33. “ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ”* – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

33. “ДА НЯМАШ ДРУГИ БОГОВЕ, ОСВЕН МЕНЕ”*

Всяко истинско Божие чедо ще бъде “пресято”, както се пресява пшеницата. И в процеса на това пресяване всяко подхранвано удоволствие, което отклонява ума от Бога, ще трябва да бъде пожертвано. В много семейства лавиците, камините, масите са отрупани с украшения и картини. Албуми, изпълнени със снимки на семейството и на техни приятели, са поставени на такова място, че да привличат вниманието на посетителите. Така мислите, които би трябвало да бъдат насочени към Бога и към небесните интереси, биват отклонявани и свеждани до земни неща. Не е ли това вид идолопоклонство? Не е ли трябвало похарчените за такива цели пари да бъдат употребени за благославяне на човечеството, за облекчаване на страданията, за обличане на голите, за изхранване на гладните? Не трябва ли да бъдат поставени в съкровищницата на Господа, за да бъдат употребени за напредъка на Неговото дело и за изграждането на Неговото царство на земята?
Въпросът е много важен и пред мен е било настоявано да ви помогна да се спасите от греха на идолопоклонството. Над вашата душа ще се излеят благословения, ако послушате изговореното от Светия Израилев слово: “Да нямаш други богове, освен Мене” (Изход 20:3). Мнозина си създават ненужни грижи и безпокойства, като посвещават време и мисли на излишни украшения, с които изпълват къщите си. Нужна е Божията сила, за да ги освободи от този култ, защото по същество това е вид идолопоклонство.
Този, Който изпитва сърцата, желае да спечели Своя народ, като го освободи от всякакъв вид идолопоклонство. Нека Божието слово, блажената Книга на живота, заема масите, сега изпълнени с ненужни украшения. Харчете парите си за книги, които ще бъдат средство за просветление на ума по отношение на истината за последното време. Времето, което прекарвате в чистене и бърсане праха от множеството украшения в своя дом, прекарайте в писане по няколко реда на вашите приятели, в изпращане на вестници, брошури или малки книжки на хора, които не знаят истината. Дръжте се за Божието слово като за съкровището на безкрайната Мъдрост и Любов. Това е ръководната Книга, която посочва пътя към небето. Тя ни показва прощаващия греха Спасител с думите: “Ето Божия Агнец, Който взема греха на света” (Йоан 1:29).
О, да бихте изследвали Писанията с молитвен дух и със сърца, посветени на Бога! О, да желаехте да изследвате и собствените си сърца като със запален факел, за да откриете и разкъсате и най-фините нишки, които ви свързват със земните навици и отклоняват ума ви от Бога! Молете Го да ви покаже всяка практика, която отклонява мислите и чувствата ви от Него. Той е дал на човека светия Си закон като Своя мярка за характера. Чрез този закон можете да видите и победите всеки дефект у себе си. Можете да се отделите от всеки идол и да се свържете с престола на Бога чрез златната верига на благодатта и истината (“Ривю енд херълд”, 14 май 1901 г.)
Да се пазим от крайностите
Има хора, които са способни да помагат в църквата, но най-напред би трябвало да поставят в ред собствените си сърца. Някои са докарвали фалшиви изпитания и са правили от собствените си идеи и представи критерии. По този начин незначителни неща са ставали важни условия за членство в църквата и са поставяли тежко бреме върху тях. По този начин е навлязъл дух на критикуване, намиране на грешки и разделение, който е навредил много на църквата. У вярващите са били създавани и впечатления, че адвентистите ­ пазители на съботата ­ са група фанатици и екстремисти и че тяхната особена вяра ги е направила нелюбезни, неучтиви и наистина нехристиянски по характер. Така поведението на неколцина крайни е пречило на влиянието на истината да достига хората.
Някои поставят въпроса за облеклото на първо място. Те критикуват тази или онази дреха, носена от някого, и са готови да осъдят всеки, който не се съобразява точно с техните идеи. Някои осъждат фотографиите, твърдейки, че били забранени от втората Божия и че всичко от този род трябвало да бъде унищожено.
Тези хора, които се опитват да защитават само една идея, не виждат друго, освен да налагат неща, завладели собствения им ум. Преди години трябваше да се срещаме със същия дух и дела. Бяха се появили хора, които твърдяха, че са изпратени с вест, осъждаща снимките, и настояваха да се унищожава всичко от този род. Стигнаха дотам, че осъждаха дори носенето на часовници, украсени с фигури или картини.
Четем в Библията за добрата съвест. Но има не само добра, а и лоша. Има съзнание, което довежда всичко до крайности и прави християнските доктрини бреме в каквото евреите бяха превърнали съблюдаването на съботата. Укорът, който Христос отправи към книжниците и фарисеите, се прилага и за тази група: “Давате десятък от гьозума, седефчето и от всякакъв зеленчук, а пренебрегвате справедливостта и любовта Божии” (Лука 11:42). Един фанатик със силен дух и радикални идеи, който потиска съвестта на околните, желаещи да вършат правото, може да нанесе голяма вреда. Църквата трябва да е чиста от всякакви подобни влияния.
Картини, използвани от Бога
Втората заповед забранява покланянето на образи. Но сам Бог употребяваше картини и символи, за да представи на Своите пророци поученията, които те трябваше да предадат на народа Му и които по този начин биха били по-добре разбрани, отколкото по друг начин. Той апелира към разума чрез възможностите на зрението. Пророческата история бе показана на Даниил и Йоан във вид на символи и те трябваше да бъдат представени ясно на таблички, “за да може да ги разбира всеки, който чете”.
Вярно е, че твърде много пари се харчат за снимки. Това са немалко средства, които би трябвало да се влеят в Божията съкровищница. Но злото, което оказва своето отрицателно влияние на църквата поради изпадането в такива крайности, е далеч по-голямо, отколкото онова, което те се опитват да поправят. Понякога е трудно да се каже точно къде е разграничителната линия, когато правенето на снимки и картини става грях. Но които обичат Бога и желаят с цялото си сърце да спазват заповедите Му, ще бъдат направлявани от Него. Бог няма да ги остави да бъдат зависими от хора, нито човек да бъде тяхна съвест. Който приема всички идеи и впечатления на неуравновесени умове, ще се обърква и смущава. Целта на Сатана е да отвлече вниманието от третата ангелска вест към странични въпроси, та умът и сърцето, които трябва да растат в благодат и в познание на истината, да се похабят и отслабнат, така че Бог да не може да бъде прославен чрез тях (“Историческа скица на чуждестранните мисии на адвентистите от седмия ден”, стр. 211, 212).