Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Крайност в диетата – 45 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)
Крайност в диетата – 45 – Съвети за диетата и храненето – Елена Вайт (Елън Уайт)
315. Много от възгледите на адвентистите от седмия ден се различават значително от възгледите на света като цяло. Тези, които разпространяват една непопулярна истина, би трябвало повече от всички други да се стараят да бъдат последователни в начина си на живот. Не трябва да се стремят да бъдат различни от другите, а да мислят как да се доближат до хората, на които искат да повлияят, за да стигнат до истината, така високо ценена от самите тях. Поведението им ще препоръчва истините, които поддържат.
Хората, които препоръчват реформа в храненето, трябва с примера, даван на собствените си трапези, да представят предимствата на хигиената във възможно най-добра светлина. Така да онагледяват принципите й, че да я внушават на искрените умове.
Има голяма група хора, които ще отхвърлят всяко раздвижване дори чрез най-разумната реформа, ако тя поставя ограничения на апетита. Тези хора се съветват с вкусовете си вместо с разума и със законите на здравето. Всички, които изоставят отъпкания коловоз на обичая и започнат да поддържат реформата, ще бъдат отблъснати от тях и смятани за радикали, но въпреки това нека продължат неотклонно по поетия път. Никой обаче не бива да допуска заради противопоставянето и присмеха да се отклони от делото на реформата или да я пренебрегва. Човекът, пропит със същия дух, действал в Даниил, няма да бъде тесногръд и високомерен, а твърд и решителен в отстояване на правото. Във всичките си взаимоотношения, независимо дали със своите братя по вяра или с други хора, той няма да отстъпи от принципите и в същото време ще показва благородно, христоподобно търпение. Когато проповядващите реформата в хигиената стигнат до крайности, другите няма да бъдат виновни, ако се отвратят от нея. Твърде често по този начин религиозната ни вяра се опозорява и в много случаи свидетелите на нашата непоследователност никога повече не могат да бъдат убедени в доброто на реформата. Крайностите нанасят повече вреда за няколко месеца, отколкото вярващите могат да поправят после за цял живот. Те се занимават с работа, за която Сатана се радва.
Пред мене бяха представени две групи хора: неживеещите според дадената им от Бога светлина и прекалено строгите в провеждането и налагането на другите на едностранчиви идеи за реформа. Възприели дадена позиция, те са упорити и винаги я довеждат до крайности.
Първата група хора са възприели реформата, защото някой друг е направил това. Сами не са разбрали принципите й. Много от изповядващите истината са я приели, защото някой друг я е приел. Никога не могат да обяснят основанията за вярата си. Ето защо са толкова нестабилни. Вместо да преценят мотивите си в светлината на вечността, вместо да придобият практическо познание за принципите, върху които се основават техните постъпки, вместо да копаят до дъното и сами да строят на добра основа, те ходят в светлината на чужд факел и със сигурност ще се провалят.
Другата група хора имат погрешни възгледи за реформата. Те ядат прекалено малко. Храната им е с лошо качество, приготвена, без да се имат предвид нуждите на тялото. Важно е храната да се приготвя внимателно, така че нормалният апетит да й се наслаждава.
Тъй като от гледна точка на принципа ние отхвърляме употребата на храни, дразнещи стомаха и разрушаващи здравето, никога не трябва да мислим, че е без значение какво ядем. Не препоръчвам недостатъчното хранене. Мнозина се нуждаят от добрите резултати на здравословната диета и по принцип възприемат това, което смятат за правилно. Но се лъжат, че оскъдната храна, приготвена без особено старание и състояща се предимно от каши и тежки и клисави кифли*, означава реформа в диетата. Някои прибавят в кашата мляко и голямо количество захар, като мислят, че провеждат здравна реформа. Комбинацията от захар и мляко причинява ферментация в стомаха и следователно е вредна. Честата употреба на захар в каквато и да е форма натоварва храносмилателната система и често е причина за различни болести. Някои хора мислят, че трябва да ядат само определена по количество и качество храна и да се ограничат до два-три вида ястия. Но като ядат прекалено малко храна, и то не с най-добро качество, те не се нахранват достатъчно…
Тесногръди идеи и прекалено наблягане на маловажни въпроси вредят силно на делото за реформа в хигиената. Усилията за икономии в приготвянето на храна може да се правят така, че вместо здравословна да се получи бедна диета. Какъв е резултатът? Лош състав на кръвта. Виждала съм няколко случая на трудни за лечение болести, дължащи се на недостатъчно хранене. Не от бедност са били принудени болните да възприемат такава диета, а защото са следвали собствените си погрешни идеи за здравна реформа. Ден след ден, ястие след ястие едни и същи храни са били приготвяни без разнообразие, докато накрая това е довело до диспепсия и обща слабост.
[ХВБХ, с. 55]; ЗС, с. 153-155, 1890 г.
Погрешни идеи за реформа
316. Не всички изповядващи вярата в здравната реформа са истински реформатори. За някои реформата се състои предимно от отхвърлянето на някои нездравословни храни. Те не разбират ясно принципите на здравето и трапезите им, все още отрупани с вредни деликатеси, са далеч от примера за християнско въздържание и умереност.
Друга група хора в желанието си да дадат добър пример изпадат в противоположната крайност. Някои не могат да си доставят най-добрата храна и вместо да използват продукти, които най-добре да запълнят липсата, минават на съвсем оскъдна диета. Храната им не съдържа необходимите за качествена кръв елементи. Здравето им се уврежда, работоспособността им намалява и примерът им говори против, вместо в полза на реформата.
Други мислят, че след като здравето изисква проста диета, няма нужда да внимават в избора и в приготвянето на храната. Някои се ограничават с изключително бедна диета. Не си осигуряват разнообразие от храни, за да задоволят нуждите на тялото и страдат от последиците.
Въвеждане на лични възгледи
Разбиращите само отчасти принципите на реформата често са най-стриктни не само в практикуване на собствените си възгледи, но и когато ги налагат на семействата и съседите си. Ефектът от погрешната реформа, който се вижда в лошото им здраве, както и в усилията им да наложат възгледите си на другите, дават невярна представа за здравната реформа и карат мнозина да я отхвърлят напълно.
Тези, които разбират законите на здравето и се ръководят от принципи, ще избягват крайностите не само в лакомията, но и в ограниченията. Ще избират диета не просто за да задоволяват апетита, а за да поддържат доброто състояние на тялото. Стремят се да запазят силите си във възможно най-добро състояние, за да могат да отдадат най-добрата служба на Бога и на ближните си. Апетитът е под контрола на разума и съвестта и те са възнаградени с физическо и умствено здраве. Макар че не налагат възгледите си на другите, примерът им е свидетелство в полза на добрите принципи. Те са хора със силно и добро влияние.
Наистина в здравната реформа има много здрав разум. Този въпрос трябва да бъде изучаван задълбочено и никой не бива да критикува, ако навиците на другите не съвпадат във всичко с неговите. Невъзможно е да се създаде неизменно правило, регулиращо навиците на всеки човек, и никой не трябва да смята себе си критерий за останалите. Всички не могат да ядат едно и също. Храните, вкусни и здравословни за един човек, могат да бъдат безвкусни и дори вредни за друг. Някои не могат да пият мляко, а други получават сили от него. Някои не могат да смилат грах и боб, а за други те са полезни. За някои храните, приготвени от грубо брашно, са добри за ядене, а за други не.
СВЛ, с. 318-320, 1905 г.
Избягвайте недостатъчното хранене
317. А какво да кажем за недостатъчното хранене? Говорила съм за това, колко е важно количеството и качеството на храната да бъдат в хармония със законите на здравето. Не препоръчваме обаче недостатъчно хранене. Беше ми показано, че мнозина възприемат погрешни възгледи за здравната реформа и преминават на съвсем бедна диета. Ядат евтина, лоша по качество храна, приготвена, без да се вземат предвид изискванията на тялото. Важно е храната да бъде приготвена грижливо, така че естественият апетит да й се наслаждава. Тъй като от гледна точка на принципите не ядем месо, масло, пироги с кълцано месо, подправки, мас и всичко, което дразни стомаха и вреди на здравето, не бива да оставаме с впечатлението, че е маловажно какво ядем.
Има някои, които отиват в крайности. Те ядат храна само с определено количество и качество и се придържат само до две или три ястия. Позволяват пред тях и пред другите членове на семействата им да се поставят само няколко блюда. Като ядат храна прекалено малко и с не най-доброто качество, не допускат в стомаха да влиза онова, което е необходимо за доброто поддържане на тялото. Бедната храна не може да се превърне в качествена кръв. Оскъдната диета прави кръвта с лош състав.
2 С, с. 366, 367, 1870 г.
318. Тъй като е погрешно да се яде просто за да се задоволява неестествения вкус, не следва, че трябва да бъдем безразлични към храната си. Въпросът е от първостепенна важност. Никой не би трябвало да възприема оскъдна диета. Мнозина са изтощени от болести и се нуждаят от добро хранене и добре приготвени ястия. Здравните реформатори повече от всички други хора трябва да бъдат внимателни и да избягват крайностите. Необходимо е тялото да получава достатъчно храна.
[ХВБХ, с. 49, 50]; ЗС, с. 118, 1890 г.
319. Скъпи братко …, в миналото ти бе прекалено стриктен в здравната реформа. Веднъж, когато беше много болен, Господ ми даде вест, за да спаси живота ти. Твърде усърден си в ограничаването на яденето до няколко вида храни. Докато се молех за твоя случай, бяха ми дадени думи за тебе, за да тръгнеш по правилния път. Беше изпратена вест, че е необходимо да си позволиш по-добра диета. Не бе препоръчано яденето на месо. Бяха дадени упътвания за храната ти. Последва ги, съвзе се и все още си между нас.
Често си мисля за даденото ти тогава ръководство. Получавала съм толкова много ценни вести, които да занеса на болните и страдащите. Благодарна съм за това и отдавам слава на Господа.
Ръкопис 59, 1912 г.