VI. НА­ЧИН НА ЖИ­ВОТ И ДЕЙ­НОСТ НА ОС­ТА­ТЪ­КА – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт

VI. НА­ЧИН НА ЖИ­ВОТ И ДЕЙ­НОСТ НА ОС­ТА­ТЪ­КА – ПОСЛЕДНАТА КРИЗА – Елън Уайт VI. НА­ЧИН НА ЖИ­ВОТ И ДЕЙ­НОСТ НА ОС­ТА­ТЪ­КА
Дух на слу­же­не и се­бе­о­т­ри­ца­ние

“Бог е д­ъл­го ча­кал, до­ка­то ду­хът на се­бе­о­т­ри­цание за­в­ла­дее цър­к­ва­та из­ця­ло, за да мо­же все­ки да ра­бо­ти за Не­го спо­ред спо­со­б­но­с­ти­те си. Ко­га­то чле­но­ве­те на цър­к­ва­та вър­шат въз­ло­же­на­та им ра­бо­та ка­к­то у до­ма, та­ка и в чу­ж­би­на, из­пъл­ня­вай­ки по­ръ­ч­ка­та на Еван­ге­ли­е­то, ско­ро це­ли­ят свят ще бъ­де пре­ду­п­ре­ден и Го­с­под Исус ще до­й­де със си­ла и го­ля­ма сла­ва” (“Де­ла­та на апо­с­то­ли­те”).

“На­в­ся­къ­де е раз­про­с­т­ра­не­на тен­ден­ци­я­та де­ло­то на ор­га­ни­за­ци­я­та да се за­ме­с­ти с ин­ди­ви­ду­ал­на дей­ност. Чо­ве­ш­ка­та мъ­д­рост въз­на­ме­ря­ва да се ук­ре­пи, да се цен­т­ра­ли­зи­ра в из­ди­га­не­то на го­ле­ми цър­к­ви и ин­с­ти­ту­ции. Хо­ра­та ос­та­вят на ор­га­ни­за­ци­и­те и де­ло­то на ми­ло­сър­дие, те не же­ла­ят ни­ка­къв кон­такт с ну­ж­да­е­щи­те се от то­зи свят, а сър­ца­та им ста­ват все по-сту­де­ни. Жи­веят един­с­т­ве­но за се­бе си и ни­що не ги въл­ну­ва. Лю­бо­в­та към Бо­га и чо­ве­ка за­ми­ра в тя­х­на­та ду­ша.

Хри­с­тос е по­ве­рил на по­с­ле­до­ва­те­ли­те Си ин­ди­ви­ду­ал­на ра­бо­та, ко­я­то не мо­же да бъ­де из­вър­ше­на от об­ще­с­т­ва. Про­по­вя­д­ва­не­то сред бол­ни­те и бе­д­ни­те, раз­про­с­т­ра­не­ни­е­то на Еван­ге­ли­е­то сред за­гу­бе­ни­те не би­ва да бъ­де ос­та­вя­но на ко­ми­те­ти или бла­го­т­во­ри­тел­ни дру­же­с­т­ва. Ин­ди­ви­ду­ал­ни от­го­вор­но­с­ти, ли­ч­ни уси­лия и жер­т­ви ­ то­ва е про­по­вя­д­ва­не на Еван­ге­ли­е­то” (“Здра­в­но слу­же­не”).

Тър­гу­вай­те с то­ва, до­ка­то се вър­на

“Хри­с­тос ка­з­ва: ‘Тър­гу­вай­те с то­ва, до­ка­то до­й­да’ (Лу­ка 19:13). Още ня­кол­ко го­ди­ни мо­гат да ни де­лят от края на жи­во­та ни, но тря­б­ва да “тър­гу­ва­ме” с по­ве­ре­но­то ни до­ка­то Хри­с­тос до­й­де” (“Ревю енд Херълд”, 21 април 1896 г.).

“Хри­с­тос би же­лал все­ки да се на­у­чи да оча­к­ва и да съ­зер­ца­ва Не­го­во­то вто­ро при­ше­с­т­вие. Вси­ч­ки тря­б­ва все­ки­д­не­в­но да изу­ча­ва­ме Бо­жи­е­то сло­во, без оба­че да пре­не­б­ре­г­ва­ме все­ки­д­не­в­ни­те си за­дъл­же­ния” (Пи­с­мо 28, 1897 г.).

“Хри­с­тос ка­за че ко­га­то до­й­де ня­кои от те­зи, ко­и­то ще го ча­кат, ще бъ­дат за­е­ти с ра­бо­та­та си. Ед­ни ще се­ят на по­ле­то, Дру­ги ще жъ­нат и при­би­рат же­т­ва­та, тре­ти ще ме­лят на мел­ни­ца­та. Не е Бо­жи­я­та во­ля Не­го­ви­те де­ца да ос­та­вят все­ки­д­не­в­ни­те си за­дъл­же­ния и от­го­вор­но­с­ти и да из­па­д­нат в ле­ни­во ча­ка­не, жи­ве­ей­ки в ре­ли­ги­о­зен унес” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”).

“Куп по­ле­з­ни не­ща мо­жеш със си­гур­ност да из­вър­шиш в жи­во­та си” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Ка­то че ли все­ки ден е по­с­ле­д­ни­ят

“Ние тря­б­ва да ра­бо­тим, да оча­к­ва­ме и да се мо­лим та­ка, ка­то че ли дне­ш­ния ден е по­с­ле­д­ни­ят, кой­то има­ме” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Един­с­т­ве­на­та ни си­гур­ност е да вър­шим ра­бо­та­та си все­ки ден, ка­к­ва­то и да е тя, ра­бо­тей­ки, на­б­лю­да­вай­ки и ча­кай­ки все­ки мо­мент, об­ле­г­на­ли се на Хри­с­то­ва­та си­ла, Кой­то ум­ря, въз­к­ръ­с­на и жи­вее во ве­ки” (“Пи­с­мо 66, 1894 г.).

“Вся­ка су­т­рин по­с­ве­ща­вай се­бе си и де­ца­та си на Бо­га за през де­ня. Не пра­ви из­чи­с­ле­ния за ме­се­ци­те и го­ди­ни­те, те не са твои. Да­ден ти е един кра­тък ден. Не­за­ви­си­мо да­ли е тво­ят по­с­ле­ден на та­зи зе­мя, ра­бо­ти през ча­со­ве­те му за Твоя Го­с­под. Пре­д­с­та­ви пла­но­ве­те си на Хри­с­тос, от­х­вър­ли или ги при­е­ми та­ка, ка­к­то Бо­жи­е­то Про­ви­де­ние ти по­ка­же” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

Ис­к­ре­но па­зе­не на съ­бо­та­та

“На­ши­ят не­бе­сен Ба­ща же­лае чрез съ­б­лю­да­ва­не на съ­бо­та­та да пре­д­с­та­вим през хо­ра­та по­з­на­ние за Не­го. Той же­лае съ­бо­та­та да е ка­то знак в умо­ве­те ни, на­со­ч­ващ ни към Не­го, ка­то към ис­тин­с­кия и жив Бог. Та­ка чрез по­з­на­ни­е­то за Не­го да има­ме жи­вот и мир” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“През цяла­та се­д­ми­ца съ­бо­та тря­б­ва да е в умо­ве­те ни, ка­то се го­т­ви­м да я па­зим в съ­г­ла­сие с Де­ка­ло­га. Не тря­б­ва да съ­б­лю­да­ва­ме съ­бо­та­та ка­то оби­к­но­вен ден! Тря­б­ва да раз­бе­рем не­й­но­то ду­хо­в­но зна­че­ние, ко­е­то но­си в се­бе си за на­шия жи­вот…

Ко­га­то съ­бо­та­та бъ­де осъ­з­на­та по то­зи на­чин, зем­но­то не ще мо­же да има на­д­мо­щие над ду­хо­в­но­то. Ни­ка­к­ви от­го­вор­но­с­ти, при­на­д­ле­жа­щи на ше­ст­те ра­бо­т­ни дни, не ще бъ­дат ос­та­вя­ни за вър­ше­не в съ­бо­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

“Ну­ж­ди­те на еже­д­не­ви­е­то тря­б­ва да бъ­дат из­пъл­ня­ва­ни, за бол­ни­те тря­б­ва да се по­ла­гат гри­жи и вси­ч­ки за­дъл­же­ния из­пъл­ня­ва­ни. Ня­ма да бъ­де смя­тан за не­ви­нен то­зи, кой­то от­ка­з­ва да об­ле­к­чи не­чие стра­да­ние в съ­бо­та. Бо­жи­ят свят ден е за чо­ве­ка и де­ла­та на ми­лост са в пъл­на хар­мо­ния с не­го­ва­та съ­щ­ност. Бог не же­лае Не­го­ви­те тво­ре­ния да тър­пят до­ри и за един час бол­ка, ко­я­то мо­же да бъ­де об­ле­к­че­на в съ­бо­та или в ня­кой друг ден” (“Жи­во­тът на Ису­с”).

Вяр­ност в де­ся­тъ­ци­те и жер­т­ви­те

“Де­ся­тъ­ка е не­що свя­то, при­на­д­ле­жа­що на Хри­с­тос и пре­д­на­з­на­че­но за Не­го. Тря­б­ва да се пре­д­с­та­ви в Не­го­ва­та съ­к­ро­ви­щ­ни­ца за по­д­дър­жа­не на Бо­жи­и­те слу­жи­те­ли в тя­х­на­та дей­ност… Про­че­ти вни­ма­тел­но Ма­ла­хия 3 гла­ва и виж ка­к­во ка­з­ва Бог за де­ся­тъ­ка” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Но­ви­ят за­вет не да­ва но­ва на­ре­д­ба и за де­ся­тъ­ка, и съ­бо­та­та; ва­ли­д­но­ст­та и на двете е по­т­вър­де­на и дъл­бо­ка­та им ду­хо­в­на ва­ж­ност ра­зя­с­не­на” (“Съ­ве­ти за слу­же­не”).

“Се­га Го­с­под при­зо­ва­ва Цър­к­ва­та на ад­вен­ти­с­ти­те от се­д­мия ден, къ­де­то и да се на­ми­ра, Да се по­с­ве­ти на Бо­га и да пра­ви въз­мо­ж­но най-до­б­ро­то спо­ред об­с­то­я­тел­с­т­ва­та, в ко­и­то се на­ми­ра, за да по­д­по­мо­г­не Го­с­по­д­но­то де­ло. Чрез ще­д­ро­ст­та в да­ва­не на да­ро­ве и при­на­ся­не на да­ре­ния, Бог же­лае хо­ра­та да про­я­вят сво­я­та бла­го­дар­ност за Не­го­ви­те бла­го­с­ло­ве­ния и при­з­на­тел­но­ст­та си за ми­ло­ст­та Му” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“За­ми­ра­ща­та бла­го­т­во­ри­тел­ност е не­е­фе­к­ти­вен за­ме­с­т­ник на ис­тин­с­ка­та ще­д­рост” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ну­ж­ди­те на де­ло­то ще про­дъл­жа­ват да се уве­ли­ча­ват с при­б­ли­жа­ва­не­то на края” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ние сме по­с­та­ве­ни на из­пи­та­ние, за да се про­ве­ри до­кол­ко сме по­д­го­т­ве­ни за бъ­де­щия жи­вот. Ни­кой, чий­то ха­ра­к­тер е опе­т­нен от мръ­с­но­то пе­т­но на его­и­з­ма, не ще вле­зе в не­бе­то. Сле­до­ва­тел­но, Бог ни из­пи­т­ва тук, по­ве­ря­вай­ки ни зем­ни при­те­жа­ния, ка­то цел­та е чрез из­по­л­з­ва­не­то им да по­ка­жем да­ли мо­гат да ни бъ­дат по­ве­ре­ни ве­ч­ни цен­но­с­ти” (“Съ­ве­ти в слу­же­не­то”).

Съ­з­да­ва­не на но­ви уч­ре­ж­де­ния (здравни, учебни, хранителни)

“Ня­кои мо­же би ка­з­ват: ‘Ако Го­с­под ско­ро ще до­й­де, ка­къв е сми­съ­лът да се стро­ят учи­ли­ща, са­на­то­ри­у­ми, фа­б­ри­ки за хра­на? Ка­к­ва е ну­ж­да­та от обу­ча­ва­не на мла­ди­те?’

Бо­жи­ят про­ми­съл е по­с­то­ян­но да раз­ви­ва­ме та­лан­ти­те си, ко­и­то са ни да­де­ни. Не мо­жем да го на­п­ра­вим, до­ка­то не за­по­ч­нем да ги из­по­л­з­ва­ме. Оча­к­ва­не­то на Хри­с­тос не би­ва да ни во­ди до ле­ни­вост. На­про­тив, тря­б­ва да ни во­ди към пра­ве­не на вси­ч­ко, ко­е­то е за бла­го­с­ло­ве­ние и по­мощ на хо­ра­та” (“Ме­ди­цин­ски про­по­ве­д­ни­ци”).

“Го­ля­мо де­ло­ т­ря­б­ва да бъ­де из­вър­ше­но и не­ка ни­кой да не ми­с­ли, че по­ра­ди на­б­ли­жа­ва­не­то на края, ня­ма ну­ж­да от спе­ци­ал­ни уси­лия за ос­но­ва­ва­не на за­ве­де­ния, от ко­и­то де­ло­то ни ще има ну­ж­да…! Ко­га­то Бог ни по­ка­же, че ня­ма ну­ж­да от по­ла­га­не на уси­лия за стро­е­жи на но­ви мо­ли­т­ве­ни до­мо­ве, учи­ли­ща са­на­то­ри­у­ми и пе­ча­т­ни­ци, то­га­ва ще пре­у­с­та­но­вим ра­бо­та­та и ще ос­та­вим Го­с­под да при­вър­ши де­ло­то Си. Но се­га на­ше за­дъл­же­ние е да по­ка­жем ре­в­ност към Го­с­по­да и лю­бов към хо­ра­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Здра­в­на ми­си­о­нер­с­ка слу­ж­ба

“Ка­к­то ре­ли­ги­о­з­на­та вра­ж­де­б­ност по­к­ва­ри сво­бо­да­та на на­ци­я­та ни, та­ка и те­зи, ко­и­то ще за­щи­ща­ват сво­бо­да­та на съ­ве­ст­та, ще бъ­дат по­с­та­ве­ни в не­б­ла­го­п­ри­я­т­но по­ло­же­ние. В Тя­х­на по­л­за е да бъ­дат ува­жа­ва­ни по­ра­ди за­ни­ма­ни­я­та им с бо­ле­с­ти­те (при­чи­ни, пре­д­па­з­ни сре­д­с­т­ва и ле­че­ние). Те­зи, ко­и­то пра­вят то­ва, ще на­ме­рят на­в­ся­къ­де по­ле за ра­бо­та. Ще има мно­го хо­ра ­ стра­да­щи и ну­ж­да­е­щи се от по­мощ, не са­мо сред из­по­вя­д­ва­щи­те вя­ра­та в Хри­с­тос, но и сред не­по­з­на­ва­щи­те ис­ти­на­та” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

“Ис­кам да ви ка­жа, че ско­ро ме­ди­цин­с­ки­те ра­бо­т­ни­ци ще имат по­ве­че ра­бо­та от про­по­ве­д­ни­ци­те” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

Здра­ве­то е съ­к­ро­ви­ще­то на Бо­жия на­род

“Бе­ше ми по­ка­за­но, че здра­в­на­та ре­фор­ма е част от тре­та­та ­ан­гел­с­ка вест и че е тя­с­но свър­за­на с нея та­ка, ка­к­то ръ­ка­та е свър­за­на с тя­ло­то” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.1).

“Ча­ят, ка­фе­то, ци­га­ри­те и ал­ко­хо­лът са вре­д­ни и гре­хо­в­ни удо­вол­с­т­вия. Не мо­жем да ги по­с­та­вим на ед­на и съ­ща пло­с­кост с яй­ца­та ма­с­ло­то, си­ре­не­то и дру­ги­те хра­ни, ко­и­то се сла­гат на ма­са­та. Пър­ви­те ­ ка­фе­то, ча­ят, ци­га­ри­те и ал­ко­хол­ни­те на­пи­т­ки, не би­ва да бъ­дат при­е­ма­ни с ко­ле­б­ли­ви чу­в­с­т­ва; от­но­ше­ни­е­то ни към тях тря­б­ва да е ка­те­го­ри­ч­но от­ри­ца­тел­но” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Ис­тин­с­ко­то въз­дър­жа­ние ни учи да от­х­вър­лим на­пъл­но вси­ч­ко вре­д­но и да из­по­л­з­ва­ме бла­­го­ра­зум­но вси­ч­ко по­ле­з­но” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“Ув­ре­ж­да­не­то на здра­ве­то вли­яе не са­мо вър­ху на­ма­ля­ва­не­то на фи­зи­че­с­ка­та си­ла, но въз­дей­с­т­ва па­гу­б­но и вър­ху ум­с­т­ве­ни­те и мо­рал­ни­те ни си­ли. По­с­то­ян­с­т­во­то в ня­коя не­з­д­ра­во­с­ло­в­на пра­к­ти­ка­ во­ди до все по-тру­д­но раз­ли­ча­ва­не на до­б­ро­то от по­г­ре­ш­но­то, а от­тук и до изо­с­та­вя­не­то му” (“Про­по­ве­д­ни­ци на здра­ве­то”).

Връ­ща­не към Едем­с­ка­та хра­на

“Бог ис­ка да ни вър­не об­ра­т­но, стъ­п­ка по стъ­п­ка, към Не­го­ва­та пър­во­на­чал­на ди­е­та ­ чо­ве­кът да се хра­ни с пло­до­ве­те на зе­мя­та. Сред оне­зи, ко­и­то ча­кат Хри­с­то­во­то при­ше­с­т­вие, има хо­ра, ко­и­то тря­б­ва да се от­ка­жат от ме­со­то ра­но или къ­с­но; ме­со­то тря­б­ва да пре­с­та­не да бъ­де част от хра­на­та им. Ние тря­б­ва да сле­д­ва­ме та­зи цел и да се ста­ра­ем да ра­бо­тим усър­д­но за не­й­но­то по­с­ти­га­не” (“Съ­ве­ти за здра­ве­то”).

“Ва­ж­ни про­ме­ни тря­б­ва да бъ­дат ви­де­ни сред на­ро­да, кой­то про­по­вя­д­ва че оча­к­ва вто­ро­то при­ше­с­т­вие. Здра­в­на­та ре­фор­ма тря­б­ва да бъ­де из­вър­ши­ на­с­ред Бо­жия на­род, де­ло, ко­е­то не е би­ло осъ­ще­с­т­вя­ва­но до­се­га. Има хо­ра, ко­и­то тря­б­ва да бъ­дат съ­бу­де­ни за опа­с­но­ст­та от при­е­ма­не­то на ме­со, за­що­то все още го кон­су­ми­рат, ка­то с то­ва за­с­т­ра­ша­ват фи­зи­че­с­ко­то, ум­с­т­ве­но­то и ду­ше­в­но­то си здра­ве. Мно­зи­на, ко­и­то се­га са са­мо на­по­ло­ви­на обър­на­ти ­по от­но­ше­ние на ме­со­то, ще се от­да­ле­чат от Бо­жия на­род, за да не се вър­нат ни­ко­га при не­го” (“Ревю енд Херълд”, 27 май 1902 г.).

Вре­ме за пост и мо­ли­т­ва

“Се­га и до края на вре­ме­то Бо­жия на­род тря­б­ва да про­я­ви по-го­ля­ма се­ро­и­з­ност и бди­тел­ност, да не раз­чи­та на со­б­с­т­ве­на­та си мъ­д­рост, а на Бо­жи­я­та. Ще тря­б­ва да си оп­ре­де­ли дни за пост и мо­ли­т­ва. Пъл­но въз­дър­жа­не от хра­на мо­же да не се изи­с­к­ва, но кон­су­ми­ра­на­та хра­на тря­б­ва да бъ­де най-оби­к­но­ве­на” (“Ди­е­та и хра­на”).

“Ис­тин­с­ко­то по­с­те­не, ко­е­то се пре­по­ръ­ч­ва на вси­ч­ки, е въз­дър­жа­не от вся­ка­к­ви въз­бу­ж­да­щи хра­ни и при­е­ма­не на здра­во­с­ло­в­на, оби­к­но­ве­на хра­на, ко­я­то Бог ни да­ва в изо­би­лие. Хо­ра­та не тря­б­ва да ми­с­лят, ка­к­во ще ядат и пи­ят, или за фи­зи­че­с­ка­та си хра­на, а да на­со­ч­ват по­г­ле­ди­те си към не­бе­с­на­та (ду­хо­в­на­та) хра­на, ко­я­то оп­ре­де­ля съ­с­то­я­ни­е­то и жи­з­не­но­ст­та на ду­хо­в­на­та опи­т­ност” (“Про­по­ве­ди за здра­ве­то”).

“Ква­сът на на­бо­ж­но­ст­та не е из­гу­бил на­пъл­но си­ла­та си. Във вре­ме­то, ко­га­то опа­с­ност и де­п­ре­сия за­п­ла­ш­ват цър­к­ва­та с най-го­ля­ма си­ла, мал­ци­на­та, сто­я­щи в све­т­ли­на­та, ще из­ви­кат и ще въз­ди­шат по­ра­ди мер­зо­с­ти­те, ко­ти се вър­шат по зе­мя­та. По осо­бен на­чин ще се въз­ди­гат мо­ли­т­ви­те им за цър­к­ва­та, за­що­то не­й­ни­те чле­но­ве сле­д­ват оби­ча­и­те на све­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Пъл­но до­ве­рие в Бо­га

“Ня­кои пла­но­ве по­ня­ко­га не се осъ­ще­с­т­вя­ват по­ра­ди не­о­с­ве­те­ни ра­бо­т­ни­ци. Мо­же да тъ­гу­ва­те за ре­зул­та­ти­те от гре­ш­ния път на дру­ги­те, но не се при­те­с­ня­вай­те.Де­ло­то е в ръ­це­те на бла­же­ния Го­с­по­дар. Вси­ч­ко, ко­е­то Той изи­с­к­ва, е ра­бо­т­ни­ци­те да до­й­дат при Не­го за за­да­чи­те си и да из­пъл­ня­ват за­по­ве­ди­те Му. Вси­ч­ки ас­пе­к­ти на де­ло­то ­ цър­к­ви, ми­си­о­ни­ра­не, съ­бо­т­ни учи­ли­ща и уч­ре­ж­де­ния, са в Бо­жи­и­те ръ­це. За­що да се без­по­ко­им? Ко­п­не­жът цър­к­ва­та да бъ­де про­пи­та с жи­вот тря­б­ва да бъ­де за­ка­лен с пъл­но упо­ва­ние в Го­с­по­да…

Не­ка ни­кой не пре­то­вар­ва да­де­ни­те му от Бо­га си­ли в стре­ме­жа си Бо­жи­е­то де­ло да на­пре­д­ва с го­ля­ма бър­зи­на. Уси­ли­я­та чо­ве­ш­ки не мо­гат да за­ба­вят де­ло­то, а тря­б­ва да бъ­дат свър­за­ни със си­ла­та на не­бе­с­ни­те съ­ще­с­т­ва…

Не би­ва да се при­да­ва зна­че­ние на то­ва, че се­га Бо­жи­и­те ра­бо­т­ни­ци но­сят най-те­ж­ки­те то­ва­ри, за­що­то Бо­жи­е­то де­ло тря­б­ва да вър­ви на­пред” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.7).

Се­мей­но бо­го­с­лу­же­ние

“Ве­чер и су­т­рин тря­б­ва за­е­д­но с де­ца­та си да слу­жи­те на Бо­га, ка­то че­те­те сло­во­то Му и пе­е­те за Не­го­ва сла­ва. Уче­те ги да ка­з­ват Бо­жия за­кон” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Не­ка вре­ме­то за се­мей­но бо­го­с­лу­же­ние бъ­де кра­т­ко и из­пъл­не­но с ду­хо­в­ност. Не по­з­во­ля­вай­те на ва­ши­те де­ца или на член от се­мей­с­т­во­то ви да не при­съ­с­т­ва на не­го по­ра­ди до­са­да или ли­п­са на ин­те­рес. Ко­га­то се про­че­те дъл­га гла­ва и се на­п­ра­ви об­шир­но обя­с­не­ние, ка­то след то­ва се из­ка­же и дъл­га мо­ли­т­ва, та­зи скъ­по­цен­на слу­ж­ба ста­ва оте­г­чи­тел­на, а та­къв е и ре­зул­та­тът след не­й­но­то при­к­лю­ч­ва­не…

Не­ка ба­ща­та да по­д­би­ра та­ки­ва па­са­жи от Сло­во­то, ко­и­то са ин­те­ре­с­ни и ле­с­но раз­би­ра­е­ми; ня­кол­ко сти­ха ще бъ­дат до­с­та­тъ­ч­ни да офор­мят урок, кой­то мо­же да бъ­де изу­ча­ван и пра­к­ти­ку­ван през це­лия ден. Мо­гат да бъ­дат за­да­ва­ни въ­п­ро­си, да бъ­дат на­п­ра­ве­ни ин­те­ре­с­ни за­бе­ле­ж­ки или кра­т­ка слу­ч­ка да бъ­де по­д­не­се­на ка­то опи­т­ност към­ те­ма­та. На­к­рая мо­гат да бъ­дат из­пе­ти ня­кол­ко ку­п­ле­та от ду­хо­в­на пе­сен, мо­ли­т­ва­та съ­що тря­б­ва да е кра­т­ка и свър­за­на с те­ма­та на се­мей­на­та слу­ж­ба. То­зи, кой­то се мо­ли, не би­ва да се мо­ли за вси­ч­ко, а да из­ка­же ну­ж­ди­те и про­б­ле­ми­те си с про­с­ти ду­ми и да въз­х­ва­ли Бо­га с бла­го­дар­ност” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

Ор­га­ни­за­ция на за­щи­та със све­та

“‘След това видях друг ангел, който слизаше от небето, имайки голяма власт; и земята се просвети от негова-та слава. Той извика със силен глас, казвайки: “Падна, падна великият Вавилон и стана жилище на бесовете, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякаква нечиста и омразна птица; защото всички народи пиха от виното на нейното разпалено блудстване, и земните царе блудстваха с нея, земните търговци се обогатиха от безмерния й разкош”’ (Откр. 18:1-3). До­ка­то та­зи вест се раз­про­с­т­ра­ня­ва, де­ло­то на про­по­вя­д­ва­не на ис­ти­на­та от­де­ля ис­тин­с­ко­то от фал­ши­во­то и ние, ка­то вер­ни Бо­жии стра­жи, тря­б­ва да се оп­ре­де­лим на коя стра­на да за­с­та­нем. Не би­ва да се при­с­т­ра­с­тя­ва­ме към ма­те­ри­ал­ни­те не­ща, най-мал­ко да бъ­дем за­в­ла­де­ни от тях, и ду­хо­в­на­та ни про­ни­ца­тел­ност да бъ­де за­мъ­г­ле­на, а тря­б­ва да гле­да­ме на оне­зи, ко­и­то имат ис­ти­на­та и но­сят Го­с­по­д­но­то сви­де­тел­с­т­во, за да раз­бе­рем ста­но­ви­ще­то на Хри­с­то­ва­та цър­к­ва. В то­ва вре­ме не би­ва да бъ­дем ка­то фа­ри­се­и­те, а да сто­им на стра­на от по­до­б­ни на тях” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”, 1888 г.).

“Те­зи, ко­и­то бдят и ча­кат Хри­с­то­вото при­ше­с­т­вие, ще ста­нат ед­но със све­та, ако по­се­ща­ват ме­с­та за раз­в­ле­че­ние и съ­би­ра­ния за за­ба­в­ле­ние и удо­вол­с­т­вия” (“Пи­са­ния на Е. Вайт”, 1898 г.).

“Пред Бо­га не е ре­д­но да се свър­з­ва­ме чрез до­го­во­ри, пар­т­ньор­с­т­ва и би­з­нес връ­з­ки с хо­ра, ко­и­то не из­по­вя­д­ват на­ша­та вя­ра” (“Ревю енд Херълд”, 4 август 1904 г.).

“Ние тря­б­ва да се об­вър­з­ва­ме с дру­ги хо­ра, но са­мо до­кол­ко­то мо­жем, без да се от­ри­ча­ме от при­н­ци­пи­те си. То­ва не оз­на­ча­ва, че не тря­б­ва да уча­с­т­ва­ме в тех­ни­те дру­же­с­т­ва и об­щ­но­с­ти, но да им ка­жем, че въз­при­е­ма­ме най-се­ри­о­з­но уме­ре­но­ст­та” (“Уме­ре­ност”).

Одо­б­ря­ва­на­та от Бо­га по­чи­в­ка

“При­ви­ле­гия и от­го­вор­ност на хри­с­ти­я­ни­те е да тър­сят ос­ве­жа­ва­не на ду­ши­те си и обо­д­ря­ва­не на те­ла­та си по­с­ре­д­с­т­вом по­чи­в­ка, за да из­по­л­з­ват фи­зи­че­с­ка­та и ду­ше­в­на­та си си­ла за Бо­жия про­с­ла­ва” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

“Хри­с­ти­я­ни­те раз­по­ла­гат с мно­го из­то­ч­ни­ци на ща­с­тие, ка­то мо­гат да ка­жат с без­по­г­ре­ш­на то­ч­ност ка­к­ва ра­дост е за тях пра­ве­д­но­ст­та и из­пъл­ня­ва­не­то на за­ко­на. Те мо­гат да се ра­д­ват на та­ка­ва по­чи­в­ка, ко­я­то не на­ма­ля­ва ум­с­т­ве­ни­те си­ли и не по­ти­с­ка ду­ша­та, ко­я­то не ос­та­ва тъ­ж­но вли­я­ние на ра­зо­ча­ро­ва­ние, раз­ру­ша­ва­що се­бе­у­ва­же­ни­е­то, и от­х­вър­ля­що по­ле­з­но­то. Ако хри­с­ти­я­ни­те мо­гат да взе­мат Исус със се­бе си и да по­д­дър­жат мо­ли­т­вен дух, те са в пъл­на бе­зо­па­с­ност” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

“На­ши­те сре­щи тря­б­ва да бъ­дат ръ­ко­во­де­ни та­ка и на­ше­то по­ве­де­ние да е та­ко­ва, че ко­га­то се вър­нем по до­мо­ве­те си, в нас да ня­ма и сян­ка на ос­кър­б­ле­ние към Бо­га или чо­ве­ци­те. Ни­то спо­мен, че сме на­ра­ни­ли с дър­жа­ни­е­то си оне­зи, с ко­и­то сме би­ли за­е­д­но, или сме ока­за­ли ло­шо вли­я­ние вър­ху тях…

Вся­ка на­ша ра­дост, за ко­я­то чрез вя­ра се мо­лим Бог да я бла­го­с­ло­ви, не е опа­с­на. Но вся­ка ра­дост, ко­я­то ви ли­ша­ва от ли­ч­на­та мо­ли­т­ва, от­не­ма ду­хо­в­но­ст­та на мо­ли­т­ве­ния ол­тар и пре­чи да уча­с­т­ва­ме в мо­ли­т­ве­ни съ­б­ра­ния, не е бе­зо­па­с­на” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

Му­зи­ка­та, ко­я­то въз­ви­ся­ва

“Ка­то из­ра­ил­тя­ни­те, пъ­ту­ва­ли през пу­с­ти­ня­та, се оку­ра­жа­ва­ха със свети пе­с­ни, та­ка Бог на­сър­ча­ва на­ро­да Си да обо­д­ря­ва жи­во­та си на ски­т­ник в то­зи свят с ду­хо­в­на му­зи­ка. Има още ня­кол­ко по-ефе­к­ти­в­ни ме­то­да за ут­вър­ж­да­ва­не на Бо­жи­е­то сло­во в па­мет­та от пе­е­не­то Те­зи пе­с­ни имат чу­д­на си­ла. При­те­жа­ват мо­щ­а да сме­к­ча­ват гру­би и не­об­ра­бо­те­ни ха­ра­к­те­ри, си­ла да вдъ­х­но­вя­ват ми­с­ли и да съ­бу­ж­дат съ­чу­в­с­т­вие, да при­да­ват на по­с­тъ­п­ки­те хар­мо­ния, да про­пъ­ж­дат тъм­ни­на­та и мра­ч­ни­те чу­в­с­т­ва, руша­щи ку­ра­жа и от­с­ла­бе­ни­те си­ли” (“Въз­пи­та­ние”).

“Му­зи­ка­та е част от бо­го­с­лу­же­ни­я­та в не­бе­с­ни­те двор­ци. В пе­с­ни­те ни тря­б­ва да бъ­де от­ра­зен стре­ме­жът ни, до­кол­ко­то е въз­мо­ж­но, към оно­ва хва­ле­ние, ко­е­то се на­б­лю­да­ва в хар­мо­ни­я­та на не­бе­с­ния хор… Пе­е­не­то ка­то част от ре­ли­ги­о­з­на­та слу­ж­ба, съ­що ка­то мо­ли­т­ва­та, е акт на ду­хо­в­но слу­же­не” (“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци”).

“Из­по­л­з­ва­не­то на му­зи­кал­ни­те ин­с­т­ру­мен­ти не е не­ре­д­но. Те бя­ха из­по­л­з­ва­ни в ре­ли­ги­о­з­ни­те слу­ж­би още в дре­в­ни вре­ме­на. Те­зи, ко­и­то слу­же­ха на Бо­га, Го хва­ле­ха с ар­фи и ким­ба­ли, по­ра­ди ко­е­то му­зи­ка­та тря­б­ва да за­е­ме мя­с­то­то си и в на­ши­те слу­ж­би” (“Еван­ге­ли­зъм”).

Те­ле­ви­зия и те­а­тър

“Към най-опа­с­ни­те ме­с­та за за­ба­в­ле­ние спа­да и те­а­тъ­рът. Вме­с­то да е учи­ли­ще, въз­пи­та­ва­що мо­рал­ни до­б­ро­де­те­ли, ка­к­то че­с­то се ка­з­ва, той е ог­ни­ще на не­мо­рал­ност. По­ро­ч­ни на­ви­ци и гре­хо­в­ни на­к­лон­но­с­ти се ут­вър­ж­да­ват и фор­ми­рат чрез пре­д­с­та­в­ле­ни­я­та там. Ло­ши пе­с­ни, по­хо­т­ли­ви же­с­то­ве, из­ра­зи и по­зи по­к­ва­ря­ват въ­о­б­ра­же­ни­е­то и мо­ра­ла.

Все­ки мла­деж, кой­то по­се­ща­ва та­ки­ва ме­с­та, ще по­тъ­п­че при­н­ци­пи­те си. Ня­ма по-сил­но вли­я­ние на зе­мя­та от­ра­вя­що въ­о­б­ра­­же­ни­е­то, раз­ру­ша­ва­що ре­ли­ги­о­з­ни­те впе­ча­т­ле­ния, при­тъ­пя­ва­що вку­са към по­д­хо­дя­щи удо­вол­с­т­вия и пре­къ­с­ва­що здра­ви­те връ­з­ки на жи­во­та, от те­а­т­рал­ни­те пре­д­с­та­в­ле­ния. Лю­бо­в­та към тях на­ра­с­т­ва при вся­ко уга­ж­да­не, ка­к­то и при­с­т­ра­с­тя­ва­не­то към въз­бу­ди­тел­но пи­тие се за­сил­ва след при­е­ма­не­то му” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.4).

“Бо­жи­и­те бла­го­с­ло­ве­ния не ще бъ­дат из­лети при по­се­ща­ва­не на те­а­тъ­ра или на пло­ща­д­ка­та за тан­цу­ва­не. Ни­кой хри­с­ти­я­нин не тря­б­ва да же­лае да сре­щ­не смърт­та на та­ко­ва мя­с­то. Ни­кой ня­ма да бъ­де на­ме­рен там, ко­га­то Хри­с­тос до­й­де” (“Ве­с­ти към мла­ди­те”).

“Бе­зо­па­с­ни за­ба­в­ле­ния са един­с­т­ве­но те­зи, ко­и­то не про­пъ­ж­дат се­ри­о­з­ни­те и ду­хо­в­ни­те ми­с­ли. Един­с­т­ве­ни­те бе­зо­па­с­ни ме­с­та за по­чи­вка са те­зи, къ­де­то мо­жем да взе­мем Исус със се­бе си” (“На­ши­ят ви­сок вик”).

Дре­хи и ук­ра­ше­ния

“Не е не­об­хо­ди­мо да пра­ви­те об­ле­к­ло­то си най-ва­ж­на­та част от ва­ша­та ре­ли­гия. Има много по-скъ­по­цен­ни не­ща, за ко­и­то­ си за­с­лу­жа­ва да се го­во­ри. Го­во­ре­те за Хри­с­тос и ко­га­то сър­це­то е ос­ве­те­но, вси­ч­ко, ко­е­то не е в хар­мо­ния с Бо­жи­е­то сло­во, ще от­па­д­не” (“Еван­ге­ли­зъм”).

“Ако сме хри­с­ти­я­ни, ще сле­д­ва­ме Хри­с­тос, до­ри ако пъ­те­ка­та, по ко­я­то тря­б­ва да въ­рвим, пре­чу­п­ва ес­те­с­т­ве­ни­те ни на­к­лон­но­с­ти. Ня­ма ни­ка­къв сми­съл да ви бъ­де ка­з­ва­но, че не тря­б­ва да но­си­те то­ва или оно­ва, ако лю­бо­в­та към те­зи безс­ми­с­ле­ни не­ща е в сър­це­то ви. Раз­дя­ла­та с ва­ши­те ук­ра­ше­ния ще при­ли­ча на окър­шен ли­с­так. На­к­лон­но­с­ти­те на пър­во­то ес­те­с­т­во ще по­ни­к­нат от­но­во. Вие са­ми тря­б­ва да си бъ­де­те съ­вест” (“Ве­ли­ка­та бор­ба”).

“Аз мо­ля на­ши­ят на­род да стъ­п­ва вни­ма­тел­но и пре­д­па­з­ли­ва пред Бо­га. Да спа­з­ва оби­ча­и­те в об­ли­ча­не­то, до­тол­ко­ва, до­кол­ко­то се до­б­ли­жа­ват до здра­ви­те при­н­ци­пи. Не­ка на­ши­те се­с­т­ри, ка­к­то и мно­го дру­ги, се об­ли­чат сем­п­ло, ши­ей­ки си дре­хи от до­бър, тра­ен плат, по­д­хо­дящ за вре­ме­то, в ко­е­то жи­ве­ем, и не­ка об­ле­к­ло­то да­ не за­ни­ма­ва съ­з­на­ни­е­то ни. Не­ка на­ши­те се­с­т­ри да се об­ли­чат с про­с­то­та. По­ка­же­те на све­та жи­ва илю­с­т­ра­ция за ду­хо­в­на­та кра­со­та на Бо­жи­ят бла­го­дат” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).

“Вън­ш­но­ст­та е по­ка­за­тел за сър­це­то” (“Свиде­тел­с­т­ва”, т.1).

Ну­ж­да от ре­ли­ги­о­з­на лите­ра­ту­ра

“Тря­б­ва да бъ­дат из­да­ва­ни кни­ги, пи­са­ни на въз­мо­ж­ния най-ясен, най-до­с­тъ­пен език, за да ра­зя­с­ня­ват про­б­ле­ми­те от жи­з­не­на ва­ж­ност и да про­г­ла­ся­ват съ­би­ти­я­та, пре­д­с­то­я­щи да ста­нат на то­зи свят” (“До­ма­ш­но про­по­вя­два­не”).

“Пър­ва­та и вто­ра­та ан­гел­с­ка вест бе про­г­ла­се­на през 1843 и 1844 г., се­га се про­по­вя­д­ва тре­та­та ан­гел­с­ка вест, но и три­те ве­с­ти тря­б­ва да бъ­дат изя­ве­ни и от­пе­ча­та­ни. Те тря­б­ва да бъ­дат раз­про­с­т­ра­не­ни от нас на све­та, по­со­ч­вай­ки в про­ро­че­с­ка хро­но­ло­гия съ­би­ти­я­та, ко­и­то са ста­на­ли и ко­и­то пре­д­с­то­ят да ста­нат” (“Съ­ве­ти до ав­то­ри и из­да­те­ли”).

“Пъл­на­та ис­ти­на тря­б­ва да бъ­де изя­ве­на в бро­шу­ри и пам­ф­ле­ти, ко­и­то да бъ­дат раз­п­ръ­с­на­ти ка­то есен­ни ли­с­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Па­т­ри­ар­си и про­ро­ци, Да­ни­ил и От­к­ро­ве­ни­е­то и Ве­ли­ка­та бор­ба са се­га тол­ко­ва ну­ж­ни, кол­ко­то ни­ко­га до­се­га. Те тря­б­ва да бъ­дат ши­ро­ко раз­про­с­т­ра­не­ни, за­що­то ис­ти­ни­те, на ко­и­то на­б­ля­гат, ще от­во­рят мно­го сле­пи очи” (“Кол­пор­тьо­ри”).

“Кол­ко­то по­ве­че про­дъл­жи бла­го­да­т­но­то вре­ме, тол­ко­ва и въз­мо­ж­но­ст­та за раз­про­с­т­ра­не­ние на ис­ти­на­та ще бъ­де по-дъл­га” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Ни­ка­к­ви ос­т­ри на­па­д­ки в на­ши­те кни­ги

“Не­ка ни­кой от оне­зи, ко­и­то пи­шат в на­ши­те ве­с­т­ни­ци, да не пра­ви не­лю­бе­з­ни на­ме­ци и за­га­т­ва­ния, ко­и­то със си­гур­ност ще при­чи­нят вре­да, ще пре­пре­чат пъ­тя ни и ще за­т­ру­д­нят де­ло­то, ко­е­то тря­б­ва да из­вър­шим ­ да сти­г­нем до вси­ч­ки хо­ра, вклю­чи­тел­но и до ка­то­ли­ци­те. На­ша­та за­да­ча е да про­по­вя­д­ва­ме ис­ти­на­та с лю­бов, а не да я сме­с­ва­ме с не­с­ве­ти еле­мен­ти, по­ро­де­ни от ес­те­с­т­во­то на сър­це­то, еле­мен­ти на съ­щия дух, кой­то се на­б­лю­да­ва в на­ши­те про­ти­в­ни­ци…

Не би­ва да из­по­л­з­ва­ме ос­т­ри и ре­з­ки ду­ми. Не ги упо­т­ре­бя­вай­те в ни­то ед­на ста­тия, не ги на­со­ч­вай­те към ни­ко­го! Ос­та­ве­те Бо­жи­е­то сло­во да уп­ра­ж­ня­ва сво­е­то изо­б­ли­ча­ва­що, уко­ря­ва­що въз­дей­с­т­вие; не­ка смър­т­ни­те чо­ве­ци да ос­та­нат на по-за­ден план и да се ос­та­вят в Бо­жи­и­те ръ­це” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

“Вси­ч­ки на­ши изя­в­ле­ния и из­ка­з­ва­ния, ко­и­то по­от­дел­но не мо­гат да бъ­дат обя­с­не­ни, а ако се на­п­ра­ви то­ва, ще про­ти­во­ре­чат на ре­да и за­ко­на, тря­б­ва да бъ­дат пре­ма­х­на­ти. Вси­ч­ко тря­б­ва да бъ­де об­ми­с­ле­но вни­ма­тел­но, за да не бъ­дем по­д­ве­де­ни под от­го­вор­ност ка­то на­ру­ши­те­ли на за­ко­ни­те на стра­на­та за то­ва, ко­е­то сме пи­са­ли” (Пи­с­мо 36, 1895 г.).

“Хри­с­ти­ян­с­т­во­то не се про­я­вя­ва в спор­ни об­ви­не­ния и уко­ри” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.6).

Па­зе­те се от ед­но­с­т­ран­чи­ви идеи

“Бог не е от­ми­нал на­ро­да си и не е из­б­рал са­мо­тен мъж тук или друг там ка­то един­с­т­ве­но за­с­лу­жа­ва­щи да им по­ве­ри ис­ти­ни­те Си. На ни­кой не е дал но­ва све­т­ли­на, про­ти­во­ре­ча­ща на вя­ра­та на цър­к­ва­та. При вся­ка ре­фор­ма са се въз­ди­гал мъ­же, ко­и­то са въз­ве­с­тя­ва­ли то­ва… Не­ка ни­кой да не бъ­де са­мо­на­де­ян, ми­с­лей­ки, че Бог му е дал по­ве­че све­т­ли­на и по­ради то­ва стои над бра­тя­та си.

Ня­кой при­е­ма но­ва и ори­ги­нал­на идея, ко­я­то не из­г­ле­ж­да в про­ти­во­ре­чие с ис­ти­на­та. Той за­ни­ма­ва ума си с нея, до­ка­то за­по­ч­не да му из­г­ле­ж­да при­в­ле­ка­тел­на и ва­ж­на, но та­зи по­г­ре­ш­на пре­д­с­та­ва мо­же да пре­ди­з­ви­ка един­с­т­ве­но Са­та­на. На­к­рая тя се пре­в­ръ­ща във все­по­г­лъ­ща­ща те­ма, в цен­тър, око­ло кой­то вси­ч­ко се вър­ти, а ис­ти­на­та ще из­че­з­не от сър­це­то…

Пре­ду­п­ре­ж­да­вам ви от­но­с­но та­ки­ва ед­но­с­т­ран­чи­ви идеи, чи­я­то цел е да от­де­лят ума ви от и­с­ти­на­та. Ни­коя за­б­лу­да не е без­в­ре­д­на. Ни­ко­га не е оп­ра­в­да­на, но ви­на­ги во­ди до обър­к­ва­не и пре­пир­ни” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

Ут­вър­де­те един­с­т­во­то, а не раз­це­п­ле­ни­е­то

“Съ­ще­с­т­ву­ват хиля­ди из­ку­ше­ния, по­д­го­т­ве­ни из­ку­с­но за оне­зи, ко­и­то имат све­т­ли­на­та на ис­ти­на­та и спа­се­ни­е­то. Един­с­т­ве­на­та бе­зо­па­с­ност за все­ки от нас е да не при­е­ма ни­ка­к­во но­во уче­ние и тъл­ку­ва­не на Пи­са­ни­я­та, пре­ди да сме го пре­д­с­та­ви­ли на бра­тя­та с опит. Пре­д­с­та­ве­те го пред тях с дух на сми­ре­ние, с ре­в­но­с­т­на мо­ли­т­ва и ако те не ви­дят ис­тин­ност в не­го, при­е­ме­те съ­ве­та им, за­що­то бе­зо­па­с­но­ст­та е в мно­го­то съ­ве­т­ни­ци…

Мъ­же и же­ни ще ка­з­ват, че са по­лу­чи­ли но­ва све­т­ли­на или но­ва от­к­ро­ве­ние, чи­и­то це­ли са да пре­ма­х­нат вя­ра­та в ут­вър­де­ни­те до­к­т­ри­ни. Те­х­ни­те уче­ния не ще из­дър­жат из­пи­та на Бо­жи­е­то сло­во, въ­п­ре­ки че мно­го ду­ши ще бъ­дат из­ма­ме­ни. Фал­ши­ви уче­ния ще бъ­дат раз­про­с­т­ра­ня­ва­ни и ня­кои ду­ши ще по­па­д­нат в кло­п­ки­те им… Ни­е ­не мо­жем да бъ­дем тол­ко­ва на­б­лю­да­тел­ни, че да за­бе­ле­жим вся­ка за­б­лу­да, за­що­то Са­та­на по­с­то­ян­но тър­си но­ви на­чи­ни, за да от­да­ле­чи хо­ра­та от ис­ти­на­та” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.5).

“Ние тря­б­ва да изя­вим, че ос­но­в­но­то и най-ва­ж­но­то е да бъ­дем един­ни! Не тря­б­ва да изи­с­к­ва­ме дру­ги­те да при­е­мат на­ши­те идеи, но ако вси­ч­ки тър­сят кро­то­ст­та и сми­ре­ни­е­то на Хри­с­тос, ще при­до­би­ят Хри­с­то­ви­те мо­рал­ни ка­че­с­т­ва. То­га­ва ще бъ­дат един­ни в ду­ха” (Пи­с­мо 15, 1892 г.).

“На­с­той­чи­во мо­ля оне­зи, ко­и­то за­я­вя­ват, че хо­дят в ис­ти­на­та, да се об­хо­ж­дат в еди­не­ние със сво­и­те бра­тя. Не­дей­те да­ва по­вод на хо­ра­та от све­та­ да ка­з­ват, че сме чу­да­ци и ра­зе­ди­не­ни, че един про­по­вя­д­ва за ед­но, друг за дру­го. Из­бя­г­вай­те раз­но­г­ла­си­я­та!” (“Сви­де­тел­с­т­ва към про­по­ве­д­ни­ци­те”).

Как да по­с­ре­щ­нем кри­ти­ци­те

“Те­зи, ко­и­то са се от­де­ли­ли от вя­ра­та, ще ид­ват на съ­би­ра­ни­я­та ни, за да от­в­ли­чат на­ше­то вни­ма­ние от де­ло­то, ко­е­то Бог ни е по­ве­рил да из­вър­шим. Вие не мо­же­те да от­вър­не­те вни­ма­ни­е­то си от Ис­ти­на­та и да го на­со­чи­те към ба­с­ни­те. Не­дей­те пре­к­ра­тя­ва опи­ти­те си да обър­нете то­зи, кой­то го­во­ри ду­ми на укор про­тив ва­ше­то де­ло, но не­ка да се раз­бе­ре, че сте вдъ­х­но­ве­ни от Хри­с­то­вия Дух. Бо­жи­и­те ан­ге­ли ще вло­жат в ус­та­та ви ду­ми, ко­и­то ще сти­г­нат до сър­ца­та на ва­ши­те про­ти­в­ни­ци. Ако те­зи мъ­же упор­с­т­ват в пъ­тя си, при­съ­с­т­ва­щи­те на съ­б­ра­ни­е­то здра­во­ми­с­ле­щи хо­ра ще раз­бе­рат въз­ви­ше­ни­те ви це­ли. За­то­ва го­во­ре­те та­ка, че да про­ли­чи, че Исус Хри­с­тос го­во­ри чрез вас!” (“Сви­де­тел­с­т­ва”, т.9).

Ве­ли­чай­те Бо­жи­е­то сло­во

“Ако се стре­мим да пре­ди­з­ви­ка­ме чу­в­с­т­во на въз­тор­же­ност, ще по­с­ти­г­нем цел­та си и до­ри по­ве­че, от­кол­ко­то би­х­ме же­ла­ли. ‘Про­по­вя­д­вай­те Сло­во­то’ ­ Яс­но и от­к­ри­то! Чу­в­с­т­во­то на въз­тор­же­ност не тря­б­ва да смя­та­но за со­б­с­т­ве­но де­ло. Све­тия Дух мо­же сам да пре­ди­з­ви­ка по­ле­зен ен­ту­си­а­зъм. Не­ка Бог ра­бо­ти и не­ка чо­ве­ш­ки­те Му съ­ра­бо­т­ни­ци да хо­дят вни­ма­тел­но пред Не­го, на­б­лю­да­вай­ки, ча­кай­ки и мо­лей­ки се, гле­дай­ки все­ки мо­мент към Хри­с­тос, во­де­ни и кон­т­ро­ли­ра­ни от скъ­по­цен­ния Свят Дух, Кой­то е све­т­ли­на­та и жи­во­тът” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”).

“Ние тря­б­ва да оти­ва­ме при хо­ра­та с не­по­ко­ле­би­ми­те Бо­жии сло­ва и ко­га­то те при­е­мат Сло­во­то, Све­тия Дух мо­же да ги по­се­ти; ка­к­то за­я­вих и пре­ди, Той ви­на­ги ид­ва по на­чин, кой­то е най-бла­го­п­ри­я­тен за хо­ра­та. В на­ше­то го­во­ре­не, пе­е­не и във вси­ч­ки на­ши ду­хо­в­ни опи­т­но­с­ти тря­б­ва да изя­вя­ва­ме спо­кой­с­т­вие, до­с­тойн­с­т­во и страх Бо­жий, ко­и­то са по­д­бу­ди­тел­ни­те си­ли за вся­ка ис­тин­с­ко Бо­жие де­те” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.2).

“Не чрез чу­в­с­т­ва или въ­о­ду­ше­в­ле­ние, но чрез СЛО­ВО­ТО трябва да по­в­ли­я­ем на хо­ра­та да бъ­дат по­с­лу­ш­ни на Бога. За­що­то са­мо на ос­но­ва­та на Бо­жи­е­то Сло­во мо­жем да сто­им бе­зо­па­с­но!” (“Из­б­ра­ни ве­с­ти”, т.3).