М И Л Е Н И М А Н И Я – Глава 1 – ПАРТИТО СВЪРШИ – МАРТИН УЕБЪР

Бързо! Да сложим децата в леглата преди да започнат новините в 18:00 ч! Те ще са за секс, лъжи и аудио – от Белия Дом! Една млада стажантка се е внедрила в Овалния Офис, превръщайки се в играчка на президентските страсти. Светът гледа хипнотизирано разпространението на потресаващите подробности. Първата дама е застанала до мъжа си, отричайки всичко – яростната феминистка сега изглежда като класически случай на поощрител на слабостта му. Тогава от лабораторията на ФБР се появява синята рокля с опетненото от греха доказателство и ръководството на свободния свят започва да трепери на везните. Камарата на Представителите гласува да се започне процедура по импийчмънт.
На кого ли са му нужни сапунени опери? Нито един сценарист не може да измисли подобен налудничав сценарий.
Безпрецедентно! Не че президентските задявки са нещо ново, но поне Франклин Рузвелт и Джон Кенеди успяваха да поддържат достойнството на президентската длъжност. Все пак от наследниците на Ейбрахам Линкълн се очакваше да бъдат моралните лидери на нацията. Как са се променили времената! Възможно ли е само преди три президентски кампании Гари Харт да се чувстваше принуден да подаде оставка, изпадайки в немилост след “маймунските си работи” с Дона Райс?
Но сега “неправедният не знае срам” (Софония 3:5). Всъщност, президентът обяви, че счита за голяма чест факта, че му се предоставя благоприятната възможност да защити Американската Конституция от предубедените атаки на политическите си врагове, решили да отклонят вниманието му от работата, за която го е избрал американският народ.
Може би най-обезпокоителното е, че Бил Клинтън е най-ревностният вярващ – американски президент от времето на благочестивия Джими Картър насам. Размахвайки пръст в праведното си негодувание, президентът обяви, че никога не е извършвал нищо непристойно с “тази жена, Моника Люински.” В никакъв случай! Та той дори никога не е оставал насаме с нея! Поне доколкото си спомня. Ако повярвате на тази история, то тогава той, който някога е пушил марихуана, но не е гълтал дима, сега е успял да удовлетвори нагона си без да е правил секс и след това да лъже под клетва, без да е лъжесвидетелствал. И всичко това от човека, обещал да осигури най-етичната администрация в историята на американското правителство.
Не че републиканската политическа опозиция беше достойна да го замерва с камъни. Когато порнографският амбулантен търговец Лари Флин се появи във Вашингтон, размахвайки един милион долара пред всеки, който бе се съгласил да разкаже историята си и изобщо не би се притеснил от това, и двете камари на Конгреса равнодушно свиха рамене. Твърде много законотворци се занимаваха с бизнес с едва напъпили девойчета, докарани от местните си райони. Те работеха във Вашингтонските си офиси през деня и се развличаха с момичетата през нощта. А междувременно в домовете им в техните избирателни райони техните нищо-неподозиращи съпруги възпитаваха техните образцови американски семейства и всички гледаха на всяка цена в неделя да бъдат на църква.
Флин се превърна в само-назначил се двойник на Кенет Стар. Неспокойният фотограф не само че беше по-популярен в изследванията на общественото мнение в сравнение с независимия прокурор, но и успя да изгони врага от изборната му длъжност. Справи се с Говорителя на Камарата на Представителите Боб Ливингстън – един безпощаден критик на президентската неморалност. Вече посребрелият Хенри Хайд, може би най-уважаваният конгресмен, трябваше да си признае “младежката недискретност,” извършена от него като обществен служител, когато е бил на около 40 години. Очевидно Капитолият не предлага възвишен терен за някои морални апологети, изискващи импийчмънта на президента.
Но американците не желаеха президентът им да бъде отстранен. Когато скандалът се задълбочи с голословни твърдения за изнасилване, явно счетени за достоверни от президента на NBC News, рейтингът на Бил Клинтън достигна нови висоти. Как така? “Защото от малък дори до голям всеки от тях се е предал на сребролюбие и от пророк до свещеник всеки постъпва лъжливо” (Еремия 6:13). Спомняте ли си девиза от президентската кампания през 1992, обобщаващ духа на Америка: “Това е икономиката, глупако!” Така че защо да се притесняваме от палавите забежки или каквото и там да се е случило с Пола Джоунс, стига индексът Дау Джоунс да ни придвижва напред и нагоре?
Характерът няма значение. Е, може би когато става въпрос за съветниците по инвестиционните въпроси, занимаващи се с парите ни или главните водопроводчици, поправящи тоалетните ни, но не и за президента, ръководещ страната ни.

Триумфът на 60-те

По времето на Христос на земята цар Ирод имаше прелюбодейна връзка, скандализирала народа. Йоан Кръстител смело се изправи пред него. “Ирод искаше да го убие, но се боеше от народа, защото го имаха за пророк” (Матей 14:5). Ако живееше в наши дни на Ирод нямаше да му се наложи да се страхува от американския народ. Изправен пред неморалността си, Ирод щеше да свика пресконференция, заклеймявайки обвинителя си, че се намесва в личния живот на семейството му и отклонява силите му от ръководенето на народа. И несъмнено рейтингът на популярността на Ирод щеше да достигне невероятни висоти. Всичко в името на толерантността.
Такова е моралното състояние на Съединените Щати и на много други страни днес. Защо да обвиняваме избраните политици, след като те просто отразяват нашите пропаднали стандарти? Кой ли може да отрече, че Западният Свят е в състояние на свободно морално падане още от 60-те години на ХХ век? Първият пример ще са нашите медии, отразяващи културните ни стойности. През 50-те години филмите показваха уважението към Бога, Исус и Библията. Спомнете си за касовите филми “Десетте Заповеди,” “Царят на царете” и “Юда Бен Хур.” Дори светските филми култивираха известна доза скромност и морал. Холивуд не събличаше дрехите си пред камерите. Филмовите звезди, които демонстрираха неморалност, рискуваха кариерата си. Спомнете си как пострада кариерата на Ингрид Бергман след като извънбрачните й приключения станаха достояние на новинарските емисии.
С настъпването на 60-те години музиката до голямата степен остана относително безобидна. Разбира се, Елвис се кълчеше, но по телевизията го показваха само от кръста нагоре. В един от големите хитове се говореше как героите искат да отидат в църквата и да се оженят. “Бийч бойс” бяха на същото мнение: “Wouldn’t it be nice if we got married” (“Не би ли било чудесно да се оженим”). Бийтълс също се намесиха с “I want to hold your hand” (“Искам да те държа за ръка”).
Ех, ако желанията на Джон Ленън се ограничаваха до тук! Скоро той поведе хорото към халюциногенния грях, решен на всяка цена да революционализира обществото без дори да споменава за Бог. “Дайте шанс на мира,” проповядваше той. Но в живота му цареше безмилостна неотстъпчивост. “All you need is love” (“Всичко, от което се нуждаеш, е любов”), пееше той. И в същото време му беше трудно да прояви нежност към собствения си син. “Наркотиците ще ви освободят,” обещаваше Ленън, превръщайки албумите си в леко завоалиране на ЛСД, хероина и марихуаната. Но пристрастяването към химическите субстанции пороби собственото му тяло, ум и душа с въжета, от които не можеше да се освободи.
Въпреки всичко Ленън се превърна в може би най-важния апостол на революцията, която в крайна сметка подкопа Западното общество. Тимоти Лийри се присъедини към него, подканвайки студентите: “Включете се, изключете се, изплъзнете се!” Секс, наркотици и рокендрол, примесени с източен мистицизъм, заместиха християнските принципи и влияние в навечерието на Ерата на Водолея.
Правете любов, а не война! Правете каквото си искате! Дайте силата в ръцете на народа! Не се доверявайте на никого, който вече е навършил 30 години!
Мирните университетски градчета започнаха да преживяват хаотични седящи стачки, предвождани от мърляви радикали, които изхвърляха побелелите администратори от техните офиси. Преподавателите провъзгласиха новото евангелие на ситуационната етика: вече няма морални абсолюти! Всепозволяващият д-р Спок замести библейските Притчи със своите учебници по възпитанието на деца. Дори списанието “Тайм” повдигна на корицата си въпроса: “Бог мъртъв ли е вече?” За поколението Уудсток Бог даже и да имаше пулс, Той не беше уместен.
Не че всичко, свързано с 60-те години бе негативно. Движението за граждански права най-после стана действено след три века расова дискриминация. Днес и англосите, и афро-американците могат да благодарят на Бога, че мечтата на Мартин Лутер Кинг не беше насилническа, защото в противен случай градовете ни щяха да избухнат в пламъци. Най-накрая афро-американските студенти получиха равен достъп до висшето образование. Можете ли да си представите!
Но сега много младежи от гетата презрително отхвърлят възможностите, за които техните родители, баби и дядовци бяха бити и арестувани. Те са склонни да осмиват връстниците си, които си пишат домашните и смятат да посещават колежите заради науката, а не заради предоставяните спортни възможности. Цари безнадеждността. Зацапаните с урина пътеки са пълни със спринцовки и счупени флакони, а наоколо отеква музика, насърчаваща насилието, наркотиците и евтиния секс. Докато следователите вече престават да броят мъртвите тела, музикалните издатели доволно потриват ръце и в заседателните си зали докладват за рекордни продажби. Повечето от тези мъже с тъмни костюми и със зацапани с кръв ръце имат бели лица. Тяхната безчувствена канибализация спрямо измъчените младежи от гетата е един от примерите как расизмът още се плъзга в американското общество.
Освен това правителствата на много държави укрепват бюджетите си като пълнят гетата с лотарийни реклами, трупащи капитала си на отчаяната мечта на хората да се измъкнат от нашарената с графити среда. Организаторите на лотариите не се интересуват от факта, че бедните хора харчат нереално много долари на глава от населението, водени от празната надежда да ударят джакпота. По този начин в най-добрия случай те отклоняват средства, необходими им за посрещането на жизнените нужди, а в най-лошия – съсипват живота си с още едно пристрастяване. Колко далеч могат да стигнат организаторите в цинизма си? Помислете си за пулсиращите реклами и девизи на големите корпорации, които виждаме по билбордовете и които са насочени към потенциални клиенти. Предлагат се толкова скъпи спортни екипи, че мнозина могат да си ги купят само със средства от грабежи и продажба на наркотици. Дали би трябвало дете, което не може да си позволи да си купи свестен обяд, да носи маратонки за 125 долара?
Има и спортни мениджъри, които комерсиализират погрешните амбиции на младите тъмнокожи мъже, стремящи се към признание и реализация в спорта вместо на професионалното си работно място. Вярно е, че спорът предоставя ниво, на което тъмнокожите могат да се състезават с другите членове на обществото, но дори това насърчава фалшивите надежди, че човек може да дриблира пътя си към Улица “Лесна.” Всеки допълнителен милион, спечелен от баскетболисти като Шакил О’Нийл и други спортисти – звезди само подхранват невъзможната мечта на децата от гетата, които когато пораснат карат боклукчийски камиони, а биха могли да се научат да програмират, да преподават в училище, да станат хирурзи – и с това да издържат семействата си. Но вместо това талантите им са пропилени, а животът им е само бледа сянка на онова, което са можели да бъдат.
Как се е подобрил животът на младите афро-американци едно поколение след революцията за гражданските права с всичките й трудно-спечелени протекции и обезпечения? Като се имат предвид посегателствата на престъпността, наркотиците, извънбрачните бременности и СПИН, възможно ли е те да са се оказали в по-лошо положение в сравнение със социалните предимства на 60-те?

Жени в заседателната зала

Преследването на расовото равенство през 60-те години се прехвърли към напредъка в равенството между половете през 70-те. Кой справедлив човек би оспорил равното заплащане за равно положен труд или би защитил тезата на “добрите стари момчета,” противопоставящи се на издигането на когото и да било, само защото носи пола? Докато оплакваме изстъпленията на радикалните феминистки с техните необръснати подмишници, ние всъщност отпразнуваме истинския им успех. Освобождаването на жените обогати и живота на мъжете. Всички имат полза, когато жените са свободни да развият дадените им от Бога таланти.
Но има ли и обратна страна на движението за освобождение на жените? След две десетилетия колко ли е спечелило обществото? “Дълъг път измина, скъпа!” се хвалят рекламите на цигарите “Вирджиния Слимс.” И още как! Жените се изравняват с мъжете по рак на белите дробове. А в света на бизнеса? Въпреки че мнозина са получили удовлетворение от заседателните зали и професиите си, други признават разочарованието си и копнежа си да заменят дипломатическите си куфарчета с престилка и да се върнат в кухнята. Искат сами да отглеждат децата си.
Жените с такива домакински амбиции често са прицелна точка на подигравки от страна на по-радикално настроените им сестри. Така че за какво е цялата тази риторика за феминистката свобода? Нима всяка жена не може да реши сама за себе си дали да бъде адвокатка, или редакторка, или домакиня, или майка?
Движението за освобождение поощрява правото на избор на жените да имат извънбрачен секс. Какъв е резултатът? Сверете часовниците си с телевизионната героиня Мърфи Браун. През 1992 г се превърна в национална шега, когато кандидат-президентът Дан Куейл предположи, че тя не е постъпила достатъчно мъдро, избирайки ролята на самотна майка. Едно е принудително да изпаднеш в такава ситуация поради изнасилване, прелюбодейство или безотговорност, но самостоятелно да избереш да отглеждаш детето си сам не е добро – нито за майката, нито за детето. А за обществото никак не е добро.
Не е достатъчно цяло село, за да се отгледа едно дете. Необходим е баща.
Е, Дан Куейл не си повиши рейтинга сред Холивуд и сред милионите му поддръжници. Хей, ама това е човекът, който дори не може да напише правилно думата “картоф.” Но каквито и да са недостатъците му в областта на зеленчуците, човекът говореше мъдро за хората. Дори Кандис Берген, актрисата, изиграла ролята на Мърфи Браун, по-късно призна, че все пак Куейл може и да е прав – децата наистина се нуждаят от бащи.
Майките, чиито синове ограбват кварталната бензиностанция често се самообвиняват: Къде сбърках? Но дори и най-доброто, което може да предложи една майка, не може да замени липсата на функциониращ баща! Момичетата, страдащи от липсата на бащина нежност, имат склонност към промискуитет. Момчетата търсят мъжката си идентичност в личността на бащата. Ако празнината не се замени от доверен чичо или по-голям брат, това момче може да се присъедини към някоя банда, която се превръща в смъртоносен заместник на родителската връзка. Членуването в банда, съчетано с медийното насилие в музиката, филмите и видео-игрите, е смъртоносна формула за производството на престъпници. Но същите специалисти от развлекателната индустрия, присмивали се на Дан Куейл, настояват, че техните продукти не оказват такова влияние върху децата-потребители. (Защо да хапят ръката, която ги храни?) Те обвиняват предимно пистолетите. Махнете пистолетите и децата пак ще станат добрички.
Разбира се, че обществото трябва да държи пистолетите далеч от децата и престъпниците. Но какво да кажем за контрола над пистолетите в медийното програмиране? След масовото убийство в гимназията “Колумбайн” ръководните кадри в развлекателната индустрия започнаха да се гърчат под отговорността на подробното разследване. Постигането на реална реформа може да изисква бойкотирането на рекламираните стоки. Обществото трябва да извърши всичко необходимо, за да предпази нашите младежи, така че майките да постигнат по-голям успех в оформянето характера на техните деца.

Жените в спалнята

Стига сме говорили за майчинството. Сега нека се спрем на сексуал-ността, превръщаща жената в родител. След три десетилетия сексуална револю-ция дали жените имат по-добър сексуален живот?
Една от маниите на обществото е да се отдава на връзки без последици. Тази идея е станала причина за неописуеми травми, особено при жените. В типичния случай жената влага както тялото, така и сърцето си в сексуалния акт. Тя често се свърза емоционално с партньора си. И докато сексът може да бъде изключително емоционално преживяване и за мъжете, Гуляйджията Чарли може да излезе от връзката в търсене на нови завоевания без дори да се обърне назад. Той се е оказал страхотен гадняр, но някак си тази жена усеща липсата му. Години по-късно тя все още може да страда заради съкрушеното си сърце.
Очевидно презервативите не могат да предотвратят щетите от извънбрачния секс. Те не могат да се опънат около сърцето, за да го предпазят от нараняване. Презервативите дори не могат да гарантират профилактика на венерическите болести или бременността, тъй като често имат дефекти или се използват неправилно. Така че дори да допуснем, че страстните партньори са достатъчно отговорни, за да си купят “предпазването” – и да са съгласни да приемат минималното ограничение на сексуалното си изразяване – презервативите не са панацея нито във физически, нито в емоционален план.
Когато обществото отхвърли самодисциплината и въздържанието извън брака, жените се оказват в ролята на най-големите губещи. Мъжете не забременяват. Те могат да се измъкнат от родителските си отговорности без дори да са разбрали, че са заченали човешко същество. Някои мъжествени млади студенти са се оказали бащи на половин дузина деца – поне доколкото им е известно –без изобщо да ги е грижа за родителските им задължения. Така че през следващите двадесет и няколко години изоставените майки трябва сами да се борят с финансовия, емоционалния и духовния стрес на родителството.

Абортът – начин на живот

Давайки си сметка за сексуалното неравенство, мнозина призовават за “репродуктивна свобода,” под която те подразбират свободата да се убива нероденото. Но само си помислете в какво се е превърнал абортът в нашето общество – далеч извън сферата на прекъсване на бременността. Абортът е начин на живот, начин, по който милиони мъже и жени се справят с трудностите. Имате проблеми в училище? Напуснете го тогава, прекъснете образованието си. Проблеми в работата? Напуснете, прекъснете работата си. Светият брачен съюз се е превърнал в убийствен застой? Разведете се, прекъснете брачните си клетви. Дали Бог не се представя достатъчно добре в отговарянето на молитвите? Престанете да ходите на църква, прекъснете връзката си с Него.
Твърде често абортът е просто опит да се избегнат последиците от личния избор. Свободата винаги трябва да е придружена от отговорност. Писанието ни предупреждава: “Недейте се лъга; Бог не е за подиграване; понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне. Защото който сее за плътта си, от плътта ще пожъне тление” (Галатяни 6:7,8). Кой може да отрече, че Америка е посяла за плътта и е пожънала тление, след като сега две трети от урбанистичните раждания са извънбрачни? Предполагаше се, че узаконяването на абортите ще намали както извънбрачните раждания, така и насилието над деца, но и двете достигнаха невероятни пропорции през десетилетията след процеса на Рой срещу Уейд.
Някои твърдят, че самият аборт е върховната степен на насилие над децата. То е нещо повече от премахване на ембрионална маса. Има едно сърчице, което бие, и мозък, който функционира и това поражда съмнението, че се развива човешки живот. Но едно е безспорно: Абортът означава, че едно момиченце никога няма да отпразнува рождените си дни с приятелки, няма да отиде на покупки в универсалния магазин и никога няма да порасне и да се омъжи за мъжа на мечтите си. Едно момченце никога няма да улучи баскетболния кош, няма да излъска колата си, за да отиде на среща и никога няма да разказва библейски истории на внуците си. Това е високата цена на “репродуктивната свобода” на някой друг.
Абортиралите майки често преживяват своето собствено чувство на лична загуба. В продължение на месеци и дори години те изпитват скръб и вина, особено ако мотивът им е бил освобождаването от неудобна бременност. Защо? Една от причините би могла да е, че майката и бебето се свързват, докато бебето все още е в корема й. Медицинската наука показа, че нероденото дете се научава да разпознава гласа на майка си и се успокоява при звука му. Междувременно тя също се настройва към бебето си и във физически, и в емоционален план. Не е изненадващо, че когато жената прекъсне тази връзка, тя често страда от най-различни психо-духовни заболявания. Нещо повече, ако по-късно в живота тя пожелае да стане майка, тя може да е физически неспособна да износи детето до края на бременността поради предишния си аборт.
Светските феминисти отричат или омаловажават опасността и потенциалните вреди, нанасяни на женското тяло, ум и душа при преустановяване чудото на сътворението на живот от Бога. Такъв е жестокият дар на евангелието на личните предпочитания.
Когато стане въпрос за вината, единственото истинско разрешение на проблема е евангелието на Исус Христос. Вместо да отричаме, че в корема е настъпила смърт, Бог ни призовава да приемем факта, че на кръста е настъпила друга смърт. И когато Исус умря, Той прие вината за най-различните видове грях – дори вината на Гуляйджията Чарли и на онези, които финансово се възползват от кризата на абортиращата жена. Библията казва: “Всички ние се заблудихме като овце, отбихме се всеки в своя път и Господ възложи на Него беззаконието на всички ни” (Исая 53:6). Приемането на Исус е единственият начин за получаване на мир с бога и мир със самите себе си. “Ако речем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас. Ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости греховете и да ни очисти от всяка неправда” (1 Йоан 1:8,9).
Каквито и да са чувствата и убежденията ни по тази трудна и деликатна тема, бихме могли да се съгласим, че самият аборт не е основния проблем; той е опитът за решение на ненавременна бременност. В повечето случаи мъжете са инициатори за неразумните или непозволени сексуални връзки, така че те предимно те са виновни, когато една отчаяна и изоставена жена направи аборт. Но не очаквайте родителите-плейбои да се загрижат особено. Сексуалното освобождаване на жените осигури на мъжете предостатъчно партньорки за игричките им, без да ги държи отговорни за бащинството. Обществото все още възхвалява ергена, който манипулира една след друга освободените жени. Така че защо да заменя страхотната си спортна кола за микробусче с детски седалки и чанта с пеленки?
Осъзнавайки, че добрият брак осигурява защита от лудостта на разюзданата необвързаност, някои отдавнашни феминистки виждат тази традиционна институция в нова светлина. Може би все пак не е чак толкова лошо да имаш под ръка някой мъж, който да е готов да споделя доживотният завет на вярност. Така че онези, които гледат бейзболния отбор “Атланта Брейвз” често виждат онази икона на брачната независимост Джейн Фонда, която нежно държи Тед Търнър под ръка. Та той е нейният съпруг! Тя го обожава толкова много, че се отказа от собствената си публична кариера в полза на един начин на живот, подозрително подобен на старомодните домакини!
Каквито и да са грешките и прекаленостите на движението за освобождение на жените, все пак остават забележителни постижения. Няма нищо по-важно от закрилата на жените от сексуален тормоз на работното място. Също толкова важно бе обявяването за незаконна на противната практика за обвиняване на жертвата и оспорване на личната й почтеност. За жалост и двете важни придобивки за жените избледняха по време на наскорошните скандали.
През 60-те години Америка пося семената на тлението, така че днес вече жънем едно общество, преживяващо морален хаос от националните си лидери надолу чак до учениците – и техните учители. Активистите в студентските градчета отново щурмуваха училищата с радикалните си планове, само че този път имената им са гравирани на вратите и бюрата. Вчерашните демонстранти против установените порядки се превърнаха в гръбнака на образователните устои. Те контролират и голяма част от нашите медии и много от местните библиотеки. Предимно те са в управлението – от местно до национално ниво. Тяхното евангелие на светския хуманизъм е допринесло за израждането на обществото ни.
“Засрамиха ли се, когато извършиха мерзости? Не, никак не ги досрамя, нито са знаели да почервенеят; затова ще паднат между падащите, ще бъдат поваляни, когато ги накажа, казва Господ” (Еремия 6:15).

Нападение над християнството

Америка няма нищо против концепцията за любящия Бог. Нуждаем се от Него, за да осигурява средства за нашата разточителност или да ни помага в дисфункциите ни. Искаме този Бог да бъде наш Приятел, но не и наш Небесен Баща. Предпочитаме полу-оглупелия дядо там горе, който не го е грижа с какво се занимаваме тук долу.
Ангели? Разбира се! Те бдят над нас, когато избираме собствения си път и внимават да не би да ни се случи нещо лошо. А в мига, в който починем, те ще ни придружат до рая, където ще можем да се присъединим към големия купон, който се вихри там.
Исус? Ама естествено! Той е най-добрият гуру, който този свят познава. И нима Той не се отнасяше добре с всички, казвайки ни да не се замерваме с камъни и да не се съдим един другиго? Само не ни казвайте, че Той е уникалният Божи Син. И моля, спестете ни думите за Христовата кръв, пролята на кръста за нашите грехове. Това е гадно и не е изтънчено и въобще не подхожда на просветения ни нов милениум. Освен това самата идея за грях заплашва чувството ни за собствено достойнство. Ние сме само жертви, които се нуждаят от емоционално изцеление. В най-лошия случай страдаме от някои пристрастявания. И какво от това?
Такова е настоящото мислене за религията. Божиите Десет Заповеди са считани просто за препоръки, които не са в състояние да дисциплинират нашите преходни мисли и идеи. Така че си живейте под собствените си звезди. Следвайте собствените си чувства; постъпвайте както ви е удобно. В противен случай рискувате да станете тесногръди и ограничени.
Църквата? Страхотно място за установяване на бизнес-контакти и проявяване на публично благочестие. Просто ни дайте някоя проповед, от която да се почувстваме добре – проповед за Бога, даващ сили да се борим с превратностите на живота и вижте как се сбъдват мечтите ни! Нищо чудно, че политиците в Америка винаги са обичали църквите. Къде другаде в неделя сутрин биха могли да намерят толкова много гласоподаватели на едно място, нетърпеливи да бъдат поласкани и успокоени?
В днешното общество като че ли остава само един нетолериран грях. Тоест, ако желаете да бъдете нетолерантен към евангелското християнство. Докато прогласява разнообразието, Холивуд като че ли е склонен да се присмива на искрените вярващи, които гледат сериозно на Исус и Неговите претенции. Но да не сте посмели да се присмеете на източните религии! Холивуд представя тежкото положение на будистите в Тибет, докато същевременно пренебрегва милионите християни, потискани и хвърляни в затворите от същото това китайско правителство.
В Судан хиляди вярващи биват поробвани или изнасилвани, но не очаквайте някаква реакция от страна на западните медии или правителства. Все пак, повечето судански вярващи са тъмнокожи, така че те не са от толкова голямо значение за нас като светлокожите, като косовските бежанци, например. Освен това китайските християни в затворническите лагери произвеждат евтини стоки, предлагащи максимална стойност за нашите търговски долари. Така че просто да продължим да си гледаме бизнеса с онзи, който може да ни помогне да поддържаме комфортния си начин на живот и ние ще се правим на глухи за виковете и стенанията на преследваните братя и сестри.
Колко тъжно! През изминалия век повече християни са страдали и са умрели за вярата си, отколкото през което и да било от последните две хилядолетия – надвишавайки по брой дори средновековните гонения! Дали това е от някакво значение за западните вярващи, които са сигурни и спокойни в проспериращите си демократични общества?
Е, Бог се грижи.

Претеглен и недостатъчен

Много отдавна Господ предсказа нашия век на алчност и излишъци: “Вие сте събирали съкровища в последните дни” (Яков 5:3). Той предвидя как преследваме Дау, препускащ през 11000-та отметка. Затова казва: “Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато” (стих 5).
Погрешно ли е да се живее комфортно? Не, докато не преминем чертата, където комфортът побеждава убеждението и състраданието и печалбата е по-ценна от благочестието и уместността. Такъв начин на живот ще рикошира върху онези, които са “повече сластолюбиви, а не боголюбиви” (2 Тимотей 3:4). И тогава икономическото претопяване ще ни сполети в ужасяваща внезапност.
“Слушайте се, вие богати, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас. Богатството ви изгни и дрехите ви са изядени от молци. Златото ви и среброто ви ръждясаха и ръждата им ще свидетелства против вас и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни. Ето, заплатата на работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите” (Яков 5:1-4).
Сурови думи. Бог наистина е загрижен за затворническите заводи, за незаконните и нехигиенични цехове и за робските плантации, където работниците биват измамвани и не получават полагащите им се законни компенсации и заплати. За Него е от голямо значение, когато съставяме корпоративна политика и международни взаимоотношения, основани на печалбата, като по този начин прави търговски партньори грабителите и потисническите държави.
Така че, да, това не е “икономиката, глупако!” Състраданието се цени повече. Бог предупреждава: “Вие… огоихте сърцата си дори в ден на клане” (стих 5).
Ден на клане? Може би бунтовете в нашите градове? Недостигът на храна и гориво? Може би дори биотероризмът? Един малък селскостопански самолет, разпръскващ няколко торби с антракс, може да разтовари смъртоносния си товар над Вашингтон. Милиони хора могат да умрат. Отравянето на водата в Ню Йорк Сити би било застрашително лесно и със сигурност би предизвикало ден на клане.
Някои предполагат, че гибелта, предречена в Яков 5, е свързана с Y2K, знаменитият компютърен вирус, обречен да ни удари при настъпването на 2000 година. Тъй като може да четете тази книга и след тази дата, няма нужда да рискуваме с предсказания за сериозността на този дигитален кошмар. В зависимост от това в коя част на света живеете, вие сте преживели нещо между двете крайности на леките неудобства и КНСТКСГП – Краят На Света Такъв, Какъвто Сме Го Познавали. Най-малкото Y2K отнема от скоростта на икономическия възход на Америка и нанася още повече щети в чужбина. В западните държави може би най-непосредственият и универсален ефект от Y2K бе паниката на хората, отлагали приготовленията до последния момент и стълпили се в банките и супермаркетите.
Удивително е каква голяма част от икономиката в Западното общество се обуславя от първичните емоции. По време на славните дни на бума на стоковия пазар преди Y2K, Федералният Председател на САЩ Алън Грийнспан предупреди за “ирационалния разкош” – точно онзи мисловен тип, който в края отива в другата крайност и потапя обществото в паника. Още преди Y2K Америка бе изправена пред икономически смут, наслаждавайки се на безпрецедентен просперитет, докато 60 % от населението на света бе в състояние на ужасна рецесия или дори депресия. Икономистите отдавна предупреждават, че една нация не може вечно да процъфтява като островче на просперитета сред разбушуваното море на трудностите.
Така че до една ил идруга степен и ние сме изправени пред трудностите. И всичко това е изпълнение на пророчеството.
Колко трагично подходящо е, че причина за невероятния икономически бум на 90-те години бе компютърната технология. Компютрите се превърнаха в инструменти на похотливостта и алчността, превръщайки Интернет в игрална площадка на содомията и безграничната комерсиализация. Наистина, ние “събирахме съкровища в последните дни.” Всеки скътан долар се хвали с лъжата: “На Бога се доверяваме.” Помислете си и за значението на 2000 година. Две хиляди години от какво? От първото появяване на Исус Христос, както е общоприето да се смята. Така че това трябва да е Негово тържество. Вместо това ние просто приготвяме парти, което да надмине всички партита, хвалейки се с успехите си и наслаждавайки се на излишъците си. В такъв случай колко е подходящо, че с настъпването на 2000 година ще настъпи и краят на партито.
Има един исторически прецедент. Много отдавна във Вавилон – най-богата и най-силната държава на света – се организира голямо парти. С напредването на вечерта пияните празнуващи бяха така погълнати от веселието си, че не разбраха кога са преминали границата. Благодатното време на народа им бе свършило. Изведнъж огромен безкръвен пръст гравира следните думи на дворцовата стена: “М’не, М’не, Т’кел у Фарсин,” което в превод означава “Бог е преброил дните на твоето царство и го е свършил. Претеглен си на везните и си намерен недостатъчен” (вж Данаил 5:25-28).
“Претеглен и недостатъчен.”
Страшни думи. Дали те се отнасят и за нашата милениална ситуация?
Когато Бог казва, че партито е свършило, то не е защото Той вече не ни обича. Всъщност, Той ни обича прекалено силно, за да позволи нашите греховно дисфункции и да ни разреши да продължаваме да унищожаваме и себе си, и другите. Той трябва да се намеси. Някои се пробуждат навреме, за да се покаят. За други, ще е късно завинаги.

Бойте се от Бога!

На нашата планета в бунт Бог е изпратил една специална вест в книгата Откровение. Тя е насочена точно към тези последни дни, непосредствено преди завръщането на Исус Христос. Вестта е толкова важна, че тя е символизирана с един ангел на предупреждението, летящ над главите ни. Това е едновременно и добра, и лоша новина:
“И видях друг ангел, че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде. И каза със силен глас: Бойте се от Бога и въздайте Нему слава, защото настана часът, когато Той ще съди; и поклонете се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори” (Откровение 14:6,7).
Лошата новина за света е, че в небето се провежда съд, пред който всички сме отговорни. Като древния Вавилон, хората ще бъдат претеглени и ще бъдат намерени недостатъчни, ако не се покаят. Наистина, незабавно след това е отправено още едно ангелско предупреждение: “Падна, падна великият Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудстване” (стих 8). Очевидно тук не става въпрос за буквалния Вавилон, който все още е в развалини. Това е предупреждение за коалицията на организираното зло и опозицията на Бога от последните дни. По-нататък в тази книга ние ще проучим по-подробно пълното значение на Вавилон и днешната му значимост.
И тъй, партито ще свърши и Бог ще потърси сметка от този свят. В зависимост от отношението и готовността на човека това може да се окаже лоша новина.
Добрата новина е, че все още има време за покаяние – за обръщане – и за приемане на вечното благовестие! Това е Божията вест за спасение в Исус Христос. Вратата все още е отворена. Поканата към всички, които жадуват за Божията благодат, е: “Който е жаден… нека вземе даром от водата на живота” (Откровение 22:17).
“Бойте се от Бога, вечния Създател на небето и земята!” вика ангелът. Уважавайте Го, благоговейте пред Съдията на цялата земя.
“Бой се от Бога, Холивуд! Изостави целулоидната си содомия, насърчавай истинските ценности в живота.”
“Бой се от Бога, Уол Стрийт! Изостави сляпата алчност и проявявай справедливост и милосърдие.”
“Бой се от Бога, Вашингтон! Забрави проучванията на общественото мнение. Застани на страната на правото, ако ще и небесата да пропаднат.”
“Бой се от Бога, Силиконова Долина! Използвай технологията за благословение, а не за проклятие.”
“Бойте се от Бога, мъже, които насилвате жените! Отнасяйте се към дъщерите Ми с достойнство и любов.”
“Бойте се от Бога, радикални феминистки! Зачитайте Моя дар на сътворението на живота в корема.”
“Бойте се от Бога, повърхностни религиозници!” “Бой се от Бога и пази заповедите Му, понеже това е всичко за човека” (Еклесиаст 12:13). Покорявайте се, без да се стараете да извлечете лична полза от това. Истинското покорство е подклаждано от благодарността за Божия безплатен дар на Исус Христос. “Защото ето що е любов към Бога: Да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки” (1 Йоан 5:3).
– Чакай малко, – биха могли да протестират някои. – Аз си мислех, че ние не трябва да се страхуваме от Бога.
Наистина, не трябва да се плашим от Него – ако намираме реализацията си в Исус Христос, вместо в глупави заместители. Ние сме в безопасност, когато се доверяваме само на Исус. Не трябва да се плашим от последната криза на земята, нито от Y2K, нито от атомна атака или биотероризъм – от нищо! За искрения вярващ “в страха от Господа има силна увереност и Неговите чада ще имат прибежище” (Притчи 14:26).
Прибежище! Господи, “Ти Си прибежище мое; Ти ще ме пазиш от скръб, с песни на избавление ще ме окръжаваш” (Псалом 32:7). Когато по-голямата част от света се крие от Бога в последния ден на земята, ние можем да се скрием в Бога. Исус ще бъде “като заслон от вятър, като прибежище от буря, като водни потоци на сухо място, като сянка от голяма канара в изтощена земя” (Исая 32:2).
Искаш ли Исус да бъде твой заслон сред милениманията, заплашваща този свят? Можеш да уредиш това с Господа още сега. Ако не си сигурен как да го направиш, моля, продължавай да четеш по-нататък.