СРЕЩИ ОТБЛИЗО – МАЙКА МИ от Давина – Уилям Смит

Мама може да ме кара да изпадам в толкова неловко положение! Дори и чичо Джеймс мисли така.
Тя се разстрои малко, понеже отказах да го наричам татко, но той не ми е баща. Мама се е оженила за татко горе-долу по времето, когато съм се родила, но оттогава досега имаше още двама “татковци”, а ето сега и чичо Джеймс. Е, всичко с него е нормално, казано неопределено. Даже полага усилия да се прояви като типичен баща към нас ­ особено към момичетата ­ но той не ми е татко и затова е цялата тази работа.
Те не са се оженили все още, така че чичо Джеймс не забелязва някои неща, които мама прави, като например това, че си слага твърде много грим и си сплита косата като младо момиче, но дори и той, честно казано, се присвива, когато тя започне да се вълнува и да се тресе от смях.
Разправям ви всичко това за мама, макар че тя е чудесен човек. Всъщност в крайна сметка просто трябва да си отваряш очите на четири с нея. В един момент цялата прелива от смях и усмивки, а в следващия така ще те цапне през лицето, че после едва ли ще можеш да виждаш. Въпреки че след това много съжалява и в следващия миг ти посвещава цялото си внимание, като ти дава бонбони и те моли да є простиш. Но, вярвайте ми, това може да е даже по-лошо от плесницата през лицето, особено ако наоколо се намират някои от приятелите ти!
Но на другия ден майка ми направо беше върхът! Излезе от града за вода ­ около пладне, можете ли да си представите! Защо не отиде на кладенеца, когато ходят и другите жени, просто не знам. Или всъщност може би зная. Мисля, че в действителност те се отнасят малко злобничко към нея. И въпреки всичко понякога тя може да е доста чувствителна.
Така или иначе вече прекалено много се забави, доста повече, отколкото беше необходимо, а после пристигна забързана вкъщи, цяла зачервена и потна, като едва можеше да си поеме дъх (е, вече не е такава, каквато беше като млада), и направо няма да повярвате ­ без водата, за която специално беше отишла на кладенеца!
“Какво става, мамо?” ­ запитах.
“Има един човек ­ пое си дълбоко въздух тя. ­ Каза ми една новина. Винаги, когато мама е заинтересована от нещо, в цялата работа има някакъв мъж. Лицето ми трябва да е изразявало каквото си мислех, но вместо да ме плесне, тя отново си пое дъх, казвайки: “Не. Този е различен.”
Повдигнах саркастично вежда. И тя пак не ме цапна! Този човек наистина трябва да е от различен тип ­ или поне ако съдя от въздействието, което е оказал върху изострените є досега черти!
“Каза ми всичко, което някога съм правила!”
Сега пък другата ми вежда се повдигна, но тя сякаш не ме видя, просто продължи да говори несвързано.
“Той знаеше колко мъже съм имала, пое си дълбоко дъх тя, даже и това, че не съм се омъжила за чичо ти Джеймс…”
“Някакъв си мъж” помислих си, но попитах: “И това ли е всичко? Може би и до него е достигнала клюката?”
После почувствах, че се случва нещо, което направо преобърна всичко. Тази забележка наистина ми изпроси плесница през лицето. Но изведнъж мама пристъпи съвсем нежно до прага.
“Той ме помоли ­ мен, разбираш ли ­ да му дам да пие. А пък е евреин!”
О, не, помислих си. Работата е достатъчно лоша, когато компаньоните на мама са самаряни, но ако завърже приятелство с евреин, за нула време ще ни изхвърлят от типичния ни самарянски град. А пък следващата є забележка беше още по-невероятна.
“Каза ми, че ако съм била знаела кой бил Този, Който искал от мен вода, щяла съм аз да поискам от Него и Той щял да ми даде жива вода. Тогава ми каза, че е Месия. Този, Когото всички чакаме. Помазаникът Божий!”
Ще ви кажа и това за мама, че въпреки начина є на живот, винаги е била много запалена по религията. Но сега пък да се е срещнала с Месията?
Изведнъж тя седна долу. “Вярно е ­ каза бавно, вероятно защото видя неверието, подсказвано от цялото ми същество. ­ Никога не съм чувала някой да говори с такава власт относно Божиите неща. Каза, че идва време, когато ще се покланяме на Отца не на тази планина, нито в Ерусалим, но истинските поклонници ще се покланят с дух и истина. И когато каза “Отца”, успях да видя по очите и гласа Му, че говореше за Бога така, сякаш е собственият Му баща.”
Погледна ме. “По особения начин, по който и ти говориш за баща си” ­ обясни ми тя, така че разбрах какво точно имаше предвид. Само Бог знае колко пъти я бях раздразнявала заради това.
“Когато споменах Месия, продължи мама, Той просто ми каза: “Аз съм Той.” Без никакво суетене около това, заяви го просто като факт.”
Тогава очите є се наляха със сълзи (което си беше малко отблъскващо, ако се досещате какво имам предвид) и неочаквано се изправи. “Аз съм уверена, че Той наистина е Месията. Трябва да разкажа на хората.”
И така тя излезе, втурвайки се през вратата, без дори да си пооправи грима. Както вече ви казах, майка ми може да върши толкова смущаващи неща. И просто си знаех, че ще є се смеят. Но, интересно защо, те не го направиха. Всъщност хората направо є повярваха. Или поне наполовина. Така или иначе, повярваха є достатъчно, за да поканят един омразен им евреин да престои в селото за няколко дни.
И сега други хора ­ сред които и мъже ­ Му повярваха. Чух един на другия ден да казва на мама: “Вече не вярваме поради това, което ти ни каза. Сега чухме сами за себе си и знаем, че този човек е Спасителят на света.”
Сега нещата стоят по различен начин у дома. Като за начало ­ тъй като не беше в състояние да направи каквото и да било с предишните си съпрузи, които се бяха изпоженили ­ мама реши, че връзката є с чичо Джеймс трябва да се уреди веднага, така че на следващия ден щяха да се женят. Но това беше просто една формалност. Чух обещанието є в деня, преди който Исус тръгна, че за нея вече няма да съществуват други мъже. Само чичо Джеймс. Щяла да го обича и да му бъде вярна завинаги. И си призна, че никога допреди не е изричала подобни думи! В такъв случай наистина ще сме свястно семейство. Всъщност вече сме. Нещата толкова се подобриха. Мама намали грима и вече се облича по-прилично за възрастта си. Стана по-нежна и не е удряла никого от нас, откакто Исус престоя тук.
Има само едно неприятно нещо. Сега постоянно ни целува и вдига голям шум около нас, и то пред приятелите ни, така че все още е неловко да се живее с нея. Но не бих я заменила за нищо на света. И само като си помисля, че тази промяна стана само защото един Непознат є каза всичко, което някога е правила ­ и не я отхвърли заради това!