Не ме изоставяй – Глава 16 – Кей Д. Ризо

Гирлянди от сини сатенени панделки, дантели от времето на кралица Анна и полски маргаритки украсяваха амвона на някога изоставената църква. Меган пъхна ръцете си в джобовете на дънките си и поклати глава към бъдещата си зълва. Трябва още малко да вдигнеш десния край, Ким. Готово младото момиче направи леката корекция. Така подобре ли е? Зад нея Сара говореше с Либи и Сюзан за мелодията за влизането на родителите Одата на пролетта на Вивалди. Меган се засмя сама за себе си. Когато Сара установи, че ще й се наложи да свири сватбения марш на помпения орган на аба Кадуел от ХIХ век, тя беше ужасена. Ще ми е достатъчно трудно да се справя и без да помпя тази щуротия беше възкликнала тя. Но баба Кадуел не щеше и да чуе. Упоритата ми баба-германка влачила този орган по време на Орегонското преселение през 1866 г. чак от Бостън! бе отвърнала 85-годишната жена. Дядо ми Херман й устроил грандиозен скандал, но баба Джени настоявала. И след всичката тази работа не разбирам защо се оплакваш, че ще ти се наложи малко да помпаш. Освен това баба Кадуел бе засияла от гордост, такава е традицията! Меган още веднъж огледа църквата, преди да отиде да се преоблече за церемонията. Не би могло да е по-съвършено помисли си тя. Колко ли хора виждат осъществени детските си фантазии? Всичко започна, когато Майк разговаря с баща й за провеждането на сватбената церемония в изоставената църква в Серилос. Ще бъде ли възможно това? бе попитал Майк. Е, не съм съвсем сигурен, но ще разбера. Предполагам, че ще се наложи да получим разрешение от щатския исторически комитет. Щатските власти се възползваха от възможността за възстановяване на старата църква. Когато пастор Хинкли и членовете на църквата й научиха за проекта, решиха да се включат и те. След две неделни почиствания вече бяха измили опушените стени и бяха изчистили пода до блясък. Няколкото семейства, които все още живееха наоколо, видяха какво правят непознатите и също се включиха в почистването. Към уикенда на церемонията всичко чак до грубите дъбови пейки блестеше от новата боя и лака. Но с това изненадите не свършиха. Един фотожурналист от националното списание за младоженци чул за ремонта и се свързал с бащата на Меган. Той искаше да отрази сватбата на страниците на списанието си и в замяна обеща да им направи пълен комплект снимки. Приятели от всички кътчета на Съединените щати дойдоха за сватбата. В деня преди церемонията членовете на местната църква, както и жителите на градчето, проведоха специално богослужение в църквата. Пастор Хинкли напомни на присъстващите, че няма защо да се боим от бъдещето, ако помним как Бог ни е ръководил в миналото. След богослужението Меган и Майк застанаха на вратата заедно с пастор Хинкли и поканиха всички на сватбата на следващия ден. И сега, в неделя сутрин, нейния сватбен ден, Меган още веднъж огледа интериора на пустинната църква. От най-малкото дете до най-стария светия, от докторите на науките до най-невзрачните членове на обществото, от жителите на предградията до каубоите в пръснатите наоколо ранчо всички бяха работили задружно, за да създадат това чудо. Мама много би харесала всичко това помисли си Меган, като поглади с ръка гърба на най-близката пейка. Меган! Сара я потупа по рамото. Трябва да се прибереш и да се отпуснеш в една дълга вана. Тук всичко е под контрол. Ким, къде е Ким? попита Меган. Тя ме помоли да се върне заедно с мен в ранчото. Чака те отвън в камиона. Меган излезе след Сара навън и слезе по временната рампа, която баща й беше направил. От едната страна под огромното евкалиптово дърво Мама Грейс и цяла група жени подреждаха масата за приема след бракосъчетанието. Кен седеше в инвалидната си количка на другия край на масата, сгъвайки салфетки. Когато забеляза Меган, която излизаше от църквата, на лицето му засия огромна усмивка. Прибирай се вкъщи! извика той, посочвайки й с ръка паркинга. Веднага се прибирай! Йес, сър! козирува му тя. Прибирам се. Тя измина разстоянието до ранчото за рекордно кратко време. Ким изскочи от кабината на камиона почти в мига, в който той спря, и изчезна в къщата. Когато Меган излезе от кабината и влезе в празната кухня, Ким вече никъде не се виждаше. Меган отиде в хола. Тя лениво прекара пръстите си по клавиатурата на старото пиано и погледна към снимката на майка си. Беше й станало много приятно, когато установи, че вместо да я махне, Либи бе прибавила към нея снимките на членовете на своето семейство, включително и тази на първия си съпруг. Здравей, скъпа баща й, облечен в най-елегантния си костюм, мина по килима към мястото, където бе застанала Меган. Той я прегърна през кръста и я притисна до себе си. Мисля, че скоро ще видим и твоята сватбена снимка, подредена тук до останалите тя се усмихна и отпусна главата си на рамото му. Станала си страхотна жена, Меги, скъпа, откакто за първи път отиде в Ню Йорк сити. Тогава това ми изглеждаше ужасна идея. Но както винаги, Бог е знаел по-добре от мен от какво имаш нужда. Старият часовник отброи 11 удара. Изненадана, Меган целуна баща си по бузата. По-добре да действам или няма да има никаква сватба извика тя, хуквайки по стълбите към стаята си. Грабна халата си и се втурна към банята да си вземе един душ. Вана! промърмори си тя, когато прохладната струя обля тялото й. Кой има време за вана точно днес? От мига, в който излезе от банята, живота й премина на автоматичен режим. Тя само леко подсуши косата си и двете с Ким се върнаха в Серилос. Излезе от камиона и попадна в лудостта на ръчните дантели, лака за коса, смеха и сълзите. Бързо! изпищя Сара. Дай да направим нещо с косата ти. Тя заведе Меган до една малка масичка и стол, сложени пред стенното огледало. Сядай! С гребен в едната ръка и флакон лак за коса в другата, Сара започна да оформя булчинската й прическа. Меган направи гримаса пред огледалото, когато Сара започна да облива с огромни количества лак дългата й коса. Не забравяй, не искам да е много сбита. Знам, знам Сара продължи да сресва и да лакира косата й. Меган затвори очи и простена. Не мога да гледам. Просто не мога да гледам. Сара се засмя и постави още един слой от лепкавата течност върху все по-огромната коса на Меган. Успокой се и ми се довери. Да бе Меган се закашля от лака. Не казваше ли същото и палачът на жертвите си? Ким я потупа по рамото. Как изглеждам? Меган отвори очи. Развълнуваната шаферка се завъртя пред нея в синьо-бялата си шифонена рокля. Синя панделка като тази, която бе обгърнала талията й, задържаше падащите на вълни къдрици от главата на момичето. Много си хубава, Ким. Момичето се засмя от радост и отметна къдриците си на едната страна. Чувствам се като Мери от Малка къща в прерията. Меган се затресе от смях. Стой на едно място простена Сара. Машата е гореща. Е, сега вече можеш да се движиш. Това беше последният кичур. Тя още веднъж напръска косата на Меган с лак, след това се отдръпна малко настрана. Точно както я бяхме изпробвали. А сега, мушвай се в роклята. Ще има да ти закопчавам малките копченца цяла вечност! Те гледаха как Либи извади бялата сватбена рокля от предпазния плик. Меган съблече памучната си рокля и вдигна ръце, за да позволи на Либи и Сюзан да й облекат старинната сватбена рокля. Тя внимателно насочи ръцете си към прозрачните ръкави и зачака, докато двете жени закопчаваха копченцата й. Беше права за роклята, скъпа приятелко прошепна Сара, като отмести една от дългите къдрици на Меган. Сара постави венчето от маргаритки, английски чайни рози, сатенините панделки и булото на главата на Меган и спусна воала пред лицето й. Страхотно ти подхожда. Меган никога не се беше съмнявала в това от мига, в който забеляза сватбената рокля на витрината на магазина в Бентън Харбър. И въпреки всичко се чувстваше като малко момиченце, което си играе на булка. А сега трябва да отида в църквата и да изпомпя малко музика от онази антика Сара изхвърча от стаята, но Меган почти не забеляза това. Тя гледаше непозната, която се отразяваше в стенното огледало една жена от друга епоха. Сякаш живея в някакъв едновремешен уестърн помисли си Меган, докато гледаше отражението си в огледалото. Само че не е стар уестърн. Това е днес и това съм аз. Стомахът й се сви на топка от ужас, който след това се изписа в очите на жената, която я гледаше от огледалото. Мога ли да направя това? прошепна си тя. Но никой не я чу. Вместо това й подадоха букет цветя и я заведоха до църквата. Някъде в далечината Меган можеше да чуе как Сара свири на стария помпен орган. Горещото юлско слънце заслепи очите й, докато пресичаше двора на църквата. Шаферките й нещо й говореха, но тя нямаше представа какво й казват. По-скоро почувства, отколкото видя, че баща й я хваща за ръка и поставя нейната на лакътя си, след това я завежда по рампата към фоайето на църквата. Сега не трябва да се разплача помисли си тя. Сега не трябва да се разплача. Можеше да чуе как шаферките се подреждат за влизането в църквата. Чу как някой казва: Църквата е претъпкана. Има хора, които стоят прави до стените. Когато вратите се отвориха и първите шаферки тръгнаха към амвона, Меган се обърна към баща си, а сивите й очи бяха изпълнени с ужас. Татко прошепна тя. Не мисля, че мога да го направя. Баща й я погледна, намръщи се за миг, след това се усмихна. Знаеш ли, че майка ти е казала съвсем същите думи на дядо ти в колата, на път към сватбената ни церемония? Долната й устна се разтрепера. Наистина ли? Не съм знаела това. Когато вълшебните звуци на Менделсоновия сватбен марш изпълниха въздуха, цялата публика стана на крака. Шт! Ваш ред е! подкани ги някой. Когато направиха първите си крачки напред, баща й й прошепна: Забрави за всички останали и гледай само към Майк. Меган бавно обърна лицето си към изплашения млад мъж, който я чакаше пред олтаря. Когато очите им се срещнаха, нервната му усмивка стана широка и радостна. Очите му искряха от сълзи на щастие. Тя можеше да почувства как любовта му я зове, как я привлича. Страховете й се стопиха, когато застана до него. Баща й я целуна, взе ръката й и я сложи в протегнатата ръка на Майк. Тя почувства познатата топлина и сила на Майк, когато той я водеше към олтара. Когато ясният сопран на Сара понесе вестта за любовта един към друг, Меган се вгледа в насълзените очи на Майк. Той бавно изговори думите: Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя. Първият път, когато й бе цитирал тези думи, те стояха на върха на Емпайър Стейт Билдинг. Колко по-различни бяха обстоятелствата тогава! Толкова много неща се бяха случили, толкова много неща се бяха променили. Оттогава, в добри и лоши времена, тя се бе държала за това обещание. И сега, застанала пред олтара, готова да обещае любовта и верността си на този мъж, той придаде на думите съвършено нов смисъл. Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя едно сватбено обещание, дадено между съвършения Бог, един мъж и една жена; обещание, което свързва две сърца едно с друго за цял живот и с Бога за цялата вечност.