Търсене по ключови думи в книги от библиотеката
Здравеопазването при израилтяните – 21 – По стъпките на Великия Лекар – Елена Вайт (Елън Уайт)
“Има здраве в спазването на Божия закон.”
В наставленията, които Бог е дал на Израил, се обръща особено внимание на здравето. Преди влизането в Ханаан народът, излязъл от робство, обременен от нездравословните обичаи на езичниците, е бил подложен в пустинята на най-строга дисциплина и възпитание. Въведени са били здравни принципи и санитарни закони, важещи за всички.
Предпазване от болести
Не само в религиозните служби, но и във всички случаи на всекидневието е било необходимо да се прави разлика между чистото и нечисто. Всеки, влязъл в допир със заразна болест, е бивал отлъчван от лагера, без право да се върне в него, докато не бъде основно очистен както тялото, така и дрехите му. В случай на заболяване от заразна болест са се давали следните наставления:
“Всяка постелка, на която легне оня, който има течение, ще бъде нечиста; и всяко нещо, на което седне, ще бъде нечисто. Също и който се допре до постелката му, трябва да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта; и който седне на нещо, върху което е седял оня, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И който се допре до тялото на този, който има течението, да изпере дрехите си и да се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. Оня, който има течението, ако плюе върху чистия, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще бъде нечист до вечерта. И всяко седло, на което би седнал оня, който има течението, ще бъде нечисто. И който се допре до какво да е нещо, което е било под него, ще бъде нечист до вечерта; и който понесе това нещо, нека изпере дрехите си и се окъпе във вода, и ще бъде нечист до вечерта. И ако оня, който има течението, се допре до някого, без да се омил ръцете си с вода, този да изпере дрехите си и да се окъпе във вода и ще е нечист до вечерта. И пръстният съд, до който би се допрял оня, който има течението, да се строши; а всеки дървен съд да се измие с вода” (Левит 15:4-12).
Законът за проказата също илюстрира много ясно всеобхватността на мерките, вземани за спазването на тези правила:
“През всичкото време, докогато бъде раната на него, той ще бъде нечист; ще седи отлъчен. Вън от стана да бъде жилището му. Ако заразата на проказата бъде в дреха, във вълнена дреха или в ленена дреха, било в основата или във вътъка, ленен или вълнен, или в кожа, или в какво да е кожено нещо, и ако заразата е зеленикава или червеникава в дрехата, или в кожата, било в основата или във вътъка, или в коя да е кожена вещ, това е зараза от проказа и трябва да се покаже на свещеника. Свещеникът нека прегледа заразата и затвори за седем дена онова, което има заразата. А на седмия ден да прегледа заразата. Ако заразата се е разпростряла по дрехата, било по основата или по вътъка, или по кожата, в каквато работа и да е употребена кожата, заразата е люта проказа; това е нечисто. Да изгори дрехата, в която е заразата, било в основата или в вътъка, вълнена дреха или ленена, или каква да е заразена кожена вещ, защото е люта проказа; с огън да се изгори…” (Левит 13:46-52).
Също и къщата, в която се изявявали подобни белези, става небезопасна и трябва да бъде разрушена. Свещеникът е трябвало да нареди тя да бъде съборена, а “камъните и дърветата є, и всичката и мазилка да се изнесат вън от града на нечисто място. При това, който влезе в къщата през цялото време, през което тя е била затворена, да бъде нечист до вечерта. А който спи в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта; и който яде в къщата, нека изпере дрехите си и да бъде нечист до вечерта” (Левит 14:45-47).
Чистотата
Необходимостта от лична хигиена се внушава по много впечатляващ начин. Преди да се съберат на Синайската планина, за да чуят оповестяването на закона от Божия глас, всички е трябвало да се изкъпят и да изперат дрехите си. Тази заповед била спазвана под страх от смъртно наказание. Никаква нечистота не можело да се търпи в Божието присъствие.
По времето на пребиваването си в пустинята израилтяните са били непрекъснато на чист въздух, където последиците от нечистотата не са били толкова страшни, както при живеенето в затворени къщи. И все пак е било наложено най-строго спазване на чистота вътре и вън от шатрите. Никакви отпадъци не са били оставяни в лагера или край него. Господ казва: “Понеже Господ, Бог твой, ходи из стана ти, за да те избавя и да предава враговете ти в твоите ръце. Затова станът ти трябва да бъде свят” (Втор. 23:14).
Диетата
Разликата между чисто и нечисто се е спазвала като принцип при всяка храна.
“Аз Съм Господ, Бог ваш, който ви отделих от всички народи. Затова правете разлика между чистите животни и нечистите и между нечистите птици и чистите; и да не осквернявате себе си с животно или с птица, или с какво и да е, що пълзи по земята, които Аз ви отделих като нечисти” (Левит 20:24, 25).
Много животински храни, които езичниците наоколо са употребявали, за израилтяните са били забранени. Това разграничение не е било произволно. Забранените храни са нездравословни. А фактът, че са обявени за нечисти, ни кара да се замислим относно консумирането на вредните храни. Това, което поразява тялото, лесно поразява и душата. Прави онзи, който го използва, недостоен за общуване с Бога и негоден за висша и свята служба.
Привилегии и правила
Започнатото в пустинята дисциплиниране продължило и в обетованата земя при условия, благоприятни за създаването на добри и правилни навици. Народът не е бил наблъскан по градовете, но всяко семейство имало свой подслон в земя, която включвала всички блага, необходими за естествен, пълноценен живот.
Относно жестоките, разюздани нрави на ханаанците, които били възприети от израилтяните, Господ казва: “Не постъпвайте според обичаите на народите, които ще прогоня отпред вас. Защото те са вършили всичко това и Аз възнегодувах против тях” (Левит 20:23). “И не внасяй гнусотата в дома си, за да не попаднеш под клетва, както тя” (Втор. 7:26).
При всички случаи на всекидневния живот израилтяните са били поучавани на уроците, които Светият Дух ни дава и днес: “Не знаете ли, че сте храм на Бога, и че Божият Дух живее във вас? Ако някой развали Божия храм, него Бог ще развали; защото Божият храм е свят, който храм сте вие” (1Кор. 3:16, 17).
Радостта
“Веселото сърце е благотворно лекарство” (Пр. 17:22). Благодарността, радостта, благотворителността и доверието в Божията любов и грижа са най-добрата закрила на здравето. За израилтяните те е трябвало да са основният тон на живота им.
Трите големи пътувания за годишните празници в Ерусалим, едноседмичното прекарване в шатри през празника на шатроразпъването са им осигурявали почивка на открито и приятно общуване. Тези празници са ставали още по-радостни и мили от оказваното гостоприемство на чужденците, левитите и бедните.
“И да се развеселиш ти, левитинът и пришелецът, който е всред вас, във всичките блага, които Господ, твоят Бог, е дал на тебе и на дома ти” (Втор. 26:11).
Така и по-късно, когато Божият закон е бил прочетен на завърналите се от Вавилон пленници и народът е плакал поради престъпленията си, са били изречени милостивите думи: “Не тъжете! Идете, яжте тлъсто и пийте сладко, и пратете дялове на ония, които нямат нищо приготвено, защото денят е свят Господу. Не скърбете, защото да се радвате в Господа е вашата сила” (Неемия 8:9, 10).
Тогава “обявиха и разгласиха по всичките си градове и в Ерусалим, казвайки: “Идете в планината и носете вейки от питомна маслина, вейки от дива маслина, вейки миртови, вейки палмови и вейки от други широколистни дървета, за да направите шатри според писаното. Отиде народът и донесоха, та си направиха шатри, всеки на покрива си и в дворовете си, и в дворовете на Божия дом, и на стъгдата при Водни порти, и на стъгдата при Ефремовите порти. Цялото общество от ония, които се бяха върнали от плен, направи шатри и живееха в шатрите… Радостта беше твърде голяма” (Неемия 8:15-18).
Последици от послушанието на Божия закон
Бог обучил Израил на всички принципи, важни както за физическото, така и за нравственото здраве. За тези принципи не по-малко, отколкото за заповедите от нравствения закон, се отнасят Божиите наставления:
“Тези думи, които ти заповядвам, да бъдат в сърцето ти; и внушавай ги на децата си и говори за тях, когато седиш вкъщи, и когато си на път, когато си лягаш и когато ставаш, и завържи ги на ръката си за знак, да бъдат превръзка над очите ти; напиши ги върху праговете на къщата си и върху вратите си” (Втор. 6:6-9).
“Ако един ден син ти те попита: Какво значат тези заповеди, наредби и закони, които ви заповяда Господ, вашият Бог, ти кажи на сина си: Господ ни заповяда да изпълняваме всички тия наредби, да се боим от Господа, своя Бог, за да ни бъде по-добре през всичките дни, за да запазим живота си, както и сега” (Втор. 6:20, 21, 24).
Ако израилтяните бяха следвали дадените им наставления и бяха се ползвали от привилегиите си, щяха да бъдат за света нагледен урок за здраве и благополучие. Ако като народ бяха живели според Божия план, щяха да бъдат запазени от болестите, от които страдаха другите народи. Те можеха да ги превъзхождат по физическа сила и умствени способности. Можеха да бъдат най-могъщата нация на земята. Бог бе казал: “Благословен ще бъдеш повече от всички народи” (Втор. 7:14).
“Господ ти обеща днес, че ще бъдеш Негов собствен народ, както бе ти говорил, ако пазиш всичките Му заповеди, и че Той ще те постави по-горе от всички народи, които е сътворил, в почит, слава и великолепие, и че ти ще бъдеш свят народ на Господа, твоя Бог, както е говорил Той” (Втор. 26:18, 19).
“И ще слязат върху тебе всички тези благословения, и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог, и грижливо изпълняваш всичките Му заповеди, които ти заповядвам днес, то Господ, твоят Бог, ще те постави по-горе от всички народи на земята; и ще слязат върху тебе всички тези благословения и ще се изпълнят върху тебе, ако слушаш гласа на Господа, твоя Бог. Благословен ще бъдеш в града и благословен на полето. Благословен ще бъде плодът на утробата ти и плодът на земята ти, и плодът на добитъка ти, и плодът на воловете ти, и плодът на овцете ти. Благословени ще бъдат твоите житници и нощвите ти. Благословен ще бъдеш, когато влизаш и благословен, когато излизаш” (Втор. 28:2-6).
“Господ ще прати благословения върху твоите житници и върху всяка работа на ръцете ти; и ще те благослови на земята, която Господ, твоят Бог ти дава. Господ ще те постави за Свой свят народ, както се бе клел на тебе, ако спазваш заповедите на Господа, твоя Бог, и ходиш по пътищата Му. Тогава ще видят всички народи на земята, че името на Господа е дадено на тебе, и ще се уплашат от тебе. И Господ ще ти даде изобилие от всички блага в плода на утробата ти, в плода на добитъка ти и в плода на нивите ти на земята, за която Господ се е клел на твоите отци да ти я даде. Господ ще ти отвори добрата си съкровищница, небето, за да дава то навреме дъжд на земята ти и да благославя всички работи на ръцете ти; и ще даваш на заем на много народи, а сам не ще вземаш на заем. Господ щете направи глава, а не опашка, и ще бъдеш само на висок, а не на ниско, ако слушаш заповедите на Господа, твоя Бог, които ти заповядвам днес да пазиш и изпълняваш” (Втор. 28:8-13).
На първосвещеника Аарон и на синовете му било дадено следното наставление:
“Тъй благославяйте синовете израилеви и им казвайте: “Да те благослови Господ и да те опази! Господ да погледне милостиво към тебе със светлото Си лице и да те помилва! Господ да обърне към тебе лицето Си и да ти даде мир!” Тъй да призовават името Ми над синовете израилеви, и Аз ще ги благословя!” (Числа 6:23-27).
“Силата ти да бъде според дните ти!” Няма подобен на Есуруновия Бог, Който за помощ на тебе се носи на небесата и на облаците във великолепието Си. Вечният Бог е твое прибежище и подпорка са ти вечните мишци… Тогава Израил ще се засели в безопасност, източникът Яковов ще бъде в земята, богата с жито и с вино; и небесата му ще капят роса. Блажен си ти, Израилю! Кой е подобен на тебе, народе, спасяван от Господа, Който ти е щит за помощ и меч за твоето възвишаване!” (Втор. 33:25-29).
Израилтяните не изпълнили Божиите предписания и затова не получили благословенията, които можели да имат.
Но в лицето на Йосиф и Даниил, на Мойсей и Илия и др. имаме въздействащи примери за последиците от правилния начин на живот. Подобна вярност и днес ще даде същите резултати. За нас е писано: “Вие обаче сте избран народ, царско свещенство, свят народ, люде, които Бог придоби, за да възвестява превъзходствата на Този, Който ви призова от тъмнината в Своята чудесна светлина” (1Петрово 2:9).
“Благословен оня човек, който се уповава на Господа и комуто надеждата е Господ!” (Еремия 17:7).
“Праведният ще цъфти като палма, ще расте като кедър в Ливан; насадени в дома Господен ще цъвтят в дворовете на нашия Бог. Ще бъдат плодоносни и в дълбока старост, ще бъдат сочни и зелени; за да възвестят, че е праведен Господ, моята Канара, у Когото няма неправда”(Псалм 92:12-15).
“Листата му са зелени… и не престава да дава плод” (Еремия 17:8).
“… И сърцето ти нека пази заповедите Ми, защото дългоденствие, години от живот и мир ще ти притурят те. Благост и вярност нека не те оставят. Вържи ги около шията си, начертай ги на плочата на сърцето си. Тогава ще ходиш безопасно по пътя си и ногата ти не ще се спъне. Когато лягаш, не ще се страхуваш. Да, ще лягаш и сънят ти ще бъде сладък. Не ще се боиш от внезапен страх, нито от бурята, когато нападне нечестивите. Защото Господ ще бъде твое упование и ще упази ногата ти да се не хване” (Притчи 3:1-3, 23-26).