49. ЕДНО ОТЛИЧИТЕЛНО ИМЕ И НАРОД – Избрани вести том 2 – Елена Вайт – (Елън Уайт)

49. ЕДНО ОТЛИЧИТЕЛНО ИМЕ И НАРОД

Да не се срамуваме от нашето име
Ние сме адвентисти от седмия ден. Срамуваме ли се от своето име? Отговорът е: “Не, не! Не се срамуваме! Това е името, което Господ ни е дал. То посочва истината, която ще бъде пробният камък за църквите (Писмо 110, 1902 г.).
Ние сме адвентисти от седмия ден и от това име никога не бива да се срамуваме. Като народ трябва да заемем твърда позиция по отношение на истината и правдата. Така ще прославяме Бога. Трябва да бъдем избавени от опасностите, а не да бъдем хванати в примки и покварени от тях. За да стане това, трябва да гледаме винаги към Исус ­ “Автора и Завършителя на нашата вяра” (Писмо 106, 1903 г.).
Нашият отличителен знак
На знамето на третата ангелска вест е записано “Божиите заповеди и вярата Исусова”. Нашите институции са приели име, което представя характера на вярата ни, и от него никога не трябва да се срамуваме. Било ми е показано, че то означава много и, възприемайки го, сме последвали светлината, дадена ни от Небето… Съботата е паметникът на Божието творческо дело и знак, който трябва да бъде поддържан пред света.
Не трябва да се прави никакъв компромис с онези, които се покланят на почивния ден ­ идол. Не трябва да губим времето си в спорове с хора, които знаят истината и са огрени от светлината є, но са запушили ушите си, за да се обърнат от правото към басните. Беше ми казано, че ще се използват всякакви средства и начини, за да се омаловажи разликата между вярата на адвентистите от седмия ден и на онези, които съблюдават първия ден от седмицата. В този спор ще бъде въвлечен целият свят и то много скоро. Не е време да сваляме нашите знамена.
Беше ми представена група под името “адвентисти от седмия ден”, които съветваха знамето или знакът, който ни отличава като народ, да не бъде държано така очебийно. Твърдяха, че това не е най-добрата политика, за да се осигури успех на нашите институти. Но знамето, което ни отличава, трябва за бъде развявано по света до края на благодатното време. Описвайки останалия Божи народ, ап. Йоан казва: “Тук са тези, които пазят заповедите Божии и имат вярата Исусова” (Откровение 14:12). Това са законът и евангелието. Светът и църквите се обединяват в съгласието си да престъпват Божия закон, да съборят паметника на Божието творческо дело и да въздигнат фалшива събота, носеща подписа на “човека на греха”. Но Божият свят ден трябва да бъде знак, който да изявява разликата между покорните и непокорните. Видях хора, които простираха ръцете си, за да премахнат знамето и да затъмнят значението му…
Когато хората приемат и въздигнат фалшивата събота, когато отхвърлят в душите си послушанието и верността към Бога, ще стигнат до падението на Израил в дните на Христос… Ще избере ли някой тогава да крие знамето си и да намалява предаността си? Ще откаже ли Божият народ, когото Бог е почел и благословил, и комуто е помогнал да просперира, ще откаже ли да свидетелства в полза на Божия паметник точно по времето, когато това свидетелство е най-необходимо? Не трябва ли Божиите заповеди да бъдат по-високо оценявани, колкото повече хората хвърлят презрение върху Божия закон? (Ръкопис 15, 1896 г.)
Светът ни наблюдава
Пазещият Божиите заповеди народ е описан от пророка като народ, от който хората се учудват. Трябва да бъдем общество, различно от света. Очите на безбожните са насочени към нас и ние сме наблюдавани от мнозина, за които и не подозираме. Има хора, които знаят по нещо за ученията, в които твърдим, че вярваме, и преценяват влиянието на нашата вяра върху характерите ни. Очакват да видят какво влияние упражняваме и как се държим пред лицето на един безверен свят. Небесни ангели ни гледат. “Ние станахме зрелище на света, на ангели и на човеци” (1Коринтяни 4:9) (“Ривю енд херълд”, 18 юни 1889 г.).
Бъдещето на нашия народ
Нашият народ е бил считан за твърде незначителен, за да бъде достоен за забелязване. Но нещата ще се променят. Събитията вече са в ход. Християнският свят днес предприема действия, които задължително ще привлекат вниманието върху пазителите на Божиите заповеди. Всеки ден Божията истина се потъпква заради теории и фалшиви учения от човешки произход. Дава се ход на планове и действия, поробващи съвестта на желаещите да останат верни на Бога. Законодателните власти ще бъдат против Божия народ. Всяка душа ще бъде изпитана. О, да постъпвахме мъдро към себе си и да предадем тази мъдрост и на децата си! Всеки принцип на нашата вяра ще бъде изпитан. И ако не сме изследвали задълбочено Библията, ако не сме твърдо установени и укрепени във вярата, мъдростта на великите хора от този свят ще се окаже по-силна от нас (Писмо 12, 1886 г.).