Лекарят като възпитател – 8 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)

“Устата на мъдрия пръска разум.”
Истинският лекар е и възпитател. Той признава своята отговорност не само към болните, които са под непосредствената му грижа, но и към обществото, в което живее. Длъжен е да бъде пазител и на физическото, и на моралното здраве; не само да дава правилни наставления за лечението на болните, но и да внушава добри правила за природосъобразен начин на живот, да запознава хората със здравните принципи.
Възпитаване в духа на здравословните принципи
Никога познанията върху здравните принципи не са били така необходими както сега. В някои области е отбелязан голям напредък, особено по отношение на удобствата и облекчаването на живота, а също и при профилактиката и лекуването на много заболявания. И въпреки това намаляването на физическата сила и издръжливостта е просто застрашително. Това е грижа на всички, които милеят за благото на ближните си.
Несъобразеният с природните закони живот на нашата цивилизация предразполага към обезсмисляне на здравословните принципи. Съвременните обичаи и мода влизат в противоречие с природата. Налагат навици и предлагат удоволствия, които непрекъснато намаляват физическата и духовната сила и натоварват хората с непоносимо бреме. Навсякъде се ширят невъздържаност и престъпност, болести и мизерия.
Някои престъпват здравните закони от незнание и затова се нуждаят от поучение. Мнозинството обаче ги знаят много добре, но не постъпват според тях. На такива трябва да се подчертае необходимостта те да станат правило в живота им, да се прилагат на практика. Лекарят има много възможности да ги разяснява и да им изтъква колко е важно практическото им приложение. С професионалния си опит и знания той може сериозно да предпази пациентите си от много неизброими вреди.
Употребата на лекарства*
Навикът да се прекалява с лекарствата е причина за много заболявания, често по-сериозни от първоначалното. Мнозина, когато се разболеят, не се стараят да се доберат до първопричината на заболяването. Главната им грижа е да се избавят от болките и неразположението. Прибягват към употребата на какви ли не лечебни средства и “специалитети”, за чието същинско действие малко знаят; или пък се обръщат към лекар за лекарство, което да противодейства на последицата от вече допусната от тях грешка, без да мислят да променят увредилия здравето им навик. Не усетят ли веднага подобрение, опитват следващото лекарство; и така злото расте.
Хората трябва да знаят, че лекарството не лекува болестта. Вярно е, че понякога води до временно облекчение и пациентът смята, че е оздравял вследствие употребата му. Това обаче се получава, защото организма притежава достатъчно жизнена сила, за да изхвърли отровата и да коригира обстоятелствата, причинили развитието на болестта. Здравето би се възстановило и без лекарството ­ в повечето случаи то въздейства само временно, но не лекува и последиците по-късно са тежки.
С употребата на отрови (лекарства) много хора си навличат доживотни страдания, а понякога и преждевременен фатален край, който би могъл да бъде избегнат, ако се употребяваха природни лечебни средства. Към много от съдържащите се във фармацевтичните илачи отрови човек се пристрастява, което е гибелно за тялото и душата. Доста от популярните лекарства, тъй наречените универсални, пък дори и предписвани от лекари, са в основата на навика да се поемат редовно спиртни напитки, опияти и други, превърнали се вече в проклятие за човечеството.
Възстановяващата сила на природата
Здравето се укрепва само когато човек усвоява и практикува необходимите здравословни принципи. Лекарите трябва да учат хората, че възстановяващите сили са не в лекарствата, но в природата. Чрез болестта природата се опитва да освободи организма от резултатите от нарушаването на природните закони. В случаи на заболяване трябва да се установи причината. Нехигиеничните условия трябва да се променят, лошите навици ­ да се премахнат. Трябва да се помогне на природата в усилието є да отстрани натрупаните отрови и да възстанови правилните функции в организма.
Природни лечебни средства
Чистият въздух, слънцето, въздържанието, почивката, движенията, правилното хранене, подходящата диета, достатъчното количество вода, упованието в Божествената сила ­ това са истинските лечебни средства. Всеки трябва да ги познава и да знае как да ги използва. Болните трябва да са запознати с принципите за лекуването и да имат съответната подготовка, за да ги прилагат на практика.
Прилагането на природосъобразни лечебни средства обаче изисква голямо постоянство и търпение, които за мнозина са трудно постижими. При този начин на лекуване възстановяването става постепенно и за нетърпеливите е непоносимо бавно. Отказването от вредни пристрастявания изисква жертви. Но ако човек се реши, ще установи, че организмът (когато не му се пречи) си върши работата мъдро, точно и добре. Онези, които продължително време живеят съобразно законите на природата, ще бъдат възнаградени със здраво тяло и здрав дух.
Опазване на здравето
Общо взето, обръщаме твърде малко внимание на опазването на здравето. А много по-мъдро е да знаем как да се предпазим от болестите, отколкото да ги лекуваме, когато вече са налице.
Дълг на всеки човек е за свое добро и за благото на човечеството да изучава законите на живота и съвестно да ги изпълнява. Длъжни сме да познаваме много добре анатомията на човешкото тяло, устройството на различните органи и зависимостта им един от друг, поддържаща правилното функциониране на целия организъм. Трябва да се познават също и влиянието на духа върху тялото и на тялото върху духа, както и законите, които ги регулират.
Борбата на живота
Не трябва никога да се забравя, че здравето не зависи от случайности. То е последица от познаването и спазването на здравните закони. Това е добре известно на спортистите. Те преминават през най-старателната подготовка; спазват най-строга дисциплина. Знаят, че една малка небрежност, претоварване или отпускане могат да нарушат баланса на органите да доведат до сигурно поражение.
Още по-важно е да се полагат необходимите грижи, за да се подсигури добрият резултат в борбата на живота! Това не е маловажна борба. Става дума за борба, от която зависят съдбовни резултати. Изправени сме срещу невидими врагове. Зли ангели се борят за завладяването на всяко човешко същество. Всичко, което вреди на здравето, не само намалява физическата сила, но отслабва духовните и моралните възможности. Един вреден навик може да заличи способността на човека да разграничава доброто от греха, както и да потисне силата му да противостои на злото. Всичко това води до увеличаване на опасността от грешки и поражения.
“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата?” (1Кор. 9:24). А в борбата, която ние водим, могат да спечелят всички, които усъвършенстват самодисциплината си и следват добрите принципи. Тяхното прецизно спазване в детайли често се смята за дребнавост ­ за нещо маловажно, незаслужаващо особено внимание. Но относно въпросите, за които става дума, нищо не е маловажно. Всяка наша постъпка се отразява на везните, отмерващи победа или поражение в живота ни. Писанието ни заповядва: “Така тичайте, че да получите наградата” (1Кор. 9:24).
Поради невъздържанието си човешките първородители са изгубили рая. Въздържанието има много по-голямо значение в нашата подготовка за небето, отколкото си мислим.
Като има предвид тренирането на самоотвержеността в древногръцките състезателни игри, ап. Павел пише: “И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние ­ нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:25-27).
Основа на реформирането
Успехът на реформирането зависи от точното познаване на основната истина. Докато, от една страна, има опасност да се изпадне в тесногръдие и във формализъм, от друга, не по-малко опасно е нехайното свободомислие. Основата на всяка здравна реформа е Божият закон. Трябва ясно и определено да подчертаваме необходимостта от неговото прилагане. На хората трябва да се разясняват принципите му. Те са така вечни и непроменими, както самият Бог.
Една от най-печалните последици на първото падение е, че човекът е изгубил силата си да се владее. Само ако тази сила се възвърне, може да се постигне истински успех.
Единственото място, където духът и душата се развиват в изграждане на характера, е тялото. Затова врагът на душите насочва своите изкушения към отслабване и сломяване на телесните ни сили. И успее ли, човекът е във властта на злото. Наклонностите на нашето физическо естество със сигурност ще ни доведат до гибел и смърт, ако не са подвластни на една по-висша сила.
Тялото трябва да се подчинява на властта на по-висшите сили на съществото. Страстите трябва да се овладяват от волята, която пък трябва да бъде подчинена на Бога. Нашият живот трябва да се ръководи от царствената власт на разума, осветен чрез Божията благодат.
Божиите изисквания трябва да се внушават на съвестта, у мъже и жени трябва да се култивира самоконтрол, съзнание за необходимостта от чистота, за освобождаване от чревоугодничеството и от пагубните навици. Необходимо е да се подчертава, че физическите и душевните сили са Божи дар и че трябва да бъдат поддържани в най-добро състояние за служба Нему.
В старотозаветното богослужение с жертви представящо символично евангелието, жертвата, принасяна на Божия олтар, не бивало да има никакъв недостатък или порок ­ какъвто е Христос. Словото Божие ни сочи точно какви трябва да бъдат Божиите чеда ­ “жива жертва”, “света и неопетнена”, “благоугодна Богу” (Римл. 12:1; Еф. 5:27).
Необходимост от Божествена сила
Без Божията сила не може да се извърши истинско реформиране. Човешките защитни средства срещу вродени и придобити пороци приличат на пясъчна преграда срещу порой. Само когато Христовият живот стане жива сила в собствения ни живот, можем да противостоим на изкушенията в самите нас и на заобикалящите ни отвън.
Христос дойде на този свят и живя според Божия закон, за да може човекът да постигне пълна власт над своите плътски наклонности, гибелни за душата. Лекарят на тялото и на душата осигурява победа над всички вредни пристрастявания. Той е предвидил всички възможности човек да постигне съвършен характер.
Когато някой се предаде на Христос, духът му се подчинява на властта на Божия закон. А това е царският закон, възвестяващ свобода на пленените. Когато човек стане едно с Христос, става свободен. Подчинение на Христовата воля означава възстановяване на човешкото съвършенство.
Послушание към Бога означава освобождаване от робството на греха, освобождаване от властта на човешките страсти и склонности. Тогава човек може да застане като победител над самия себе си, над собствените си слабости, като победител в борбата с “духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).
Поучаване вкъщи
Поучения никъде не са по-необходими и никъде не ще дадат по-добри резултати, отколкото вкъщи. Върху родителите лежи дългът да положат основата на навиците, определящи характера на децата им. Възпитанието трябва да започне с разясняване принципите на Божия закон и тяхното отношение към физическото и моралното здраве. На децата трябва да стане ясно, че съобразяването с Божието слово е единствената гаранция срещу злините, които устремно влекат света към унищожение. Обяснявайте на родителите, че са отговорни не само за себе си, но и за своите деца. Те дават пример или на послушание, или на престъпване. От примера и поученията им зависи участта на семейството им. Децата ще бъдат това, което родителите им направят от тях.
Ако родителите можеха да видят последиците от своите постъпки, как самите те поддържат и увеличават или силата на греха, или ­ на правдата, сигурно щяха да постъпват по друг начин. Мнозина щяха да се освободят от различни свои недостатъци и навици и щяха да приемат Божествените принципи за живота.
Силата на личния пример
Лекарят, който обслужва семействата по домовете им, който седи до леглата на болните, облекчава страданията им и ги връща от прага на смъртта, който вдъхва надежда на умиращия, спечелва доверието и симпатията повече от всеки друг. Дори проповедникът на евангелието не се радва на такива големи възможности и на такова влияние.
Примерът на лекаря, както и неговите напътствия, трябва да бъдат положително въздействаща сила. За реформата са нужни мъже и жени, истински владеещи себе си във всекидневния живот. Когато самите ние прилагаме в живота проповядваните принципи, те придобиват друга стойност. Светът се нуждае от практическо, нагледно доказване на възможностите на Божията благодат за възстановяване у човешките същества изгубеното царствено достойнство, като им дава сила да се владеят. Светът не се нуждае от нищо толкова, колкото от познанието за спасителната сила на евангелието, изявявана в живота на истинските християни.
Лекарят постоянно е в допир с хора, нуждаещи се от подкрепата и насърчението на един истински пример. На мнозина липсва морална сила. Липсва им себевладеенето и затова лесно биват побеждавани от изкушението. Лекарят може да помогне на такива души само когато в неговия личен живот ясно личи твърдото спазване на принципите, което го прави способен да побеждава всяка вредна привичка и низка страст. В начина му на живот трябва да се вижда действието на Божествената сила. Ако не е така, колкото и убедителни и силни да са думите му, влиянието му ще бъде само отрицателно.
Съвет или помощ от лекаря търсят много хора, претърпели морално крушение поради лошите си навици. Те са наранени и слаби и чувстват своята немощ и неспособност да се борят. В подобни случаи от тях трябва да се отдалечи всичко, което би подхранвало съсипалите ги помисли и чувства. Трябва да се потопят в атмосфера на благородни мисли, чиста и възвишена. Колко тежка е отговорността на онези, които, вместо да им бъдат добър пример, сами се погубват чрез вредните си навици! Тяхното влияние увеличава силата на изкушението!
Лекарят и въздържанието
Към лекарска помощ прибягват много хора, които погубват тялото и душата си чрез употребата на тютюн и спиртни напитки. Ако лекарят е достатъчно отговорен, ще обяснява на такива пациенти причината за страданието им. Но ако самият той пуши и пие, каква тежест могат да имат думите му? Няма ли да му е неудобно, съзнавайки собствените си слабости, да ги посочва на пациентите си и да ги убеждава в гибелните им последици?
Как може лекарят да служи за пример на чистота и себевладеене, как може да бъде радетел на трезвеността, ако самият той пие? Как може да служи на Господа край леглото на болни и умиращи, когато от него лъха на алкохол или тютюн?
Как може да оправдае доверието, което му се възлага като на способен лекар, ако сам руши нервите си и упоява разсъдъка си с наркотични отрови? Такъв лекар не е в състояние да взима бързи решения или да работи точно!
Ако той не спазва законите, управляващи собственото му същество, ако предпочита да задоволява прищевките, без да се грижи за телесното и духовното си здраве, как може да се смята за способен и достоен да му се доверява отговорност за друг човешки живот?
Обезсърчения в лекарската работа
Колкото и способен и верен християнин да е един лекар, не може в неговия живот да няма случаи на временно обезсърчаване и пораженчески мисли. Понякога в работата си не постига онова, което би искал. Макар здравето на пациентите му да е възвърнато, то може да не е от съществено значение нито за тях, нито за околните им. Мнозина оздравяват само за да повторят разпътствата, причинили болестта им. Те наново се хвърлят с предишната страст във водовъртежа на прищевките и безумствата си. Лекарят сякаш е полагал напразно усилия за тях.
И Христос имаше подобни случаи, но Той не спираше да работи, макар и само за една страдаща душа. От десетимата прокажени, които бяха очистени, само един оцени стореното за него; и той беше чужденец ­ самарянин. Заради него Христос излекува и десетимата. Когато лекарят има успех, сходен с този на Спасителя, нека се поучи от Великия Пример. За Христос е писано: “Няма да отслабне, нито да се съкруши” и “Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити” (Исая 42:4; 53:11).
Дори само една душа да би приела евангелието на Божията благодат, за да спаси само тази единствена душа, Той би приел същия живот на къртовска работа, на смирение и позорната смърт. Ако чрез нашия труд бъде възвърната, облагородена и приготвена да се яви пред Господа в небето макар и само една душа, нямаме ли и тогава причина да се радваме?
Лични нужди и опасности
Задълженията на лекаря са тежки и изтощителни. За да може да ги изпълнява успешно, той се нуждае от здраво тяло и здрав дух. Човек, който е слаб или болнав, не може да понесе изтощителната натовареност на лекарската професия. Онзи, комуто липсва способността да се владее напълно, не би могъл да се справя с най-различните болести.
Лекарят често се лишава от сън, дори от храна, от удоволствието да прекара приятни мигове по време на религиозни служби и събрания и животът му сякаш затъва в дълбока сянка. Страданията, които гледа, нещастните умиращи, които търсят помощта му, допирът му с болката съкрушават сърцето му и рушат вярата му в човечеството.
В борбата с болестта и смъртта нервите се напрягат до крайност. Реакцията след такова страшно напрежение поставя характера на най-голямо изпитание. Тъкмо тогава изкушението е най-силно. Лекарят повече от всеки друг се нуждае от самообладание, душевна чистота и от онази вяра, която се държи за Господа. Заради пациентите и заради себе си той не бива да пренебрегва здравните закони. Проявената небрежност в здравните навици е в тясна връзка с небрежността по отношение на морала.
Единствената сигурност
Сигурността на лекаря при всички случаи се крие единствено в това да постъпва според принципи, опиращи се на стриктно следваната цел, поставена от Бога. Той трябва да притежава моралната сила на Божия характер. Всеки ден, всеки час, всеки миг да живее като пред лицето на невидимия свят, като Мойсей да се държи за невидимото, сякаш го вижда.
Правдата се корени в благочестието. Човек не може постоянно да води пред себеподобните си чист, истински живот, изпълнен с добри дела, ако не е в съгласие с Бога. Колкото по-широка е дейността му, толкова по-тясна трябва да бъде връзката на сърцето му с Господа.
Колкото по-належащи са задълженията и по-голяма ­ отговорността му, толкова по-голяма е нуждата му от Божествена сила. Лекарят трябва да отделя време да се вдълбочава във вечните неща. Трябва да противостои на вражески сили, които всячески се стремят да го отделят от Източника на силата. Трябва главно чрез молитва и изучаване на Писанието да се поставя под Божията закрила, да живее в непрекъсната връзка, в искрено общение с принципите на истината, правдата и милостта, които изявяват Божиите качества в душата.
В каквато степен е било възприето Божието слово, в такава то ще повлияе със силата си на всяка постъпка в живота, на всяко развитие на характера, ще очиства всяка мисъл, ще регулира всяко желание. Онези, които се облягат с доверие на Божието слово, ще бъдат мъжествени и силни. Ще се издигнат високо над всякакви низости в свободна и чиста атмосфера.
Когато човек е в общение с Бога, преобразяващата решителност, запазила Йосиф и Даниил от гибелното влияние в езическите палати, ще запази и неговия живот в неопетнена чистота. Одеждата на неговия характер ще бъде без петно. Христовата светлина не ще бъде затъмнена в живота му. Светлата утринна звезда ще го огрява непрекъснато с непроменима слава.
Такъв живот ще бъде източник на сила в обществото. Ще бъде преграда срещу злото, прибежище за изкушаваните. Ще бъде светлина, сочеща пътя на всички, които в трудности и обезсърчения търсят верния път.