Поканата – 34 – Животът на Исус Христос – Елена Вайт – (Елън Уайт)

Елена Вайт – (Елън Уайт) – Животът на Исус Христос – Поканата – 34

Тази глава е основана на Матей 11:28-30.

Поканата

Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще
ви успокоя.”
Тези утешителни думи бяха отправени към множеството, което следваше
Исус. Спасителят бе казал, че човек може да получи познание за Бога само
чрез Него. Той бе споменал, че учениците Му са тези, на които е дадено
познание за небесните неща. Исус обаче не остави никого да се чувства
изолиран от грижата и любовта Му. Всички отрудени и обременени могат да
дойдат при Него.
Книжниците и равините, спазващи стриктно външните религиозни форми,
чувстваха някаква празнота, която никога не можеше да бъде запълнена от
обредите на разкаяние. Бирниците и грешниците можеха да се преструват,
че са доволни от плътските и земните неща, но в сърцата им имаше
недоверие и страх. Исус погледна към нещастните и омъчнените – онези,
чиито надежди бяха разбити и които се опитваха да задоволят копнежа на
душата със земни радости – и ги покани да намерят утеха в Него.
С нежност Той насърчи отрудените хора: “Вземете Моето иго върху си и
научете се от Мене; защото Съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите
покой на душите си.”
С тези думи Христос се обръща към всяко човешко същество. Независимо
дали осъзнават това или не, всички са отрудени и обременени. Върху
всички има товар, който само Исус може да свали. Най-тежкото бреме,
което носим, е бремето на греха. Ако бяхме оставени сами да го носим, то
би ни смазало. Но безгрешният Бог зае нашето място. “Господ възложи на
Него беззаконието на всички ни” (53:6 Исая 53:6). Той понесе товара на
нашата вина. Исус ще свали тежестта от уморените ни рамене. Той ще ни
даде покой. Той ще понесе и тежестта на грижите и скърбите. Исус ни кани
да прехвърлим всяка наша грижа на Него, защото ние сме в сърцето Му.
По-старият Брат на човечеството стои до вечния трон. Наблюдава всяка
душа, която се обръща към Него като към Спасител. Знае от опит какви са
слабостите на хората, какви са нуждите и къде се крие силата на
изкушенията; “защото Той бе във всичко изкушаван като нас, но пак остана
без грях”. Наблюдава те, Божие чадо, изпълнено със страх. Изкушаван ли
си? Той ще те избави. Слаб ли си? Ще ти даде сила. Невеж ли си? Ще те
просвети. Наранен ли си? Ще те излекува. Господ “изброява числото на
звездите” и въпреки това “изцелява съкрушените в сърце и превързва
скърбите им” (147:4,3 Пс. 147:4,3). “Дойдете при Мене” е Неговата
покана. Каквито и да са вашите вълнения и изпитания, представете случая
си на Бога. Духът ви ще бъде подкрепен, за да може да издържи. Пред вас
ще се открие път за освобождаване от смущенията и трудностите. Колкото
по-слаби и безпомощни знаете, че сте, толкова по-силни ще станете чрез
Неговата сила. Колкото по-тежко е бремето, толкова по-блажена е
почивката, когато го прехвърлите върху Този, Който ще го понесе. Покоят,
предлаган от Христос, зависи от условия, но те са ясно определени.
Такива, че всеки може да ги изпълнява. Той просто ни казва как можем да
получим Неговия покой.
“Вземете Моето иго върху си”, апелира Исус. Игото, т. е. хомотът, е
средство за работа. Добитъкът се впряга в хомот и този хомот е
необходим, за да може да работи ефективно. С този пример Христос ни учи,
че сме призовани да служим през целия си живот. Ние трябва да понесем
върху себе си игото на Христос, за да бъдем Негови съработници.
Игото, което ни обвързва със службата за Бога, е Божият закон.
Великият закон на любовта, разкрит в Едем, провъзгласен на Синай, а в
Новия завет изписан в сърцата, е законът, който свързва човека с Божията
воля. Ако бяхме оставени да следваме собствените си наклонности, да
ходим там, накъдето ни насочват нашите желания, бихме попаднали в
редиците на Сатана и бихме приели качествата му. Затова Бог иска да се
придържаме към Неговата воля, която е възвишена, величава и
облагородяваща. Желае да поемем задължението да служим с търпение и
мъдрост. Самият Той, когато бе сред човечеството, понесе хомота на
делото. Христос изрече думите: “Драго Ми е, Боже Мой, да изпълнявам
Твоята воля; да! Законът Ти е дълбоко в сърцето Ми” (40:8 Пс. 40:8).
“Защото слязох от небето не Моята воля да върша, а волята на Този, Който
Ме е пратил” (6:38 Йоан 6:38). Любовта към Бога, стремежът да се защити
Неговата слава и любовта към падналото човечество доведоха Исус на
Земята, за да страда и умре. Това бяха чувствата, които ръководеха
живота Му. Той препоръчва и ние да възприемем тези принципи.
Има мнозина, чиито сърца страдат под товар от грижи, тъй като се
опитват да достигнат стандартите на света. Те са избрали да му служат,
приели са неговата суета, възприели са неговите обичаи. Така техният
характер се опетнява и животът им излинява. За да задоволят своите
амбиции и светски прищевки, нараняват съвестта си и се натоварват с
допълнителния товар на угризенията. Продължителното безпокойство
изтощава жизнените сили. Нашият Господ изисква от хората да отхвърлят
ярема на робството. Той ги поканва да приемат Неговото иго. Исус казва:
“Моето иго е благо и Моето бреме е леко.” Препоръчва им да търсят първо
Божието царство и Неговата правда и обещава, че всички неща, необходими
за тях в този живот, ще им се добавят. Безпокойството е сляпо и не може
да надникне в бъдещето, а Исус вижда края от самото начало. За всяка
трудност Той има средства, които да донесат облекчение. Небесеният ни
Отец има хиляди начини да се погрижи за нас, но ние не знаем нищо за
тях. Онези, които приемат да поставят службата за Бога и Неговия
авторитет над всичко, ще открият как затрудненията изчезват и нозете им
застават на прав път.
“Научете се от Мене – каза Исус, – защото Съм кротък и смирен на
сърце; и ще намерите покой на душите си.” Ние трябва да влезем в
училището на Христос, за да се научим от Него на кротост и смирение.
Изкуплението е процесът, чрез който душата се подготвя за Небето. Такава
подготовка означава опознаване на Христос; означава освобождаване от
идеи, навици и обичаи, които са били придобити в училището на княза на
тъмнината. Душата трябва да бъде освободена от всичко, което се
противопоставя на верността към Бога.
В сърцето на Христос, където царуваше съвършена хармония с Бога,
имаше съвършен мир. Никога не се възгордяваше от шумното одобрение, нито
се отчайваше от укори и неуспехи. Макар и изправен пред най-голямо
противопоставяне и жестоко отношение, Той запазваше Своята решителност.
Но мнозина, които твърдят, че са Негови последователи, са с неспокоен и
угрижен дух, защото се страхуват да се доверят на Бога. Не Му се
предават изцяло, тъй като не искат да приемат последствията от такова
пълно себепредаване. Ако не сторят това, те няма да могат да намерят
мир.
Любовта към собственото Аз е, което води до безпокойство. Когато се
родим “отгоре”, ние ще имаме същите помисли, които бяха в Исус –
помислите, накарали Го да се смири, за да бъдем спасени. Тогава няма да
търсим най-почетното място. Ще имаме желание да седим в нозете Му и да
се учим от Него. Ще разберем, че стойността на нашето дело не е в
показността, във вдигането на шум пред света, в активността и усърдието
според колкото ни е силата. Стойността на делото ни е съразмерна с
вложения в нас Свети Дух. Упованието в Бога облагородява ума и ние
получаваме търпение и ръководство на душите си.
На воловете се поставя хомот, който им помага да теглят товара и
облекчава тежестта. Така е и с Христовото иго. Когато нашата воля се
слее с Божията воля и ние използваме Неговите дарове за благословение на
другите, ще открием, че бремето на живота е леко. Този, който върви по
пътя на Божиите заповеди, върви заедно с Христос, а в Неговата любов
сърцето намира покой. Когато Мойсей се молеше: “Покажи ми, моля Ти се,
пътя Си, за да Те позная”, Господ му отговори: “Самият Аз ще вървя пред
тебе и Аз ще те успокоя” (Изх.;33:13,14 Изх. 33:13,14). Чрез пророците
бе дадена вестта: “Така казва Господ: “застанете на пътищата, та вижте и
попитайте за древните пътеки где е добрият път и ходете по него, и ще
намерите покой за душите си” ( 6:16 Еремия 6:16). Бог казва: “Дано би
послушал ти заповедите Ми! Тогава мирът ти щеше да бъде като река и
правдата ти като морските вълни” (48:18 Исая 48:18).
Всички, които приемат Христос чрез словото Му, предадат душите си под
Негово покровителство и живота си под Негово разпореждане, ще намерят
мир и спокойствие. Нищо от света не може да ги натъжи, когато Исус ги
радва със Своето присъствие. В пълното приемане на Христос има пълен
покой. Господ казва: “Ще опазиш в съвършен мир непоколебимия ум, защото
на Тебе се уповава” (26:3 Исая 26:3). Животът ни може да прилича на
плетеница, но ако се посветим на мъдрия Творец, Той ще създаде начин на
живот и характер, които да бъдат за Негова прослава. Характерът, който
отразява славата и естеството на Христос, ще бъде приет в Божия рай.
Обновените човешки същества ще ходят с Бога, облечени в бяло, защото са
достойни.
Тъй като чрез Исус “влизаме в почивка”, Небето започва тук. Ние
отговаряме на Неговата покана “елате, научете се от Мене” и по този
начин започваме вечния живот. Небето означава непрестанно приближаване
до Бога чрез Христос. Колкото по-дълго сме в Небето на блаженството,
толкова повече слава ще ни бъде открита; колкото повече опознаваме Бога,
толкова по-голямо ще бъде нашето щастие. Когато вървим с Христос в този
живот, ние можем да бъдем изпълнени с Неговата любов, задоволени с
Неговото присъствие. Всичко, което човешкото естество е в състояние да
понесе, можем да получим още тук. Но какво е това в сравнение с бъдния
живот? Те “са пред престола на Бога и Му служат денем и нощем в Неговия
храм; и седящият на престола ще разпростре скинията Си върху тях. Няма
да огладнеят вече, нито ще ожаднеят вече, нито ще ги удари слънцето,
нито някой пек; защото Агнето, Което е пред средата на престола, ще им
бъде пастир и ще ги заведе при извори с течащи води; и Бог ще обърше
всяка сълза от очите им” (Откр.; 7:15-17 Откр. 7:15-17).