Работници в земеделските области – 12 – Евангелизъм – Елена Вайт (Елън Уайт)

Начинаещи работници в области, в които не е работено. Ние живеем в края на земната история. А ни предстои голямо дело – заключителната работа по разнасяне на последната вест на предупреждение към един грешен свят. Има хора, които ще бъдат взети от плуга, от лозето, от различните други клонове на живота и ще бъдат изпратени от Господа да занесат вестта на света. Светът не е в ред. Като се огледаме, картината изглежда съвсем обезкуражителна. Но Христос насърчава с увереност и надежда самите мъже и жени, които ни карат да се обезсърчаваме. В тях Той вижда качества, които ще ги направят способни да заемат място в Неговото лозе. Ако пребъдват в изучаването, в Своето провидени Той ще ги направи мъже и жени, годни да извършат дело, което не е извън техните възможности. Като им даде Светия Дух, те ще имат сила да говорят.
В много от затворените, неразработени полета трябва да отидат начинаещи. Красотата на Христовия идеал за света ще вдъхнови много работници с увереност, и ако те започнат скромно да предадат сърцата си на делото, ще се открие, че са точно хората за съответното място и време. Христос вижда цялата окаяност и отчаянието на света. Тази картина потиска някои от нашите работници с големи възможности и ги превива под тежестта на обезкуражението до такава степен, че те не знаят дори как да започнат работата си по довеждането на мъже и жени до първото стъпало на стълбата. Стоят там и казват: ,,Качете се горе, където сме ние.” Но бедните души не знаят къде да стъпят.
Христовото сърце се ободрява, когато гледа нищите в пълния смисъл на думата. Окуражава се, когато гледа зле третираните, които са смирени, изглеждащите незадоволени в своята жажда за праведност, неспособността на мнозина да започнат. За него с добре дошли самите условия на нищета, които обезсърчават мнозина проповедници. Той коригира нашето измамно благочестие, натоварвайки с работа за бедните и нуждаещите се в лошите места на земята мъже и жени със сърца, съчувстващи на невежите и на ония, които са извън пътя. Той поучава тези работници как да се срещат с онези, на които Той желае те да помогнат. Ще бъдат насърчени, като видят как пред тях се отварят врати, за да влязат в места за медицинска посредническа служба. Като се уповават малко на себе си, те отдават цялата слава на Бога…
Обикновените хора трябва да заемат своето място като работници. Споделяйки скърбите на ближните си, както Спасителят споделяше скърбите на човечеството, те чрез вяра ще видят как Той работи заедно с тях (,,Свидетелства” т.7).
Млади работници за трудните места. Млади мъже и жени, които са се отдали на делото на поучаване на истината и на работа за духовното обръщане на човешките души, ще трябва първо да бъдат оживотворени от Светия Дух и след това да отидат в най-необещаващите места. Бог не е дал на хора с по-малък опит в делото да проповядват по църквите. Истината трябва да се разпространи и в центровете, и в покрайнините (Ръкопис, 1901 г.).
Женените мъже и жени в занемарените полета. Нека женени мъже и жени, познаващи истината да занесат светлината на други в занемарените полета. Следвайте примера на онези, които са извършвали пионерска работа в нови полета. Работете мъдро в местата, където най-добре можете да работите. Научете принципите на здравната реформа, за да ги преподавате на другите. Чрез четене и изучаване на различни книги върху здравето научете се да лекувате болните и така да служите по-добре на своя Господ (Писмо, 1902 г.).
Занесено от живеещите в големите центрове. Онези от нашите хора, жители на големите центрове, ще спечелят скъп опит, ако с Библия в ръце и със сърца, отворени за внушенията на светия Дух, излязат по кръстопътищата и усамотените места на света с вестта, която са приели (Ревю енд Херълд 1906 г.).
По планини и долини. Докато бях Лейкпорт (Северна Каролина), дълбоко впечатление ми направи това, че тук било мястото, където трябвало да се извърши вярна работа – да се предаде на народа вестта на истината. В тази планинска местност има много хора, които се нуждаят от истините на третата ангелска вест. Под влиянието на Светия Дух ние трябва да прогласим истината за това време в тези селища, пръснати из планини и долини. Нейните тържествени предупреждения трябва да прозвучат и отекнат навсякъде. Цялата вест трябва да стигне бързо до народа. Да бъде дадена ред по ред, изречение по изречение, правило след правило, тук малко, там малко. Мъдри и интелигентни мъже и жени трябва да се заемат без отлагане със засяването на евангелското семе…
Господ ще работи чрез онези, които отварят Писанията пред хората, които са установили домовете си в отдалечените места на страната. Призовавам братята и сестрите ми да се обединят в извършване докрай на това добро дело…
Причината, поради която обръщам вниманието ви към Лейкпорт и неговите околни селища е, че в тези места нямат още правилно отношение и впечатление от истината за това време. Може би сред нас има хора, които ще се съгласят да използват средствата си за отваряне на нови мисионерски полета. На тях бих казала: ,,Заради Господа направете каквото можете, за да помогнете.” Ние още не сме разбрали напълно колко голямо поле за работа има тук…
Имам много неща да кажа по отношение на селищата в планините. На много места би могло да се извърши подобна работа. Нашият народ няма ли да заработи по-вярно по пътищата и кръстопътищата? Делови работи така са погълнали интересите и възможностите на много адвентисти от седмия ден, че те до голяма степен са станали негодни да занесат светлината на истината за това време на онези, които не я познават. Ние не трябва да позволим това състояние на нещата да продължи.
Ако мнозина от наши народ биха излезли от градовете и започнали работа в тези уединени кътчета, те биха възстановили и физическото си здраве. Увещавам нашите братя да излязат като мисионери, двама по двама, в тези провинциални места. Идете със смирение. Христос ви е дал пример и със сигурност ще благослови усилията на онези, които ще занесат със страх Божии вестта, дадена от Спасителя на първите ученици: ,,Божието царство наближи” (Ръкопис, 1908 г.).
Мисионерски семейства по градчета и селца. Братя, които желаят да сменят своето местожителство, които имат предвид Божията слава и чувстват, че са лично отговорни да правят добро на другите, да спасяват за Христос онези човешки души, които са лишени от Неговия скъпоценен живот, трябва да се преместят да живеят в градчета и селца, където светлината е малко или почти никаква и където те наистина могат да служат и да бъдат благословение на другите с техния труд и опит. Търсят се мисионери, които да отидат в градчетата и селцата и да издигнат образеца на истината, та Господ да има свои представители, пръснати навсякъде, и светлината на истината да проникне там, където все още не е достигнала, и образецът на истината да бъде издигнат там, където все още не е познат.
Исус не пренебрегваше селцата. Докладът казва, че ,,Той обикаляше всеки град и село, проповядвайки и споделяйки радостните вести за Божието царство”…
Не е ли сега дълг на някои от тези, които стоят безполезно тук, да отидат на места, където ще могат да представят Христос и Неговата скъпа истина? (Бюлетин на Генералната конференция, 1891 г.).