IХ. Увереност

Тезис 41
Да останем с Исус е толкова важно, колкото и да отидем при Него.

Кое е по-важно, да се ожениш или да останеш женен? Правил съм си шега, като съм задавал този въпрос пред различни видове публика из цялата страна и съм ги карал да вдигнат ръка, за да покажат какъв е техният отговор. Но след няколко минути дискусия обикновено се вдигат най-много ръце, когато попитам: „Колко от вас мислят, че въпросът е глупав?“
Очевидно е, че няма смисъл да се жениш, ако не възнамеряваш да останеш женен. От друга страна, не можеш да останеш женен, ако първо не си се оженил.
Но колко често в християнския живот си спомняме за този принцип? Няма съмнение, че отиването при Исус е изключително важно. Това обаче е само началото. За да останем християни, трябва да продължаваме да отиваме при Него. Оставането с Исус е толкова важно, колкото и първоначалното отиване при Него.
„Колкото и цялостно да е било нашето посвещение при преобразяването, няма да има никаква полза, ако не го подновяваме всеки ден“ (Е. Вайт, сп. „Ривю енд херълд“, 6 януари 1885 г.). „Следването на Исус изисква сърдечно преобразяване в началото и всекидневно повтаряне на това преобразяване“ (Е. Вайт, АБК, т. 1, с. 1113). Исус каза: „Ако иска някой да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23).
Християнството е нещо повече от еднократно решение; то е начин на живот. Макар че тази истина изглежда съвсем елементарна, мнозина са я пропуснали и са открили за свое голямо изумление, че е много трудна работа да се служи на Бога.
Знаем колко важно за брака е всекидневното посвещение. Знаем, че принципът важи и за ежедневната ни работа. Няма значение колко блестящо сте се представили на конкурс или колко усърдно работите през първия ден от постъпването на нова служба, ако спрете на този етап, скоро ще се наредите пред гишето за безработни. Може да започнете програма за физически упражнения и първия път да останете без дъх, но ако не я практикувате ден след ден, няма да има никакви резултати. Раждането на бебе е трудна работа, но то е само начало на задълженията ви като родител. Много повече е необходимо, за да се получи образование, отколкото да се явите в първия ден за регистрация.
Ако е толкова очевидно, че в земните дела едно решение е недостатъчно, тогава в колко по-голяма степен трябва да признаем важността от всекидневно посвещение, когато става въпрос за вечността.
Понякога говоря за начина, по който да останем с Христос, и за важността от всекидневното общуване с Него. Почти винаги някой идва след богослужението и казва: „Опитах това, но нищо не излиза.“
„Колко време го опитва?“
„Три дни.“
Не трябва ли да имаме желание да отделяме на Бога поне толкова време, колкото отделяме за светските неща? Може да има някаква работа, която не сте в състояние да вършите, или някаква ситуация в брака ви, с която да не можете да се справите. Възможно е да има някаква университетска специалност, за чието изучаване нямате способности. Но когато става въпрос за християнски живот, единственото необходимо нещо е да отидете при Исус и след това всеки ден да отивате при Него. Ако не престанете да се приближавате до Него, Бог поема отговорността да се погрижи за всички останало в живота ви. „Ако погледът не се измества от Христос, работата на Духа не спира, докато душата не стане подобна на Неговия образ“ („Животът на Исус“, с. 302).

Тезис 42
Увереността в спасението не се губи, ако всеки ден имаме лично общуване с Исус.

„И свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че тоя живот е в Сина Му. Който има Сина, има тоя живот; който няма Божия Син, няма тоя живот“ (1Йоаново 5:11, 12).
Имате ли Сина? Знаете ли какво означава да имате Сина? От думите на апостол Йоан се разбира, че да имаш Сина, или да нямаш Сина е факторът, определящ дали имаме вечен живот. Но какво означава „да имаме Сина“?
Понякога думите и изразите, които използваме, за да опишем и дефинираме християнския живот, са доста объркващи. В юношеските си години открих, че се смущавам много от постоянното слушане на религиозни термини, чието значение не знам.
Какво означава „да имаме Сина“? Какво означава да „паднем на Скала?“ Как гледате на „Агнеца“? Как „протягате ръка, за да хванете Неговата десница“? Използваме тези изрази, нали така? Библията ги използва. Четем ги във вдъхновените писания на нашата църква.
В началото на проповедническата си дейност бях толкова объркан от опитите си да се държа като християнин, да говоря като християнин и да проповядвам като християнин, без в действителност да съм такъв, че бях на път да се откажа от всичко. Но веднъж реших да направя още един опит. Взех книгата „Пътят към Христа“ и я прочетох, подчертавайки всички текстове, в които се казваше какво да правя. Накрая се оказа, че съм подчертал почти цялата книга. Нещо повече, много от подчертаните пасажи съдържаха онези неразбираеми фрази.
Готвех се да я хвърля в огъня, но нещо ме спря. Макар че все още бях далеч от отговорите, които търсех, в мене се бе случило нещо, което не можех да обясня, но не можех и да отрека.
Реших се на още една стъпка: да прочета още веднъж книгата и да подчертая втори път всичко, което трябва да правя, но което вече знаех как да правя.
Така започнах да разбирам основните истини на християнския живот. Подчертах три неща: чети Библията, моли се, разкажи на някой друг какво си получил от първите две.
Всеки път, когато прочетете неразбираема фраза в Библията или в това, което наричаме Духа на пророчеството, погледнете по-внимателно и ще откриете, че става дума за някое от тези три разбираеми неща, които правят разбираемо всичко неразбираемо!
Имайки предвид всички това, нека още веднъж да прочетем 1Йоаново 5:11, 12. „Който има Сина, има тоя живот.“ Но нали използваме същите думи в ежедневието си!
Казваме: „Имам приятел.“ „Имам жена.“ „Тя си има мъж.“ За какво говорим? Описваме отношението ни с дадена личност.
Ако имаме Сина, това означава, че имаме отношения с Божия Син. Става въпрос за прекарване на известно време в общуване с Него. Говорим Му чрез молитва. Слушаме Го да ни говори чрез словото Си. Сътрудничим Му в задачата да бъде разнесено евангелието.
Следователно, ако основата на вечния живот е „да имаме Сина“, тогава основата на вечния живот е да имаме връзка с Исус, да прекарваме известно време в общуване с Него ден след ден.
Увереността ни в спасението не се основава на църковно членство. Не се основава на доктринална чистота. Не се основава на поведение. Основава се на отношенията с една Личност.
„Тези, които не изпускат от погледа си Господ Исус, ще получат достъп до Неговия духовен храм“ (Е. Вайт, „АБК, т. 6, с. 1086). „Не може едно обновено сърце да има сладост, ако всеки ден му се хвърля от светската сол. Божествената благодат трябва да бъде получавана всеки ден; в противен случай никой не може да остане преобразен“ (Е. Вайт, сп. „Ривю енд херълд“, 14 септември 1897 г.).
Ако отивате всеки ден при Исус, приемате ежедневно благодатта Му и се стремите да Го опознавате по-добре и да Му се доверявате все повече и повече, ще можете да имате увереността във вечния живот.

Тезис 43
Християните трябва да знаят, че имат увереността в спасението днес.

Какво ще отговорите, ако някой ви попита: „Спасен ли си?“ Задавали ли са ви този въпрос? Как сте отговаряли?
Вдъхновените писания на нашата църква ни дават някои сериозни предупреждения срещу изказването: „Аз съм спасен.“ Да разгледаме две от тях.
„Никога не бива да изпадаме в състояние на самодоволство и да престанем да вървим напред, твърдейки, че сме спасени. Когато разчитаме на тази самонадеяна идея, губим мотивите за бдителност, за молитва, за искрени усилия да постигаме все повече и повече. Никой осветен човек не би трябвало да произнася тези думи, преди Христос да дойде и ние да влезем през портите в Божия град. Тогава можем да отдадем слава на Бога и на Агнето за вечното избавление. Докато е изпълнен със слабости – никой не може сам да спаси душата си – човек не трябва да се осмелява да казва: „Аз съм спасен“ („Избрани вести“, кн. 1, с. 314).
Подобно изказване намираме в „Притчи Христови“, с. 155: „Никога не можем да се уповаваме на себе си или да мислим, че в този живот сме осигурени срещу изкушения. Тези, които приемат Спасителя, колкото и искрено да е преобразяването им, не бива да да бъдат учени да казват или да мислят, че са спасени. Това е подвеждащо. Всеки трябва да бъде учен да подхранва надеждата и вярата си; но дори когато се предадем на Христос и знаем, че Той ни е приел, не сме поставени извън зоната на изкушенията. Бог е заявил: „Мнозина ще се чистят и избелят и ще бъдат опитани“ (Даниил 12:10). Само този, който издържи на изпитанието, ще получи венеца на живота.“
Забележете, че тези предупреждения са срещу учението „веднъж спасен – завинаги спасен“. Има се предвид идеята, че само защото веднъж сме били спасени, това автоматично води до окончателното спасение. Има обаче огромна разлика между изразите „спасен съм днес“ и „ще бъде спасен за вечността“.
Един човек даде изненадващо добър отговор, когато го попитаха дали е спасен. Каза: „Засега!“
Но нека за миг насочим вниманието си към днес. Спасен ли си днес? Как ще отговориш? „Надявам се“ или „Така мисля“, или „Ще открия в съдния ден“? Може би ще е по-удобно да отговориш: „Да, имам увереността в спасението днес.“
Въпросът за личното спасение е най-често задаваният въпрос в християнски среди. При всяко изследване, даващо възможност на християни да изброят най-важните въпроси, този винаги е на първо място. Задават го и млади, и стари. Ако накарате аудиторията да зададе в писмена форма въпроса, чийто отговор биха искали да знаят, обикновено най-много се пита за увереността в спасението. „Ще отида ли на небето?“ „Ще бъда ли спасен?“ „Ще се справя ли?“ Като че ли ни е грижа единствено за самите нас! Всъщност това е един от основните методи, използвани от дявола, за да ни накара да насочим вниманието към себе си и да загубим от погледа си Исус. В „Пътят към Христа“, с. 72 сме предупредени за тази уловка. „Не трябва да правим собственото „аз“ център на нашите мисли и да се отдаваме на безпокойство и страх за това, дали ще бъдем спасени. Всички тези неща отклоняват душата от Източника на нейната сила. Предай на Бога душата си, за да я пази Той, и Му имай доверие. Говори и мисли за Исус. Нека твоето собствено „аз“ се разтвори в Него. Отстранявай всяко съмнение; пропъди всеки страх.“
Християнският живот е ден за ден. Търсете Бога за общуване ден за ден. Отивайте при него за покаяние и прощение ден за ден. Полагайте плановете си в нозете Му ден за ден. Отивайте при Него за получаване на Светия Дух, на сила за изпитанията и на мъдрост за служене ден за ден. Когато правим това, можем да приемаме Неговата увереност в спасението ден за ден. „Ако сте наред с Бога днес, вие сте готови в случай, че Христос дойде днес“ („Проповеди и разговори“, с. 202).
Ако сте се опитвали да основете увереността си в спасението на минали преживявания – дори те да са се случили вчера – правите сериозна грешка. Ако сте се опитвали някак си да си „съберете“ достатъчно увереност, която да ви стигне до края на живота – дори животът ви да завърши утре – вие сте в голяма беда. Можете да имате увереността в спасението днес. Ако живеете ден след ден така, че да сте сигурни, че сте приели даденото от Бога, в края на краищата ще бъдете сред спасените за вечността.

Тезис 44
Библията проповядва „веднъж спасен – завинаги спасен“, стига да не преставате да бъдете спасени.

Веднъж отидох да слушам един назарянски проповедник. Той каза: „Ние вярваме, че сме веднъж спасени – завинаги спасени, стига да не престанем да бъдем спасени.“ Точно това е общото между Църквата на адвентистите от седмия ден и Назарянската църква!
Голяма част от евангелските християни вярват, че всичко, което е необходимо, за да се спасиш, е веднъж през живота си да склониш глава пред Небето. Така вечното ти спасение било осигурено. Убедени са, че какъвто и да е изборът ти или посоката на живота след първоначалното решение да приемеш Христос, накрая ще минеш през бисерните порти на Божия град.
Библейското учение по този въпрос е много ясно. „Но понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои до край, той ще бъде спасен“ (Матей 24:12, 13).
Исус проповядва същия принцип в Йоан 15 гл. Изговаряше последните Си думи пред учениците по пътя за Гетсимания. Посочи им лозята, видими на лунната светлина, и се опита още веднъж да им обясни какви отношения трябва да поддържат с Него, за да имат живот. „Ако някой не пребъде в Мене, той бива изхвърлен навън като пръчка и изсъхва; и събират ги, та ги хвърлят в огъня, и те изгарят“ (ст. 6). Следователно възможно е да бъдеш пръчка, но да не пребъдваш, т.е. да не останеш с Лозата. Когато това отделяне продължи известно време, настъпва моментът за отсичане на пръчката.
В притчата Си за сватбеното тържество, разказана в Матей 22 гл., Исус също споменава за възможността християнският живот да започне, но да не бъде продължен. Царят се бе подготвил за празника. Човекът бе приел поканата, т.е. бе поставил началото. Но той бе пренебрегнал или отказал да облече сватбарска одежда и когато царят дойде да види гостите, човекът бе намерен за недостоен. Царят нареди: „Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби“ (ст. 13).
„Грешният човек може да намери надежда и праведност единствено в Бога. Няма човешка праведност отделно от вярата в Бога и поддържане на жизнена връзка с Него“ („Свидетелства към проповедници“, с. 367).
Както вече отбелязахме, увереността в спасението продължава, докато имаме връзка с Бога и докато не престанем да приемаме даровете Му покаяние, прощение и благодат. Спасението зависи от това отношение, основано на вяра, а не на нашето поведение.
От човешките ни взаимоотношения знаем, че е възможно да имаме връзка с някого за известен период, но вече да не поддържаме отношенията си. Ако отношението не се поддържа чрез непрекъснато общуване, то неизбежно ще умре.
Същото важи и за връзката с Бога. В Библията е записан примерът на хора като Енох, Мойсей, Даниил и Павел, които продължили да общуват с Бога до края на живота си. Малко преди смъртта си Павел могъл да каже: „Попрището свърших, вярата упазих; отсега нататък се пази за мене венецът“ (2Тимотей 4:7, 8). Той не каза: „Направих добрия избор, тръгнах по правия път, някога имах вяра.“ Не, той опазил вярата, издържал до края.
В Библията се разказва и за тези, които са започнали пътя си с Бога, но са отпаднали и за загубили някога спечеленото спасение. Каин започнал да принася утрешни и вечерни жертви с останалите от семейството. Но не устоял до края. Цар Саул бил преобразен и смирен. Но поел по свой път и завършил със самоубийство. Отначало Валаам бил Божи пророк, но въпреки, че магарето му проговорило – очевидно предупреждение от ангела – и въпреки че Бог го предупреди чрез сън, той се интересувал повече от собствената си слава, отколкото от прославянето на Бога. Накрая станал съюзник на враговете на Божия народ. Юда бил сред най-приближените на Исус. Получил мисионерско поръчение и заедно с другите ученици изцерявал болни, изгонвал бесове и възкресявал мъртви. Той обаче изоставил всичко и предал своя Господ.
Важно е да бъдем веднъж спасени. Не по-малко важно е да продължим да приемаме спасението.

Тезис 45
Не мирът идва от победата, а победата идва от мира.

Тя водеше „алтернативен начин на живот“ – наркотици и всичко останало. Сега се опитваше да се върне назад, но бе открила, че никак не е лесно. Сприятелила се бе със студент от университета и той я доведе в канцеларията ми за разговор.
Описа пред каква дилема е изправена и разказа за разочарованието си от това, което светът предлага, но призна, че не може да победи заробващите я навици. Изведнъж нещо ми дойде на ум. Говореше, сякаш е прочела описанието от „Пътят към Христа“.
Отворихме книгата и прочетохме един текст.
„Когато съвестта ти се пробуди от действието на Светия Дух, ти започваш да виждаш по нещо от злотворността на греха, започваш да разбираш неговата мощ, тежестта на вината, която той докарва, нещастието, което причинява; и започваш да гледаш на него с отвращение. Ти чувстваш, че грехът те е отделил от Бога, че си поробен от властта на злото. И колкото повече се бориш, за да се освободиш, толкова повече съзнаваш своята безпомощност. Твоите подбуди са нечисти; сърцето ти е нечисто. Ти виждаш, че животът ти е бил изпълнен със себелюбие и грях. Копнееш да бъдеш освободен. Хармония с Бога, подобие на Христос – какво можеш да сториш, за да постигнеш всичко това?“
„Да, това съм аз – каза тя. Това е моят проблем. Бързо! Кажете ми отговора. Какво мога да направя?“
Спрете заедно с мене за момент и помислете какъв може да е отговорът. В първия абзац е описан един объркан живот. Светият Дух е действал в сърцето и тази личност е осъзнала голямата си нужда. Същевременно е разбрала колко е безпомощна. Не може да победи греха и пита как да се освободи. От какво се нуждае, за да получи прощение и очистване?
Ако сте привърженик на бихейвиоризма , отговорът ви ще бъде от областта на поведението. Бихте могли да кажете: „Тази жена трябва да се опитва упорито да върши това, което е добро. Не бива да се предава. Трябва да избере да се подчини на Бога и Той ще й даде необходимата сила, за да върши онова, което е избрала.“
Ако сте релационист, веднага бихте отговорили, че описаната личност трябва да чете Библията и да се моли повече.
Ако сте просто привърженик на някоя църква, бихте я посъветвали да се присъедини към вашата деноминация и да общува с други вярващи.
Но какъв е отговорът в „Пътят към Христа“? В следващото изречение от същата страница се казва: „Единственото, от което се нуждаеш, е мир.“
Какъв отговор! Това е все едно да кажеш на умиращ от жажда, че се нуждае от вода. Или да да кажеш на умиращо от глад дете, че се нуждае от храна. Или да кажеш на разорено семейство, че се нуждае от пари. Как е възможно някой да има мир, след като животът му е толкова объркан?
Почакайте малко. „Единственото, от което се нуждаеш, е мир – небесно прощение, небесен мир и небесна любов в душата. С пари те не могат да се купят, разумът не може да ги осигури, мъдростта не може да ги придобие; ти не можеш никога да се надяваш, че ще си ги осигуриш със свои собствени усилия. Но Бог ти ги предлага даром, „без пари и без да плащаш“. Те са твои, ако само протегнеш ръка и ги хванеш.“
Помислете за някое дете, което расте и се развива. Прави ли грешки? Случва ли се да падне? Прави ли глупави неща? Как да се отнасяме към него? Има един универсален принцип за всички времена, според който единственият човек, способен да превъзмогне грешките и неуспехите си, е този, който е обичан и приеман, макар че ги прави.
Какво ще кажете за шофьорските курсове? Спомняте ли си как са протекли? Всичко ли е било наред още от първата обиколка? Ще се научи да кара само този, на когото е позволено да прави грешки и същевременно да продължи да се опитва.
Започвали ли сте нова работа? Всичко ли е било съвършено още от първия ден? Или шефът ви е дал известно време, за да се научите? Когато бъде назначен нов служител, дори деловият свят прави отстъпки поради неговата неопитност. Не го уволняват при първия неуспех. Напротив, приемат го и го утвърждават в процеса на обучение. Това е единственият вид обкръжение, при което човек може да се отпусне и да помисли кой е правилният начин да свърши дадена работа.
Исус каза на жената, хваната в прелюбодейство: „Нито Аз те осъждам. Иди си, отсега не съгрешавай вече“ (Йоан 8:11). Може да се надява, че ще си тръгне и няма да греши повече само този, който знае, че не е осъден. Мирът идва пръв. Той носи освобождаване.

Тезис 46
Причината, поради която продължаваме да съгрешаваме, е, че не вярваме, че ни е простено. Увереността води до победа. Несигурността води до поражение.

В църквата, на която бях пастор преди няколко години, едно семейство осинови петгодишно момиченце. То бе родено от скитаща майка и вече бе видяло толкова грозни неща, колкото повечето хора не могат да видят за цял живот. Беше се научила да оцелява, но не знаеше как да живее. Знаеше да мрази, но не знаеше да обича. Случаят изглеждаше почти безнадежден.
Няколко семейства я бяха осиновявали. Постоянно споменаваше за майка Карен, мама Беки и мамчето Ани. Всички я бяха изоставили. Сега бе осиновена от християнско семейство и имаше надежда за постоянен дом, но за нея не съществуваше нищо постоянно. Всичко около нея е било временно и сега не искаше да допусне да бъде отново наранена.
Беше така сигурна, че ще я изоставят, че правеше всичко възможно да ускори това събитие. Успяваше по майсторски начин да внесе хаос в домакинството. Тъй като е била малтретира още от бебе, никакво наказание не можеше да я уплаши. Понякога новото й семейство просто загубваше вяра, че може да я промени.
Докато в нея имаше убеждение, че лошото й поведение ще доведе до отхвърлянето й, продължаваше да се бунтува. Обратът настъпи, когато разбра, че колкото и да е лоша, няма да бъде изоставена. Само когато новото й семейство показа, че я приема безусловно, тя започна да се променя. Тогава откри, че вече няма смисъл да проявява непослушание.
Едно от нещата, които й помогнаха, бе осъзнаването на последиците от някои действия. Проявяваше се справедливост, но не и грубост. Не й бе позволено да се бунтува безнаказано. В същото време започна да разбира, че последиците от непослушанието не бяха отхвърляне и изгонване от дома. Мястото й бе осигурено, стига да желае да остане.
Понякога търсим Бога по същия начин, по който това дете търсеше нови родители. Толкова сме сигурни, че ще ни отхвърли, защото сме такива, каквито сме, че продължаваме да сме такива, каквито сме! Продължаваме да грешим, защото не вярваме, че ни е простено. Оставаме победени, защото нямаме увереност, че Той ни приема в процеса на израстване.
Означава ли това, че в греха няма нищо лошо и че можем да нарушаваме закона Му и да останем ненаказани? Не, греховете имат последици. Но те не са отхвърляни от Бога – поне докато оставаме „в семейството“ и продължаваме да отиваме при Него за изцерение, прощение и сила.
В „Пътят към Христа“, с. 52 тази идея е изразена по следния начин: „Някои изглежда чувстват, че трябва да преминат известен стаж, да изпълнят известни условия или да издържат някоя проба и така да докажат на Господа, че са се променили, преди да могат да претендират за Неговото благословение. Но те могат да претендират за Божието благословение дори и сега. Трябва да притежават Неговата благодат, Христовия Дух, Който да им помогне в техните слабости, иначе не могат да устоят на злото. Исус обича да отиваме при Него такива, каквито сме – грешни, безпомощни, зависими. Ние можем да отидем при Него с всичките си слабости, безразсъдство, с цялата си греховност и да паднем пред нозете Му в разкаяние. На Него Му е драго да ни прегърне и вземе в обятията на Своята любов и да превърже нашите рани, да ни очисти от всяка нечистота.“
„Възлюбени, сега сме Божии чада и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни Нему, защото ще Го видим, както е“ (1Йоаново 3:2).
Нашият дял е да се уверим, че сега продължаваме да общуваме с Него като Негови синове и дъщери. Божият дял е да ни увери, че ще бъде направено всичко необходимо, за да станем подобни Нему.
Исус се радва, когато отиваме при Него такива, каквито сме, защото това е единственият начин, по който можем да Го доближим. Той не поставя ограничения колко пъти да отидем при Него и пак да бъдем приети. Обича ни, защото сме Негови чада, а не защото в нас има нещо добро. Когато накрая започнем да разбираме, че сме обичани и приети от Него, настъпва духовното изцерение. Важно е да приемем Неговото приемане.

Всички страници са дадени според оригиналните американски издания – б.пр
Английската разговорна дума за контактни лещи е контакти – б.пр.
Основателят на адвентните радио програми – б.пр.
Книгата е издавана на български със заглавието „Опитности и видения“ б.пр.
Намек за практиката в някои църкви греховете да бъдат записвани на листчета хартия и след това изгаряни – б.пр.
Името идва от английската дума quiet, която означава спокоен, мирен, тих – б.пр.
Школа в съвременната американска психология, която отрича съзнанието и съзнателната човешка дейност като предмет на психологията и поддържа, че в основата на човешките действия лежат вродените инстинкти и механически възникналите навици – б.пр.