НАВИЦИ, КОИТО ИЗГРАЖДАТ СЪРЦЕТО-ГЛАВА ЧЕТВЪРТА-ТВЪРДЕ ЗАЕТ, ЗА ДА НЕ СЕ МОЛИШ-БИЛ ХАЙБЕЛС

Бог ни е поканил да влезем в Неговото присъствие. Той ни е казал че е с нас и във нас, че очаква да ни чуе и че Той може и ще ни отговори. Нещо повече, той ни е казал какъв вид навици трябва да развием, за да постигнем максимума от Неговите благословения.
Преди известно време трябваше да утешавам един приятел в скръбта му по внезапно изгубения баща По време на разговора ни, той каза, „Трябва да си бил съвършено шокиран, когато баща ти е умрял в толкова ранна възраст.“
„Ами, да и не“, отговорих аз. „Съобщението което получих по телефона в утринта на смъртта му от брат си – да това беше шок. Но че ще умре млад, това не беше изненада за нас.“
Смъртта на баща ми беше предсказуема защото той имаше дълга семейна история на сърдечно заболяване Дори още по важно, той имаше ужасни здравни навици. Имаше обичай да казва: „Аз не ям нищо, което не е било сготвено в обилна мазнина.“ Не правеше физически упражнения. Нямаше редовни часове за сън. А и работата му беше свързана с постоянен стрес през целия му живот като възрастен.
Вследствие на така избрания от него стил на живот, страдаше от недобро храносмилане, парене в сърдечната област и високо кръвно налягане. Теглото му доста надхвърляше нормалното, не можеше да се движи бързо и чувстваше сериозен спад в енергията си. Към края на живота си, той не можеше дори да извършва обикновените неща около подържане своята любима платноходка. Лошите му навици не само го доведоха до ранна смърт, но и направиха живота му неприятен.

ТЪРСЕНЕ НА МАГИЧЕСКАТА ПРЪЧКА
Нашият дух, както и нашето тяло имат своите изисквания, за да са здрави и да растат. Някои хора не желаят да платят цената за развиване на добри духовни навици. Жалко, защото завършват, плащайки много по-високата цена на духовното боледуване и даже смърт.
Миналата година един човек дойде при мен в отчаяно състояние. „Изгубих работата си“, ми каза той. „От месеци търся нова работа, но напразно.“ И не само безработицата беше неговият проблем. Той продължи: „Чувствам се толкова самотен в това положение. Никой от църквата не иска да знае за мен. Понякога си мисля, че и Бог не го е грижа за мен. Чувствам се напълно безнадежден и безпомощен.“
Попитах човека за духовните му навици. Полагаше ли отговорно грижи да подхранва вярата си? Колко често се молеше – общуваше с Бога и се вслушваше в нашепванията Му? Посещаваше ли редовно църковните служби? Поддържаше ли приятелство с някои духовно мислещи хора? Правеше ли нещо за да помогне и на други да посрещнат нуждите си? Чекът ми отговори с „Не“. Той не правел никое от тези неща. „Просто не мога да намеря време за това“, даде той своето обяснение. Тогава аз коварно му напомних,че като е безработен и самотен, вероятно е по-богат с време отколкото с всичко друго. Той ми хвърли поглед, който и по-рано съм виждал и който като че ли искаше да каже: „Ей, аз имам проблеми. Последното нещо което ми е нужно, когато съм нещастен, е списък с препоръки от един пастор.“
Този човек искаше някой да размаха над него една магическа пръчка и да му предложи кураж. Той казваше, че желае Божието присъствие в живота си, но не искаше да формира никакви навици, които щяха да повишат духовното му здраве.

ДИСЦИПЛИНА С УСМИРИТЕЛНА РИЗА
Когато създаваме навик на молитва, ние оставаме непрестанно настроени на Божието присъствие и отворени да получим благословенията Му. Как молитвата става наш навик? Исус положи някои принципи. Но преди да ги обсъдим трябва да отправя две предупреждения.
Първото предупреждение е за ония,които обичат списъците и формулите. Вие си взимате бележки по време на разговорите и подчертавате като четете, и вече практикувате един строг духовен режим. Преди почтително да удължите вашия списък, от духовни задължения, махнете го. От повече навици ли се нуждаете, или от по-ефективни такива? От повече натоварване ли имате нужда – или от това да донесете тежкия си товар при Исус?
Боя се, че за твърде много вярващи, духовната дисциплина се превръща в усмирителна риза пълна с изисквания, които изстискват жизнената сила, спонтанността и риска от вярата и живота. За тези хора Христос вече не носи свобода. Религията става тежък товар. Повечето хора не могат да живеят дълго по този начин. Някои от тях, които наистина го следват, развиват едно такова отношение на собствена правда, че всеки им желае неуспеха.
Галатяни 5:1 предупреждава любителите на предписания: „Стойте, прочее твърдо в свободата, за която Христос ни освободи и не се заплитайте отново в робско иго.“

ЕДНО НЕПРЕОТСТЪПИМО РЕШЕНИЕ
Второто ми предупреждение е за онези, които правят същата грешка в обратна посока. Мислите си: „Аз не се нуждая от никакви строги навици, които да правят сърцето ми да израства. Аз съм от онези, които заучават мелодията по слух. Аз следвам духовното течение. Ще оставя нещата да се развиват от само себе си и от страна на Провидението и ще чакам да видя, какво ще стане.
Това типично американско отношение, в най-добрия случай е наивно; в най-лошия пък е себеизмаващо. Ние просто не можем да растем без някакви ръководни принципи, някакво чувство за преднамереност (промисъл) относно духовния ни живот, така както не можем да намалим телесните си мазнини или да развием добър мускулен тонус, или да подобрим норменото си тегло, като просто стоим настрани и чакаме да видим, какво ще се случи.
Ако една цел е истински важна за мен, аз се подлагам на дисциплина за да я постигна. Решавам предварително, че подготвителните действия към постигане на желаната цел са непреотстъпими. Иначе казано, държа на целта и залагам на нея до последния момент. Например една от големите ми цели е да остана жив и здрав. Зная, че с моите генетични заложби ако не си осигуря физически упражнения (движение) всеки ден, аз ще полудея. Затова съм взел едно решение: Ще се движа и времето ми отредено за движение е непреотстъпимо (неотменимо).
Аз не чакам да ми се дотича и тогава да започна да се движа. Нека бъдем честни – колко дни през седмицата искам в действителност да го правя? Не днес – трябва да остана на работа по-дълго. Биоритмите ми не са добре. Вън е малко студенко. Започва да вали. Твърде слънчево е. Обувките ме стискат. Болят ме коленете. Леглото ми изглежда приканващо. Списъкът е безкраен.
Когато сме се заели сериозно с това да се научим да се молим, дошло е времето да вземем решение: Ще науча какви дисциплини са необходими за моя молитвен живот и ще ги практикувам редовно без пропускане.
Подържането на добри молитвени навици е непреотстъпимо. Аз знам, че никаква дисциплина сама по себе си не ще създаде връзка между Бога и мен. Същевременно, аз зная, че не ще мога да развия един богато отплащащ се молитвен живот, ако се опитвам да го направя без дисциплина.

ПОПИТАЙТЕ СПЕЦИАЛИСТ
И така, как можем да научим изграждащите сърцето молитвени навици, онези практики, които разширяват нашата свобода и ни дават духовни криле? Според една добре известна бизнесменска аксиома: „Ако искаш да знаеш нещо, питай специалист.“ Ако искаш да знаеш за баскетбола, питай Майкъл Джордан. Ако искаш да знаеш, как да проведеш едно интервю, питай Кети Курик. Ако искаш да разбереш работата с компютър, питай Бил Гейтс.
Струва си тогава, ако искаш да научиш навиците на добрата молитва, да питаш експертът номер едно – самият Исус Христос.
Никой в историята не е разбирал молитвата по-добре от Исус. Никой не е вярвал по-силно в силата на молитвата и никой не се е молил както Него. Неговите ученици признаваха неговото образцово владеене на молитвата. Веднъж, те се приближиха при Него, когато се молеше насаме (виж Лука 11:1). Те бяха толкова завладени от неговата сериозност и неговата сила,че когато накрая Той се изправи на нозете Си, един от тях, плахо попита: „Ще научиш ли и нас да се молим? Те знаеха, че в сравнение с техния Учител, те бяха просто новаци – първокласници в училището на молитвата.

МОЛИТВЕНИТЕ ПРИНЦИПИ НА ИСУС
Исус не възрази на въпроса им. Напротив, Той се възползва от случая да ги научи, как да се молят. Ето какво каза Той:
„Когато се молите не бъдете като лицемерите, понеже те обичат да се молят стоящи в синагогата и по уличните кръстовища за да ги виждат хората… А ти когато се молиш, влез в своята вътрешна стая, затвори вратата и се помоли на твоя Отец, Който е невидим. Тогава, твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве. И когато се молите не бъдете многословни като езичниците, защото те мислят че ще бъдат послушани поради многото си думи. Не бъдете като тях, защото вашият Отец знае, от какво имате нужда преди да Му попросите.
А вие се молете така: ‘Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти и на земята, както е на небето. Дай ни днес ежедневния хляб. Прости ни дълговете, както и ние сме простили на нашите длъжници. И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия'“ (Матей 6:5-13).
Никой друг пасаж в Писанието не показва тъй ясно как трябва да се молим и съветът, който Исус предложи на учениците си преди две хиляди години е приложим също и за всички нас днес.
Моли се редовно. Исус каза, „когато се молите“, не „ако се молите.“
Моли се насаме. Бог не се впечатлява от публични изяви на набожност.
Моли се искрено. Бог не се интересува от формули. Той иска да чуе това, което е на сърцата ни.
Моли се определено. Вземи като образец на молитва Господната молитва, която наричаме още „Отче наш…“
В следващата глава ще се спрем на Исусовите молитвени принципи един по един. Ще разгледаме също някои изграждащи сърцето навици – дисциплини, практики, методи – които могат да ни помогнат да вградим тези принципи в нашия молитвен живот.

ВЪПРОСИ ЗА РАЗМИШЛЕНИЕ И РАЗИСКВАНЕ
Към Глава 4: НАВИЦИ ИЗГРАЖДАЩИ СЪРЦЕТО
1. Как отговаряш на изявлението на Бил Хайбелс: „Нашият дух, както и нашето тяло, имат изисквания за здраве и растеж“?
2. Назови някои навици, които допринасят за духовно здраве. Те част от твоя живот ли са?
3. Кои са предупредителните знаци за един …… подход към дисциплината?
4. Защо не трябва просто да вървим с духовния поток?
5. Любител на списъци ли си или свободен дух? Как е повлияло това молитвения ти живот?!
6. Какви решения трябва да се вземат от всеки, който гледа сериозно но на развиването силен молитвен живот?
7. Изброй четирите молитвени принципи на Исус, както са изложени за учениците в Матей 6:5-13.