I. Праведност

Тезис 1
Християнинът прави това, което е право, защото е християнин, а не за да стане такъв.

Това се случи през първите няколко седмици в една нова църква. Целта ми бе да посетя всички семейства, за да се запозная с тях. Много лесно е да се отбиеш и да поговориш за незначителни неща. „Това снимката на леля Мини ли е?“
„Да.“
Измислих един трик: въпрос, който задавах във всеки дом. „Каква е твоята дефиниция за християнин?“ Внимателно си записвах всички отговори.
„Християнин е човек, който живее според златното правило.“
„Християнинът е честен.“
„Християнинът е добър и любезен.“
„Християнинът обича ближните си.“
Чух много различни отговори, но всички имаха нещо общо. Наблягаха на поведението. Името Христос не бе споменато нито веднъж.
Можете да прочетете интервюта на журналисти с хора от улицата. Отговорите са подобни.
„Християнинът прави това и това. Християнинът не прави еди какво си.“ Чули ли сте някой да отговаря: „Християнинът е човек, който познава и обича Христос.“
Какво е християнството? Дали се основава на поведението? Или можа бе основата му е някакъв вид взаимоотношения? Трябва да намерим нишката, водеща към разбирането и преживяването на спасение чрез вяра в Христос. Християнството е въпрос на познаване на Христос. Поведението, отличаващо християните от нехристияните, е резултат, а не причина от отношението към Исус, основано на вяра.
Да перифразираме казаното. Ябълковото дърво ражда ябълки, защото е ябълково дърво, а не за да стане такова. Исус направи подобно сравнение: „Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове. Не може добро дърво да дава лоши плодове, или лошо дърво да дава добри плодове“ (Матей 7:17, 18).
Ако се интересувате от добри плодове, хубаво е да започнете с добро дърво. Задачата ви би била да го напоявате, торите и да му давате възможност слънцето и дъждът да извършат работата си. Не е необходимо да се опитвате да произвеждате плод. Ако дървото е здраво, плодът неизбежно ще дойде.
Така е и в християнския живот. Този, който се опитва да живее християнски, като обработва поведението си, е влязъл в улица без изход. В „Притчи Христови“ е казано: „Чрез обновяването на сърцето Божията благодат действа за преобразяване на живота. Никаква външна промяна не е достатъчна, за довеждането ни до хармония с Бога. Има мнозина, които се опитват да се реформират, като оправят този или онзи лош навик. Надяват се така да станат християни, но започват не там, където трябва. Първата ни работа е сърцето“ (с. 91) .
Колкото и праведен да е животът ти, колкото и добри дела да вършиш, колкото и благочестив да изглеждаш, ти не си истински християни, докато не опознаеш Исус Христос лично. Вършенето на правда няма да те направи християнин, а само морален човек.
Първата църква се концентрирала толкова много върху Исус Христос, че Той бил основната тема за размисъл и разговор. „Христос каза това, Христос направи това…“ Накрая някой казал: „Да ги наречем Християни“.
Как ще те нарекат според нещата, за които най-много говориш и мислиш? Дали си добър човек, или наистина си християнин? Помисли за това!

Тезис 2
Правда = Исус. Нямаме правда, отделени от Него.

Един професор в колежа, където учех, откри дискусия още през първия семестър, като ни попита за дефиницията на праведност.
Дадохме множество дефиниции. Праведността е вършене на правда. Праведността е придържане към Божия закон. Праведността е святост. Нещо повече, праведността е любов. Не само студентите дават такива определения. Намираме ги и в боговдъхновения коментар.
След като ни накара да предложим всички възможни дефиниции, накрая професорът ни доведе до заключението, че най-доброто и най-изчерпателно определение за праведност е Исус. Всички останали са непълни.
Ако, например, праведността е вършене на правда, тогава единственото нещо, което ще ви е необходимо, за да бъдете праведни, е… какво? Да вършите правда. Не бихте имали нужда от Спасител, ако праведността се основава единствено на поведението.
Но правдата не е нещо съществуващо само за себе си. Тя не е нещо, което хората могат да произведат. Ние сме банкрутирали откъм правда. Пророк Исая казва: „И всичката ни правда е като омърсена дреха“ (Исая 64:6). Не само че не можем да произведем правда, но не сме в състояние и да я натрупаме. Тя не е нещо, което можем да придобием или запазим независимо от Исус. Следователно най-добре можем да дефинираме правдата като Личност. Докато имаме Исус, имаме правда. Без Него нямаме никаква надежда за правда.
„Грешният човек може да намери надежда и правда единствено в Бога и никое човешко същество не е праведно, докато няма вяра в Бога и не поддържа витална връзка с Него“ („Свидетелства към проповедници“, с. 367).
Можете да изразите това под формата на уравнение. Ако Исус = Правда, а Правда = Исус, тогава единственият начин да получим правда е да отидем при Исус и да останем при Него. Затова можем да кажем, че Човек + Исус = Правда.
Говорих по този въпрос с група студенти, когато забелязах, че внезапно лицето на един младеж от задните редове се смръщи. Той вдигна ръка и каза: „Но ако Исус е равен на цялата правда, а човечеството плюс Исус е равно на правда, тогава човечеството е равно на нищо!“ Заговори така, сякаш съм казал нещо страшно несправедливо за човечеството.
Не е ли това проблемът на всички нас – нямаме собствена правда? Имаме огромна стойност за Небето. На кръста Исус доказа колко ценна е човешката душа. Но когато стане дума за изработване на правда, ние сме безпомощни. Не можем да я произведем; не я притежаваме.
Чарлс Т. Ивърсън разказа за една жена, която отишла да си купи плат за нова рокля. Опипала тъканта, проучила материята, възхитила се на цвета. Все още се колебаела, когато собственикът на магазина дошъл при нея и казал: „Забелязах, че гледате този плат. По една случайност имаме рокля от същата материя. Може би не сте я забелязали на витрината“.
Излезли пред магазина и жената възкликнала: „Красива е! Точно това искам. Платът беше хубав, но след като видях каква хубава рокля става от него, стигнах до убеждението, че трябва го купя.“
Така е и с Божия закон. Възможно да се възхищаваме на принципите му, да сме съгласни със заповедите, но преди истински да го оценим и да го приемем, трябва да го видим приложен в живота – Исусовия живот. Когато видим Исус, сърцата ни биват спечели, а ако Го приемем, приемаме и Неговата правда.

Тезис 3
Единственият начин за търсене на праведност е да търсим Исус.

Имало едно време човек, който желаел да стане пекар. Обичал прясно опечения хляб и си мислел, че ще му хареса да прави хлябове за хората.
Проверил в целия град къде е най-подходящото място за бизнес. Купил имот на удобен ъгъл, наел строителна фирма и скоро фурната била готова за откриване. Отвън се виждали лъскавите умивалници, модерните уреди и блестящите стъклени кутии за излагане на стоката.
Но нещата не тръгнали добре. Пекарят работел дълги часове. Правел реклама по всеки възможен начин. Опитал всичко, за да му тръгне бизнесът. И все пак не успявал да произведе този вид хляб, който бил опитвал в миналото. Клиентите, дошли да видят новата сграда, рядко си купували нещо. След това никога вече не се връщали.
След няколко години на упорита борба трябвало да признае провала си. Бил на ръба на банкрута. Опитвал всичко възможно, за да успее в начинанието, но като че ли нито един от методите нямал ефект.
Точно когато бил решил да се откаже, чул нещо, което довело до прелом. Научил, че за хляба е необходимо брашно! Не бил чувал за това, но когато започнал да използва брашно, нещата се променили.
Сетихте се, че това е притча. Би било трудно да повярваме, че на света ще има човек, който да пренебрегне елементарната истина: за хляб е нужно брашно. Разбираме, че би било жалко да се опитваме да отворим пекарна без брашно.
Каквато и да е професията ви, трябва да знаете някои основни изисквания, за да имате успех. Не може да има банка без пари, железница без локомотив, вълна без овце.
А какво да кажем за християнския живот? Колко много от нас години наред са пренебрегвали основни истини? Търсим праведност, а не знаем как да я получим! Объркващо е да се опитваш да бъдеш християнин, без да знаеш как да го постигнеш.
Журналистите задават някои основни въпроси, за да стигнат до същността на дадена история. Тези въпроси могат да бъдат пренесени и в християнския живот. Първият е: Какво? Понякога е по-лесно да се говори за „какво“-то на християнския живот. Какво да правим и какво да не правим, за да бъдем християни и да се спасим. Това е доста тежка диета. Довела е до дискусии в академичните кръгове и молитвени седмици, по време на които се пита какво не е наред с това или онова.
Погрешно ли е да говорим за „какво“? Не, Библията съдържа много информация за „какво“. Но „какво“ никога не може да бъде основа на християнството.
Идва и въпросът: Защо? Той е изискан и интелектуален. Използваме го при анализи и дискусии. Това е най-добрият въпрос за запълване на времето за съботноучилищния урок. „Защо“ е важен въпрос. Бог казва: „Дойдете сега, та да разискваме“ (Исая 1:18). Няма нищо лошо в разискването. Създадени сме по Божи образ със способността да мислим и обмисляме. Но „защо“ не е достатъчно.
Ако сте свикнали с „какво“, „защо“ и „кога“, неизбежно ще запитате: Как? Въпросът е практичен и може да ви доведе до теорията на праведност чрез вяра. Ако не разбирате как, останалото само ще ви обърка. Дори да знаете как, това не е достатъчно, защото праведността чрез вяра е нещо повече от теория. Тя е преживяване. „Как“ става най-вълнуващият въпрос, когато разберете, че отговорът е „кой“!
Исус е основата на християнството. Вярно е, че Библията говори за търсене на правда. В Соф. 2:3 се казва: „Търсете правда.“ След като Правда = Исус, да се търси правда, означава да се търси Исус. „Божията правда е въплътена в Христос. Получаваме праведност, като Го приемем“ („Мисли от планината на благословението“, с. 18).

Тезис 4
Християнството и спасението не се основават на това, което правите, а на Този, Когото познавате.

Жена си купила нови контактни лещи. Не след дълго я спрели за пътно нарушение и полицаят, който прегледал документите й, попитал строго: „Къде са ви очилата?“
„Имам контакти“ – отговорила тя.
„Не ме интересува с кого контактувате и какви връзки имате. Трябва да носите очила, когато шофирате!“
Неоспорим факт е, че в живота ни има голямо значение кого познаваме. Ако си търсите работа и ако познавате шефа на предприятието, имате предимство. Ако ви изправят пред съда и познавате съдията, това би било добра вест за вас. Ако желаете да се запознаете с някой и откриете, че познавате негов добър приятел, смятайте, че сте успели.
Когато Ейбрахам Линкълн бил президент, често нареждал на служителите си да не пускат никого в кабинета му. Влизал вътре, затварял вратата и дежурните заставали в коридора, за да не допуснат някой да го смути.
Но имало един човек, който идвал с гръм и трясък, минавал покрай пазачите, отварял вратата и влизал при президента. Никой не се опитвал да го спре. Защо? Защото името му било Тад Линкълн – сина на президента. Разликата в поведението му се дължала на отношенията му с държавния глава.
Вярвате ли, че отношенията ви с Христос имат значение в духовния ви живот? Вярвате ли, че християнството се основава на това, кого познавате? Или може би мислите, че се основава на делата ви?
Преди няколко години на лагерно събрание в северозападните щати редакторът на списание „Адвентист ривю“ се изправи и зададе няколко въпроса на присъстващите. „Колко от вас вярват, че са спасени единствено чрез вяра в Исус Христос?“ Няколко ръце се вдигнаха и бързо се свалиха.
После попита: „Колко от вас вярват, че са спасени въз основа на делата си?“ Още няколко ръце се вдигнаха и бързо се свалиха.
След това зададе въпроса: „Колко от вас вярват, че са спасени чрез вяра в Исус Христос плюс добрите си дела?“ Цялата публика вдигна високо ръце и ги размаха във въздуха!
Редакторът отговори: „Надявам се, че след като чуете тазсутрешната проповед, ще си промените мнението!“ След това започна да доказва, че се спасяваме единствено чрез вяра в Христос. Точка.
Исус каза в Йоан 17:3: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог, и Исуса Христа, Когото си изпратил.“ В „Животът на Исус“, с. 331 пише: „Тъй като чрез Исус „влизаме в почивка“, небето започва тук. Ние отговаряме на Неговата покана „елате, научете се от Мене“ и по този начин започваме вечния живот. Небето означава непрестанно приближаване до Бога чрез Христос.“
Познавате ли Го? Познаването на Исус е основата на християнския живот. Познаването на Исус е пътят към вечния живот. Ако Го познавате и обичате и общувате с Него, ще бъдете променени по Негов образ.
Праведността е Личност. Спасението е Личност. Чрез Исус вечният ви живот може да започне днес!

Тезис 5
Неправенето на зло не означава, че вършите добро. Да не бъдете лоши не означава, че сте добри.

Ако не вършите нищо лошо, значи вършите добро? Така ли е? Или грешим?
Разбира се, не искам да кажа, че ако вършите зло, сте прави, или че няма нищо лошо във вършенето на зло. Всичко това означава, че можете външно да правите добро, а вътрешно – зло. Никак не е добре! Единственият, който истински върши добро, е този, който е наред и вътрешно, и външно.
Чели ли сте за фарисеите? Праведни ли са били или неправедни? Исус ги изобличи в Матей 23:27, 28: „Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистата. Също така и вие отвън се виждате на човеците праведни, но отвътре сте пълни с лицемерие и беззаконие.“
Това е важен урок. След като сме съгласни, че целта на християнина е да бъде добър и отвътре, и отвън, представете си, че все още не сте добри отвътре. По-хубаво ли е да бъдете добри поне външно, ако това е най-доброто, което можете да постигнете? Не е ли по-добре да сме фарисеи, отколкото бирници? Внимавайте как ще отговорите!
Исус каза, че религията на фарисея не е достатъчна за вечен живот. „Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 5:20). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за спасение.
Да се спрем за миг на „Пътят към Христа“, с. 44: „Има хора, които изповядват, че служат на Бога, докато в същото време разчитат на своите собствени усилия, за да спазват Неговия закон, да изградят праведен характер и да си осигурят спасение. Сърцата им не са движени от дълбокото чувство за Христовата любов, а се стремят да изпълняват задълженията на християнската религия като нещо, което Бог изисква от тях да спазват, за да си спечелят небето. Такава религия не струва нищо.“ Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но не и за религията.
В Откр. 3 гл. е отправена специална вест към църквата от времето непосредствено преди Христовото идване. „Зная делата ти, че не си студен, нито топъл. Дано да бъдеше ти студен или топъл. Така понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си“ (ст. 15, 16). Следователно външната доброта може да е подходяща за всичко друго, но според Бога тя е по-лоша от отсъствието на каквато и да е доброта! Той предпочита дори студения пред хладкия!
Доброта, която е само външна, е отвратителна за Бога. Той знае, че откритият грешник може по-лесно да приеме добрата вест за спасение от този, който не чувства никаква нужда. Хората, успели да бъдат добри отвън благодарение на собствените си сили, не изпитват нужда от Спасител. И тъй като не изпитват нужда, не отиват при Христос, за да приемат спасението, приготвено от Него.
Възможно е да изпълним църквата със силни хора, които могат да се държат така, както изискват църковните правила. Поведението, с което така много се гордеят, се превръща в бариера пред личното общуване с Исус Христос.
Ако повярваме, че това е истина, ако действително приемем тезиса, че външната праведност няма стойност пред Бога и дори Го отвращава, ще спрем да се опитваме да правим това, което е право! Напротив, бихме употребили всичкото си време, енергия и усилия да търсим Него, за да дойде и да живее в нас.
Плаши ли ви това? Желаете ли да насочите усилията си към приемане на Неговата правда ден след ден в непрестанно общуване с Него? Ако тези думи ви изнервят и се чудите каква е основата на поведението ви, побързайте да прочетете следващата глава. Тя започва така: „Праведността ще ви направи морални.“ Побързайте да отворите следващата страница!

Тезис 6
Праведността ще ви направи морални, но моралът няма да ви направи праведни.

Бог не е срещу морала! В Откр. 3 гл. Той изобличава лаодикийците не за морала им, а за това, че се опитват да заменят праведността с морал.
Може да нямате нищо против пластмасовото грозде. Възможно е да го намерите за много красиво, когато е поставено за украса. Някои от имитациите на пазара са много правдоподобни. Но ако поставите пластмасово грозде в плодовата салата, със сигурност ще го намерите за безвкусно. Не може да замени истинския плод.
Бог не е срещу морала! Ако животът ви е морален, няма да попаднете в затвор. Ще ви повишат в работата. Ще имате добра репутация в обществото. Хората около вас няма да страдат от някакви ваши неморални постъпки. Несъмнено моралът си има своите предимства. Бог обаче изобличи лаодикийската църква, защото моралът не може да бъде заместител на праведността.
„Мнозина, наричащи себе си християни, са просто моралисти“ („Притчи Христови“, с. 315). Забележете, че тук не става дума за тези, които се наричат моралисти. Описани са хора, наричащи себе си християни, без в действителност да са такива.
В притчата за човека, който няма сватбарска дреха (виж Матей 22 гл.), е изложен същият принцип. Този човек би могъл да предпочете да си остане у дома, където обикновеното му облекло не би предизвикало никакви възражения. Царят го поканил на сватбата, но не го принудил да присъства. Проблемът бил, че мъжът се опитал да замени царската одежда със собствените си дрехи и въпреки това да присъства на тържеството.
Хората от времето на Христос си били изработили религия, основаваща се единствено на морала. Молещият се в храма фарисей бил жертва на заменилия праведността морал. Свирел мелодията на собствения си морал. Изброил пред Бога списък с дела, за които мислел, че го препоръчват на Небето. Основал сигурността си на факта, че не е направил това, което бирникът бил извършил.
Примерът му показва, че моралността не само не ви прави праведни, но дори ви държи отделени от истинската праведност.
Бог не е срещу морала! Прочетете с. 18 от „Пътят към Христа“. „Възпитанието, културата, упражняването на волята, човешките усилия – всички тези неща си имат своята собствена сфера на действие, но в този случай са безсилни. Те могат да произведат някаква външна коректност в поведението, но не могат да променят сърцето.“
Не трябва да отхвърляме морала, но е необходимо да го разбираме правилно. Той никога не е причина. Истинският християнин е морален човек. Не бива да се страхуваме, че в търсенето ни на истинската правда, моралът ще остане зад борда. Възможно е от само себе си да имаме външна доброта, но не е възможно да имаме само вътрешна доброта. Когато сърцето се промени, неизбежният резултат ще бъде промяна в поведението. Праведността винаги ще ви прави морални. „Ако пребъдваме в Христос, ако Божията любов обитава в нас, то нашите чувства, нашите мисли, нашите постъпки ще бъдат в хармония с Божията воля, както е изразена в предписанията на Неговия свят закон“ („Пътят към Христа“, с. 61).
Бог не е срещу морала! Но Той ни предупреждава да не го поставяме на мястото на праведността. Поканва ни да приемем Христовата правда, дадена даром на всички, които отидат при Него чрез Исус.

Тезис 7
Добрите ни дела нямат нищо общо с причината за спасението, както и лошите дела нямат нищо общо с причината за погубването ни.

През 1888 г. по време на сериозното разискване пастор А. Т. Джоунс бил един от поддръжниците на учението за праведност единствено чрез вяра в Христос. Той бил изключителен оратор и известен като голям индивидуалист. Прекалил в ентусиазма си и Господ му изпратил съвет. Записан е в „Избрани вести“, кн. 1, с. 377.
Пастор Джоунс няколко пъти заявил, че добрите дела нямат никаква стойност и не са условие за спасение. Е. Вайт му казала: „Знам какво искаш да кажеш, но оставяш лошо впечатление в много умове. Вярно е, че добрите дела няма да спасят нито една душа, но е невъзможно която и да е душа да бъде спасена без добри дела.“ След няколко страници в същата книга Е. Вайт пише: „Делата няма да ни осигурят билет за небето“ (с. 388).
В какво прекалил пастор Джоунс? Каква е разликата между това, да кажеш, че добрите дела нямат никаква стойност, и да твърдиш, че те няма да спасят нито една душа, нито пък могат да ни осигурят билет за небето?
Някои хора веднага стигат до заключението, че ако добрите дела не ни спасяват, те нямат никакво значение. Ако лошите дела не са причина за погубването ни, следователно няма нищо нередно в тях. Една ключова дума ни предпазва от подобно недоразумение. Говорейки за връзката между добрите или лошите дела и причината за спасението или погубването ни, не пропускайте думата причина.
Не говорим за важността на добрите дела. Не говорим за целта на добрите дела. Говорим за метода на спасение. Стигнем ли до въпроса за спасението, можем да твърдим, че добрите дела не са причината, поради която се спасяваме. Те са резултатът.
Тогава каква е причината за спасението? Знаем, че добрите дела не са причината. В Римл. 3:20 съвсем ясно е казано: „Защото нито една твар няма да се оправдае пред Него чрез дела [изисквани] от закона.“ Исус е Този, Който ни спасява, и ние се спасяваме, като Го приемем. „И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим“ (Деяния 4:12).
Вниманието ни не трябва да бъде насочено към делата ни, независимо дали те са добри или лоши. Търсейки спасение, ние трябва да се съсредоточим в Исус и като гледаме към Него, да заприличваме все повече на Него. Всеки път, когато погледнем към себе си, ще се провалим. Или ще видим собствената си греховност и ще се обезсърчим, или ще видим доброто си поведение и ще се възгордеем. И в двата случая навлизаме в задънена улица. Има сигурност само ако гледаме към Исус.
Павел много дръзновено проповядваше темата за спасение единствено чрез вяра в Христос. Но той не се обяви срещу добрите дела. Апостолът бе един от най-благородните хора в града. В трета глава от посланието си до филипяните казва: „Ако някой има причина да се хвали с добри дела, то аз мога да го надмина по всички показатели!“ И все пак в края на посланието заявява, че всичките му добри дела са нищо в сравнение с Христовата правда. „Съдейки по буквата на закона, както хората обикновено го прилагат за външните прояви на живота, Павел наистина се беше въздържал от грехове; но когато погледна в дълбините на светите предписания и се видя такъв, какъвто Бог го вижда, тогава смирено наведе глава и изповяда своята вина“ („Пътят към Христа“, с. 29).
Веднъж обсъждах този тезис с група проповедници. Отначало, когато засегнахме първата част от въпроса – добрите ни дела не са причина за спасение – всички бяхме единодушни. Но когато стигнахме до втората част – лошите ни дела не са причина за погубването – някои от тях започнаха да нервничат.
Искам да ви попитам: Ако първото е вярно, то нима второто е погрешно? Не са ли част от една и съща истина? Спасението ни се основава на приемането на Исус и жертвата Му за нас чрез всекидневно общуване с Него. Не се основава на поведение. Спасението отива много по-дълбоко от поведението. Същото важи и за погубването! Поведението не е демаркационната линия, определяща вечната ни участ.
Ако бъдете спасени, това ще бъде поради направеното въз основа на връзката ви с Исус като ваш Спасител. Несъмнено ще има добри дела, но не те са причина за спасението. Също така, ако бъдете погубени за вечността, това ще бъде защото сте оставили Исус извън сърцето си и Той напразно е хлопал на вратата, за да Го пуснете да влезе. Може да има лоши дела, но те ще са резултат, а не причина. Бог не ни съди по външните прояви, а по сърцето. От сърцето излизат изворите на живота. Виж 1Царе 16:7; Притчи 4:23.