Нашият пример – 1 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Аз съм всред вас
като Един, Който слугува.”
Нашият Господ Исус Христос дойде на този свят, за да служи неуморно на човека. Той “понесе печалта ни и със скърбите ни се натовари” (Исая 53: 4), за да може да посрещне всяка човешка нужда. Дойде, за да премахне от човечеството бремето на болестта, нищетата и греха. Неговата мисия бе да възстанови напълно хората; да им даде здраве, мир и съвършенство.
Разнообразни бяха нуждите на тези, които търсеха Неговата помощ и различни ­ обстоятелствата, но никой не си тръгваше, без да е получил необходимото. От Него струеше поток на целебна сила и тялото, духът и душата се възстановяваха.
Делото на Спасителя не зависеше от времето и мястото. Състраданието Му не познаваше граници. За изцеление и поучение към Него се устремяваха толкова много хора, че в цяла Палестина нямаше достатъчно голямо здание, за да ги побере. Неговата лечебница беше навсякъде ­ по зелените склонове на Галилейските хълмове, по главните пътища и крайморския бряг, в синагогите и на всяко друго място, където можеха да бъдат доведени болните. Във всеки град, във всяко село, във всяко кътче, откъдето минаваше, Той полагаше ръце над страдащите и ги лекуваше. Имаше ли сърца, готови да приемат Неговата вест, Той ги утешаваше, уверяваше ги в любовта на Своя Небесен Баща. По цял ден служеше на прииждащите, а вечерите посвещаваше на онези, които през деня е трябвало да се трудят за прехраната на семействата си.
Исус се бе нагърбил с огромната отговорност за спасението на хората. Знаеше, че ако не настъпи решителен поврат в принципите, целите и намеренията на човешкия род, всички щяха да погинат. Това тегнеше в душата Му, но никой не можеше да допусне колко тежък товар е. Бе сам и в детството, и в младостта, и в зрялата Си възраст. В Негово присъствие хората се чувстваха като на небето. Ден след ден Той посрещаше изпитания и изкушения; не минаваше ден, без да се докосне до злото и да стане свидетел на неговата власт над онези, които се стремеше да благославя и да спасява. Но въпреки това не се уморяваше, нито се обезсърчаваше.
Винаги подчиняваше желанията Си на стриктното изпълнение на Своята мисия. Прославяше живота Си, като се оставяше напълно на волята на Своя Отец. Като дете, когато майка Му Го намери в училището на равините и Го запита: “Синко, защо постъпи тъй с нас?”, Той отговори ­ и отговорът Му е ключът на Неговото жизнено дело: “Защо да Ме търсите? Не знаете ли, че трябва да се намеря около дома на Отца Ми?” (Лука 2:48, 49).
Животът Му беше живот на непрекъснато посвещение и себеотрицание. В този свят Той нямаше дом, освен когато любезни приятели Му осигуряваха подслон като на странник. Той дойде заради нас, за да покаже пътя, но живееше като най-бедните и работеше сред страдащите и нуждаещите се. Беше непризнат и непочитан от народа, за който бе направил толкова много, но винаги бе търпелив, добронамерен и насърчителен. Затова всички страдащи Го посрещаха като Вестител на живота и на мира. Виждаше нуждите на мъже и жени, деца и младежи; към всички отправяше поканата: “Елате при Мене!” Докато траеше службата Му, Исус посвещаваше повечето време на лекуване на болни и чудесата свидетелстваха за истинността на думите Му ­ че е дошъл не да погубва, а да спасява. Накъдето и да се понасяше, вестта за Неговата милост срещаше хора, вече изпитали влиянието Му и радващи се на обновените си сили. Множествата се тълпяха около тях, за да чуят от устата им за делата, които Господ бе извършил. Гласът Му бе първият звук, който мнозина чуваха, името Му ­ първата дума, която изричаха, лицето Му ­ първото нещо, което виждаха. Как можеха да не обичат Исус и да не възвестяват славата Му? Минаваше през градове и села като живителен поток, пръскащ живот и радост.
“Завулоновата земя и Нефталимовата земя край езерото отвъд Йордан, езическа Галилея; людете, които седяха в тъмнина, видяха голяма светлина и на ония, които седяха в страната на мрачната сянка, на тях изгря светлина”(Матей 4: 15, 16).
Спасителят използваше всяко изцеление, за да всажда в ума и душата Божествените принципи. Това беше целта на Неговата работа. Той даряваше земните благословения, като предразполагаше сърцата на хората да приемат Евангелието на Неговата благодат.
Христос можеше да заеме най-високото място сред учителите на еврейската нация; но предпочете да проповядва евангелието на бедните. Ходеше от място на място, за да могат онези по пътищата и кръстопътищата да чуят словата на истината. Гласът Му, обясняващ Писанията, се чуваше край морето, по планинския склон, из улиците на града, в синагогата. Често поучаваше във външния двор на храма, за да могат и езичниците да Го чуят.
Правеше впечатление колко различно беше Христовото учение от това на книжниците и фарисеите. Равините се занимаваха с предания, с човешки теории и измислици. Често на мястото на Писанието се поставяше писаното или казаното за него от хора. Предметът на Христовото учение беше Божието слово. Той посрещаше въпросите с ясния отговор: “Писано е”. При събуден интерес, било у приятел или у враг, винаги се позоваваше на Словото. Ясно и мощно изявяваше евангелската вест. Думите Му хвърляха светлина върху ученията на патриарсите и пророците, стигаха до хората като ново откровение. За пръв път слушателите Му осъзнаваха дълбините на Свещените писания.
Никога не е имало евангелизатор като Христос. Той бе Величието на небето, но се принизи и прие нашето естество, за да може да се срещне с хората там, където се намираха. Христос, Вестителят на завета, възгласи добрите новини на Евангелието за спасението на всички хора ­ богати и бедни, свободни и роби. Славата Му на най-Велик Лекар се бе пръснала из цяла Палестина. Болните се стичаха натам, откъдето трябваше да мине, за да Го помолят за помощ. Събираха се и мнозина, жадни да чуят думите Му и да бъдат докоснати от ръката Му. Така Той ­ Царят на славата ­ облечен в скромни човешки одежди, ходеше от град на град, от село на село, проповядвайки евангелието и лекувайки болните.
Христос посещаваше големите годишни национални празници и на събралите се, погълнати от външните изяви на церемониите, говореше за вечните неща, приближаваше ги до тях. На всички раздаваше от съкровищата на мъдростта. Езикът Му беше толкова прост, че всички го разбираха. Помагаше по начини, присъщи само Нему, не отминаваше никой в скръб и нужда. С нежност и изпълнена с любов доброта служеше на боледуващата от греха душа, изцеляваше я и є вдъхваше сила.
Беше най-великият Учител. Опитваше се да стигне до хората по най-познатите за тях пътища; представяше истината така, че винаги да бъде преплетена с най-светите спомени и изживявания за слушателите. Поучаваше така, че хората да чувстват колко тясно е свързан с техните интереси и добруване. Наставленията Му бяха толкова откровени, примерите ­ така подходящи, думите Му ­ така изпълнени със съчувствие и любов, че не можеше да не предизвика възхищение. Простотата и сериозността, с която се обръщаше към страдащите, осветяваха всяка дума.
Колко напрегнат бе животът Му! По колко пъти на ден влизаше в скромните жилища, потънали в мизерия и скръб, носеше надежда на отчаяните и мир на съкрушените. Благ и с изпълнено с любов, нежност и съчувствие сърце, Той се движеше между тях благодушен, възправяше сломените и утешаваше опечалените. Където и да отидеше, носеше благословение.
Така Исус служеше на бедните, но се мъчеше да намери пътища и към заможните. Търсеше познанството на богатия и образован фарисей, на еврейския благородник, на римския управник. Приемаше поканите им, присъстваше на тържествата им, опознаваше интересите и заниманията им, за да може да стигне до сърцата им и да им разкрие непреходните богатства.
Христос дойде на този свят, за да покаже, че получи ли сила от Небето, човек може да заживее свято ­ с неуморно търпение, със съчувствие и готовност да помага на всеки в нужда. Чрез нежното докосване на благодатта прогонваше от душата всяка тревога и съмнение, превръщайки враждата в любов и неверието в упование.
Можеше да каже комуто Нему е угодно: “Следвай Ме” ­ и човекът ставаше и тръгваше след Него. Омаята и оковите на княза на този свят биваха унищожени. Чуеше ли Неговия глас, духът на алчността и на славолюбието напускаше сърцата и хората се възправяха освободени, за да последват Спасителя.
Братска любов
За Христос нямаха никакво значение националността, рангът и вероизповеданието на човека. Книжниците и фарисеите искаха да ограничат броя на небесните дарби в полза на една нация, като изключат останалите от света от Божието семейство. Но Христос дойде, за да разруши всяка разделяща преграда. Дойде да покаже, че даровете на Неговата милост и любов са така неограничени, както въздухът, светлината или дъждът, който освежава земята.
Христовият живот установи религия, в която няма касти; религия, при която евреи и езичници, свободни и роби са споени части от едно братство, и всички са равни пред Бога. Никакъв политически въпрос не можеше да повлияе на Неговия начин на действие. Не правеше никаква разлика между близки и чужди, приятели и врагове. Сърцето Му откликваше на всяка душа, жадуваща за животворната роса.
За Него нямаше недостойно човешко същество, което би могъл да отмине, стремеше се да намери целебно, спасително средство за всяка душа. В каквото и общество да се намираше, Той поучаваше с уроци, съобразени с времето и обстоятелствата. С всяко човешко пренебрежение или оскърбление осъзнаваше още по-силно нуждата от Божествено-човешкото съчувствие. Опитваше се да вдъхне надежда и на най-грубите и най-малко обещаващите, като ги уверяваше, че могат да станат безупречни и чисти и да изградят характер, чрез който да се изявят като Божии деца.
Често срещаше завладени от Сатана, обезсилени да се избавят от оковите му. На такива обезсърчени, болни, изкушени, паднали души Исус изговаряше думи на най-нежно състрадание, думи, от които те толкова много се нуждаеха и които можеха да разберат. Срещаше и други, борещи се с врага на душите. Тях Той насърчаваше да постоянстват, уверявайки ги, че ще спечелят, защото Божии ангели са на тяхна страна и ще им помогнат да победят.
На трапезата на бирниците Исус седеше като почетен Гост и чрез съчувствието и любезната Си общителност показваше, че признава човешкото достойнство; и хората закопняваха да станат достойни за Неговото доверие. Думите Му се лееха с благословение и животворна сила в жадуващите им сърца. В тези отхвърлени от обществото хора се пробуждаха нови копнежи, откриваха се възможности за нов живот.
Макар и евреин, Исус общуваше свободно със самаряните, пренебрегвайки фарисейските обичаи на народа Си. Без да се съобразява с предразсъдъците, приемаше гостоприемството на тези презрени хора. Спеше заедно с тях под покрива им, ядеше с тях на трапезата им храната, приготвена от техните ръце; минаваше по техните улици и беше с тях изключително любезен и учтив. И докато с човешкото съчувствие привличаше сърцата им към Себе Си, Божествената Му благодат им предлагаше спасението, което евреите бяха отхвърлили.
Лично служене
Христос не пренебрегваше нито една възможност да предаде спасителната вест на Евангелието. Чуйте чудесните Му думи към жената от Самария. Той седеше край Якововия кладенец, когато тя дойде, за да налее вода. За нейна изненада Христос я помоли: “Дай Ми да пия.” Имаше нужда от глътка студена вода, но търсеше и възможност да я подтикне към животворната вода. “Как Ти, Който си юдеин, искаш вода от мене, която съм самарянка? Защото юдеите не се сношават със самаряните. Исус в отговор и каза: Ако би знаела Божия дар и Кой е Онзи, Който ти казва: Дай Ми да пия, ти би поискала от Него и Той би ти дал жива вода… Всеки, който пие от тая вода, пак ще ожаднее; а който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот” (Йоан 4:7-14).
Какъв интерес прояви Христос към това човешко същество! Колко сериозни и убедителни бяха думите Му! Когато ги чу, жената остави стомната, отиде в града и каза на близките си: “Дойдете да видите човек, който ми казва всичко, което съм сторила. Да не би Той да е Христос?” И по-нататък четем: “И в тоя град много самаряни повярваха в Него” (Йоан 4:29, 39). А кой може да прецени какво влияние за спасяването на души са оказвали тези Негови думи през всичките години оттогава досега?
Христос е готов да поучава навсякъде, където има сърца, отворени да приемат истината. Той им разкрива Бог Отец и службата, поета от четящия в сърцето. За такива души не си служи с притчи. На тях, както и на жената, Христос казва: “Аз съм, Който говоря с тебе!”