Тези,които презират упрека – 72 – Съкровищница от свидетелства Том 1 – Елена Вайт (Елън Уайт)

Апостол Павел заявява ясно, че опитността на израилтяните в тяхното пътуване е била записана, за да послужи на живеещите днес, достигналите последните времена. Ние не мислим, че нашият духовен опит е по-малък от техния, дори напротив. За подозрителните и роптаещите ще има изкушения, ще има и открити бунтове, както бе записано за древния Израил, ще има дух, противопоставящ се на укоряванията за греховете и грешките. Но трябва ли поради тези причини гласът на изобличението да замлъкне? Ако допуснем това, състоянието ни няма да е по-добро, отколкото на всички останали, които се боят да се докоснат до преобладаващите грешки и грехове на народа.
Отделените от Бога за проповедници на правдата са натоварени с тържествената отговорност да изобличават греховете на народа. Павел заповяда на Тит: Така говори, увещавай и изобличавай с пълна власт. Никой да те не презира“ (Тит 2:15). Винаги ще има хора, презиращи онзи, който дръзне да изобличава греха, но ще дойде време, когато изобличението не трябва да се задържа. Павел наставлява Тит строго да изобличава мъжете и жените в църквата, събрани с различен интелект и способности, с индивидуални особености и предразположеност към грешки, с цел да бъде изпитана вярата им. Когато грешките се развият и задълбочат, тогава изобличението ще бъде наложително. Ако поставените на отговорни постове никога не изобличават и не укоряват, много скоро би настъпила истинска деморализация, която би обезславила Бога. Но как да се отправят упреците? (2Тимотей 4:2). Когато изобличението е неизбежно, трябва да бъде спазван преди всичко принципът на дълготърпение. Но никога грешките на Божия народ не бива да бъдат отминавани с безразличие.
Ще има мъже и жени, които ще презират изобличенията и духът им винаги ще е против тях. Никак не е приятно да ни се посочват грешките. Почти винаги, когато се налага това, някои напълно ще пренебрегват факта, че духът на Господа е бил оскърбен, а и делото Му представено в лоша светлина. Изобличените ще будят съжаление у другите, тъй като личните им чувства са били наранени. Това е едно неосветено съчувствие, което ще ги направи съучастници във вината. В девет от десет случая на укорявания ще му се помогне да осъзнае грешките си и следователно да ги поправи, ако бъде оставен да ги почувства.
Тези, които се намесват с неосветеното си съчувствие, изместват центъра на подбудите за изобличението и естеството на укора и карат човека да смята, че наистина е бил онеправдан. Като последица чувствата му се настройват срещу човека, който всъщност е изпълнил само дълга си. Всеки, който вярно изпълнява и неприятните задължения със съзнанието, че ще дава сметка на Бога, ще бъде благословен. Бог изисква от служителите Си винаги сериозно да изпълняват волята Му. Апостол Павел увещава Тимотей да проповядва Словото, да настоява на време и без време, да изобличава, порицава, увещава с голямо търпение и непрестанно поучаване (2Тимотей 4:2).
Евреите не искаха да се подчиняват на наставленията и ограниченията на Господа. Желаеха просто да следват собствения си път, да слушат внушенията на собствения си ум и да бъдат ръководени от собствените си преценки. Ако им бе дадена свободата да вършат това, срещу Мойсей нямаше да има никакви оплаквания. Но винаги когато биваха обуздавани, се бунтуваха.

Единни в дело и в мнение
Бог усъвършенства духовно людете Си и ще ги доведе до хармония в действията, за да могат Божите люде да бъдат единни във възгледи и в мнения. Необходимо е да се работи усилено, за да се постигне това състояние. Плътското сърце трябва да се подчини и преобрази. Бог е определил в църквата винаги да има живо свидетелство. Упреците и увещанията ще бъдат неизбежни, а някои, в зависимост от случая, ще имат нужда и от остро порицание. Ние чуваме оправдания: „О, аз съм толкова чувствителен, не бих могъл да понеса и най-незначителния укор!“ Ако тези вярващи са искрени, би трябвало да кажат: „Аз съм толкова упорит, независим и горд, че не желая да ми се диктува или да бъда упрекван. Имам право на лично мнение, имам право да вярвам и да говоря така, както смятам, че е най-добре.“ Господ не желае да загубваме индивидуалността си. Бихме ли могли обаче да предвидим колко далече може да ни отведе стремежът към лична независимост?
Павел увещава своите братя: „Така и вие, по-млади, покорявайте се на по-старите, да! Всички един на друг. Облечете смиреномъдрието, защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат“ (1Петрово 5:5, виж също Филип. 2:1-5; Римл. 12:9, 10; Ефес. 5:21).
Историята на израилтяните ни напомня за голямата опасност от самоизмама. Мнозина не схващат греховността на естеството си, нито благодатта на прощението. Те се намират в тъмнина, подчинени на изкушенията и духовната заблуда. Въпреки че са далече от Бога, са много доволни от живота си, а всъщност поведението им обезславя Бога. Тези хора винаги ще водят война срещу наставленията и особено срещу изобличенията на Божия дух. Не желаят да бъдат смущавани. От време на време изпитват себелюбиви страхове и имат добри намерения, а друг път са загрижени, разсъждават и стигат до убеждението за своята вина. Липсва им обаче задълбочен духовен опит, защото не са закрепени във вечната Скала. Те никога не могат да прозрат необходимостта от лично свидетелство. Грехът не им изглежда толкова греховен, защото не ходят в светлината, както Христос е в светлината.
Срещат се и друг тип хора. Те са имали голяма светлина, особено убеждение и истинска опитност в работата на Божия дух, но многократните изкушения на Сатана са ги победили. Те не оценяват светлината, която Бог им е дал. Не обръщат внимание на предупрежденията и изобличенията на Божия дух. Те са под осъждение и винаги ще бъдат в противоречие с прякото свидетелство, защото то ги осъжда.
Бог е определил народът Му да бъде единен във възгледи, мисъл и мнение. Това не би могло да се постигне без ясно, определено, живо свидетелство в църквата. Христовата молитва беше учениците Му да бъдат едно, както Той е едно с Отца Си. „И не само за тях се моля, но и за ония, които биха повярвали в Мене чрез тяхното учение, да бъдат всички едно, както Ти, отче, си в Мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил. И славата, която Ти ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно. Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство; за да познае светът, че Ти си Ме пратил и си възлюбил тях както си възлюбил и Мене“ (Йоан 17:20-23).