Господният ден е съботата. Там се казва точно това: „Човешкият Син е Господар на съботата.“ И когато тази дама изследвала, тя достигнала до заключението, че съботата трябва да е истинският Господен ден. Тя повикала един пастор и му казала: „Пасторе, аз искам да знам, какво да правя.“ Той бил мъдър човек и отговорил по следния начин: „Съветвам те да последваш Исус, защото Исус казва: „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди.“ Библията казва: „Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде, но утвърждаваме го.“ Понеже сме спасени по благодат и Исус е направил толкова много за нас, ние доброволно избираме да Му се подчиняваме. Ние доброволно избираме да Го следваме. Този пастор казал: „Съветвам те да следваш Исус и Библията.“ Приятелю, тази вечер аз те съветвам да последваш Исус, съветвам те да последваш ученията на тази книга Библията.
В действителност съботата се е спазвала в Едемската градина и тя ще се спазва на Новата земя. Исая 66:22 – прочетете с мен, моля: „Както новото небе и новата земя, които Аз ще направя, ще пребъдат пред Мене, казва Господ, така ще пребъде родът ви и името ви.“ Той ще направи ново небе и нова земя. Слушайте – това са думите на Исус! Той ще направи ново небе и нова земя. Колко от вас тази вечер вярват, че Той ще направи ново небе и нова земя? Мога ли да видя ръцете ви? Но вижте, какво казва Исая 66:23. След като вярваме на първата част на този текст, нека да повярваме и на втората. Чуйте какво казва: „И от новолуние до новолуние…“, т.е. всеки месец. Какво ще правим всеки месец? Разбира се, ще вземаме от плода на дървото на живота. Но стихът продължава – „от новолуние до новолуние и от събота на събота ще идва всяка твар да се покланя пред Мен, казва Господ.“
Приятелю, ако Адам и Ева са спазвали съботата, ако Исая я е спазвал, ако Еремия я е спазвал, ако Бог я е написал на каменни плочи със Своя собствен пръст, ако Петър, Павел и Йоан са я пазели, ако Исус я е пазел, ако ще се пази в небето, не мислите ли, че би било добре да последваме Бог сега и да направим това, което Той казва. Приятелю, тази вечер Исус говори на твоето сърце и Той ти казва: „Дете мое, скоро ще дойда да те взема у дома. Скоро ти ще намериш отдих и сигурност в Моите обятия.“ Скоро всички от изток и запад, север и юг, от всеки народ, люде, език и племе ще паднат в нозете Му и ще Му се поклонят и ще пеят: „Достойно е Агнето!“ Съботата ни свързва както с Едем в миналото, така и с бъдещия Едем. Всяка събота ние си почиваме от своите дела и ние се доверяваме на Исус и Неговото спасение. Съботата не е символ на работата, а символ на отдиха. Ние си почиваме от напрежението и безпокойството. Всяка събота ние си почиваме в Исус. Ние поглеждаме напред към деня, в който Исус ще обнови този свят. Ние очакваме деня, в който ще се покланяме пред Исус през цялата вечност. Съботата говори на теб и на мен и ни казва, че наистина има сигурност в обятията на Исус. Слушайте, когато Стийв пее.

О, безопасно място в Христовите ръце,
на Неговото лоно аз слагам си сърце.
Глас ангелски ме вика с песни отсред небе,
че има пред Исуса пълно веселие.

О, безопасно място в Христовите ръце,
на Неговото лоно аз слагам си сърце.

Тази вечер, когато наведеш глава, би ли желал да кажеш: „Исусе, бих искал да прибегна под Твоето убежище и да се почувствам сигурен. Напрежението и безпокойството на живота са твърде големи и аз желая да дойда при Теб, Господи“? Тази вечер би ли желал да кажеш: „Исусе, Ти ми посочи скъпоценни истини. Ти ми показа, че има прибежище, че една от Твоите заповеди е за спазването на библейската събота. Аз наистина искам да намеря в Теб и в нея прибежище и сигурност. Господи, аз очаквам онзи ден, в който ще бъда пред Твоя велик престол и в Твоя свят съботен ден ще пея: „Достойно е Агнето!“
Ако ти очакваш този ден, в който ще стоиш пред Божия трон и ще Го хвалиш през цялата вечност в светия Му съботен ден, би ли си вдигнал ръката? С това ти казваш: „Исусе, аз искам да намеря прибежище при Теб, искам да намеря сигурност. Желая да намеря у Теб разрешение на проблемите с напрежението. Господи, всяка седмица аз ще очаквам Твоята събота и аз ще я спазвам в знак на това, че един ден желая да се покланям пред Тебе със светиите от всички векове.“
Ако желаеш това, вдигни си ръката сега. Ако има някой, който казва: „Това е нещо ново за мен. Не съм чувал подобно нещо преди, но то изглежда логично. Аз ще изучавам и ще се моля за това.“ Ако мислите така, бихте ли си вдигнали ръката? Това е нещо ново за теб, но ти казваш: „Пасторе, моли се за мен.“
Татко небесен, Ти виждаш нашите ръце, Ти познаваш нашите сърца. Аз Ти благодаря за тази аудитория и за всички, които гледат навсякъде в Америка и Канада. Благодаря Ти за всички честни мъже и жени, за всички, които искат да се основат на Божието слово – всички, които желаят да правят това, което Исус е казал. Благодаря Ти, Татко, че Ти ще ни водиш и ще ни наставляваш сега и през вечността. В името на Исус. Амин.”