Простота – 25 – Детско водителство – Елена Вайт (Елън Уайт)

УЧЕТЕ ГИ НА ЕСТЕСТВЕНА ПРОСТОТА.
Малките трябва да бъдат научени в детска простота. Те трябва да се
научат да бъдат доволни от малките полезни задължения, удоволствия и
преживявания, естествени за възрастта им. Детството отговаря на кълна
в притчата, а той има своята особена красота. Децата не бива да бъдат
насилвани към предварителна зрелост, но трябва колкото е възможно по-
дълго да задържат свежестта и благодатта на ранните си години. Колкото
по-спокоен и прост е животът на детето, колкото по-свободно от изкуствени
вълнения расте в хармония с природата, толкова по-благоприятно
е това за умствените способности и за духовните му сили. (139.1)
Родителите трябва със собствения си пример да насърчават изгражда-
нето на навици на простота и да отдръпват децата си от изкуствения към
естествения живот. (139.2)
НЕПРЕСТОРЕНИТЕ ДЕЦА СА НАЙ-ПРИВЛЕКАТЕЛНИ.
Ония деца са най-привлекателни, които са естествени и непресторени.
Не е мъдро да се отдава на децата специално внимание. Суетата не бива
да се насърчава с възхвала, изразена чрез погледи, думи и действия, нито
децата трябва да бъдат обличани по скъп и показен начин. Това насърчава
гордостта им и събужда завистта на приятелчетата им. Научете децата, че
истинското украшение не е външно. „Тяхното украшение да не е външно,
т.е. плетене на косата, кичене със злато или обличане със скъпи дрехи,
а скритият в сърцето живот, с нетленното украшение на кротък и тих дух,
което е скъпоценно пред Бога“ 1 Петр. 3:3,4. (139.3)
ТАЙНАТА НА ИСТИНСКОТО ОЧАРОВАНИЕ.
Момичетата трябва да бъдат научени, че истинското женско очарова-
ние не е само в красотата на формите или на лицето, нито в притежаването
на украшения, но в кротък и смирен дух, в търпение, щедрост, доброта
и желание да работят и страдат за другите. Те трябва да учат с някаква
цел, да живеят с някаква цел, да се доверяват на Бога и да се боят от Него
и да уважават родителите си. Когато пораснат с годините, те ще бъдат с
по-чист ум, по-самоуверени и обичани. Ще бъде невъзможно да деградира
такава жена. Тя ще избегне изкушенията и изпитанията, които са съсипали
мнозина. (140.1)
СЕМЕНА НА СУЕТАТА.
В много семейства семената на суетата и егоизма се сеят в сърцата на
децата почти от бебешка възраст. Неумелите им малки думички и действия
са възхвалявани и коментирани в тяхно присъствие и повтаряни с
преувеличение пред другите. Малките забелязват това и се изпълват с
чувство за собствената си важност. Позволяват си да прекъсват разговора
на възрастните и стават дръзки и безсрамни. Ласкаене и глезене подхранват
тяхната суета и желания, докато най-малките често поставят под свой
контрол цялото семейство, включително бащата и майката. (140.2)
Нравът, оформен от този вид възпитание, не може да бъде отстранен,
когато детето порасне Той пораства с неговото израстване и това, което
е било забавно у бебето, става осъдително и зло в мъжа или жената. Те
се стараят да управляват приятелите си и ако им отказват да се отдават
на техните желания, се смятат оскърбени и ощетени. Това е , защото са
били глезени в своя вреда в юношеството си, вместо да бъдат научени на
себеотрицанието, необходимо за понасяне на трудностите и тежките из-
питани на живота. (140.3)
НЕ ПОДХРАНВАЙТЕ ЛЮБОВТА ИМ КЪМ ПОХВАЛИ.
Децата имат нужда от оценяване, съчувствие и насърчение, но внимавайте
да не подхранвате любов към похвалите … Родителят или учителят, който има
в предвид истинския идеал на характера и възможностите за придобиването
му, не може да подхранва или насърчава у децата доволство от себе си. Той
няма да насърчава у юношата желанието или усилието за показ, да покажат
своята способност или умение. Този, който гледа по-високо от себе си, ще
бъде смирен, но ще притежава едно достойнство, което не се унижава или
наранява от външен показ или човешко величие (141.1)
НАСЪРЧЕТЕ ПРОСТОТАТА В ХРАНЕНЕТО И ОБЛЕКЛОТО.
Родителите имат свята длъжност да поучават децата си и да им помагат
да носят бремето на домашните грижи, да бъдат доволни от здравословна
и проста храна и от спретнати и нескъпи дрехи. (141.2)
О, ако можеха майките и бащите да осъзнаят своята отговорност пред
Бога! Каква промяна би настанала в обществото! Децата не биха били
покварени от похвали и глезене и не биха били направени суетни от
угаждане с облеклото. (141.3)
НАУЧЕТЕ ГИ НА ПРОСТОТА И ДОВЕРИЕ.
Трябва да учим децата си на уроци на простота и доверие. Трябва да ги
учим да обичат Бога, да се боят от Него и да Го слушат. Във всичките планове
и намерения на живота им Неговата прослава трябва да бъде на първо място.
Неговата любов трябва да бъде източник на всяко действие. (141.4)
ХРИСТОС – НАШ ПРИМЕР.
Исус, нашият Изкупител, вървя по земята с достойнството на цар, но
бе кротък и смирен по сърце. Той бе светлина и благословение във всеки
дом, защото внасяше в него бодрост, надежда и кураж. О, да бихме могли
да бъдем доволни с по-малко сърдечни копнежи и стремежи към неща,
трудни за придобиване, с които да украсяваме домовете си, докато това,
което Бог оценява повече от скъпоценност – кротък и смирен дух, не се
подхранва. Благодатта на простотата, кротостта и истинската обич може
да направи рай от най-скромния дом. По-добре е да се издържи с бодрост
всяко неудобство, отколкото да се наруши мира и доволството. (141.5)