VII. Прощение

Тезис 31
Единственият познат грях, който не може да бъде простен, е този, за който не сме покаяли и не сме поискали прощение.

Веднъж след църковна служба дребно момиченце на около 9-10 години с лунички по лицето ме дръпна за сакото и ми каза, че иска да говори с мене. Седнахме на едно спокойно място в църквата и детето със сълзи на очи и треперещи устни успя да промълви: „Мисля, че съм извършила смъртния грях.“
Много християни изпитват същия страх. Има нещо страшно в словосъчетанието „смъртен грях“. Въображението ни рисува картината на един разгневен Бог, Който поклаща глава и казва: „Този път отиде прекалено далеч.“ Християни на възраст от девет до деветдесет и девет години се страхуват, че са преминали границите на Божията благодат и милост.
Хваната в прелюбодейство жена била сигурна, че е отишла прекалено далеч. С наведена глава и поглед забит в земята мълчаливо чакала камъните да полетят към нея. С удивление открила, че вратата на благодатта все още била отворена. Не била осъдена. Бог все още й предлагал Своето прощение и сила.
Да прочетем текста за смъртния грях от Матей 12:31. Исус казва: „Всеки грях и хула ще се прости на човеците, но хулата против Духа няма да се прости.“
Първата част от стиха е доста насърчителна: „Всеки грях и хула ще се прости…“ Но какво означава да съгрешим срещу Светия Дух? Ето какво: Тъй като делото на Духа е да убеждава за грях (виж Йоан 16:8, 9) и тъй като всеки грях може да бъде простен, следователно грехът срещу Светия Дух е отказ от това убеждение и от покаянието.
Прощението е условно. Ако не беше така, всеки на този свят би се спасил. Кои са условията за прощение? Първо, да изповядаме греховете си. Казано ни е, че „ако изповядваме греховете си, Той е верен и праведен да ни прости“ (1Йоаново 1:9). Следователно непростимият грях би бил всеки грях, за който отказваме да се изповядаме и да потърсим прощение.
Някои хора мислят, че изповедта не е особено важна. Казват, че Бог е любящ Баща, а бащата не настоява децата му да изповядват лошите си постъпки. Твърдят, че бащата прощава на децата си, защото ги обича. Но не така пише в Библията. Там се проповядва, че изповедта е от голямо значение. За да ни бъде простено, трябва да помолим за прощение и да го приемем.
Как приемаме Божието прощение? „Пътят към Христа“, с. 51: „Ако повярваш в обещанието – повярваш, че си простен и очистен – Бог ще направи това факт. Ти биваш напълно излекуван точно така, както Христос даде на парализирания сила да ходи, когато той повярва, че е вече излекуван. Това наистина е така, ако го повярваш.“
Понякога си мислим, че условието за прощение е никога повече да не съгрешаваме. Обещаваме на Бога: „Ако ми простиш и този път…“ След това извършваме същия грях и се страхуваме да се доближим до Бога за прощение. Това кара хората да се страхуват, че са извършили смъртния грях.
Но в Библията е дадено следното обещание: „Който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя“ (Йоан 6:37). Върху това обещание няма срок на годност като на лекарствена опаковка. Никъде не е казано: „Негоден след еди коя си дата.“ Този, който отива при Христос, винаги, винаги бива приет.
Няма значение какъв си или какво си направил. Ако днес отидеш при Христос, помоли Го за прощение, приеми дара на покаянието и прощението и ще бъдеш опростен. „Исус обича да идваме при Него такива, каквито сме – грешни, безпомощни, зависими. Ние можем да дойдем при Него с всичките си слабости, безразсъдство, с цялата си греховност и да паднем при нозете Му в разкаяние. На Него Му е драго да ни прегърне и вземе в обятията на Своята любов и да превърже нашите рани, да ни очисти от всяка нечистота“ („Пътят към Христа“, с. 52).

Тезис 32
Грешникът няма никаква полза от прощението, ако не го приеме.

Сигурно си спомняте историята от преди няколко години за осъдения на смърт, който очакваше изпълнението на присъдата. Един адвокат се зае със случая му, отправи молба за помилване и смъртното наказание бе отменено. Затворникът обаче отказа да приеме помилването.
Случаят предизвика дискусии сред юристите. Какво да се прави с човек, който отказва да бъде помилван? Накрая въпросът бе поставен пред Върховния съд и там взеха решение: ако има помилване, но не бъде прието, не може да бъде наложено със сила. Затворникът бе екзекутиран.
Човечеството е със смъртна присъда. Всички сме затворници на тази планета и очакваме екзекуцията. Но Исус се е заел с нашия случай. Той дойде и умря вместо нас, като пое нашето наказанието. Предлага ни прощение, но ние можем да поискаме да се откажем от него.
Прощението е двупосочен процес. За да се осъществи прощение, то трябва да бъде както предложено, така и прието.
Случвало ли ти се е някой да се отнесе несправедливо към теб и ти да отидеш при него с желание да му простиш, но да бъдеш отблъснат? Открил ли си, че прощението е двустранен процес? Може искрено да простиш. Може да имаш желание да възстановиш взаимоотношенията. Но ако другият откаже да приеме предложеното прощение, тогава въобще няма прощение.
В Лука 17:3 Исус каза на учениците Си как да се отнасят с тези, които са извършили грях срещу тях. „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му.“
В стих 3 Исус отива още по-далеч. „И седем пъти на ден, ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.“ Очевидно е, че сгрешилият трябва да се покае, за да получи прощение.
Бог цени правото ни на избор толкова високо, че не ни принуждава да приемаме дори прощението. Предлага ни го даром, насърчава ни да го приемем. Но окончателният избор е наш. Ако решим, можем да го отхвърлим.
Докато приковаваха Исус на кръста, Той се молеше за тези, които Го разпъваха. Думите се повтарят през всички векове до наше време: „Отче, прости им, защото не знаят какво правят.“
Прощението Му бе безгранично и се отнасяше дори за тези, Го умъртвяваха. Молеше се най-вече за тях. Но дали молитвата Му бе чута? Беше ли възможно да й се отговори? Кой е факторът, определящ дали на молитвата Му ще бъде отговорено?
Отговорът е в „Живот на Исус“, с. 745: „А други, със своята непокаяност щяха да попречат да се изпълни за тях Христовата молитва.“
Бог дава прощение – изобилно и даром. Исус дава и възможност за прощение. Някои приемат, други отказват. За отказалите прощението няма никаква стойност. От него могат да се възползват само тези, които желаят да го приемат.
Прощението е нещо достъпно. Исусовата жертва на кръста е достатъчна и включва в спасението всяка душа, която някога е била родена на света. Единственият, който може да предотврати прощението, си самият ти. Изборът е твой. Прощението е твое, стига да го приемеш.

Тезис 33
Божието прощение е неограничено, но нашето приемане на това прощение може да бъде ограничено.

Мислел си, че е извършил съвършеното престъпление. Планът му действал безупречно вече от седем години. Месечната му заплата изглеждала почти като шега в сравнение с това, което редовно крадял.
Понякога го обземало безпокойство. Колкото повече пари получавал, толкова повече харчел. Съпругата му харесвала хубавите неща, децата му свикнали с лесния живот. Затова потулвал дълбоко вътре в себе си всички страхове и продължавал да осъществява плана си.
Изведнъж като че ли светът около него се разпаднал. Внезапно ревизори проверили сметките му и той нямал време да прикрие следите. За негов ужас бил арестуван и обвинен, че дължи на държавата 10 милиона долара. Не можел да си представи, че е похарчил толкова много. Не знаел какво го очаква. Съпругата и децата му щели да бъдат унизени. Разкошният му дом щял да бъде продаден и сумата от търга да отиде за погасяване на дълговете. Но дори да му отнемели всичко, пак оставали още милиони долари за изплащане. А как би могъл да проведе друг план за възстановяване на доходите си, ако се намира в затвора?
Накрая дошъл съдебният процес. Направил единственото нещо, което можел да направи. Застанал пред съдията и казал, че е виновен. Оставил се на милостта на съда и помолил да му бъде даден срок за погасяване на дълга. За негово учудване съдията не му наложил присъда, макар че го обявил за виновен.
Излязъл от съдебната зала като свободен човек. Но не бил истински свободен. Бил решил, че трябва да върне откраднатите пари. В противен случай щял да се чувства цял живот задължен на държавата.
По пътя за дома му се представила първата възможност. Срещнал колега, който му дължал 30 долара. Не било много, но все пак добро начало. И така, поискал си дължимата сума.
Колегата му твърдял, че няма пари. Но дългът бил отдавна просрочен. Завел дело в съда за дребни дългове.
Няколко дни по-късно, когато дошъл редът на делото, се оказало, че съдията е същият, който го бил освободил. Съдията много се ядосал, когато видял, че ищецът е човек, който наскоро е бил в съда. Предприел необходимото и отменил издадената присъда. Човекът бил вкаран в затвора, а обвинението срещу колегата му отпаднало.
Тази история, записана в Матей 18 гл., ни дава важен урок за прощението. Божието прощение е безгранично. Нашето приемане на прощението понякога е ограничено и прави късо съединение в Божия план да ни освободи от осъждането за греха.
Исус разказа тази история в отговор на Петровия въпрос колко често би трябвало да прощава на брат си. Бе даден прочутият отговор „70 пъти по 7“, разкриващ Божията непрестанна милост към нас.
Седемдесет по седем не означава, че Бог води отчет и след като ни бъде простено 490 пъти, с нас е свършено. Неговото прощение няма граници. Често се обезсърчаваме и се засрамване и преставаме да се молим. Преставаме да търсим Божието прощение, защото ние мислим, че сме отишли прекалено далеч. По този начин поставяме такива ограничения на Неговото прощение, каквито Той никога не е възнамерявал да поставя.
Може би съчувстваме на човека от описаната история. На него му бил опростен дълг от 10 милиона долара, но той всъщност не приел предложеното му прощение. Вярно е, че помолил за милост, но „когато длъжникът апелирал към господаря си за милост, дори не можел да осъзнае колко голям е дългът му. Не разбирал колко е безпомощен. Надявал се сам да избави себе си“ („Притчи Христови“, с. 245).
Отношението му към колегата показвало, че не е приел предложеното прощение. Когато съдията ревизирал присъдата и го пратил в затвора, виновният всъщност приел собствения си избор. Бог никога не налага прощението Си на когото и да било.
Не бива да се отчайваме, когато разберем колко голям е грехът ни и доколко сме безпомощни сами да се избавим. Колкото по-голям е дългът ни, толкова по-голяма е нуждата ни от Божията милост и прощение. Поради неизмеримата Си любов Бог няма по-голямо желание от това да ни прости и да ни освободи.

Тезис 34
Тези, на които е простено много, ще обичат много. Тези, които обичат много, ще се подчиняват много.

Харесвате ли Петър? Изглежда името му се споменава много по-често от имената на всички останали ученици. Мнозина твърдят, че приличат на него. Той се възползваше от възможностите. Осмеляваше се да задава погрешни въпроси и рискуваше да дава погрешни отговори.
Петър бе този, който отиде при Исус и Му зададе класическия въпрос за прощението, записан в Матей 18:21. „Господи, до колко пъти, като ми съгреши брат ми, да му прощавам? До седем пъти ли?“ Той като че ли задаваше риторичен въпрос; бе абсолютно сигурен какъв ще бъде отговорът. Седем пъти бе изключително много за апостола. Фарисеите казваха, че може да се прощава най-много до три пъти. Петър удвои техния лимит и дори отиде още една стъпка по-напред, стигайки до „съвършеното“ число седем. Браво на Петър!
Почакайте малко, преди да го съдите. Разбира се, вие вече знаете Исусовият отговор. „Не ти казва до седем пъти; до седемдесет пъти по седем“ (ст. 22). Забравете за миг това изказване и си спомнете последния случай, когато съсед или приятел, или член от семейството е направил нещо, за което е трябвало да му простите. И вие сте простили, но той го е направил отново. Вие отново сте простили. И така седем пъти. Не ви ли се е изчерпал капацитета на прощение? Все пак 490 пъти е нещо неописуемо!
В продължение на седем години живях със семейството си в колежа „Пасифик Юниън“ в Северна Калифорния. Намира се високо в планината и местните хора казват, че е „на осем мили от най-близкия грях“. Това е нещо като адвентно градче. В такава обстановка проповедникът трябва да бъде едновременно шериф и съдия, и съдебен заседател.
Една неделя телефонът иззвъня. Човек желаеше да се заема със съседа му. Конят на съседа бе изпогазил петуниите в градината. Вярващият сметнал, че аз съм този, който трябва да се справи със ситуацията.
Дадох отговора, който е записан в Лука 17:3, 4. „Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае, прости му. И седем пъти на ден, ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: „Покайвам се“, прощавай му.“ (Дори Петър би сметнал, че всички граници са преминати, ако „седемте пъти“ се случат в един-единствен ден!) Какво би станало, ако бях казал на човека с петуниите: „Трябва да простиш. Ако конят на съседа стъпче цветята още шест пъти днес, прости му. От библейска гледна точка конят може да дойде още 489 пъти!“ Дотогава обаче няма да има петунии, които да гази!
Исус препоръча неограничено прощение. Той не би поискал да бъдем в по-голяма степен прощаващи от Бога – така че да знаем, че Божието прощение е безгранично – ако не отивахме постоянно при Него, за да Го молим за прощение и за получаване на дара на оправданието.
Тук някои хора се изнервят. Задават въпроса: Няма ли това да доведе до разпуснатост?“ Ако на съседите с коня се прости 490 или дори само 7 пъти за един ден, няма ли да си помислят, че конят им има право да тича през лехите с цветя? Няма ли учението за безгранично прощение да ни доведе до игра с Божията благодат?
Исус отговори на този въпрос в изречената пред Симон притча за двамата длъжници. Виж Лука 7 гл. Каза на Симон, на Мария и на присъстващите ученици, че на когото е простено много, обича много. Колкото повече ти е простено, толкова повече обичаш.
Необходимо е да прибавим само още един текст. „Ако Ме любите, ще пазите Моите заповеди“ (Йоан 14:15).
Ето го разковничето. Божието прощение е безгранично. Но то не ни води до разпуснатост, защото този, на когото е простено много, обича много. Колкото повече обичате, толкова повече се подчинявате. Толкова е просто.
„Исус знае състоянието на всяка душа. Вие можете да казвате: „Аз съм грешен, много грешен!“ Може да сте, но колкото сте по-лоши, толкова повече се нуждаете от Него. Той не отстранява плачещата и съкрушена душа. Не казва на човека всичко, което е в състояние да му разкрие, а само насърчава терзаещите се. Прощава с благоволение на всички, които идват при Него за опрощение и поправление“ („Животът на Исус“, с. 568).

Тезис 35
Прощението е безплатно, но не е евтино. То струваше живота на Божия Син.

Веднъж в клас говорихме на тема оценки. Попитах учениците: „Бихте ли били доволни, ако всички получат шестици без значение кой колко се е трудил? Или бихте предпочели шестица само ако наистина сте учили за нея?“
Отговориха ми съвсем благочестиво: „О, предпочитаме да работим упорито, за да си извоюваме добрите оценки.“
Не им повярвах! Бях чувал обичайните оплаквания при всяко контролно. Бях слушал порой от извинения за несвършената навреме работа. При мене бяха идвали десетки ученици, които се опитваха да спорят по цял ден, за да им се повиши оценката. Казах им: „Хайде де! Опитвате се да направите добро впечатление на учителя! Бъдете искрени. Няма да ви пиша бележки за този отговор. Не искате ли висока диплома? Няма ли да е добре за вас, ако всички получат възможно най-високия бал?“
Отговориха: „Няма да можем да учим толкова много. Няма да оценим бележката, ако не работим за нея.“
Не успях да ги разубедя!
Съгласни ли се с тези ученици? Кое е по-ценно за вас: да получите висока оценка като дар, или да работите упорито за нея?
Ако хазяинът плаща сметката за вода, как я използвате – по-икономично или по-разточително? Ако наемете кола за неограничен брой километри, как бихте я карали – повече или по-малко? Ако сте в командировка с платени пътни, дали бихте отишли в евтин или в по-скъп мотел?
Ако е вярно, че хората придават по-голяма стойност на нещата, за чието придобиване са положили усилия, тогава защо Бог не е изработил система от спасение чрез дела? Как можем да оценим прощението или покаянието, или рая, ако те са само дар?
В Римл. 6:23 се казва: „А Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ.“ В Деяния 5:31 е записано: „Него Бог възвиси до десницата Си за Началник и Спасител, да даде покаяние на Израиля и прощение на греховете.“ Следователно прощението и спасението са дар, а не неща, които извоюваме или заслужаваме. Тогава как да ги оценяваме според истинската им стойност?
За да открием отговора на тази дилема, трябва да разберем естеството на прощението. „Божието прощение не е просто съдебен акт, с който биваме освободени от наказанието. То е не само прощение за греха, но и възвръщането ни от греха. Прощението е поток от изкупителна любов, която преобразява сърцето“ („Мисли от планината на благословението“, с. 114).
И така, прощението не е просто съдебен акт. То е нещо повече от прочистване на небесните книги, нещо повече от поглеждане нагоре към небето. То е възстановено отношение с една Личност; то е отношение на любов.
Дори за нас хората любовта има голямо значение при даване и приемане на подаръци. Дете може с голям труд да създаде някакъв ужасен предмет, направен от слепени пластмасови отпадъци, но родителят ще го цени поради любовта си, макар че този предмет няма никаква стойност. Колко повече ще ценим един дар, ако и подаръкът, и дарителят са ни скъпи.
Представи си, че си в болница със сериозно бъбречно заболяване. Брат ти идва при тебе и ти предлага единия си бъбрек, за да ти спаси живота. Би ли му казал: „Много оценявам твоя жест и вероятно няма да имаш нищо напротив да ти платя 500 долара!“ Той би се обидил! Обстоятелството, че дарът има толкова голяма стойност и е даден от човек, който те обича, го прави безценен.
Любовта има огромно значение. Нуждата има огромно значение. Ако се давите и някой ви хвърли спасителен пояс, дали казвате: „Чакай малко. Как да си отплатя? Не мога истински да оценя спасителния пояс, ако не си го извоювам.“ Не, вашата нужда ви предпазва от подобен начин на мислене.
Кое прави прощението скъпо, макар че е безплатно? Осъзнаването на спешната ни нужда. Разбирането за това, какво струва на Небето предлагането на такъв дар. Признаването на любовта, стояща зад дара; дълбокият копнеж на сърцето на Отец за примирение с чадата Му. Само един дар би могъл да бъде отговор на нужда като нашата и любов като Неговата.